Приветствие от Епископа на Вавилон, Теофилактос

В началото на Поклонението на Истинския в Бога Живот в Египет, всички участници на тази вселенска и междурелигиозна група бяха поканени на Божествената Литургия, която се проведе в Гръцкоправославния Манастир Св. Георги в Стария Кайро.
Приветствие на Епископа на Вавилон Теофилактос, след провеждането на Литургията, на 22 октомври 2002:

"Уважаеми мои братя, епископи, свещеници от всички Християнски вероизповедания, с особена обич ви пожелавам добре дошли в този свят манастир. Предавам ви пожеланията и благословиите на Блажения ни Патриарх и Папа на Александрия и цяла Африка, Негова Святост Петър VII, който поради други задължения не можа да бъде с вас. Пожелава ви приятен престой в страната на Нил, Египет.

Мястото, където се намирате сега е не само свято, но и “Теовадистос” (Боговървяно). Тук дойде и престоя за почти година и половина Святото Семейство, избягвайки терора на Ирод. Тук направи първите Си стъпки Иисус Христос, тук чу първото чуруликане на птиците малкият Емануил. Манастирът ни е от най-древните паметници, които има да покаже Северна Африка. Постройката датира от 4-и век сл.Хр. Тук беше затворен за два месеца и половина Св. Георги великомъченика и оттук започна мъчението му и свърши в един градец на Палестина.

Радвам се особено за това, че бяхме днес всички заедно и вдигнахме ръцете си в съвместна молитва и умоление към Бога за мир в целия свят и за всички народи по света. Човечеството страда впоследствие на войни и други катастрофи. Ние, представителите на всички Християнски вероизповедания и други религии, имаме задължението да учим хората да живеят помирени с останалите хора. За нещастие, всички забравихме, че имаме общ произход, общ Отец, Бога и Сътворителя на Вселената. Стига вече! Земята се умори да приема в продължение на векове несправедливо загубената братска кръв. Хората трябва да разберат един ден, че различията не се разрешават с оръжия, а с реч от сърце и с обич. Трябва някога, и дължим всички ние да работим с всичките си сили в тази насока. Да положим усилия да помирим човека първо с Бога и след това с неговия ближен, защото в очите на Бога всички сме едно и също! Не съществува, казва Св. Павел, юдей, грък, роб или свободен, мъж или жена. Всички в очите на Христос сме едно.

Днешната ни среща нека стане повод всички заедно от днес, от този час да поставим програма в живота си да се молим всекидневно, за да надделее мирът в света. Да получим послание на обич и мир, да го предадем на народите по цялата земя. Можем действително да станем нови апостоли и да говорим за обич и мир. Всеки ден слушаме и се информираме от медиите за катастрофи и насилия между хората. Накъдето и да обърне погледа си човек ще види разрушение, пожари, човешки жертви и ще чуе плач и вопли. Може да прозвучи абсурдно, но ние, Патриаршията на Александрия, от 2000 години насам съжителствуваме отлично, хармонично, приятелски, в обич с целия народ на Египет, с Мюсюлманите. Никога не сме имали никакъв проблем. Вижте, всеки ден, когато слънцето изгрява не разграничава къде ще изпрати лъчите си, дали при Християните, или при Мюсюлманите, дали при Индусите, дали при Будистите, защото всички живеем под голямото небе, под обичта на Бога! Ако оставим настрана личните си интереси, сигурен съм, че един ден всички ще бъдем щастливи. Ще подадем ръцете си в помирение. Вярвам и се надявам и се моля да дойде този ден, когато народите на целия свят ще се срещнат на едно място, ще си подадат ръцете, ще заплачат за проляната кръв и ще се помирят завинаги в живота си.

От земята на Египет, която е “Теовадистос” (Боговървяна), точно защото вървя нашият Господ Иисус Христос, да изпратим днес в край земята едно смело послание на обич и мир: както се събрахме днес в Църквата под същия купол, не разграничихме Християни и не Християни или други религии. От днес да провъзгласим на целия свят, че хората могат да живеят помирени, като се научат да обичат първо своя Бог, който и да е Той, както и да се казва Той, и след това, сигурен съм ще дойде и обичта за ближния.

Предайте на ръководителите на вашите Църкви, на ръководителите на вашите религии, на народите ви, общностите ви, градовете ви, селата ви, страните ви, нашите пожелания и благословиите ни, нашата обич. Че се молим, малцина Гърци, малцина Християни, колкото и да сме, за мира, за целия свят, така че догодина, надявам се да ви имаме тук, усмивките да са широки! Да бъде видяно посланието, че не съществуват войни, не се убиват хора, не се пролива вече безпричинно братска кръв на земята!"