Православната Молитвена Броеница или "Молитвата на Иисус"

"който Ми отправя тази Молитва, Небето ще се отвори за него и Милосърдието Ми ще го спаси;" 
(послание дадено на Васула, 18 януари 1990 )

Епископ Калистос Уер пише:

Съществува един тип лична молитва, който се използваше нашироко в Запад от епохата на Контрареформата и който напротив никога не е бил характерен за Православната Духовност – един типичен “Диалогизъм”, който се извършва според определен “Метод” - на Игнатий, на Сулпикий, на Салесия и други. Православните от друга страна, биват насърчавани да четат Библията и Отците, бавно и съзерцателно. Такова едно упражнение обаче, въпреки че се счита за съвсем основателно, не се смята, че представлява молитва, нито е систематизирано и определено като “Метод”. Всеки един бива насърчаван да чете по начина, който му се струва най-подходящ за него.

Но, докато Православните не упражняват индуктивния Диалогизъм (Meditation), съществува друг един тип лична молитва, който в продължение на векове изигра важна роля в живота на Православието, Молитвата на Иисус:

"Господи Иисус Христос, Син Божи, смили се над мен, грешника."

Въпреки че понякога се казва, че Православните не отдават голямо значение на лицето на Въплътения Христос, струва си да се докаже, че тази, най-класическата от всички Православни молитви, е всъщност една Христоцентрична молитва, която се отправя и се съсредоточава върху лицето на Господ Иисус. Израсналите в традицията на Молитвата на Иисус нито за миг не забравят Въплътения Христос.

Мнозина Православни, за да подпомогнат външното проявление на молитвата, използват броеница, която се различава някак от западната молитвена броеница. Православната броеница е направена обикновено от вълнена връв и по този начин е съвсем безшумна.

Молитвата на Иисус притежава изключителна гъвкавост. Тя е молитва за начинающи, но и молитва, която може да отведе до по-дълбоки тайнства на съзерцателния живот. Може да се използва от всеки един, когато и да е било и където и да е било: чакайки някъде на опашката, вървейки, пътувайки с автобус или влак. На работа или в нощта, когато не можеш да заспиш. В мигове на особена тревога, когато е невъзможно да се съсредоточи човек върху друга молитва. Естествено, въпреки че всеки християнин може да използва по този начин Молитвата в трудни моменти, съвсем различен въпрос е непрекъснатото й повторение наред с физическите упражнения, които я придружават. Православните духовни писатели настояват, че онези, които използват систематично Молитвата на Иисус трябва, ако е възможно, да бъдат ръководени от опитно духовно лице и да не действат по своя инициатива.

При някои, идва момент, когато Молитвата на Иисус “навлиза в сърцето” и не се изрича вече, полагайки усилие, а бива повтаряна от само себе си, непосредствено, и продължава дори, когато човек говори или пише, присъства в сънищата му, събужда го сутрин. Според Свети Исаак Сиров: “Когато Светият Дух се установи в човека, не престава да се моли, защото Духът се моли непрекъснато в него. Тогава, и когато спи, и когато се събужда, молитвата не се отделя от душата му. Когато яде и когато пие, когато е легнал или работи, дори, когато дълбоко спи, благоуханието на молитвата влиза непринудено в сърцето му.” (Mystic Treatises, изд. Wensinck, стр. 174)

Православните вярват, че силата на Бога присъства в Името на Иисус, така че обръщението към Божието Име действа като знак за енергията на Бога, един вид тайнство. (Един монах на Източната Църва, Chevetogne, 1952 г., стр. 87). “Името на Иисус присъстващо в човешкото сърце, му придава силата на обожествяването... Светейки от сърцето, светлината на Името на Иисус осветлява цялата вселена.” (S. Bulgakov, The Orthodox Church, стр. 170-171).

Молитвата на Иисус се оказва голям извор на увереност и радост за онези, които непрекъснато я изричат, но и за онези, които я използват според случая. Нека си припомним отново Поклонника: “И така, вървя сега и повтарям безспир Молитвата на Иисус, която е за мен най-ценното и най-сладкото, от каквото и да е било друго нещо в света. Понякога извървявам 43 или 44 мили на ден и не чувствам, че въобще съм вървял. Съзнавам единствено факта, че повтарям молитвата. Когато ме пронизва остър студ, започвам да изричам по-живо молитвата и бързо се стоплям. Когато започва да ме измъчва гладът, зова по-често Името на Иисус и забравям желанието за храна. Когато заболявам и ме хващат ревматизмите в гърба или в краката, съсредоточавам мислите си в Молитвата и не усещам болката. Ако някой ме нарани, стига да си помисля, “колко сладка е Молитвата на Иисус!” и обидата и гневът отминават и забравям завинаги... Благодаря на Бога за това, че сега разбирам смисъла на словата в Посланието – “Молете се безспир.” (1 Сол. 5:17) (Τhe Way of a Pilgrim, стр. 17-18).