Отец Рене Лорантен

Отговор на клеветниците на Васула

"Васула е една от най-уравновесените и прозрачни ясновидки, които познавам. Бих могъл дори да бъда изкушен да кажа, че е, по начин изключително задоволителен, по-нормална, по-уравновесена от повечето от другите."

Това пише Рене Лорантен в своята книга “Когато Бог дава Знамение”, в отговор на възраженията срещу Васула. Следват два откъса от книгата отнасящи се до обичайните и най-често срещаните възражения.

(За подробности върху книгата и допълнителни източници кликни тук)

Семейното положение на Васула

“Разведена е и наново омъжена. Изглежда, че това е най-големият проблем. Действитено, семейното й положение, е понастоящем напълно уредено. Беше сключила брак в църква с един протестант (1966 г.), в период, когато не практикувала никаква религия. След цивилния си развод (1980 г.) се омъжва отново, на 13 юни 1981. Тогава е смятала, че става въпрос за Протестантски обряд съгласно религията на мъжа й, докато в действителност е бил цивилен брак. Християнка само по име, без да е имала някакво отношение към православната църква, не е знаела въобще, че бракът й би могъл да създаде проблеми. Когато отишла в църквата си, за да уреди брака си, първият свещеник, към когото се обърнала, изглежда не се е усетил, че съществува проблем, след като е ставало въпрос за смесен брак. Тя обаче настояла, за да е напълно наред с Православното законодателство. Едва тогава я напътили към свещеника занимаващ се с въпросите на брака. Той се заел с въпроса, следвайки “закона на икономия”, който бива следван в случай на разтурване на брака от нейната църква.

“Днешният й брак се проведе на 13 октомври 1990, в Гръцкоправославната църква в Лозана. Според църковния закон, положението й не представя проблем.”

Отбележете също така, че Васула беше запитана от Конгрегацията за Доктрината на Вярата относно този въпрос. Вижте отговора на втория въпрос в статията озаглавена Кореспонденция между Васула и Конгрегацията за Доктрината на Вярата в съответния информационен раздел.

Богословски грешки

"Повечето сериозни нападки се отнасят до Троицата. Четейки ги, бях впечатлен. Да би да четох зле Васула, запитвах се. Двусмислията съществуващи във всички пророчески, поетически или мистически текстове, дори библейски, биха ли изпаднали и те в характерни грешки. Беше ми необходимо много време, за да открия уличителните грешки. В своя контекст те изглеждаха изцяло различни, оголени от изопачения и изменения на естеството, на които ги подложи страстта на търсачите на ереси.

“Най-прочутият богослов измежду противниците на Васула сметна, че е намерил в нейното лице древната ерес “патрипасианизъм” на Ноет, Епигон, Клеомен и Праксас, според които Отецът се въплъти и понесе Страданието, защото за тях има само едно лице, а не Троицата.

“В оргиналния ръкопис, където изданието заличи откъсите, за да затрудни проверката на обвиненията, авторът дава четири примера в оригиналния английски текст, според първото издание. NB10:18+ (в своя напечатан текст противниците на Васула винаги цитират първото английско издание: възпроизведен от ръкописите - не втория, нито типографския ); NB18:10+; NB54:29+; NB48:38+.

1. На 7 април 1987, не е Отецът, който говори, нещо, което е много рядко при Васула. Това е Иисус, както самата и читателите й го разпознават винаги и както го указва контекстът. NB10:18

    

   Това, което обърква автора е, че понякога Васула назовава Иисус “Отец” според едно наименование, което се придава от Исаия на Царя Месия 9, 10 (Ис 9,6). И ако е наш брат като човек, той е Отец като Бог. Творец на самото ни съществувание. Затова нарича учениците си “малки Мои деца” (Йн 13, 33). Васула видя тази синовна връзка, която е същевременно братска и венчална. Тези различни страни са добре разчленени у тази омъжена жена, която не бърка човешкия аспект с мистичния. За щастие, защото, ако използуваше езика на Песента на Песните: “Нека ме целуне с целувките на устата си” (П.П. 1, 2), или дори на някои мистици, които провеждат своята венчавка с Христос, щеше да бъде затрупана от страшна лавина от критики. От простия факт, че използува глагола "to feel" (чувствувам) за да изрази обичта си към Христос или която Христос изпитва към нас, нейният търсач на грешки я обвинява в сантиментализъм и еротицизъм. Но Васула е без двусмислия. Ако Иисус я целува, това става върху челото, както един баща. Всичко е, както би следвало да бъде, на ниво възглед, както и на ниво богословие. Християнството никога не упрекна във вина нито сърцето, нито чувствата.

2. Във втория уличен откъс:

   На 8 ноември 1987, небесният събеседник казва: “Кръстът Ми е върху теб, носи Го с обич. Кръстът Ми е вратата към истинския живот. Прегърни Го с готовност. Васула, себеотрицанието и страданието водят към божествения път, този на святост и добродетели.” NB18:10

   Иисус е, който говори и това се вижда ясно, след като казва в първото, Мен: "На Meн, твоят Иисус." Тогава защо да се придаде на Отеца, защо да запраща срещу Васула отровната стрела на Патрипасианизма?

3. В третия уличен откъс (19 септември 1991) Иисус говори за своя кръст и контекстът е най-ясен. През онзи ден Иисус говори сам в доста страници. NB54:15+

   Това, което позволи на следователя да намери ереста, която търсеше, е, че в предишните редове, където Иисус повтаря Йоан 12, 23-25, напомня момента, когато Иисус оповести очакваното пристигане на “часа” му (Йоан 12, 23) и където гласът на Отеца го беше прославил (Йоан 12, 24-25). Но е Той, който се напомня извън откъса, а не Отецът, който говори във всичките тези страници.

4. Обвинителят повярва, че е намерил погрешното придаване на Страданието на Отеца, в един четвърти откъс (22 декември 1990). Всъщност, в този откъс Васула слуша последователно гласа на Отеца, който казва сам: "Мое дете" и след това гласа на Сина: "Проникни в Раните Ми, яж Тялото Ми и пий Кръвта Ми..." NB48:38

   Кавичките, звездичката и ръкописната забележка в долната част на страницата показват промяната на говорещия:

   “Сега говори Синът”, казва забележката.

   Богословът, който го е прочел много бързо, придава на Отеца това, което казва Синът. Има безсъмнено оправданието, че е работил върху ръкописния текст от старанието за точност. Но би трябвало да обърне внимание след това и на най-малките подробности, за да не изопачи текста.”