Канонично Право

Уважаеми Господине,

Бяха ни поискали преди известно време съвета относно Каноничната позиция на Римокатолиците, които срещат враждебност от свещениците на своята Енория или от Епископите за ученията и писанията на Гръцкоправославната Ясновидка Васула Риден.

Същността е, че Църквата никога не е заявявала, че писанията на Васула са против учението на Църквата. При своите публични заявления, Префектът на Конгрегацията за Доктрината на Вярата (Кардинал Ратцингер) избегна внимателно да каже, че съществува нещо еретично или погрешно в посланията на Васула. Кардиналът не само не порица учението й, но каза на Бразилските Епископи, например, че могат да продължат да разпространяват писанията на Васула с разграничение. Каза също така, че вярващите могат да продължат да гледат на писанията й с благоразумен поглед, имайки разграничителна позиция. През 1998 г. Светият Отец каза, когато му дадоха последната й книга, “Бог да я благослови.” Централната тема в посланията на Васула (нановошното придобиване на Единството между Християните) засилва неуморимите усилия на Папа Йоан Павел II за Християнското Единство.

Съответните членове на Каноничното Право са следните:-

(i) Дългът да се търси истината - Един от най-значимите документи на Втория Ватикан беше Декларацията за Религиозната Свобода (Dignitatis Humanae). Следният откъс се намира в параграф 2:

"Съгласно е с тяхното достойнство като лица – тоест, че са дарени с логика и свободна воля, и следователно с привилегията да носят лична отговорност – всички хора едновременно да бъдат подбуждани по природа и да бъдат обвързвани от морално задължение за търсенето на истината, особено на религиозната истина. Също така, биват обвързани да отстояват на истината, от момента, в който бива узната, и да уреждат целия си живот според изискванията на истината.”

И в параграф 3:

"Всеки човек има дълга и следователно правото да търси истината по религиозни въпроси, за да може с благоразумие да оформи той самият правилни и истински преценки по съзнание, използувайки всички подходящи средства.”

Тези принципи вдъхновиха Канон 748, който задължава всички лица да търсят истината и след като я осъзнаят да приемат задължението наложено от божествения закон да я спазват. Канонът продължава и осигурява съзнанието и безопасносттта от принуда относно Католическата Вяра. Нашироко е прието, че този Канон съдържа позицията на Декларацията за Религиозна Свобода и узаконява понятието, че Откровенческата Истина е един развиващ се възглед, а не нещо, което притежава Йерархията в трайно състояние.

(ii) Правата на Вярващите - Това е основна теологическа истина, която се изразява с правния език на Канон 204, че всички вярващи Християни, които се включват в Христос посредством Кръщаването и участвуват в мисията на Църквата, си поделят свещеническото, пророческото и водаческото служение на Христос по своя начин. След Втория Ватикан (Lumen Gentium пар. 10) този Закон отменя старото впечатление, че само на йерархията е възложена мисията на Христос и Кодексът по Каноничното Право ясно представя ролята на всички Християни в мисията на Църквата, особено на миряните.

(iii) Правото на изразяването на мнение - Докато вярващите Християни трябва да следват доктрината на вярата, както се определя от ръководителите на Църквата (Канон 212.1), предоставя им се едно конкретно право и понякога дори и дълг да оповестяват мнението си върху въпроси за доброто на Църквата пред своите Епископи и други вярващи Християни (Канон 212-3) и Кодексът по Каноническото Право прокламира, че Църквата трябва да опазва и да тълкува откровенческата истина и да проповядва Евангелието, но отново след Втория Ватикански Събор (Lumen Gentium паp. 12, 31, 35) целият народ на Бога участвува в пророческото и дидактическо служение на Христос, а не само йерархията или клирът (Канон 747).

(iv) Вселенският Дълг - Канон 755 признава, че Църквата се обвързва от волята на Христос (най-силната заповед позната на Християните) да придвижва единството. Синодът на Епископите и Светият Престол трябва да направляват участието на Католиците във Вселенското Движение и Епископите трябва да вършат същото в Църквите, които им са поверени. Този Канон, който естествено има своите корени в Документа на Втория Ватикански Събор (Декрет върху Вселенството), бива формулиран по много положителен начин “да придвижи ... вселенското движение, чиято цел е възстановяването на единството между всички Християни”. Във втората част, насърчава местните Епископи да придвижват Християнското единство и да установяват напътстващи линии в тази насока. След като това е единството, за което Самият Христос се беше молил (Йн, гл.17) трудно е да подценим значимостта на тези канонични задължения.

Следва, че клириците не би трябвало да се опитват да възпрепятствуват членовете на вярващите Католици да изпълнят дълга си на търсене на истината, имайки пред вид, че не е необходимо Еклисиастично одобрение, за да присъствуват в съборите на Васула (в крайна сметка тя е Гъркиня Православна). Не трябва да подкопават правата на миряните да дават своето мнение по важни въпроси, които влияят на Църквата и Каноничното им право да участвуват в Мисията на Църквата. Те действително имат дълг да помогнат в придвижването на Християнското Единство, както ни заръча Самият Христос и с яснота е изложено в Канон 755.

С почтение,

АНТОНИ В. ДЖЕРЕМАЙ