Eхо на Евангелието

Преп. Людевит Рюпчик, OFM
Tеолог, Професор по Екзегетика, Писател

Всеки ден Васула има едно ново изживяване на божественото, продължава да предава пророческото си послание на днешния свят, който се отдалечава все повече и повече от Бога, отдалечава се от основата, на която се крепи, поставяйки в опасност самото си съществувание. Васула е една истинска пророчица на нашите времена. От една страна, се намира пред проблемите и нуждите на времената ни, от друга страна търси нови аспекти от Бога, за да излезе в крайна сметка обогатена от своите трудности и да намери в Него хармония, мир и пълнота. Посланието й е пропито от Евангелието. Особената му характерност се дължи не само на начина му на предаване на нас, така или иначе, Васула не дава на старите и нови проблеми на нашия свят нищо друго освен вечното Евангелие.

Васула, както много пророци, е уверена за истинността на посланието си и за автентичността на мисията си. Знае своята слабост, но настоява с решителност в обвързаността си да предаде посланията на другите. Има помощта на Бога посредством непрестанната молитва и Евхаристията. Оставайки твърда на волята и на желанията си, старае се да се намира в пълно общение с Бога. Съзнава спешността на необходимостта да предаде посланието, защото времето приключва и едно неизбежно голямо наказание се показва, може да бъде избегнато единствено, ако се завърнем при Бога, и отново Го приемем.

Изживяването на Васула с Бога е един ненарушим и неизчерпаем извор на мъдрост, обич, ентусиазъм за Бога и за спасението на света. Поради това, свидетелството е убедително, благо и стимулиращо. Освен завръщането при Бога и зова към човечеството за отговор с обич на обичта, съществува също така загриженост за единството на църквата. “Обичта те обича” (3/7/92) означава, че в разговорите и общението на Васула с Бога, всеки един от нас може, и му се дава възможността да постави себе си на мястото на Васула. Бог обича всеки един по същия начин. Навсякъде в писанията усещаме Дъха на Обичта. Благодатта се стича навсякъде, Светият Дух работи навсякъде, предоставяйки в изобилие. Навсякъде се чуват стъпките на Господа.

Писанията на Васула са ехо на Евангелието. Този, който говори е действително самото Слово на Бога. Повечето читатели и слушатели разпознават в словата Му гласа на Бога (14/7/92). Васула всъщност не казва нищо ново, което Бог вече да не е казал, но Божието Слово се чува по-съвременно от устата й, подчертавайки предимствата и необходимото наблягане. По този начин, Словото е актуално, сериозно, убедително, едно свидетелство.

Въпросът “Защо да се повтаря това, което вече беше казано?” показва човек, който не познава нуждите на човечеството, което има право да чуе Божието Слово по разбираем и осъвременен начин. Освен това, съществува и задължението да стане човек вестител на Словото, което дава свидетелство в човешкото изживяване. Поради забравата на мъже и жени, пренебрегваме много лесно предстоящото бедствие и непросредствеността на катастрофата, на която е изложено човечеството, необходимо е да излезе от това безразличие, за да може благодатта да се стича непрестанно и да насърчава завръщането при Бога.

Въпреки обективната автентичност на свидетелството на Васула, хора, тук и там, издигат възражения спрямо нейната истинност. Въпреки че не се задоволяват да поставят под въпрос свидетелството й, причините са от обективно и от субективно естество. Следва резервираност, особено от един тесен и частичен аспект относно тайнството на произхода, особено, когато благодатта се излива даром, благодат, с която Бог прави човека причастен в този живот и в Неговите дела. Всички тези възражения се равняват на човешки понятия и човешки език, защото произхождат от ограничената човешка опитност, която не може поради своите ограничения да приеме Тайнството на Бога. Поради тези въпроси, човекът оспорва Словото на Бога и отрича да приеме Бога. За скептика, Словото на Бога е винаги много трудно, дори “скандално” и следователно се счита за неверно. Основна предпоставка за човешкия ум трябва да бъде приемането на факта, че наистина съществуват неща, които не можем да различим, и трябва да сме отворени за това. Единствено, ако са приемствени към благодатта на Бога, човешките същества мога да придобият сигурно, стойностно и адекватно знание за тайнството.

Критиката следва от факта, че изживяванията и свидетелствата на Васула не са в хармония с незнанието и предубежденията на онези, които са пленници на своето собствено въображение. Свидетелствата на Васула са доказателства срещу погрешното разбиране на онези, които я клеветят, не срещу Евангелието или вярата. По никакъв начин не е срещу Бога на Библията или срещу вярата в него. Онези, която я клеветят всъщност виждат в нея лице, което се противопоставя на това как те си представят Бога, за когото смятат, че е Този, който седи на Своя Престол, далеч от човечеството. За Васула, човешкото съществувание е способно да приеме обичта на Бога, неговата благодат и всемогъщието му. Този “скандален” възглед е, в действителност, едно преоткриване на Бога. Неосновано обвинение е да се представя Васула като защитница на “Новата Епоха”. Това е толкова абсурдно, колкото и смесването на водата с огъня. Подобна критика показва просто и единствено, че порицателите на познават нито Васула, нито “Новата Епоха”.

От друга страна, човек трябва да си даде сметка къде щеше да отведе посланието на Васула, ако се поставяше в приложение. Ако хората приемеха действителността на обичта на Бога и на хората, щяха да обикнат Бога и един другиго. Ако хората отвръщаха на искането за молитва, посланието щеше да разпространи в целия свят една признателност към Бога. Ако човек приемеше, че трябва да съществува единство между Християнските Църква, щеше да съществува вече надеждата да се осъществи обещанието на Иисус – “едно стадо, един Пастир” (Йн 10, 16). Ако хората приемеха Бога по начина, който Васула препоръчва, Той щеше да е вече “всичко във всичко” (1 Кор. 15, 28). Ако хората вземеха насериозно предупреждението на Васула за Сатаната, той щеше вече да е изгонен от сърцата на хората и на света. Ако хората вземаха пред вид зова на Васула за завръщане при Бога, всички, мъже и жени щяха вече да са свети. Ако всеки един си поделяше изживяванията на Васула, личната история на всеки един, и следователно историята на цялото човечество щеше да бъде Песен на Обич.

Всичко това има абсолютно радикален стил на Евангелието. На тази основа, не съществува причина за отделяне на изживяванията на Васула от Бога в Евангелието, нито причина за противопоставяне на тях. Посланията на Васула предпоставят наклонността на човека към диалог. Отделните вярващи, особено онези, които са богати в Духа, имат право да оценят случая на Васула, без да стават независими от Църквата. По този начин могат да защищят резултатно решението на Църквата. Крайната оценка се оставя на Църквата, която има своята гаранция в Бога и в Неговото потвърждение в “sensus fidelium” (чувството за вяра), чиито автор и свидетел на истинността е Духът на Истината.

Всички доказателства, които имаме до момента показват, че всеки ден свидетелството на Васула се взема все по-сериозно пред вид и става по-пълно прието. Това същевременно улеснява и ускорява крайната оценка на цялата Църква, оценка, която безсъмнено ще има за критерии многото плодове от посланията на Васула.