Съвременни Послания на Едната Голяма Традиция

от Отец Питер от Общността на Служителите на Волята на Бога

Отец Питер е член на една малка общност от Англикански монаси живеещи в Кроулей, Великобритания, датираща от 1938 г. Общността е имала винаги като първоначален фокус Християнското Единство

Послания на Традицията

Започвайки да чета тези Разговори с Иисус, първият ми отговор беше чувство на облекчение. Не съдържат преувеличени или енцентрични изрази на Християнска Вяра, както е възможно понякога да става с този вид ясновидска литература. Всъщност, що се отнася до съдържанието изглеждаха напълно “концентрирани”, дори православни. Промяната стана с напредването на четенето: непрекъснато срещах думи като 'метания', 'покаяние', 'растеж в святост', 'обич', 'радост', 'мир', 'прошка', 'помирение', 'непрестанна молитва', 'Святата Троица', 'Светият Дух', 'оставяне'. Споменаваха се Блаженствата, както и необходимост за спешна молитва пред вид предстоящото идване на Господа. Цялото стигаше кулминацията в един зов за единство и обща дата на Пасха: “Православни! Католици! Протестанти! Всички Ми принадлежите! Всички сте Едно в Очите Ми!” “Огънете се, за да можете да се обедините”, “Обединете, за Мен, Празника на Пасха”. Намерих молитви и славословни химни отразяващи за мен библейската Песен на Песните, и химните на Св. Симеон Новия Теолог (около 950-1022 г.). Част от посланията отразяват Еврейските пророци (Йезекиил, Осие, Амос) и може човек да придобие интуитивен усет за това как бяха дадени и записани словата им. Други части показват необичаен резонанс на Традицията с пророческия си характер и мистичната и венчална любвеобилна поезия: на Св. Симеон Новия Теолог от Изтока, и на Св. Катерина от Сиена на Запад. Заключих, че това не беше един маргинален израз на вяра: това беше всичко, на каквото бях научен като монах. Това беше Едната Голяма Традиция и всичко се включваше в тези Послания от Самия Господ. Ако е съществувала и следа на неувереност, от онзи момент изчезна, и никога не погледнах назад.

"Това е Господ"

Как знаем, че тези послания са от Бога? Когато ги прочетеш, ще се убедиш: от тази гледна точка, са от само себе си автентични. Личното ми потвърждение дойде неочаквано рано, когато, следвайки съвета, който ми дадоха, започнах от началото, започнах да чета първия том. Открих на стр. 8 едно описание от самия Господ на Страданието Му. Мислех си, както четях - и не е лесно да се чете: и самата Васула разказва колко трудно й беше да го записва - никой човек, колкото и вдъхновен да е, не би могъл да пише по такъв образен начин. Това произхожда отвътре, от чувството на Онзи, който го понесе в действителност. Една сутрин, отново, както приготвях прочита от Евангелието за Молебствията - беше от Евангелието на Св. Йоан, внезапно нещо силно ми въздейства. Осъзнах, че Лицето, което осъзнавах, четейки тези слова е същото Лице, което осъзнавах, когато четях тези послания. Хванах себе си да отговаря със словата на Апостол Йоан в Тивериадското езеро: “Това е Господ!” (Йн 21, 7).

Кое е съдържанието на посланията?

Описанието на Васула за посланията е едно “ново обяснение на Евангелието” (Конференцията в Брайтон, октомври 2003 г.), тоест едно ново представяне на Евангелието. Ще намерите същите Евангелия, които чуваме в Матей, Марко, Лука и Йоан, но с една непосредственостт и един съвременен звук. Това е Господ, който ни говори сега, през 2004 година, с целия морал и обкръжение на нашия съвременен свят и култура. Това е, каквото има пред вид Цървата като Традиция: Светият Дух, който говори непосредствено във всички епохи и цивилизации посредством избрани инструменти, както и дидактическата сила на Църквата. Това е едното оригинално Евангелие, което се разгъва, прояснява и уточнява. Св. Йоан на Кръста писа веднъж, че Бог ни беше говорил в Своя Син и след като говори по този начин, няма какво друго да каже. Така, не става въпрос за нещо ново, още повече, за новаторско. Посланията са, следователно, едно Напомняне: “Утешителят, Светият Дух, когото Отецът ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал.” (Йн 14, 26).

Дар за цялата Църква

Харизмата на Васула е дар (гр. харис) за цялата Църква, стига да сме достатъчно смирени, за да го приемем от Бога. Заедно с Божиите дарове идва и едно изпитание и едно предизвикателство. Първо, ще съществува истинско изкушение да се усъмним. Ще трябва да видим това съмнение в нас, както и реакциите на другите, и на онези дори, които са поставени над нас в Господа. Някои ще бъдат подтикнати да ни насърчат, но от други ще има просто мълчание, липса на реакция. Въпреки това, тези послания не са за малък брой хора (“ако ти харесва този вид неща”), нито за конкретна част от Църквата, нещо, което щеше да ги отвлече от истинската им цел. Господ е много ясен, че посланията са за всеки един, за всеки Християнин, в действителност за всяко човешко съществувание. Един верен отговор от наша страна е гаранция, че която и да е целта на Господ, давайки ги, те ще бъдат плодоносни. За всяко съмнение, което ни идва наум, или което ни представят, въпросът ни трябва да бъде “Тази мисъл идва при мен от Самата Истина, или е нещо от старата ми природа, която търси начин да избегне едно такова предизвикателство?” Тази е опасността, който ще се представя особено за епохата ни, да рационализираме събитието. Господ има много да каже относно Рационализма на нашата епоха.

Предизвикателство за неискреност

Освен това, може човек да разбере, че това представлява предизвикателство за Църквата, и което не се различава много от това, което се представя на Седемте Църкви от Йоан в Откровението му (Откр. 2 и 3). Както и там, Господ зове към пречистването на Църквата Си – “Искам да живеете свято, както Аз съм свят” – така че да стане като старата апостолска църква: “Ще ви облека всички в старите си дрехи и ще построя наново църквата си върху старите й основи.” Това е едно продължително предизвикателство за всеки вид неискреност в Църквата, така че да стане по-истински служител на света, да провъзгласява автентичното Евангелие, и да предоставя лечение и спасение за действителните болести на света. Понякога, прочитът не е лесен. “Кажи на народа Ми, че не желая администратори в Дома Си. Няма да бъдат оправдани, когато дойде Денят Ми, защото те са, които индустриализираха Дома Ми.” Господ е дълбоко загрижен за онези “които търсят седалища и власт, вместо спасението на душите” и за всички “търговци” (отнася се до Мт. 21, 12-13 и съответни).

Институция и Харизма

За Църквата, приемането на тези послания поставя един дългогодишен проблем на обтегнатост между институцията и харизмите на нейните членове. Св. Павел заръчва на своите подвижници Християни: “Не гасете Духа” (1 Тес. 5, 19). Също така поощрява Коринтяните: “Да имате усърдие за пророческата дарба” (1 Кор. 14, 39). Пророческата роля се счита, че е втора само след тази на апостола: “Господ постави някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци...” (1 Кор. 12, 28). “И той даде едни да бъдат апостоли, други пророци...” (Еф. 4, 11). Пророческата роля не е лесно призната нито приета в Църквата, както, наистина, старият Израел се затрудняваше да приеме онези избрани служители с техните послания, изпратени от Бога. Онези, които са отговорни за институцията се интересуват да запазят правилния ред, но е необходимо да се приеме предизвикателството на пророческата реч и да се откликне на нея. Това трябва да стане, ако трябва да бъде намерен един път напред посредством диалога и развитието, работейки с обич. В края на краищата не е ли обичта сърцето на Евангелието (1 Кор. 13)? “Нека обичта присъствува винаги във всичките ви действия. Обичта ви не трябва да бъде само думи, но и нещо истинско и дейно.” Въпросът остава, ако предизвикателството може да бъде разгледано, така че една харизма да не остава скрита от страх за последствията.

Утеха и сила от небето

Тези послания ще бъдат подсилване за всички онези, които са се запитали как гледа Бог на наскорошните пререкания в църквата и в съвременния свят. Защото е точно този свят на войни, глад, подтисничество, аборти и екологическо неравновесие, който срещаме в тези послания. Същият Господ, който говори за пръв път на Евреите и провъзгласи Евангелието си на целия човешки род посредством своя Син, се обръща към нас с точно същата спешност, съчувствие, проучвателно проникновение. “Липсва обичта между вас.” “Нека обичта да е основният принцип в живота ви, нека обичта да е вашият корен. Внимавайте със своите мисли. Не се съдете един другиго.” Посланията, както техният “роднина” Евангелието, ни поставят пред уникалното предизвикателство на Християнската вяра. Това е предизвикателството му да “чуваме словото (волята) на Бога и да го прилагаме." “Живейте посланията” е един повтарящ се рефрен, изказан от Майката на Господа. Призивът е този на общия ни кръщален зов, да растем в святост и всички последващи елементи: прошка, помирение, мир, смиреност, непрестанна молитва, онези предпоставки (бедност на духа, благост, състрадателност, чистота на сърцето), които иска Господ от нас, за да получим благословиите (Блаженствата), които желае за нас. Това е покана за всеки един от нас да стане мъж или жена в Христос, както бяхме кръстени да станем: едно обединено лице в Тялото на Христос, местната църква, към която принадлежим. Това и нищо по-малко би представлявало допълването и изпълването на това “откровение” от Бога.