Уникален принос в Междурелигийния Диалог: Васула в Дака (ИВБЖ: Междурелигийни)

След мисията в Съединените Щати и в Южна Америка, в продължение на шест седмици и разполагайки само с пет дена отмора в Атина, заедно с Васула потеглихме за Дака, Бангладеш. Президентът на Асоциацията Bauddah Kristi Prachar Sangha покани Васула да участва в семинара за “Междурелигийна хармония и мирно съжителство”, който се проведе в Манастира на Будистите Dharmarajika в Дака.

Беше поискано от Васула, която назоваха Божия Вестителка на Истинския в Бога Живот да бъде основната поканена на този семинар. Тя имаше доста възможности в миналото да говори на различни междурелигийни срещи. Явно е, че Господ не зове само Християните за истински Живот в Него, но зове и цялото Си Сътворение да живее в мир. Господ я беше подготвил много добре, така че да може да съществува съвместно с всяка раса и всяка религия, тоест с хора, които нямат същата вяра с нас. Способността и знанието на различни езици е предимство по време на подобни срещи и не е случайно, че Бог й е дал познанието на различни езици за Славата Му. Знанието на арабския, на който веднъж беше прочела една молитва от Корана прославяща Бога, беше оценено много от мнозина от присъствуващите Мюсюлмани. Васула сподели с тях на онази среща Блаженствата от Светото Писание (Мт. 5:1-12), както и посланията си, които бяха топло посрещнати от слушателите. В края на тази среща, Будисти я бяха поканили да се запознае с техния игумен. По този начин, Господ я отведе при тях.

Междурелигиен Диалог

Познаваме усилията на секретаря на Папския Съвет, отец Бернард Ардура в Рим, за постигането на междурелигиен диалог. На една от срещите беше казал, че “Междурелигийният диалог е най-добрият начин на отличим другия и да му дадем свидетелство за вярата си” и призова всички добронамерени. В продължение на това, отец Ардура каза: “Този диалог ни предразполага да проумеем по-надълбоко значението на човешкото съществувание и братство с уважение към святостта на живота, да признаваме единствеността на всички човешки същества във връзка със сътворението, с другите човешки същества и с Бога.” Диалогът с Васула се основава на тези принципи.

Виждайки ни да се приближаваме, момчетата сираци очакващи в редица от двете страни на пътя към Храма, започнаха да ръкопляскат. Преп. Suddhananda, който очакваше в средата на Храма, щом видя Васула пристъпи към нея и я прегърна. Васула го хвана под ръка и завървяха като добри стари приятели. Близостта и приятелството, което показваха един към други много ме развълнува. Приеха ни всички с букети цветя.

Д-р Тони Мансур и Пол Луер, който работи в Motive Entertainment в Лос Анджелис, пристигнаха на същия ден и успяха да присъстват на този семинар, след като бяха пътували повече от 22 часа, включително и разликата в часовете. С нас бяха също така г-н и г-жа Ге от Швейцария и г-н Алберт Мюлер от Англия, както и г-н Дулип Ганесекере, който много ни помогна.

Хората започнаха да прииждат наред с монасите Будисти и семинарът започна с много подробно представяне. Участващите бяха слeдните: Преп. д-р T. Dhammaratana, съветник на Юнеско и зам. Директор на WFB във Франция, адвокатът Mir Nawaz Khan Marwat от Пакистан, почетен президент на Азиатския Съвет на Църквите за Мир. Семинарът беше открит от г-н Дулип Barua, почетен президент по Промишлеността и Сенатор на Бангладеш. Основен гост беше д-р Afsarul Ameen, M.P, почетен Министър на Корабоплаването и Сенатор на Бангладеш.

Наред с почетните гости беше Римокатолическият Архиепископ преп. Poulinis Costa (който не можа да присъства поради заболяване), г-н Saber Hossain Chowdhury, Почитаемият M.P. και Почитаемият преп. Chao Chu, Президент на Съюза на Будистите в САЩ. И накрая, Васула, като основен говорител. Следва приветствието й към присъстващите:

“Голяма е отново радостта ми да ви приветствам и да мога да споделя с вас малкия си принос за световния мир. Бих желала да предам искрените си благодарности на всички вас и на уважаемото представителство за тази покана да съм с вас. Също така, от името на работещите за Мира, помирението и единството, както и верните последователи на мисията на Истинския в Бога Живот и от мое име, желаем да предадем топлите си приветствия на тази среща.

Сигурна съм, че всички сме обезпокоени от настоящата световна морална криза и затова не трябва да изоставим усилията си за помирение, мир и обич. Говоря просто като човек, като майка, като сестра родена Християнка. Но във всички религии съществува винаги един добър Закон да следваме, основан на църковните ни книги. Този закон има за цел да ни направи всички по-добри същества, божи същества и да бъдем достойни един ден в очите на Бога.

Важното е не само да слушаме, да четем и да познаваме Закона, но и да го спазваме, да го живеем и да го предаваме на другите като напомняне. По този начин, можем да станем пример за своя Закон и да покажем на света, че не сме нищо повече от едно голямо семейство, защото сме равностойни в очите на Бога.

Говоря за Светите ни Закони, не говоря за “световна религия”. Единственото, което трябва да направим е да схване светът, че трябва да отвори духовното си ухо и да узнае, че без обич и без съчувствие в сърцето няма да има мир. Без взаимна обич, няма никога да можем да чуем вика на онези, които се нуждаят и да проумеем несправедливостта в ущърб на слабите и сираците и на всички онези, които страдат. Да обичаш означава да познаваш Бога.

Произходът на всеки вид конфликт се намира обикновено дълбоко в сърцето ни. Както казах при последната среща, сърцето ни е като огледалото на душата ни, защото отражава в нас, каквото носим в него. Христос ни каза следното: “Устата говори от излишъка на сърцето. Добрият човек изважда от добрите си припаси добри неща, а злият човек от припасите на злостта си зли слова.” (Мт. 12, 35)

Иисус ни даде също така едно златно правило. Каза: “Винаги да се отнасяте към другите, както бихте желали да се отнасят към вас.” Когато човек не се е помирил с Бога, как е възможно да има мир със себе си и с ближния си? В нашата Християнска религия вярваме, че деянията ни, ако са добри, биват повлияни отвисоко, тоест от Бога, защото Той обитава в нас и Неговият Дух ни води. Ако обаче, деянията ни са зли, не трябва да упрекваме Бога, а нашите лукави намерения и силните си желания. Тези желания са пристрастяването към земните неща, които се похабяват с времето и не служат за нищо за вечността, след като нищо не трае завинаги на земята. Агресивните морални пристрастявания, както алчност, омраза и отмъстителност спрямо другите действат срещу Божия Закон и срещу природата и космическия закон на обичта. Тези зли деяния единственото, което правят е да изопачават космическия закон на мира и да принуждават природата да въстава срещу нас. Трябва тогава да поставим за цел да променим сърцата на хората и за да стане това, трябва да станем жив пример на Помирение, Мир и Обич.

В едно послание, което получих от Богородицата, Тя каза:

“Бог зове всички да дойдат при Него; постарайте се да осъзнаете божия зов; подканям ви да се молите за Мир; светът е мъртъв откъм обич, лежи в пълен мрак поради омразата, ненаситността и егоизма, които господстват в цялата планета до ядрото й; катастрофите, бедствията, мъките, войните и болестите, всичко това е резултат на човешката намеса; земята се самоунищожава и не е Бог, който дава тези катастрофи, както повечето от вас смятат; Бог е Справедлив и Всемилосърден, но злото привлича зло;”

Мотото на Истинския в Бога Живот е “отвърни на злото с добро”. Св. Павел в Писанията ни, казва: “На подигравките отвръщаме с добри слова, на преследванията с търпение, на клеветите с приятелски слова. Заприличахме на отпадъците на целия свят, до този момент сме считани за измета на обществото.”

Според нашите Писания, писано е, че който ни удари дясната страна, му предоставяме и лявата. И ако някой иска да ни изправи пред съд, за да ни вземе ризата да му оставим и палтото. От нас се иска да дадем на този, които ни поиска, защото Бог изгрява слънцето Си за добрите и за лошите и изпраща дъжда и на праведните и на неправедните. Разбира се, всички тези мъдри слова трябва да се прилагат със смирение и саможертва.

Будисти монаси на Ритуала

Не се ли чувстваме всички по-щастливи, когато даваме, отколкото когато вземаме? Уви, колко малко са онези, които следват словата на Мъдростта, които могат да донесат мир и обич на земята. Но и това го понасяме заради мира.

Всеки един от нас, добър или лош, вярващ или невярващ, оценява обичта и съчувствието, когато му се дават. Защо тогава, не си поделяме тази добрина и обич помежду си, в преходния ни живот? Следователно, формулата, за да бъде спасен светът от насилието и омразата е да се отворят сърцата на хората и духовните им уши, и да се научат на прошка, търпимост, обич и уважение към всички човешки същества. Да се научат, че диктаторските режими, които са причина за насилието и мъките в света ни, не ни водят доникъде, освен в по-насилствен свят пълен с бедност, мъки, нещастие и несправедливост.

Прошката е от жизнено значение. В Писанията ни, Иисус казва: “Ако не простите грешките на другите, и Небесният Отец няма да прости вашите. Който прощава малко, показва малко обич.”

Така, за да можем да решим агресивните спорове вън и вътре в обществата си, трябва да обучим своите хора и да вкапем в тях божествената духовност основана на обичта, прошката и мира, за да бъде обезоръжена омразата и отмъстителността. Трябва да станем образ на Живия Бог, който няма следа от мрак или враждебност, отмъстителност или омраза.

Тук, бих желала да поделя с вас някои духовни сентенции дадени ми от Иисус Христос през последните тези години, когато ми се появяваше. Каза:

“сутринта, посей семето си на обич,
на обяд, посей семето си на мир,
вечерта, посей семето си на помирение;

след това отиди да събереш реколтата си и да я предоставиш на Мен, своя Небесен Отец, и Аз ще ти кажа: в своята благонамереност, дете Мое, ти получи отплатата си на небето;
отвисоко ви призовавам всички: елате! елате да се помирите с Мен, вашия Бог и ще имате Моите благословии; завърнете се при Мен и ще живеете вечно;”

С това, искрено пожелавам да дойде един ден, когато с честите ни молитви и жертви, с постите ни, Бог ще се смили над нашите слабости и ще ни даде мира, от който се нуждаем, ще ни доведе по-близо, така че да разпознаем един другиго като любимо семейство в Него.

“Благословен да си, Господи, Боже на Милосърдието, който дойде да ни дадеш Светлината.
Използвай ни, както желаеш.
Направи ни орган на Мира Си, там където има раздор,
на Помирението, там, където има война,
на Единството, там, където има разделение и
на Обичта, там, където има много омраза.

След изказването на Васула, двама участващи направиха своите коментари, наблягайки на следните точки:

В изказванията си подчертаха до каква степен изразът “трябва да отвръщаме с добро на злото” е важен за всички нас и как изразът “всички сме едно голямо семейство на земята” е нещо, в което и те вярват. Това че “толерантността и милосърдието” са ключови слова и че сме всички деца на Бога и че трябва на земята да се обичаме един другиго. Че обичта е много важна за промяната на света.

След тези коментари, от аудиторията бяха зададени на Васула два въпроса. Първият беше:

“Как виждате Иисус и как Го чувате, когато говори?”

Васула отговори, обяснявайки, че вижда Иисус с очите на душата и че Го чува вътрешно. Както разбираме, това се нарича вътрешен взор и вътрешен говор.

Следващият въпрос беше: “В Америка, например в Калифорния, момичетата имат връзки с момичета, какво смятате за подобни поведения?”

Васула отговори, че такова поведение е извратено и че според Писанията бива считано за отблъскващо в Очите на Бога. Знаем, че тези слова са в Писанията, особено, прочитайки писмото към Римляните, глава 1. Бог не би могъл да бъде по-ясен в това, което казва там. Жалко е, че някои наши богослови и свещеници днес изопачават Писанията и тълкуват погрешно за своята извратена полза и за своите интереси. Васула приключи, казвайки, че Бог не сътвори Адам и Стив, а Адам и Ева (игра с думи на английски: "Adam and Steve" but Adam and Eve.).

С този отговор, аудиторията избухна в ръкопляскания. Един от Мюсюлманските водачи седнал на подиума заедно с нея, се приближи до нея и й показа колко беше оценил отговора й и й каза, че говори много добре.

Първият път, когато Васула беше поканена в същия Храм, беше през 2007 г., когато беше почетена със Златния медал за усилията в допринасянето за Мира в света. Този път, й беше връчен, измежду други четири почетни водачи на различни вероизповедания, Златния медал за усилията в допринасянето за “Междурелигийна хармония и мирно съжителство”. Другите лица, които получиха Златния медал наред с Васула бяха преп. Д-р T. Dhammaratana от Франция, адвокатът Mir Nawaz Kan Marwat от Пакистан, преп. Phra-kru Sangaruk Boonsong Upasamoo от Тайланд и преп. Achariya Bhikkhu Karuna Shastri от Индия.

Беше прекрасно да гледа човек всички тези хора да почитат истински другите религии и духът им да е отворен към посланията, които Бог дава на Васула, която Той самият избра за Свой орган на Мир, Обич и Единство. Бях свидетелка по какъв начин Васула изведе докрай това, което Бог й възложи като мисия. Бях онемяла обаче от това, колко бяха отворени и повече от всичко почитта към нея и нас, с какво уважение слушаха Васула да споменава откъси от Писанията и от посланията, които получава. Уважението към нея беше явно и в известни случаи по-голямо, отколкото съм виждала между братята ни Християни. Те са единствените, заедно с Мюсюлманите, които я нарекоха “Божествена Вестителка на Бога!” Наричат я също така “сестра”, без да имат пред вид монахиня, а сестра със същата кръв, от същото семейство, една истинска приятелка. Този термин означава много неща, означава да приеме човек някого като член на едно любимо семейство и без разграничения. Това ни напомня едно послание на Христос дадено на Васула на 20 октомври 1990, където Господ й казва: “ще Ме видят и онези, които никога не са били чували за Мен, ще Ме чуят и ще Ме разберат; ще бъда намерен от онези, които не Ме търсеха, (...) така ще се разкрия на онези, които не питаха за Мен. (...) така че, когато това се случи, да повярвате, че съм Аз Този, който Съм;” Това пророчество се изпълни сега пред самите ми очи!

Един от водачите Будисти отбеляза, че когато Васула говори, говори с простота, но същевременно с голяма сила и е винаги в темата си. По-късно, когато семинарът приключи, мнозина от гостите бяха поканени от Президента на фирмите Purbasa, г-н Bikash Kusum Barua да вечерят в големия бюфет на един хотел.

Ритуал по Награждаването

На втория ден от срещата, 23 февруари 2009 г. и ден на връчването на Златните Медали 2009 се събрахме отново всички в Храма. Тържеството беше открито с изказвания и веднага след това се проведе връчването на Златните Медали. Отново беше поискано от Васула да каже няколко думи. На това място им напомни, че тя и хората на Истинския в Бога Живот не разграничават никого въз основа на вярата му, когато става въпрос за помощ. Спомена, че имаме благотворителни домове наречени Beth Myriam (Домове на Мария), където се предоставя храна на безимотните. Не гледаме дали са Християни или не, просто помагаме, показвайки съчувствието и обичта си към хората независимо от религията им, чертите или цвета им, обичта ни е към всички. Васула приключи, казвайки, че ще бъде жалко една такава среща да остане само помежду ни и да не излезе навън. Каза, че такива срещи и диалози трябва да дадат плодове и да станат деяния, така че следващия път, когато се срещнем да почувстваме, че съществува разлика у хората. Беше поискано от всеки гост да каже няколко слова.

Бяхме изненадани, когато преп. Suddhananda Mahathero покани членовете на цялата група на Истинския в Бога Живот да получим златна плакета с имената ни издълбани на нея като възпоминание за този важен семинар.

Поканена да говори в Индуския Храм

Индусите, които присъстваха там, изслушвайки изказването на Васула и колко учтива беше към хората, без да прави разграничения, й поискаха да посети Храма им на следващия ден. И това направихме на следващия ден. Следейки я да говори и гледайки това, което виждаха очите ми и слушайки това, което слушаха ушите ми, си мислех: “Това, което става пред очите ни е историческо събитие и се питам как е възможно да не виждаме Ръката на Бога в това, което върши! Как е възможно толкова много хора да не виждат и да не осъзнават Милосърдието Му? Как е възможно толкова малко хора да оценяват тези събития, където това лице пред очите ми, просто и обикновено, е изпратено от Бога. Достъпна и близка наша приятелка, и въпреки това, смятам, че никой не е стигнал до степен да възприеме напълно безмерната Обич и Милосърдие на Бога за цялото Си творение. Колко сме слепи да не виждаме бездънната Благодат на Бога всред нас! Как предубежденията и рацизмът ни пречат да проумеем Обичта на Бога към всички Негови създания и как Христос умря за всички нас, за да спаси без изключение цялото Си сътворение.”

Индусите я посрещнаха с голяма радост, както Будистите. Бяхме отведени при Президента, г-н Kajal Debnath, който беше и нашият екскурзовод. Представи ни на останалите свои братя Индуси и ни покани да посетим Храма им, описвайки ни неговата история. Каза ни колко са преследвани Индусите в тази страна от някои фундаменталисти Мюсюлмани, които наскоро бяха изгорили изцяло Храма им и всичко около него.

След това ни отведоха в една зала на горния етаж, където близо 50 студенти очакваха търпеливо да изслушат Васула. Тя, след като се представи говори, както беше говорила на Будистите предишния ден. Приключи със златното мото, на злото трябва да се отвръща с добро.

Посещението в Кулун

На следващия ден посетихме селото Kулун. Пътят с колата не беше лесен, тъй като пътищата бяха в ремонт. Мероприятието беше организирано от г-н Ксавие Перейра, член на ИвБЖ, който е родом оттам и работи за Дулип. В селото има църква посветена на Св. Йосиф и училище назовано “Истински в Бога Живот”. Двеста деца се учат в него на възраст до осем години. Построено е през 2006 г. от дарението на една мексиканка, наимени Марта. Останалият строеж на училището беше довършен от Дулип..

Когато пристигнахме, всички жители ни посрещнаха добре облечени, пеейки и танцувайки. Поставиха ни на врата цветни гирланди. Ксавие откри тържеството, казвайки, че Васула е добра ученичка на Христос и проповядва Евангелието на хората, за да не прегрешават. Нагостиха ни със закуски, а след това с обяд. След това, ни разходиха във всички класни стаи на училището.

Дом на Богородицата в Дака

На следващия ден, по време на обяда посетихме Дома на Богородицата в Дака, където Дулип раздаде храната на децата, които изглеждаха слабички, но радостни. Беше учудващо с каква бързина ядяха ориза със зеленчуците с ръце. Деца и големи, очакваха търпеливо на пейките своя ред.

Посещение в къщата, където се започна Истинският в Бога Живот

Не трябва да забравяме, че посланията на ИвБЖ започнаха в Дака. На улица “Банани” освен дома, където живееше семейство Риден, няколко метра по-горе е и Католическата църква. Отидохме в църквата и проследихме Литургията, след това изразихме желанието да посетим и къщата, където преди години живееше Васула. Не бяхме сигурни дали е възможно да влезнем вътре. Стигайки там, при залеза на слънцето, синът на собственика отвори вратата и Дулип му обясни кои сме. След това се обадиха по телефона на собственика, г-н Кан и му поискаха да ни позволи да влезнем. Г-жа Кан беше вътре и с радост прие Васула и всички нас. Поднесе ни чай и кекс. Заснехме всички помещения на къщата, особено мястото, където се започна всичко.

Признателна съм на Бога за това, че ме удостои да участвам и да изживея тази мисия, за мен ще остане незабравима.