Единството и Святата ни Майка Мария

(от Протестантска гледна точка)

от Преподобния Сверкер Тронет

Това изказване беше направено на международната среща на Истинския в Бога Живот в Йерусалим, май 1998 г.

Беше ми поискано да говоря от страната на един Протестант за Единството на Църквата, както и за нашата Богородица. Като начало, трябва да кажа какво представлява един Протестант или Лутеранец.

Църквата на Швеция в своето цяло се отцепи от Църквата на Рим и от Папата, по време на Реформата през 16 век. Царят желаеше да е единственият ръководител на страната си и не желаеше никаква намеса от чужбина, тоест от Папата и епископи, които наистина имаха доста голяма светска власт.

Ученията на Мартин Лутер бяха добредошли за целите на царя. Царят зае мястото на Папата. От Германия, основното ядро на реформата, беше внесено най-важното изповедание на реформата – Изповеданието на Аусбург, което критикуваше злоупотребите в по-късната Средновековна Църква, но от друга страна беше много традиционна, без намерение да даде нещо ново, освен да се свидетелствува за вярата в една, свята, католическа (също така Римска) и апостолска Църква. Изповеданието на Аугсбург се счита днес от официалната Католическа и Лутеранска Икуменическа Комисия, че има католическа насока и икуменическа воля.

Разбира се, извърши се голяма промяна в Църквата на Швеция и за вярващите в епохата на реформата, но имаше и продължение. Някои свещеници и епископи напуснаха страната, но други останаха и спасиха, каквото можеше да се спаси.

След смута от реформата в Швеция, съществуваше вече само една Църква. Имаше вече свещеници и епископи, които сега можеха да встъпят в брак. Литургията продължи да се провежда, но вече на Шведски език вместо на Латински и народът можеше сега все още да се причестява от потира. Мария и светиите в скоро време изчезнаха. Същото стана и с манастирите, често с насилие. Библията беше преведена и се извършваше катехизъм в училищата. За цели 300 години не съществуваше алтернативно решение. Да бъде човек Швед, означава да е лютеранец.

Днес, въпреки радикалното изменение към светска насока, повечето Шведи принадлежат на Църквата, която не се ръководи вече от царя, а от по демократичен път избрани политици и техните партии. Не мога да назова себе си Протестант или Лютеранец, но принадлежа на Църквата на Швеция.

Не смятам, че реформата в Швеция, от религиозна гледна точка, беше оправдана или че беше необходима за доброто на Църквата, но мога да видя някои добри неща, въпреки наличието на лоши неща, както и какво биха означавали тези добри неща за бъдещето.

Библията, четена между хоризонта на старата традиция и Изповеданието на Аугсбург, беше държана като първи и последен авторитет за вярата. Това защити Църквата в Швеция като чиста православна Християнска Църква, независимо от разделението й от Рим. Но можете да си представите какво става днес, когато Библията, поне на практика, не се счита вече за авторитет или ако се взема пред вид, се тълкува според възгледите на съвремието.

В примера за Църквата на Швеция можете да видите, едновременно положително и отрицателно, жизнената необходимост от единството на Църквата, същевременно във времето и в пространството, бивайки в общение с всички други местни Църкви в света, в общението на епископите с Епископа на Рим, но и в общение със Светиите от всички времена, което означава дейно възпоминание на традицията. Когато една Църква губи паметта си и се откъсва от универсалната Църква, тогава се излага на натиска на света и на модерния светски възглед без дадена от Бога защита и поправка. Вярвам, че единствено нановошното обединяване с Рим би могло да спаси и да опази Църквата на Швеция като Християнска Църква.

Това беше казано като пример. Сега нещо по-общо за Единството на Християните. Съществуват, разбира се, много неща, които обединяват Християните дори и от различни деноминации. Ние вярваме и се молим на същия троичен Бог. Вярваме във въплъщението на Бога Син. Ние всички вярваме в спасяващата смърт и възкресението на Иисус Христос. Биваме кръщавани всички със същото кръщение. Дори и когато Християните не могат да се причестят заедно, вярваме, че приемаме и участвуваме в едното и същото тяло на Христос в различните църкви. С малки различия, си поделяме същите вярвания. Не е ли достатъчно това? Нашият Господ се моли на Отеца, в йератичната си молитва в 17, 21 на Евангелието по Йоан и казва: “Да бъдат всички едно... така че светът да повярва, че Ти ме изпрати.”

Единството, за което Иисус се моли не е само духовно единство, но и едно видимо единство в този видим свят “така че светът да повярва”. Църквата, разбира се, е инструмент в Божиите ръце за спасението на света. Това е Божията Църква. Построи я според своя план и за своите цели. Затова Църквата би трябвало да е една, и видимо една е със сигурност част от волята и намерението на нейния основател. Видимият съюз е свързан с естеството на Църквата и е много важен, най-важното предимство. Видимият съюз изисква видим център на единство. За местното общество това е свещеникът на енорията. За епископството, епископът. За патриаршията това е патриархът. И за цялото стадо, за универсалната Църква, това е Папата.

Това, че трябва да съществува един папа е част от плана на Христос за неговата Църква. Това не е било предмет на спорове в началото от реформаторите, а само злоупотребата на силата на папата. Ясно е също така от евангелията предимството на Петър. Така, колкото сигурна е апостолската приемственост от апостолите към епископите, така е и с приемствеността от Св. Петър към неговите подвижници на апостолския престол в Църквата на Рим.

Може ли един Протестант да говори по този начин? Някой либерален сигурно не, защото ще кажат, че папството е част от една патриархическа структура. След това други щяха да повторят изповедните формулировки от 16 век и да кажат евентуално, че папата е антихрист. Но, ако с думата “Протестант” имаме пред вид човек, който желае да остане верен на Библията, прочитана през очилата на старата православна и католическа традиция, един такъв Протестант сигурно щеше да каже, че папството беше учредено от Христос.

През 1995 г. в папската енциклика "Ut Unum Sint", Йоан Павел II иска от ръководителите на не-Римокатолическата Църква да проучат заедно начина, по който предимството на Петър би могло по най-добрия начин да служи на своята мисия “така че всички да са едно.... и светът да повярва...” Що се отнася до Църквата на Швеция и Англиканските Църкви тази покана би била много интересна три години преди това, но през 1995 г. вече бяха станали събития в тези църкви, които правеха диалогът да изглежда невъзможен.

Икуменистическият диалог между Църквата на Швеция и Рим изглеждаше за известни години между 1989 и 1993 многообещаващ. Шведският архиепископ заяви от високия олтар в Св. Петър, в присъствието на Йоан Павел II, че: “Дойде моментът да заявим, че изобличенията от времето на реформата вече не са валидни.” Папата посети Швеция, и Кардинал Касиди възглавяващ Папския секретариат за Християнското Единство поиска проучване и диалог за апостолската приемственост на Църквите на Финландия и Швеция, за да види какво е необходимо за едно пълно признаване.

На въпроса за важната реформена доктрина на “Оправдаване посредством вярата” се стигна до единогласие между Рим и Лутеранците. Поне се започна многообещаващ диалог между Рим и Църквата на Англия. Но и в двата случая това приключи поради нови развития на разделение! Папа Йоан Павел II заяви по време на Петдесетницата през 1994 г., че Църквата няма право да ръкополага жени като свещеници и добави, че това решение е категорично за всички вярващи в Църквата. Едва четири месеца след това, Епископите и други ръководители на Църквата на Швеция заявиха, че: “не може някой да бъде ръкоположен свещеник, ако не признава възможността на жените да бъдат ръкополагани свещеници.”

Световната Лутеранска Федерация заяви, че няма да се пожертвува участието на жените в свещеничеството заради единството! След това, две жени станаха епископи на Швеция, докато повече жени, отколкото мъже биват ръкополагани или се намират на път да бъдат ръкоположени. Съществува също така една нашумяла феминистическа теология, която дава нови тълкувания на вярата, както и на морала. Това развитие направи една пълна относителност да изглежда необходима. Не можеш да критикуваш и да кажеш, че това не е съгласно на Библията. Ще отговорят, че това са само картини и символи, и всичко може да действува. Би могъл лесно да каже човек, че Бог е наша майка, както и наш баща.

Тези развития (в Швеция, Англия, и в други страни) направиха разделенията в Църквите на Швеция и Англия да изглеждат необходими и понастоящем групи се опитват да намерят отново своя път. Всички очи, разбира се, са насочени към Рим. Положението изглежда, че е толкова сериозно в Църквата на Швеция, че мнозина се запитват дали ще оцелее въобще. Личното ми чувство е, че само с Църквата, която Христос построи върху Петър може да ни спаси от това да се превърнем в нещо друго от Християнска Църква или от заличаване. Само една Църква в общение с Петър би могла правилно да се довери на обещанието на Христос: “Ти си Петър и на тази скала ще съградя Църквата Си, и вратите на ада няма да я надвият” (Мт. 16, 18)

Нашата Свята Майка Мария е заедно с Папата, за типичния Протестант се счита за много Католическа и поради това трябва да я избягват. Папата беше изключен от Църквата на Швеция. Мария вероятно остана в сърцата на вярващите от първото поколение на реформата. Това беше нещо, което царят не можеше да промени. Но, тъй като Розарията беше забранена и повечето статуи на Мария бяха отстранени, нямаше вече място за нашата царица в Протестантските шведски сърца. Можеш само да си представиш какво означава това. Да живееш, тоест, без Майката, която самият ни Господ даде на своята Църква.

При либералния Протестантизъм определено Иисус не е Емануил, тоест Бог в човек, а човек в Бог и наистина това е, което става с Мария. Животът без Мария като майка и идеал направи Християнизмът на Протестантите да прилича повече на учение, което трябва да проумееш, отколкото живот, за да живееш. Църквата по време на реформата стана по-скоро училище, отколкото място за молитва и боготворение. Същевременно трябва да се каже, че Мария не е изключена от ученията на Църквата, въпреки че мястото и много назад.

Така, могат да бъдат намерени изповедни писания, в химните и в писанията на Мартин Лутер, изрази, които по един или друг начин потвърждават учението за всички догми за Мариан, въпреки че не са представени като такива. Това, заедно с други подобни католически елементи, не можеше да остане без последствия за възраждането на Мария в Църквата на Швеция и стана дори възможно да остане човек в Църквата на Швеция с Католическа вяра, без да се сблъсква това с официалното учение.

Както не съществува проблем с Петър и папата, така не съществуват трудности за едни библейски Протестант с евангелска-католическа традиция, според стария икуменически архиепископ Натан Сдерблом, да си подели католическите и православни възгледи за Богородицата. Проблемът със съвременните Протестанти е, че мнозина от тях, говоря най-вече за Църквата на Швеция, но е възможно това да се каже и за Лутеранците и Англиканците в Западна Европа и С.А.Щ., изглежда, че не вярват вече в откровението на Бога. Но, ако Словото на Бога е светилник в краката ви и светлина в пътя ви, ще ви отведе да почитате и да благославяте Мария.

Трябва да сме сигурни, че всички тези слова и дела на нашия Господ имат своя смисъл, не само за конкретния случай, при който бяха изпълнени и казани, но и за Църквата, която самият Той основа и така имаха едно универсално значение, след като ще бъде валидна до края на времената! Поради това е много естествено да види човек, че Иисус, от Кръста, даде Мария да бъде не само майка на Йоан, но и на всички апостоли и на цялата Църква, навсякъде, във всички времена.

По-нататък, биваме отвеждани от словото на Бога да видим заедно с Йоан “голямото знамение появило се на небето: една жена облечена в слънцето, стояща върху луната, с дванадесет звезди на главата си като корона.” Разбира се, това е Мария. Тя е жива, възнесе се на небето с тялото си и беше коронована да бъде Царица на небето и земята. Можем да се обърнем към нея и да й поискаме майчинската грижа и молитвите й за нас. Мария е Майката на Църквата, но тя също така Църквата – нашата Майка. Тя е олицетворението на Църквата. При нея търсим всичко, каквото се е изпълнило и тя е вече там, където се надяваме да я срещнем, но със Сина й, на небето.

Бих могъл да продължа по този начин от Библията до Католическата догма. И напр. в случая с догмата за Непорочното Зачатие, което не е напълно очевидно, от Библията, това “Gratia Plena” – “Всеблагодатна”- означава, че не е имало никога място за грях при Мария, и така, доверявам се напълно, че Светият Дух напъти Църквата към пълната истина според обещанието на Иисус (Йн 16, 13).

Измежду неизброимите названия на нашата Богородица и измежду всичко това, което Тя е, нека й поискаме да бъде, за Църквата, Майката на Единството. Това единство, за което Иисус се молеше и което изглежда толкова трудно, понякога дори невъзможно. Нека го поверим на нея, на нейната грижовност и на молитвите й, така че да дойде скоро, във времето и по начина според волята на Бога.

Бях запитан също така да кажа дали подкрепям посланията на Истинския в Бога Живот. Ако някой ми казваше за Васула, преди да я чуя или преди да прочета посланията, вероятно да не проявявах интерес, предполагайки, че става въпрос за още една безумна ерес. Не бих казал, че са възможни пророчества, откровения или послания като тези, но наистина не съм срещал нищо подобно. След като обаче чух Васула в Рим през март 1995 г., бях убеден, че всичко това е истина.

Бих могъл да кажа, че разпознах гласа или че се развълнувах и че очите ми се насълзиха. Оттогава, прочетох посланията и въобще не срещнах нищо, което да звучи странно или чуждо на това, което зная от Библията и традицията на Църквата. Разбира се, това, което беше най-важно за мен е интимността на посланията. Значителното място на Мария. Епицентърът на единството на Църквата около Папата и също така подтикванията да бъде един с Йоан Павел II. Както ще се разбрали, смятам, че видях моменти на отстъпничество, за които Иисус говори в посланията. Това също така, което заслужава да се каже е фактът, че Васула, въпреки че не е типично Римокатоличка, живее Католически живот и има католическа вяра. Същото става и с мен, както и с мнозина в Църквата на Швеция.