“За Мен, искаш ли да научиш Розарията?”
от отец Джон Абертон
Изпратено на 6 октомври 2005
Това искане на Иисус е в посланието озаглавено "Искреността ще унищожи злото. Искаш ли да научиш, за Мен, Розарията?" 28 декември 1987.
|
28 декември 1987
(Ако се забравя и отправя критика към някого или си помисля, че разбирам повече от другите, веднага Бог ми напомня кого е избрал да предаде Посланието Му. Поставяйки Очите Си върху мен с един само проницателен поглед, Той ме връща на мястото, което ми е определил и където трябва да остана. Само с тези думи “пръст и пепел” ми напомня, че съм едно нищо и че съм последното от създанията Му. Не, някои не могат да го разберат това, мислят, че Бог ме избра да приема Словото Му, защото съм достойна, но не можете ли да разберете? Избирайки мен, която съм последната от всички, Бог ни разкрива безмерното Си Милосърдие, което изпитва към нас. Че дава дори на последния. Няма ли тогава да даде много ПОВЕЧЕ на онези, които са много по-достойни в Очите Му от мен, ако поискат с вяра? Не забелязахте ли търпението Му, което показва към мен? Вместо да ме удари, Обичта Му блика с още по-голямо изобилие. Как би могло сътворението Му да Го отхвърля? Но нямам какво да кажа, след като преди и аз принадлежах към онези, които го отхвърлят. Сега казвам: “Обичайте своя Бог, както обичате диханието си, след като без него ще умрете. Бог ни даде живот, вдъхвайки го в нас. Диханието Му е животът ни. Бог е Диханието ни, Бог е Животът ни.”)
О, Васула! Моят Авел този път ще остане жив. Искреността ще унищожи злото. Благословени са онези, които насърчават Словото Ми. Благословени са овцете Ми, които разпознават Гласа Ми, благословени са онези, които ще нахранят наново агнетата Ми.
Благословени са бедните в сърцето, благословени са онези, които ще изрекат Светата розария в деня на освещаването на Гарабандал и които коленичат, за да поздравят Моята Майка. Благословени са онези, които ще носят Кръста Ми на Мир и Обич, обединявайки се. Благословени са овцете Ми, които се завръщат при Петър. Благословени са онези, които се смиряват и следват примера Ми. Благословени са онези, които изпълняват заповедта Ми и се обичат един другиго, както Аз ви обичам. Благословени са онези, които свидетелствуват за Мен и не се скандализират от Мен.
Васула, любима на Душата Ми, имай вяра и доверие в Мен. Аз съм Божественият ти Учител. Hикога не се съмнявай в Словото Ми. Ела, безсилна си, ела, опри се на Мен, който съм твоята Сила.
Да, Господи, имам нужда от Теб. Без Теб не мога нищо да направя, никога!
Обичай Ме, желай Ме, бъди Мое небе. Ах, Васула, сега се жертваш за Мен, но скоро ще те имам при Мен.
С нетърпение очаквам този ден.
Остани при Мен, желая да ти поискам нещо.
Да, Господи?
За Мен, Васула, от обич към Мен, искаш ли да научиш Светата розария? Обръщай се с поздрав към Моята Майка по всяко време, искаш ли да направиш това за Мен, Васула?
Да, Господи, искам да ce науча. Господи, помогни ми да ce науча.
Ето какво желая да чуя от всички вас, които не знаете, същите тези думи: “Да, Господи, искам да се науча. Господи, помогни ми да се науча.” Ще ви науча всички вас, които сте готови да се научите.
Ела, дъще, отпочини си в Мен. Няма никога да те изоставя.
(Иисус ще трябва да е почувствал копнежа, която изпитвам по Него и колко страдам тук. Отново е тази вълна на “желание към Бога”, да желая да бъда жертвата Му, да бъда изцяло откъсната. Сякаш съм раздвоена. Oставайки тук, бих могла да “нахраня” някои от агнетата Му, които никога не отказват новия Му Хляб и да Му доставя радост чрез завръщането на няколко души при Него. Или да бъда с Него и това би било прекрасно за мен. Кое ли е по-хубаво?)
|
|
Ако потърсим в посланията израза “Моли се с Розарията” ще намерим 10 упоменания, девет от които са молитви или призиви “отвисоко”. Молитвеникът за всички групи за молитва на Истинския в Бога Живот съдържа и двете, и Розарията и Православната броеница. Повечето хора нямат никакъв проблем с молитвата на Иисус (“Господи мой Иисус Христос смили се над мен, грешника”), но някои имат още съмнения за Розарията с петте десетици, или защото го намират трудно, или защото го намират много “католическо” и не съставлява част от тяхната традиция, и въпреки това, Христос и Неговата Майка искат от нас да го правим.
Проучването показа, че Розарията е позната на Християните от Запад преди Реформата. Митът казва, че произходът е от Свети Доминик (основател на Ордена на Доминиканците), но нямаме доказателства за това. Розарията – в днешния си вид – датира от 17 век, но това е разширение от vita Christi (Животът на Христос) Размисли датиращи още от 12 век, и Псалтира на Любимата ни Богородица (съставен от един Доминиканец през 1483 г.). Това е, което трябва да бъде видяно в тези две молитви.
Друг един Доминиканец, монахът Цистерциан беше, който нагласи размисъла върху живота на Христос с повторенията на Радвай се, Мария ” в пет десетици. Това датира между 1409 и 1415 г. Тази е същността на Розарията, както я познаваме сега.
Едно проучване на германско писмо от Средновековието (от Ан Гуистон) показва, че до 13 в. “Marien Rosenkrantz» (венец от рози) съдържа повторението на 50-те “Радвай се” (дотогава не е било цялостно “Радвай се, Мария”, както го знаем сега). За да следваме тези молитви, се направи една връв с възли (броеница), която е позната като възлите на “Радвай се” или на “Отче наш”, защото се използват, за да се разграничат тези молитви. В същото време започна практикуването на частното изричане на псалмите, замествайки традиционните канонични часове. Псалтирът на Мариан съдържа куплети като въведения за всеки псалм, изпълнявайки ги във връзка с Христос и Святата Му Майка. С времето, псалмите като такива изчезнаха, оставяйки стиховете и след това, вместо псалми, “Отче наш” и “Радвай се, Мария”.
По-нататък, развитието е свързано с Картузянците от Тревис. Адолф от Есен и един брат монах, Доминик от Прусия, съчетаха изричането на “Аве” с размисли от живота на Христос и на Богородицата и включиха, каквото се знае като “Умоление на Иисус”. “Радвай се Мария” стана един вид молитва на Иисус, поради тези прибавени фрази. От този момент, можем действително да кажем, че Розарията на Мариам е Христоцентрична.
През 1483 г. Доминиканската книга “Молитвеник на Скъпата ни Царица” намали 50-те точки на размисъл на 15. С изключение на двете последни, те отговарят на 15-те тайнства, които знаем днес. Друг един Доминиканец, Алберт да Кастело, написа “Розарията на Прославената Дева” (1521). Беше първият, който използва термина “тайнства” за точките на размисъл.
По време на 16 в. Розарията с 15-те тайнства, с Упоменания за Иисус, доби всеприета форма.
Друг един интересен момент е, че първата част на “Радвай се, Мария” я срещаме в Източната Литургия от 15 в. Посвещението на Богородицата не е находка на Римокатолическата Църква. Православният свят притежава голямо богатство от красиви молитви и чудесни икони на Богородицата. Традицията на първите християнски години не ни оставя никакво съмнение, че произнасянето на молитвите на Богородицата е обичайна част на християнския живот.
Ако повечето хора не използват молитвата на Христос, това не означава, че Розарията не е Христоцентрична. Розарията ни кани при Евангелието в компания с Майката на Христос. Не би могъл да съществува по-сигурен пътеводител. Както знаем от посланията на Истинския в Бога Живот, нашият Господ, Иисус Христос, иска да имаме подходящо благопочитание и обич към Неговата Майка. И Тя ни казва: “Правете, както Той ви казва”.
(Моля, вижте книгата “Мъниста и Молитви: Розарията в Историята и Преданост” от Джон Д. Милер.) |