Себеотрицание

Приветствено Слово на Васула към участниците в 5о Вселенско Поклонение на ИВБЖ в Ливан, Сирия и Йордания през май 2005 г.

ЧАСТ I

Събрахме се всички тук от различни страни, с различен произход, с Божията благодат да свидетелстваме за Обичта на Бога. Така че, разкриването на Бога като Обич на другите да бъде винаги нашата основна и централна точка в живота ни и във всичко, каквото правим. Това е нашата мисия, защото Господ каза в посланията, че посредством обичта ще можем да придобием смирение и с тези две добродетели ще успеем да проумеем Божията Воля.

Бог иска от нас да се обновим чрез покаяние, за да придобием плода на помирението и единството. Така, Мирът ще потече като лечебни реки и ще излекува този свят, който се нуждае толкова много от мир. Тази е централната точка в Истинския в Бога Живот.

Намираме се тук не само да следваме стъпките на древните пророци, но и да отворим нашироко ума и сърцето си, за да видим каква съвършена вярност имаха към Бога, когато Той ги зовеше да им разкрие Своите възнамерения: нека размислим, докато пресичаме тези пустини за тяхното себеотрицание, тяхното себеотричане, и да осъзнаем тяхната неукротима смелост, усърдие и обич към Бога. Те също бяха хора и не притежаваха повече от това, което притежаваме ние, с изключение на воля насочена към доброто, за да прославят Бога. Те бяха слаби, но Бог им даде Своята сила. Не им беше лесно, но те се бориха, доверявайки се на Бога и отстояваха, за да изпълнят своята мисия.

Бог ги лиши от всичко светско, така че да отпечата в тях Своя Свети Образ. Колкото и жестоки да бяха техните потисници, те не се поддадоха, а напротив, враговете им се свиваха в тяхното присъствие. В тяхната беднота на духа Бог ги заля със Своята Светлина, просветлявайки ги с Мъдрост; в тяхната нищета и неспособност, Бог им даде благородство на духа, за да носят безстрашно Словото Му. Затова, нека ние също да избягаме от светския дух, както се бяга от враг, и да счупим оковите си и да се освободим, за да спечелим това, което те получиха и душата ни да се превърне в извор на сълзи.

На всеки един от нас на тази земя е дадена една мисия. Първоначалната ни мисия, и това се отнася до всички Божи създания, е да обичаме Бога и да Му служим и да се обичаме един друг, да вършим добро за останалата част от живота ни. Да служим на Бога означава да служим на другите, които са в нужда.

Бог е безкрайно щедър и не ограничава щедростта Си само за няколко привилегировани души, а винаги я раздава на всички, давайки Себе Си безрервно на цялото Си сътворение. Дава, без да ни пита. Единственото, което Бог иска от вас е доброжелание и известно усилие от ваша страна. Но въпреки така многобройните признаци за Неговата добрина, съществуват хора, които все още не са поставили надеждата си в Бога, нито Му се доверяват, а се привързват към това, което притежават и не го изоставят. Малцина са тези, които обичат Бога, както в първата Заповед. И още по-малко са тези, които разбират Бога и Го познават по задушевен начин.

Някои биха казали, “Но не притежавам достатъчна сила да изпълня такова деяние...” Не каза ли веднъж Иисус в посланията на ИВБЖ: “Направи, каквото ти е възможно и Аз ще направя останалото”? Но, ако дори не се опитат или не положат дори минимално усилие, как ще прогресират? Както Бог дава с такава щедрост, така и ние би трябвало да даваме, без да пресмятаме, с постоянно себеотрицание. С други думи, докажете обичта си, давайки според възможностите ви и Бог тогава няма да се отвърне от вашето доброжелание, а ще ви насърчи с благодатта Си да изпълните вашето деяние.

Господ ни казва много пъти в посланията да не се плашим от това обедняване, което не само ще ни освободи, но ще освободи също така надеждата и ще гарантира нейното отваряне към постигането на свръхестествени блага и към Самия Бог. В това обедняване на духа ние вече не се надяваме на нищо, а на Самия Бог и на това, което Той ни беше обещал и което е: Царството на Бога. Това са словата на Христос в Писанията: “Благословени са бедните в духа, защото тяхно е Царството на Небето.

Господ ни учи, че обедняването включва не само блага и материални неща, но и духовни богатства, и интелектни. Човек може да е беден от пари, с продупчени обувки и въпреки това да е богат в смисъл, че не е умрял въобще за своето его. Бог казва, че пътят на нищожността и да си нищо, което е отричане на блага и на себе си, ще ни доведе до тази съвършена и абсолютна беднота. Тогава Всичкото, което е Бог, ще ни изпълни със Себе Си, заливайки душата ни и притежавайки я, и ние също, на свой ред, ще притежаваме Бога.

Бог иска от нас да се доближим до Него с чисто сърце, и нашето сърце не може да бъде действително чисто, когато все още има в него светски мисли. Когато нашият Господ ни проповядва да стигнем трите изкачвания, които нарича: откъсване, безстрастие и апатия, Той иска душата да може да е толкова чиста и обедняла, че дори да не си спомня събитията от живота, било тъжни или радостни. Това е съвършеното и вечно съзерцание на Бога. Иска да живеем Истински Живот в Него.

ЧАСТ II

Намираме се тук да се преклоним заедно, да се помолим заедно, да си поделим и да проведем диалог за живота, вървейки по маршрута ни, живеейки и прилагайки на практика единството, което Иисус така силно желае от нас. Ако искате, можете да го наречете семейна среща. Когато се присъединявате към такова поклонение, вие се обвързвате с Призива за Единство и Помирение. Солидарността ни дава сила, както знаете, и ни насърчава да продължим тази духовна битка на нашите времена, където всичко добро се превръща в зло.

Христос ни събра от цял свят, така че и ние на свой ред, когато се завърнем у дома да можем да кажем на народа си, че не е толкова трудно да се помирим и да живеем единството в сърцето с другите, които не принадлежат към нашата общност или църква. Призовани сме да разширим Божието Царство в този мрачен свят. Призовани сме да известим Божията Обич. Призовани сме да кажем на света, че Христос наистина се възкреси. Призовани сме да бъде свидетели на Божията задушевна обич и да научим на света значението на думите на нашия Спасител в Йоан 17:21: “да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, - та да повярва светът, че Ти си Ме изпратил.”

Доколкото църквата остава разделена, не е способна или достатъчно силна да се пребори с отстъпничеството, рационалистическите умове и всичкия натиск, който претърпява от “прогресивните” групи. Народът на Бога заедно ще се пребори с тези зли течения, които не са в съответствие с Божия Закон, течения на секуларизъм, либерализъм и релативизъм. Тези течения са най-силни в западния свят, който се завъртял, като падаща звезда, далеч от Божествената Истина. Ето защо Христос казва в посланията за Църквата, да се обедини и да обърне очите си на Изток, защото като зора, светлината ще дойде от Изток, надеждата ще дойде от Изток.

Ето словата Му дадени на 20 август 2004: “Васула, дай Ми своето внимание и чуй добре; напиши всяка дума, която чуваш... Зората ще дойде от Изток;” и друг откъс: “имай ума си насочен към Изтока; светлината ще се вдигне оттам и всичко ще приеме формата на разцъфнала градина;” По-късно: “в Църквата Ми нищо не е загубено, по-скоро народът загуби присъствието на Църквата Ми в своите сърца; светът днес се намира в своята изключителна поквара, изпълни се не само с грешки, но видно предизвиква Моeтo Божество и Моя Закон;”

Светият Дух никога няма да спре да ни подтиква с напомняния, да ни учи с Мъдрост. И чрез светлината на Мъдростта ни прави да разберем нещата, които умът не може да схване сам по себе си, позволявайки ни да видим Знаменията, които окото не може да забележи, позволявайки ни да узнаем коя е Волята Му. Волята Му е, че трябва да се обединим. Наложително е и е наше задължение да четем знаменията на времената и да ги поставим в действие, в противен случай ще бъдем отговорни.

Сигурна сме, че в това поклонение ще получим освещаващи благодати от нашия Господ. Нека бъдем отзивчиви и да поискаме от нашия Господ да обели от сърцето ни слоевете от кора залепили се върху него, задушавайки ни; да разчупи оковите ни, които ни забраняват да вървим към божествен съюз с Бога и към единство; да излекува духовните ни очи и да ги отвори, така че да можем да видим Светлината на Бога и Неговата Воля; трябва да позволим на Бога да проникне напълно в опетнената ни душа, за да я излекува и да я почисти и да пречисти живота ни от страсти и от нашето его.

Колкото по-бедни ставаме в духа, толкова по-привлекателни сме за Бога. Предоставяйки волята си и умирайки в себе си, това очарова нашия Господ вън от всяко описание и Го прославя. Затова, нека бъдем отворени и по-възприемчиви към Божия Призив за Единство.

ЧАСТ III

Свети Павел каза на Колосяните, 3:1-3: “И тъй, ако сте възкръснали заедно с Христа, търсете това, що е горе, дето Христос седи отдясно на Бога; за небесното мислете, а не за земното. Защото вие умряхте, и вашият живот е скрит с Христа в Бога;”

В нашите времена Божият призив е за обновяване на духа и за постигане на по-високи изкачвания, които изглеждат за миг недостижими и достъпни само за светците. Но вярата в Бога ще Го подтикнат да се отзове на нуждите ни. В посланията нашият Господ казва: “ще отида и ще посетя блудните Си синове и ще ги повикам обратно при Мен, напомняйки им този океан на Добрина, напомняйки им да се уповават на Мен; с голяма нежност ще ги науча да вършат доброто и да не се поддават никога на злото;” февруари-април 2003

Пътищата водещи към откъсването, безстрастието и апатията са преди всичко да се откажем от света и от собствената си воля; това е живот посветен със сила на Бога и захванали се за Бога, както стридата се е захванала за скалата. Пророците преминали тези земи, които преминаваме ние, никога не изоставиха този път; и както казах преди, и те бяха хора като нас. Така че, нищо не е невъзможно, ако се решим истински за Бога.

Когато Бог е близо и се приближава до една душа, тя не може да отрече присъствието на Бога, защото присъствието Му е като огън, божествен Огън, искри политат във всеки момент и допира им възпламенява душата. В едно послание Бог  дадено на 6 октомври 1999, Той казва точно това: “вярно е да се каже, че Бог е Огън или, както казваш, че е Огънят на Светия Дух; тъй като можеш да го сравниш с физическия огън, който подпалва всичко и минава през всякакъв отвор; каквото и да докосне го възпламенява; Огънят на Бога е Огън на Обич (…) наистина, кое създание, ако не е било погълнато от Обичта, щеше да Ни напише молитви в религиозна поезия? (…) обхванатият от тези любовни пламъци страда, сякаш е запален от огън, но и от обич;”

Когато божественият Огън възпламени душата, той я подмята наоколо, преобразявайки я от скала в диамант. И посланието продължава: “Светият Дух в любовното Си действие те подготвя да видиш Бога; не беше ли прочела: “блажени са чистите в сърцето, те ще видят Бога”? щом веднъж видиш Бога, както казва Писанието, душата ти ще се провикне: “Радост моя! колко е справедливо да Те обичаме!” и незабавно ще Ни грабнеш, за да Ни притежаваш… и ще слезна от облаците, за да те вдигна и да те понеса върху Крилете Си, издигайки те в небесата; и като екскурзовод ще ти разкажа историята на нещата, които са невидими за окото и недостъпни за допира; ще ти покажа Прославения Си Престол, откъдето царувам, но откъдето и ти до Мен ще можеш да царуваш с Нас;”

Ето защо, след това, не можем вече да казваме, че ще видим небето и Бога след смъртта ни, когато в действителност Бог ни казва, че можем да видим Него и небето дори сега. Не можем да кажем, че не знаем дали Божието присъствие е в сърцето ни и че Го притежаваме, след като ни е възпламенил. Ще го знаем, защото след този пречистващ Огън ще осъзнаваме Божието присъствие. Можем да бъдем изцяло с Него, докато сме на земята, да вървим с Него и да управляваме с Него. Веднъж обединени с Бога, Бог тогава ви държи и вече не се отделяте от Него. Бог става светият ви Другар, докато ви води, където поиска в Своята милосърдна обич.

Затова нека бъдем достойни да кажем: “Разбирам Бога, чиято Обич е като Огнена светкавица. Сега съм дете на Бога, защото съм на пътя на моето обожествяване, след като приех нашия Отец и се помирих с Него... ах, как се радвам! Не ме разделят граници с моя Създател; не, съвсем не, никакви граници вече!” И посланието приключва със словата на Бога: “отсега дори най-окаяните ще получат Божествено Посещение, тъй като Завръщането Ми е неминуемо; ще посетя тези, които не са привикнати на Божествените Ми Дела; в тяхната нищожност, не са придобили нищо и нямат знание за Мен, нито някога са знаели, че Вечно Съществуващият, който Съм Аз, е техен Повелител и Бог…” (24 април 2000)

В живота ни винаги ще съществуват изпитания, но нека се обърнем към Христос, и към Неговите светии, ученици, апостоли и пророци и да размислим, че те също имаха изпитания, но ги понесоха с благородство и сила на духа.

Всички ние на това поклонение, трябва да оценим голямото дело по неговото организиране и да не забравим да благодарим на доброволците, които ни дадоха възможността да се съберем тук. Трябва да знаете, че работиха в продължение на три години с цялото си сърце, тяло и душа, за да бъдем удовлетворени и всичко да е приятно и лесно. Поради това, ако има нещо, което не е, както сте го очаквали, постарайте се да проявите разбиране и бъдете толерантни към организаторите.  Те направиха всичко, каквото им беше възможно.