Архиепископ Фране Франик

Следното въведение от пенсионирания Архиепископ Фране Франик, голям подръжник от Меджугорие, беше публикувано за първи път през 1993 г.

Но аз съм на страната на Васула...

Когато получих двете книги написани от ясновидката Васула Риден, и преведени на хърватски от г-жа Мария-Дражида Вукич, за мен беше приятна изненада много повече, защото преводът от английски стана в Белград, където живее г-жа Вукич. Поиска ми да напиша предговор за третата книга, която ще се публикува на хърватски. Вече съществуват пет тома на английски под названието Истински в Бога Живот, написани от Васула Риден. За мен е голямо удоволствие да напиша този предговор.

За първи път чух за Васула преди две години, през 1991 г., от едно канадско католическо списание, Informateur Catholique. Голяма част от конкретния брой беше посветена на Васула. Оттогава, списанието публикува редовно информация за нея. Една добра госпожа, католичка, живееща в Канада и интересуваща се много за Меджугорие, занимава се с организирането на поклонения, упражни остра критика срещу Васула, твърдейки, че съществуват погрешни теории в посланията, които предава: например, че Иисус назовава Себе си “Вечен Отец” на хората, сякаш се отъждествява напълно с Отеца, отхвърляйки по този начин разграничението между Отеца и Сина. Тази госпожа предана на Богородицата не е доволна също така и от начина, по който Иисус предава Своите послания посредством ръката на Васула. Гледа на това като на спиритуален метод на предаване на посланията.

Тази порицателка на Васула, за която прочетох в списанието, което вече споменах, беше г-жа Дария Кланак, по род Скунка. Имах честта да я срещна, когато идваше от Канада за Меджугорие като организаторка на поклонения. Посети ме в Църквата на Свети Петър в Сплит, където пребивавам от 1983 г. Говорих на френски с поклонниците относно посланията на мир от Меджугорие. Г-жа Кланак също говори с голям жар за Богородицата. Зарадвах се, че г-жа Кланак, една наша хърватка омъжена в Канада се радваше на така добра репутация всред католиците на тази страна. По-късно, когато имаше трудности със списанието, което вече споменах, тъй като те подкрепяха Васула, забелязах с какво уважение пишеха за нейната личност. Това ме зарадва.

Но, аз съм на страната на Васула особено, откакто ми дадоха трите книги с посланията на италиански, озаглавени Мир и Обич. Една група италианци поклонници отиващи в Меджугорие, се спряха в Сплит и посетиха Църквата Св. Петър. Поканиха ме в Италия. Така, на 23 септември 1992, проведох Святата Литургия в една голяма църква в Комо. Църквата беше пълна и там срещнах Васула. Преди Святата Литургия тя даде свидетелство относно мистичните си изживявания и посланията, които, с голяма убедителност, придаде на Иисус. Проповядвах върху Евангелието на деня. Говорих за личните откровения, значението им за Църквата и за днешния свят. Прибавих няколко думи в подкрепа на Васула, оставяйки крайната присъда на Църквата. Винаги поставям това условие, когато говоря на открито за посланията на Меджугорие.

От друга страна, когато говоря насаме изразявам трайното си убеждение за автентичността на появяванията и посланията в Меджугорие. Оповавам се на Евангелието, което казва, че доброто дърво ще го разпознаем по добрите му плодове. Това важи особено, когато се извършват завръщания при Бога, чудотворения от морално естество, и по-често, лични изживявания в Меджугорие. Същото става и с Васула, която е самата едно чудо, предмет на удивление. Действително, не извършва чудеса в материален смисъл, защото не твърди, че има харизмата на лечение.

Получих от същата преводачка копие на четвъртата книга на посланията на Васула. С радост установих, че предговорът беше написан от от. Рене Лорантен, когото високо ценя. Срещнах се с него много пъти в Сплит, отивайки и връщайки се от Меджугорие.

Четейки посланията на Васула, първите ми впечатления за нея се потвърдиха много. Посланията й, всъщност за мен са действително послания на Христос, са живи и автентични. Тези послания могат да ни помогнат да проумеем по-добре посланията на Евангелието, и също така да ни помогнат да ги изживяваме лично. Тези трябва да бъдат винаги автентичните критерии, когато съдим личните откровения, за да разпознаем здравата мистична опитност. Винаги са съществували, и винаги ще съществуват, мистични опитности в Църквата. Не трябва да ги омаловажаваме, а да ги оставяме на крайната присъда на Църквата.

Когато срещнах Васула в Комо, на 23 септември 1992, имах чувството, че бива нападана от много порицатели пишещи пренебрежително за нея. Може да бъде проумяно, след като посредством Васула Иисус осъжда екстремистите теолози на нашите времена, които се обособяват от божествените откровения поради прекомерното си прелепване към света. Това го разкри Папа Павел VI малко преди да почине. Започна да говори за “дима на дявола” навлязъл в Църквата и замъглил основните истини на Божественото откровение.

Струва ми се, че колкото повече разбирам тези неща, че главната харизма на Васула е да показва ЧИСТОТАТА НА ПЪЛНОТО ОТКРОВЕНИЕ НА БОГА. Нищо не трябва да бъде отнето, нищо не трябва да бъде прибавено в Откровението. Не трябва въобще да се поддадем на света и на цивилизацията на моралната търпимост, която прониква дори в Църквата, предизвиквайки безредие в спасителната й мисия.

Вземането под внимание на цивилизацията, в която живеем е необходимо като основа за нановошното евангелизиране. Това казва Папа Йоан Павел II след Събора. Трябва да уважим културите, за да можем да посадим у хората от всички нации откровенческите Божии истини, подсилвайки ги с обич, винаги с неоходимото уважение към човешките, националните и социалните права, и с внимание към социалните ситуации. Това е истината според Втория Събор на Ватикана, както го потвърдиха и Папите на Синодите, и след това. Но съществува истината, която ни казва, че Христос и Неговото Слово съдят всички култури, всички човешки, национални и социални права. Не е валидно обратното, културите да съдят Христос, а Христос е този, който ги съди. Христос закриля, придвижва, удостоява и издига на по-високо ниво, на Божието ниво, всички култури.

Затова, не се страхувайте “да отворите вратата за Христос”. Той е нашият Сътворител, нашият Приятел, той е “Вечният ни Отец” заедно с Отеца и Светия Дух. Той знае от какво се нуждаем, за да постигнем малкото ни земно или голямото ни небесно щастие.

Църквата, заедно с Папата, и под Папата, като видима глава на Църквата и Викария на Иисус Христос, предава спасяващите учения на Христос. Това ни казва Иисус посредством Васула, въпреки това тя пояснява, че е от Гръцкоправославната Църква. По този начин посочва пътя към здравото вселенство, вселенство, което днес минава своята Голгота. Но вселенството е Божие дело, затова трябва да мине през Голгота, както Самият Христос. Нека Бог да ни пази, така че Голгота да не се разпростре над целия свят.

От своята Голгота, вселенството ще намери възкресението си. Изглежда, че това е ядрото на всички послания, които Христос ни дава посредством Васула Риден, гъркиня православна, живееща понастоящем в Швейцария.

Фране Франик, Пенсиониран Архиепископ на Сплит
бивш Председател на Епископската Теологическа Комисия, Югославия,
Сплит, Югославия

Веднага след Нотификацията през 1995 г., Архиепископът написа следното в писмо до Патрик Бенестон:

“Пред Бога заявявам, че г-жа Васула не заслужава да бъде осъдена за своите книги, а да бъде похвалена за неразривната вяра съдържаща се в книгите й, особено за пълното първенство на Римския Понтифекс, за Благословената Дева Мария, действителното присъствие на Христос в Евхаристията, за Свещеното Сърце на Иисус и Неопетненото Сърце на Богородицата. Не успях да намеря никаква погрешна доктрина в това, което са сега седемте тома съставляващи книгите наречени Истински в Бога Живот, които внимателно прочетох. Смутен съм, когато чета как едно така достойно лице бива осъждано от Светия Престол, и то без да й се даде възможността да защити себе си. Поради тази причина смирено умолявам Светия Престол, в случай, че въпросното осъждане е автентично, да бъде оттеглено или да бъде обявено за неавтентично, колкото е възможно по-скоро, така че да се избегне объркването между вярващите.”

След написването на това писмо, Кардинал Ратцингер изясни, че Васула по никакъв начин не е осъдена. За повече информация моля вижте Конгрегация за Доктрината на Вярата и Кардинал Ратцингер в раздела Свидетелства.