На следващия ден посетихме разпаления, горещ древен град Петра, където след дълга разходка, чествахме Светата Литургия с голяма радост в прост параклис почти на открито. Отслужи я Епископ Анил Куто. Връщането при автобусите се оказа трудна работа за някои, особено за онези, които имаха смелостта да използват файтон! Някои, които вече бяха идвали тук и знаеха по-добре, използваха коне.

Светата Литургия във Византийската Църква в Петра, Йордания 

Имаминът, Будистът и Индусът лидери по време на Литургията 

Петра, Йордания

Петра, Йордания

Вероятно това е мястото, което Апостол Павел беше посетил след бягството си от Дамаск. Как ли е изглеждало тогава?

На следващия ден напуснахме Петра и се върнахме в Аман. По време на маршрута минахме през планината Нево, откъдето Моисей беше видял Обещаната Земя (Второз. 32:48-52) и където почина. (Второз. 34:1-5)

Там беше отслужена Православна Литургия, от свещеника отец Ернандо Гарсия.

След Литургията епископите и свещениците се присъединиха към приятелите ни Мюсюлмани, Будисти и Индуси за снимка.

Клирът с Васула след Литургията, Планината Нево 

Епископ Анил Куто, благославяне на иконите след Литургията (вляво), Църквата в Планината Нево (вдясно)

Кое е духовното значение на това посещение в планината Нево? Не е ли свързано с това да размислим отново за нашия призив, доверявайки се на обещанията на Господа, проумявайки, че сме призовани да преминем Обещаната Земя на Единството? Господ ни призова да видим с вяра какво се намира пред нас. Пророчествата на Светото Писание се изпълняваха пред очите ни и трябва да вървим напред с НАДЕЖДА и ДОВЕРИЕ, следвайки Новия Моисей, ИИСУС ХРИСТОС, в Пътя, Истината и Живота.

Изглед от Планината Нево, гледайки към Обещаната Земя

Планината Аарон в областта на Планината Нево 

Прощалната вечеря се състоя в хотел Мариот в Аман. Винаги е тъжно да казваш “сбогом” след толкова дена прекарани заедно изпълнени с приключения, но и Божествена Благодат. Но всяко сбогуване съдържа често и надеждата за следващата среща, вероятно в Гърция. Такава прощална вечеря е също така отдаване на благодарности на Бога за всичко, което ни позволи да си поделим заедно.

За тези, които останаха, и бяха доста, предстоеше посещение в Гераса, или Джераш, която погрешно е свързана с мястото, където Иисус извърши екзорсизъм (Mк. 5:1-20, Лк. 8:26-39). Според Евангелието на Mарко, това стана в Гадара. Това е вероятното място, защото не изглежда да съществува езеро в Гераса, и както знаем “Гергесинските свине” се сурнаха низ стръмнината в морето (Мт. 8:28-34), което море е много вероятно да е Галилейското море. Както и да е, Джeраш е важeн по други причини, и Римските руини са от най-важните съществуващи в света, въпреки че някои от тях са свързани с пред-Xристиянския период.

Джераш, Йордания, с Имамина 

Литургията на дена се състоя в Англиканската Църква в Аман. Отслужи я Епископ Орландо Гуереро. Бяхме посрещнати много топло от членовете на тази общност. Проповедта отправи Канон Самир Дж. Хабиби. Беше чудесен и важен повод; Светият Дух беше със сигурност сред нас.

Aнгликанска Литургия

С Благодарност и Надежда

За повечето поклонението беше приключило. Останаха малцина, и си заминаха на следващия ден.

Беше трудно и изпълнено същевременно с предизвикателства поклонение. Имаше няколко трудни моменти, и много други вълнуващи. По време на поклонението, особено в хотелите по време на вечерните срещи, хората споделяха своите възгледи относно посланията и говореха за надеждата си за единство и обновление. Някои ни впечатлиха със смелостта и всеотдайността си. Имаше и усещането за веселост от време на време, и обилен смях. Имаше също сълзи на радост и сълзи на болка. Мнозина няма да забравят молитвата за лечение и изложението на Светая Светих възглавено от Анри Льо Ме и отец Рафаел. Дали се извършиха изцеления? Когато Христос присъства винаги има изцеление. Може би трябва да изчакаме малко, за да си поделим радостта на изцелението им, преди да осъзнаем колко благословени бяхме онази вечер.

Една от най-важните благословии при всяко поклонение на Истинския в Бога Живот е присъствието и участието на Васула. Христос я избра да бъде светлината, която ще ни води. Не ни разочарова.

Патриарх Грегориос и Васула, Йордания

От самото начало присъстваше Майката на Иисус и остана с нас, насърчавайки ни, особено с Розарията, и като майка ни помогна да бъдем деца, когато пътуването ставаше трудно.

Господ Иисус, разбира се, беше навсякъде: "ние, нас!" в автобусите, в трапезариите, в разговорите ни, с онези, които се смееха и с онези, които плачеха. Преди всичко, биваме призовани за сърдечна близост с Него. Този призив беше повторен и подновен в поклонението ни през 2005 г. Без тази близост не можем да напреднем, защото без Христос няма Истински в Бога Живот.

Преподобен Отец Джон Абертон