Скръбните Тайни на Розарията
Размисъл върху Истинския в Бога Живот
1. Агонията в Градината (Mт. 26:36-50; Mк. 14:32-46; Лк. 22:39-48; Йн 18:1-8)
“о, Гетсимания! какво друго можеш да разкриеш освен страхове, тревоги, предателства и изоставяния! Гетсимания, отне всичката смелост от хората, задържа в мълчаливата си атмосфера агониите Ми за цялата вечност! Гетсимания, какво имаш да заявиш, което да не е заявено? в безмълвието на Святостта, стана свидетел на предателството на своя Бог, стана Мой свидетел; часът беше настъпил, Писанията се изпълняваха; дъще, зная, че много души гледат на Мен, сякаш съм бил само мит; смятат, че съществувах само в миналото; за мнозина съм само мимолетна сянка, която сега, с времето и напредъка, е изчезнала; малцина осъзнават, че съществувах въплътен на земята и че сега съществувам сред вас; Аз Cъм Всичко, каквото отмина и предстои да отмине; познавам страховете им, познавам тревогите им, познавам безсилията им, не бях ли свидетел на всички тези слабости в Гетсимания? дъще, когато Обичта се молеше в Гетсимания, хиляди дяволи се стъписаха, уплашени, демоните се разбягаха; часът беше настъпил: Обичта прославяше Обичта; о, Гетсимания, свидетел на Предадения, свидетел на Изоставения, яви се, свидетелю, и дай показание! дъще, Юда Ме предаде, но колцина като Юда продължават да Ме предават; в същия онзи миг знаех, че целувката му щеше да се разпростре сред мнозина в идващите поколения; същата тази целувка щеше да Ми бъде многократно давана, възобновявайки тъгата Ми, разкъсвайки Сърцето Ми; Васула, ела, остави Ме да бъда утешен, остави Ме да си отпочина в сърцето ти;” (16.5.87)
2. Бичуването (Mт. 27:26; Mк. 15:15; Йн 19:1)
“след като Ме бичуваха, плюха върху Мен и Ми нанесоха многократно силни удари по Главата, които Ме замаяха; удариха Ме с ритници в стомаха, които Ми секнаха дъха и Ме повалиха на земята; стенеx от болка, pазвличаха се с Мен, ритайки Ме всеки един подред; бях неузнаваем; тялото Ми беше пречупено, както беше и сърцето Ми; плътта Ми, разкъсана, висеше от цялото Ми тяло; един от тях Ме взе и Ме задърпа, защото краката Ми не можеха повече да Ме държат;” (9.11.86)
3. Увенчаването с Трънен Венец (Mт. 27:27-31; Mк. 15:16-20; Йн 18:37; Йн. 19:2-15)
"след това Ме облякоха с една от дрехите им; завлякоха Ме напред и без да спират с ударите, Ме удариха по лицето, счупвайки носа Ми, измъчвайки Ме; чувах хулите им; дъще, с каква омраза и ирония отекваха виковете им, увеличавайки чашата Ми! чувах ги да казват: “къде останаха приятелите ти, докато царят им е с нас, всички ли евреи са толкова страхливи като тези тук? погледнете царя им!” и Ми наложиха сплетен от тръни венец, дъще, “къде са Eвреите ти, за да те приветстват, нали си цар? можеш ли да го имитираш? смей се! не плачи, нали си цар, дръж се тогава като такъв;” (9.11.86)
4. Носенето на Кръста (Mт. 27:31-33; Mк. 15:20-22; Лк. 23:26-32; Йн 19:16-17)
"завързаха Ми краката с въжета и Ме накараха да тръгна към мястото, където се намираше кръстът Ми; дъще, не можех да вървя, защото бяха завързали краката Ми, затова Ме хвърлиха наземи и дърпайки Ме за косите, Ме завлякоха към кръста Ми; болката Ми беше непоносима, парчета от плътта Ми, които висяха след бичуването се откъснаха; разхлабиха въжетата на краката Ми и Ме ритнаха, за да Ме накарат да стана и да вдигна товара Си върху раменете Си; не можех да видя къде беше кръстът Ми, тъй като очите Ми бяха пълни с кръвта Ми, която течеше по лицето Ми от тръните забодени в главата Ми; тогава вдигнаха кръста Ми и го поставиха върху раменете Ми, блъскайки Ме към портите; дъще, о, колко тежък беше кръстът Ми, който трябваше да вдигна! тръгнах слепешком към портите, воден от бича зад Мен, опитвах се да видя пътя Си през кръвта, която гореше очите Ми; тогава усетих как някой избърсваше лицето Ми; развълнувани от агония жени минаха напред, за да измият подутото Ми лице, чух ги да плачат и да скърбят, почувствах ги; “бъдете благословени”, прошепнах, “кръвта Ми ще измие всички грехове на човечеството; погледнете, дъщери, дойде времето на вашето спасение”; повдигнах се с мъка; тълпите подивяваха; не виждах нито един приятел около Мен; никой не беше там да Ме утеши; агонията Ми се увеличаваше и паднах на земята; от страх да не издъхна преди разпятието, войниците разпоредиха на един мъж, наимени Симон да вдигне кръста Ми; дъще, не беше жест на доброта или съчувствие; беше, за да Ме отърват за кръста; " (9.11.86)
5. Разпятието (Mт. 27:34-61; Mк. 15:23-47; Лк. 23:33-56; Йн 19:18-42)
"стигайки на Xълма, Ме хвърлиха наземи, издърпаха силом дрехите Ми, оставяйки Ме да бъда изложен гол пред очите на всички, pаните Ми се отвориха наново и Кръвта Ми изтичаше на земята; войниците Ми поднесоха вино размесено с жлъчка; отказах, защото дълбоко в Мен имах вече горчивината дадена Ми от враговете Ми; набързо заковаха първо китките и след това Ме закрепиха с гвоздеите върху кръста Ми, опънаха пречупеното Ми тяло и заковаха краката Ми насилствено; дъще, о, дъще, каква болка, каква агония, какво изтезание за душата Ми, изоставен от любимите Си, отречен от Петър, върху когото щях да основа Църквата Си, отречен от останалите Ми приятели, оставен сам-самичък, изоставен на враговете Си; разплаках се, тъй като душата Ми беше дълбоко опечалена; войниците вдигнаха Кръста Ми, спускайки го в отвора; погледнах над тълпата оттам, където се намирах, едва гледайки; с подутите Си очи, се взрях в множеството; не видях нито един приятел измежду онези, които Ме осмиваха; никой не беше там, за да Ме утеши; “Боже Мой! Боже Мой! защо Ме изостави?” изоставен от всички онези, които Ме обичаха; погледът Ми се спря върху Майка Ми; погледнах Я и Сърцата Ни проговориха, “предавам Ти любимите Си деца, нека бъдат и Твои деца, ще бъдеш тяхната Майка”; всичко се изпълняваше, спасението беше наблизо; видях небесата да се отварят и всеки ангел стоеше изправен, всички стояха в мълчание, “Отецо Мой, в pъцете Ти предавам Духа Си, сега съм с Теб”;
Аз, Иисус Христос, ти продиктувах агонията Си; носи Кръста Ми,1 Васула, носи го за Мен, (...) защото те обичам, дъще; (9.11.86)
|
