Благородството на Кръста
от Васула
В голямото Си снизхождение изпя ни химн, за да ни възрадваш. Както жених подготвя пиршество за своята невеста, Ти, Любовнико на човечеството, подготви за всички нас царско пиршество, за да се наситим на богатството на Дома Ти. Даваш ни да пием от реката Си на насладата. Защото с теб, Господи мой, е Изворът на Живота. Нека душата ни, както сърната търсеща текуща вода, да изпитва жажда за Бога на Живота, Бога на Надеждата, Бога на Утехата. Нека душата ни да се възрадва в сладостта Ти, и ни обучи по-най приятен начин. Aмин.
Иисус казва в едно послание: “днес, всеки благороден жест от страна на Моите създания за възстановяването на разклатения Ми Дом дълбоко Ме вълнува; при всяка стъпка направена за единството цялото небе се радва; с всяка молитва изречена за възстановяването на Тялото Ми гневът на Отеца Ми намалява; благословиите Ми се изливат при всеки събор за единство в Името Ми върху онези, които участват в тези срещи;” (5.10.1994)
Възхвален да е Господ, който със силата на Светия Си Дух ни събра днес в Светите Места, за да обединим духа си и да се помолим заедно за помирение и единство. Независимо от всички пречки, които знаехме, че ще срещнем на пътя си, не загубихме въобще надеждата и смелостта да продължим, защото знаехме, че Иисус беше непрекъснато на нашата страна и че организирането на тези срещи вълнува дълбоко Сърцето на Иисус, както Той каза в посланието, което току-що прочетох.
Иисус, както знаете, използва безсилието, за да покаже мощната Си Ръка. Даде ни, както беше казал веднъж в едно от Своите послания: “задача, която далеч надвишава нашите възможности.” Тази задача е да бъде отведен всеки един към покаяние, помирение и единство в сърцето. За да може Бог да осъществи Своя план в нас, трябва да си припомняме да оставаме съвсем заличени и изпарени в степен да станем нищо. Едва тогава Бог, който раздава всички дарове, ще обогати и ще украси душата ни с царско великодушие. По този начин, ще се съединим напълно с Бога и величието на делата Му ще се извърши в нас.
Смиреност е да се смалим до нищото. Не трябва никога да забравяме деня, в който ни вдигна от праха на греха и ни избави от силите на мрака, без нито една заслуга от наша страна и ни направи близки сътрудници в Спасителния Си План за Единство и Помирение, така че да станем сладкото благоухание, което разпръсква знанието на Бога...
Цялото дело за Помирението, което се осъществи дотук посредством Истинския в Бога Живот, произхожда единствено от изобилната Му сила. Нашият Господ го казва ясно в тези послания, че вътрешната сила на Църквата Му е Светият Дух. Светият Дух е живото дихание, което вдъхва в повяхналата ни душа истинско възкресение, издига ни, възобновява ни и ни преобразява в огнени стълбове и в истински и безстрашни апостоли, за да обиколим света и да провъзгласим истината. Днес, Светият Дух ни зове всички и е наш дълг към Бога и наше задължение да християнизираме това дехристиянизирано общество. Ето какво казва нашият Господ:
"беше казано, че в края на времената, Двете Ни Сърца ще издигнат апостоли, и те ще бъдат наречени апостоли на края на времената; ще бъдат обучени от Царицата на Небето и от Мен Самия да тръгнат във всяка нация и да провъзгласят без страх Словото на Бога, дори когато бъдат покрити с кръв от порочните нападения на Врага, няма да бъдат пречупени; езикът им ще пронизва враговете на Църквата Ми като меч с две остриета, излагайки техните ереси;
няма никога да се разколебаят, нито ще се уплашат, тъй като ще ги снабдя с дух на смелост; разрушителният бич няма да ги достигне; няма да оставят нито един камък, без да го преобърнат; ще преследват грешниците, високомерните оратори, големците и гордите, лицемерите, предателите на Църквата Ми, ще ги преследват с Кръста Ми в едната ръка и розарията в другата; а Ние ще застанем на тяхната страна; ще сломят ересите и ще изградят вярността и истината на тяхно място; ще бъдат противоотровата, защото ще поникнат като пъпки от Царското Сърце на Мария;" (3.4.1996)
Наистина, Бог издига апостоли в тези последни времена в полза на Църквата. Тези души биват издигнати на висотата на тяхната мисия и са изпълнени с божествена обич. Светият Дух възлага на тези души мисии, които не съответстват на човешките им възможности, но със силата и с помощта на Светия Дух, те стават способни да изпълнят трудните си мисии.
Светият Дух ги обединява в неразделно общение с Бога Отец, с Иисус Христос и със Себе Си, за да бъдат готови да минат и през огън с цел да спечелят души за Бога, защото със светлината на проумяването, което им е дал, знаят стойността на всяка душа. Знаят, със светлината на Светия Дух, че за да бъде спечелена една душа за Бога, човек превишава всякакъв вид служение, което би могъл да предостави на Бога, защото една душа за Бога има стойност по-голяма, от каквото и да е било друго нещо. Затова, мисията е валидна за всеки един от нас.
Говорих преди малко за това как Светият Дух ни издига и ни води към божествено общение на обич, преобразявайки ни в огнени стълбове, но пътят за това общение на божествена обич започва, когато прегърнете с обич Кръста. Иисус казва: “който прегръща Мен, прегръща Кръста Ми;” (11.11.1998) “който се съединява с Мен, поема същия път, който бях поел и Аз, пътя на Голгота; който следва Върховната Жертва, става член на Жертвата;” (30.5.1993)
“Аз, Господ, ще ти покажа стъпките, които изминах до Страданието Си; тъй като Ми служиш, трябва да Ме следваш; какво желаеш да ти кажа? да ти кажа: "следвай Ме, но не в Стъпките Ми?" това не може да стане; който Ми служи трябва да следва Стъпките Ми окъпани в Кръвта Ми;” (3.6.1993)
“пътят, и бих каза отново, единственият път на съюз на Божествена Обич с Мен е, когато своеволно и с обич прегръщаш Кръста Ми, който, както знаеш носи своите страдания, но и своите радости, които ще те отведат там, където душата ти ще бъде извисена: на Голгота; в сладката Ми прегръдка ще намериш радости, но най-голямата радост от всички е, когато откриеш, че си станала копие на Моето Страдание, и част от Мен, Върховната Жертва: друга една жертва на обич, друго едно разпятие, друг един роб, който да бъде продаден на целия свят; намирайки се в Моята прегръдка, душата ти ще извлича от Мен сила и всички добродетели, за да Ми заприлича;” (11.11.1998)
Колцина са готови да предоставят себе си и да станат роби на Бога? Не са много... Бог ми показа веднъж как хората, които казват, че принадлежат на Бога нямат готовност да станат Негови роби. Накара ме да изживея в един миг на трудност колко са слаби и как треперят и тичат да се скрият, когато е да се изправят пред Кръста. В този миг на слабост, ми захвърлиха в лицето тези думи: “Но, ти си, която си робиня на Иисус, а не аз...”, точно както учениците на Христос побягнаха, когато Римляните дойдоха да Го заловят, оставяйки Го сам в ръцете на враговете Му. Наистина, малцина приемат божественото робуване и Кръста...
Когато давате свободата си на Бога, предоставяте себе си като Негов роб и бивате белязани със знака Му, който е Кръстът, като доказателство, че сте Му дали свободата си. Ако казвате, че следвате Христос, ще трябва да позволите на нашия Господ да ви продаде като роби на целия свят, както продаде Себе Си. Казвам ви, не съществува по-голяма чест от това да бъде белязани като един от Неговите. Иисус казва:
“Аз самият дойдох в света, за да служа, а не да ми се служи; въпреки че същността Ми беше Божествена, опразних себе Си и приех състоянието на роб...”
И в друго послание Иисус казва следната действителност:
“никой цар не е служил на своите подчинени, както Аз, който съм Царят на царете, им служих;” (28.1.1997)
Доколкото не позволявате на Бога да завладее душата ви, да я обгърне с божeствената Си обич и да отвори духовните ви очи със Светия Дух, за да видите благородството на Кръста, няма никога да приемете условията на робуването, няма никога да приемете да бъдете друго едно живо разпятие, друга една жертва на обичта, за да си поделите делата и жертвата на Христос за Неговата Църква. И така, кой е готов да следва Христос в стъпките Му окъпани в кръвта Му? Кой е готов да остави удобствата си и да служи на Господа при същите условия? Ще ви припомня от Писанията, какво ни казва Иисус за онези, които желаят да Го следват. Това е пасажът от Мт. 10:37-39: “Който обича баща или майка повече от Мен, не е достоен за мой ученик. И който обича син или дъщеря повече от мен, не е достоен за мой ученик. И който не вземе кръста си и не върви след мен, не е достоен за мой ученик. Който се опита да спаси живота си, ще го загуби, и който загуби живота си за мен, ще го спаси.”
Иисус казва в едно послание: “нуждая се от служители, които да могат да ми служат там, където има по-голяма нужда от обич;”
Иисус казва обезпокоен, че това поколение Го въвлича в нови Гетсимании. Напомняйки ни, че направи от себе Си роб, пита:"какво повече бих могъл да направя и не съм го направил? въпреки Божественото Си състояние, изпразних Себе Си, за да приема положението на роб; служих; и до днес те продължават да недоволстват; Домът Ми е в развалини, и загрижен за спасението на народа Си, издигнах с Царския Си Скиптър пророци, които да приемат положението на роби и да служат своеволно на Дома Ми и да Го укрепят, този Дом, който откупих със Своята Кръв;” (30.11.1998)
“след като Отецът Ми Ме даде на всички вас като дар за вашето освобождение наред с пълната Ми Воля също, Аз, на Свой ред, призовавам в дните ви за Моите цели, Моите избраници и ги издигам за Спасителния Си План, превръщайки ги в копия на Мен Самия; избрани много преди тяхното сътворяване с намерението да направя от тях истински образи на Себе Си и съратници в Моя План на Обич, Аз ги почитам като ги белязвам със същите белези, с които Самият Аз бях белязан, за да ги направя изцяло Мои и да покажа на света, че са действително Мои и че са Мое семе… така че, когато биват излагани на гонения, оплювания и заплахи, когато са обект на недоразумения, клевети и нападки, знайте, че идват от Мен и че са кост от Костта Ми, плът от Плътта Ми;” (11.11.1998)
Според казаното, следователно, от Иисус за нас е чест да бъдем белязани със същите белези, с който самият Иисус беше белязан. Тези белези, за които говори Иисус са преследванията, заплюванията, клеветите, нападките и накрая разпятието. Иисус обяснява и казва: “белязани с всички тези благородни белези, които бях получил за вашето освобождение, тези благородни души, нечестиво поколение, биват и те стъпквани, за теб, ежедневно избивани и осъждани, дори от сановниците на Църквата Ми! съвсем като овце водени в кланица, те също биват водени от лъжеобвиненията на онези, които спомагат днес в избиването на светиите и на пророците Ми на вашето време и с каква изобретателност заобикалят словата Ми за да обосноват неверието си!” (11.11.1998)
Скъпи братя и сестри, единствено със светлината на Кръста ще можем да различим нещата, за които ни говорят Писанията, които са невидими, но вечни, а не онези, които са видими и са тленни. И така, нека приемем Кръста, за да търсим нещата, които може да ни предостави по-късно на небето. Всички богатства, които човек може да намери в Сърцето на Иисус, стават видими с Очите на Освобождаващия ни инструмент, Инструментът на нашето спасение: Кръстът...
Затова, нека изследваме себе си, за да видим дали сме от онези, които са съединени с Христос и едно с Него. Нека изследваме себе си, за да видим дали сме се оформили в Христос и дали сме обвързани за Него. Ще опознаем духовното състояние на душата си, разглеждайки върху какво е присадена сърцето ни. Ако приемете божественото робуване, сърцето ви не само е присадено за Иисус, но и за Кръста Му, с каквото и да е свързано това. Който е уверен, че принадлежи на Христос, трябва да разбере, че принадлежи също така и на Неговия Кръст.
Видеото с това изказване може да бъде видяно ТУК |