Какво представлява богохулството срещу Светия Дух?

Наскоро Васула беше уведомена за писмото на една жена, която някога е вярвала в посланията, а сега не вярва, че са от Бога. Жената коментира от едно Послание: “потулването на Гласа Ми е смъртен грях...” (28 септември 2000) и също така едно писмо на Васула с дата 10 януари 2002.

Ето отговорът на Васула за това оспорване:

“Смъртен грях е да се характеризира “зло” едно добро дело, произхождащо от божието Милосърдие. Също така, да се опитва някой да сподавя Гласа на Бога, след като този факт пречи на душите да узнаят за волята Му и поставя в опасност много души, които биха могли да се възползват от делото на божието Милосърдие и да се спасят. Когато Бог предоставя даден дар, дара на лечението, на знанието на Бога, на пророчеството или какъвто и да е друг дар, това го прави винаги в полза на Църквата и от безмерното Си Милосърдие. Хората, обаче, които никак не вярват в даровете предоставени от Бога, автоматично смаляват Милосърдието на Бога в сърцата си, а не лицето, което е приело дара или самия дар, а Милосърдието на Бога.

Богохулство срещу Светия Дух е, когато някои съдят като зли делата на Бога и смятат за свое задължение да ги преследват, злословейки и осъждайки ги и отдавайки ги на дух на заблуда. Тези хора богохулстват, защото назовават зло това, което в действителност е божие дело и произхожда от Светия Дух. Такъв пример намираме в Святото Писание, когато едно от чудесата направени от Иисус казаха, че е лукаво и произхожда от Веелзевул. Какво каза тогава Иисус? Мария показва, че знае Писанията, но не е разбрала този пасаж и го свързва с Милосърдните дела на Бога.

Светци, както Свети Симеон, Света Екатерина от Сиен, Свети Силуан и други, го потвърждават. На Света Гертруда, Иисус показва строгостта Си срещу онези, които са готови да оклеветят Божието Му Дело в нея (в писанията й). Иисус й поиска да публикува словата Му, понеже тя се колебаеше от страх да не би да станат предмет на клевета и неверие от страна на хората, тогава Господ й каза: “Колкото до тези сърца, които са толкова злостни, за да поискат да оклеветят словата Ми, греховете им ще паднат върху главите им, а ти ще останеш безупречна.” (Писанията казват, че Строгостта на Бога е толкова голяма, колкото и Милосърдието Му.)

Вечният Отец казва на Света Екатерина: “С тези и с други грехове, хората падат в погрешна оценка, както ще ти обясня по-нататък. Не спират да се скандализират от Делата Ми, които всички са справедливи и се осъществяват със силата на истината посредством обичта и милосърдието. С тази погрешна оценка, в съчетание с отровата на завистта и егоизма, делата на Сина Ми бяха оклеветени и несправедливо съдени, а враговете Му казаха, погрешно: “Този човек работи със силата на Веелзевул.” Така, злостните хора оставащи в егоизма, неморалността, горделивостта и сребролюбството и завистта, непрекъснато се скандализират от Мен и Моите служители, като ги съдят за привидно добродетелни, защото сърцето им е корумпирано и, с корумпирано чувство, доброто им изглежда зло и злото – един живот в безредие – им изглежда добро.”

Ако някой не вярва в личните и пророческите откровения или чисто и просто го оставя така, както е, това е друг въпрос. Ако не произнесе ОТСЪЖДАНЕТО си, не става въпрос за смъртен грях, в смъртен грях обаче изпада човек, който целесъобразно назовава зло, каквото е свято и преследва милосърдното дело на Бога. Апостол Павел казва, че тези хора се наричат “богоборци”, тоест, борят се срещу Бога. Ако госпожата споменава Писанията, трябва също така да знае и някои други неща, особено онова, което каза нашият Господ относно доброто дърво и добрия плод.

Ето какво казва Свети Симеон: “Братя и отци, както казва пресвятото Слово на нашия Спасител “Всеки грях ще бъде простен на хората, но този, който богохулства срещу Светия Дух няма да му бъде простено, нито в този век, нито в следващия.” Богохулството срещу Светия Дух се състои да отдава човек делата на Духа на противния дух, както казва Великия Василий. По какъв начин става това? Когато човек вижда чудесата произведени от Светия Дух или каквата и да е друга харизма в някой от братята си, тоест покаяние или сълзи или смирение или божие познание или слова от небесната Мъдрост или каквото друго дарява Светия Дух на онези, които обичат Бога, и казва, че произхождат от заблудата на дявола. Също така, богохулства срещу Светия Дух, който казва, че се заблуждават от демоните онези, които, като синове на Бога, биват водени от Божия Дух и спазват заповедите на Бога Отец. Това казваха и Евреите навремето срещу Сина на Бога.”

Ето какво казва Свети Силуан Атонски: “С това да не приема (харизмата, която Бог дава на определено лице), християнинът се пази от опасността да приеме погрешни дяволски трикове за Божие вдъхновение и по такъв начин, “отдавайки стойност на духове на заблуда и дяволски възгледи” да отдаде божествена енергия на демоните. С това “да не ги отхвърля”, възможно е да избягва друга опасност, най-вече да отдаде божествена енергия на демоните и да изпадне в греха на богохулството срещу Светия Дух”, както Фарисеите, които провъзгласяваха, че Христос “изважда демоните със силата на Веелзевул, водачът на демоните”. Втората опасност е по-лоша от първата, защото душата свиква да отхвърля божията благодат, да я ненавижда и непрекъснато да се противопоставя на Бога, така че да определя позицията си на вечно ниво и в крайна сметка грехът й да не й се прости “нито в този свят, нито в другия”. Докато, душата, която признава грешката си стига до спасението с покаяние, защото никакъв грях не остава непростим, освен този, за който няма покаяние.”

Иисус каза: “Хубаво би било да размислят върху евангелския пасаж, където Аз, Господ на господите, Въплътеното Слово, Мъдростта и Истината, казвам, че греховете срещу Светия Дух никога няма да бъдат простени. И наистина, това е дело на Духа на Бога, на Духа на Обичта, на Отеца и на Сина, на Духа, който идва да каже истината на хората, които са затворени в днешното вълнение.”

И накрая, професор Нилс Кристиан Хвид, богослов в Грегориянския Университет в Рим, пише в публикуваната си докторска дисертация върху пророчеството:

От главата “Пророчеството в Ранната Църква”:

“Вярващите биват подканвани да внимават да не съдят пророците: Не се опитвай да съдиш пророка, който говори със силата на Духа. Защото всеки грях ще бъде простен, но ТОЗИ грях, не. Апостолското Учение строго предупреждава да не съдим онези, които носят всички знаци, че са изпратени от Духа на Бога, защото това щеше да е равносилно на богохулство срещу Светия Дух, единствения непростим грях (Мк. 3:23). Който говори срещу един чист пророк рискува да извърши грях срещу Светия Дух, защото чистият пророк говори със силата на Духа.”

Ако имах повече време на разположение, бих намерила повече примери на тази тема, засега се ограничавам в това.

Ако Мария се интересува и търси истината, предлагам й да закупи тези свети книги и да ги прочете за своя полза. Святата Традиция следва Писанията. Книгата на Света Екатерина говори за диалога на Светицата с Вечния ни Отец. Обикновено не отговарям на подобни критики и ги отминавам, защото ролята ми не е да се опитам да убедя, когото и да е било. Хората могат да изберат дали да повярват или не, но трябва, така или иначе, да имат пред вид словата на Господа: “Не съдете, за да не бъдете съдени” особено, когато става въпрос за погрешна критика.

Уви, много хора смятат, че знаят всичко (както каза Богородицата в Меджугорие), в действителност обаче, нищо не знаят. Освен това, необходима е и малка смиреност във всичко това. Мария не трябва да смята, че знае нещата по-добре от всички теолози, които четат повторно и повторно Истинския в Бога Живот и подбират откъси и пишат свои духовни книги. Не трябва да вярва, че е открила нещо, което теолозите са пропуснали или не са разбрали. Това е характерен случай на изкушение от лукавия, тоест да поставя човек себе си над другите. Всички имаме още много да се учим.

В Бога,
Васула