“Онези, които няма да пият от Раните Ми ще залинеят”
(Послание от 30 юли 1990 - виж нататък)
отец Джон Абертон
Изпратено на 15 март 2006
“Какво означават тези слова? Трябва да ги видим в контекста...”
“Погледни Дланите на Ръцете Ми, Страната Ми и Краката Ми, почувствай Раните Ми… онези, които не ще да пият от Раните Ми ще залинеят...”
Посланието продължава, говорейки за Призива на Обич и необходимостта да се отзовем.
В двете по-горни линии, Иисус иска от нас да погледнем Раните Му и след това ни казва да пием от тези Рани.
Ще трябва да подразбираме, че да “пием” не е упоменание само да приемем Святата Евхаристия (тоест да пием Святата Кръв), но и да “пием” всичко това, което е Той, всичко това, на което Той учи. Трябва да подразбираме това “питие” като духовна храна в дълбините на душата ни. Ако си помислим, на езика на мистиците, че пием от онзи “извор”, който е Свещеното Сърце, тогава не причастяваме само Кръвта на Христос, но и Светия Дух (Кръвта и Водата, които бликат от плешката Му, както се описва в Евангeлието на Св. Йоан). По-нататък в същото послание, Иисус говори за тази Мъдрост. Това е Мъдростта на “Раните”. Иска от нас да размислим върху Светите Рани. Така, можем да видим поканата за питието като покана за съзерцание. Псалмът 41 (42) ни идва наум:
“Както еленът пъхти за водните потоци,
така душата ми въздиша за Теб, Боже мой!
Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог.
Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?”
Картината на елена търсещ текуща вода е един традиционен символизъм за сърцето или (душата), което търси Бога. “Текущата река”, за която се говори в пророчеството на Йезекиил (виж Йезекиил 47), който става буйна река втичаща се в морето (често е символ за човечеството) и която дава живот и лекува така, както тече, е една картина на реката изтичаща от раната та Христос и ни говори за лечителната Кръв бликаща от Петте Славни Рани. В някои английски преводи, реката, която блика “от прага на храма”, се описва като текуща или идваща от “дясната” страна на храма. Щикът се вярва, че е пронизал дясната страна на тялото на Христос, влизайки ниско от десния бял дроб и пронизвайки сърцето.
Както и да възприемем смисъла на “да пием от Раните”, биваме призвани всички да отворим сърцата си на благодатта и на живота, които Христос проля за нас на Кръста. Докато се приготвяме за Великден, това може да бъде едно от Свещените Тайнства, които ни водят по-близо до Него, който говори в Посланията. “Мъдростта на Раните” ни учи как да живеем като ученици на Господа, който смири Себе Си за нашето спасение.
 |
30 юли 1990
(Родос - Манастир на Св. Нектарий)
(Останах пет дена в този манастир. Пет дена пости, без разговор. Само молитва и размисъл.)
Господи?
Аз съм. Hикога не се съмнявай. Давам ти Мира Си. Влез в Сърцето Ми. 
(Когато Господ каза: «Давам ти Мира Си», видях Небето да се отваря и бях приета в Сърцето Му.)
Времето не търпи отлагане, часовете отминават… Ела при Мен и чуй какво искам да кажа на Църквата на Родос:
Погледни Дланите на Ръцете Ми, Страната Ми и Краката Ми. Почувствай Раните Ми… Oнези, които не ще да пият от Раните Ми ще залинеят, ще замрат и ще изсъхнат. Аз Cъм вашето Спасение, затова, защо тази нация се страхува да Ме пие и да Ме яде? Викат за помощ, но след това никой не идва да Ме пие и да Ме яде и затова не се лекува. Не бях ли казал, че посредством Раните Ми ще бъдете излекувани? Излезте напред в тази безкрайна пустиня и нека чуя стъпките ви. Елате и Ме приемете.
Тази нация не можа да разбере Зова на Обичта Ми. С мъчителна тревога бдя високо от Небето, за да ви спася всички. Pазкривам ви Сърцето Си, изпращам ви Мъдростта, изминавайки целия път до прага на вратата ви, за да ви науча, че Темата Ми е: ОБИЧ, но кой има уши да чуе? Съчиних Нова Песен на Обич за вас и заради обичта на Святото Си Име, малки вие, слизам, изминавайки целия този път до вас. Аз, вашият Христос, идвам да очаровам сърцето ви с Песента Си на Обич и да зарадвам Своето Сърце. Не казвайте: «Търсих Го, но не Го намерих. Зовях Го, но не отговори. Очаквах Го, но не дойде.» Търсете Ме, любими вие, в простота на сърцето и ще Ме намерите. Позовете Ме от дълбините на сърцето си и ще ви отговоря, отворете ушите си и сърцето си и ще чуете стъпките на Моето Завръщане. Смоковницата е узряла и скоро ще ядете плодовете й.
Елате, тъй като сте много вие, които се отклонихте от правия път и се страхувате да Ме приемете, пазейки скрити в гръдта греховете си, освободете се отивайки да се изповядате, покайте се истински и постете, за да Ме приемете в чистота и в святост. Вратата Ми е винаги отворена за всички вас, любими. Познат съм за това, че не оставам безучастен към нуждите на бедните и болните. Затова, не поставяйте своя Бог на изпитание и не се съмнявайте в Безмерното Ми Милосърдие...
Да, инструментите, които използвам, за да ви предам Словата Си са бедни, недостойни и обикновени. Избрах точно онези, които светът счита за обикновени и достойни за презрение онези, които са нищо, за да засрамя онези, които са всичко. Мъдростта се дава на простодушни деца, а не на онези, които смятат себе си за мъдри. Чуйте Ме, Мъдростта ще остане загадка за онези, които се възгордяват и считат себе си за добродетелни и свети. Действително ще сломя мъдростта на мъдреците и още по-строга ще бъде присъдата, която ще получат.
Ще поставя на тяхно място смирен и скромен народ способен да Ми казва: “Алилуйа, Алилуйа”. Ден и нощ, нощ и ден, присъединявайки се към химна на ангелите Ми: “Свят, Свят, Свят е Господ Бог, Всемогъщият. Той беше, е и ще дойде”, без никой да ги безпокои, защото ще отстраня всички намиращи се насред тях горделиви самохвалковци. Затова, преди да дойде Моят час върху вас, ви казвам: търсете смиреността, търсете бедността. Вие, които се покорявате на Заповедите Ми и учите и другите да се покоряват, смирете се.
Не съдете и няма да бъдете съдени. Не осъждайте, за да не ви осъдя и Аз. Покайте се и ще ви простя за годините, които прекарахте, потискайки Духа Ми. В тези последни дни водя тази зла епоха с юзди на добрина, с поводи на обич, навеждайки се над всички вас, за да ви дам Храната Си. Ще бъда винаги Убежище за бедния и нуждаещия се. Елате, починете си всички върху Гръдта Ми, като Йоан, Моят ученик, и чуйте ударите на Сърцето Ми. Тези удари на Сърцето, които ще ви доведат всички до Краката Ми, под Кръста Ми.
Аз, Господ, съм всред вас и ви благославям всички, оставяйки Въздишката Си на Обич върху челата ви. Помнете какво ви дадох днес и Ми покажете обичта си, следвайки Ме. Очите Ми са върху вас. Бъдете един.
|
 |
|
