Призивът от Пустинята

IВ писмото си до Галатяните, Апостол Павел казва, че след промяната си и кръщението си, отива в "Арабия" (Гал. 1:17-18). Англиканският писател, Джон Чарлз Полок, в книгата си “Апостолът: Животът на Павел”, говори за това като период на подготовка за Павел. Старо предание казва, че веднага започна да проповядва “в Арабия”, но това не противоречи на идеята, че е възнамерявал да отиде в пустинята, както самият Христос, да се моли, да медитира и да се допита до Господа коя ще бъде следващата стъпка.

Полок предлага интересна сцена с Павел, който не успява да сдържи ентусиазма си за Иисус, близо до огъня с първия послушник, вероятно млад бедуин, да споделя мислите си под звездите. Някои съвременни коментатори смятат, че най-важната грижа на Павел трябва да е била да потърси уединение, за да се заеме с всичко, което се беше случило, от случката на път за Дамаск. Възможно е, връщайки се в Дамаск да е продължил медитацията, докато се почувства готов да потърси потвърждение за призива му от общността в Йерусалим. Не биха могли да го забравят толкова скоро в Дамаск, така че е вероятно да е останал там относително спокоен при завръщането си.

Пътуването до тази част на света, дори обикаляйки в пустинята, ни напомня духовното значение на пустинята. Участващите в поклонението на ИВБЖ в Египет, трябва да бяха забелязали нещо от Сахара в далечината. Пътувахме през пустинята, където наблюдавахме признаци на промишлена и военна дейност. При предишното поклонение в Светите Места, също се бяхме оказали в пустиня по пътя към Мъртво Море. Но при това последно поклонение, видяхме повече от всеки друг път суровостта на пустинята. Част от нея сега се обработва, и съществуват признаци на тежка индустрия тук и там, но усещането за пустинята остава. Частите на тази област се намират в писанията на Т. Е. Лорънс, в произведението му “Лорънс в Арабия”.

Пустинна област на път за Палмира, отец Майкъл, Васула епископ Йеремия и отец Хабиби 

Пустинята на Палмира, Сирия

Пустинята е много важна в духовния живот. Съществуват отрицателни, но и положителни начини да види човек пустинята, и бихме могли да кажем, че положителнията ефект е свързан с нещо отрицателно. Пустинята е място за пречистване и понякога, за подготовка. Тези, които започват да напредват в духовния живот, биват призовани в крайна сметка “към изживяване в пустинята”, където търсят единствено Бога. Налице е “отказ”, от съществено значение за духовния растеж, и не е само отдалечаване от материалните неща, но и от отдалечаване от всичко, което считаме за пречка в по-дълбоката ни връзка с Бога. В този смисъл пустинята често се описва като място на “пречистване”, където умът се освобождава от излишни неща, и визията на вярата става по-ясна. За някои, поклонението може да съдържа нещо от “пустинята”, било поради някои отричателни аспекти, които почти винаги са налице, или поради енергията на Светия Дух, който се стреми да привлече душата по-близо до Себе Си. Понякога, поклонението може да бъде пречистващо; другпът е подготовка за нещо, за по-дълбока промяна, допълнителна стъпка в пътя на ученичеството или покана за по-дълбока молитва. 

При поклонението, не е лесно винаги да се намери време за мълчание, но пък твърде често съществува призив за мълчание насред шума, докато проверяваме с тревога багажа и трескаво търсейки трапезарията. Завръщането у дома може да бъде ново начало за молитва, но само ако сме отворени за Светия Дух.

"никога не Ме замествай; имай Ме пръв, застани насреща Ми и остани така завинаги застанала насреща Ми; бъди като огледало, Мое отражение, не търси никого другиго освен Мен, не търси никога старите навици от предишния си живот; Аз съм Свят и Господ, Аз и ти сега сме едно и смятам да те запазя само за Себе Си и за вечността; смири се, научи се от Мен, желай само Мен; дишай за Мен; не се обръщай сега нито наляво, нито надясно, продължи да вървиш право напред, любима, позволи Ми да те използвам, прилепи се към Мен, очаровай Ме с прости думи, простотата Ме очарова, кажи Ми словата си, позволи Ми отново да ги чуя, кажи Ми, “обичам Те, Иисус, Ти си радостта ми, диханието ми, отмората ми, гледката ми, усмивката ми;

дъще, ще Ми доставиш удоволствие, от друга страна, ако посветиш време за размисъл и вглъбяване; отсега нататък ще Ме търсиш в мълчание, обичай Ме в абсолютно мълчание, моли се в мълчание, влез в Духовния Ми Свят в мълчание;2сега Ме възнагради, обичам те; почитай Ме, предавайки Ми се, не Ме огорчавай, бъди Моята любима, говори!

"Ho как в мълчание, Господи?"

в мълчание, гледайки Ме, искам да останеш тиха, без никакво отвличане на вниманието, търси Ме в мълчание;" 31 май 1987

Изказването на Васула за “откъсването” беше много важна тема за поклонението ни:

“Намираме се тук, не само за да следваме следите на старите пророци, но и за да отворим пътища за ума и сърцето ни, така че да видим пълната вяра, която те имаха в Бога, когато ги повика, за да им разкрие Своите планове: нека размислим, пресичайки тези пустини, тяхното откъсване, себеотрицанието им, и да проумеем в по-голяма степен непоколебимата смелост, усърдие и обичта им към Бога: Бог ги оголи от всичко земно, за да ги подпечата със Светия Си Лик. На всеки от нас на тази земя е дадена мисия. Съществуват още хора, които не оповават надеждата си на Бога, нито му се доверяват, напротив прилепват се към нещата, които притежават и не се отказват. Малцина са тези, които обичат Бога, както при първата заповед. Господ често ни казва в посланията, “не се страхувайта от “беднотата”, която не само ще ни освободи, но ще освободи и надеждата и се подсигури нейния цъфтеж, за да спечелим свръхестествени блага и самия Бог.”

Пълния текст на това изказване можете да намерите в Уебсайта на ИВБЖ, тук. 

На шестия ден тръгнахме за Йордания. По пътя се спряхме в Малаула, древен Християнски град, където все още се говори на арамейски. Това е вълнуващо място, изпълнено с прекрасни традиции и легенди. Един от най-известните паметници е манастирът на Света Текла, ученичка на Апостол Павел. Тя беше новодошла в Християнството, прекъсна годежа си, за да се посвети на Бога. Годеникът й от отмъщение се опитал да я убие по различни начини, които бивали предотвратявани с Божествена намеса. Традицията разказва, че се скрила в пещерата на една стръмна скала, и оттам се ражда идеята за построяването на настоящия манастир. Хора от различни религии идват в манастира, за да получат благословии и да дадат своите приношения. В манастира се намират мощите на Светицата. 

Манастирът на Света Текла

Друг важен обект е манастирът на Светите Сергий и Вакх. Построен е през четвърти век върху руините на един идолопоклоннически храм. Взел е името си от двама офицери в армията на Цезар Галерий Максимиан.

Имахме привилегията Литургията да бъде отслужена в един от най-старите олтари на Християнството. Олтарят имаше “рога” – изпъкнали ъгли, напомнящи жертвения олтар в Храма на Йерусалим. Светилището беше доста малко и беше интересно как всички епископи и свещеници се побраха там. Има стена с отвори, така че хората да могат да гледат. Християните в Малаула следват Гръцкокатолическия ритуал. Литургията отслужи Епископ Феликс Топо.

Mанастирът Саркис Сергиус, Църквата на Светите Сергий и Вакх 

Олтарят на Mанастира Саркис Сергиус, Църквата на Светите Сергий и Вакх

Вън от Църквата на Светите Сергий и Вакх

Нямахме много време да посетим самия град. Казаха ни, че режисьорът Мел Гибсън беше заснел някои от сцените на “Страданието на Христос” в този древен обект. 

Изглед от Малаула

Напускайки Малаула, продължихме за Босра, след това към границата на Сирия и Йордания, минавайки през пустинята. Автобусните групи вече се бяха превърнали в малки общности и поклонниците пееха заедно, молеха се съвместно и разказваха своите свидетелства. Някои приятелства се подновиха и други се създадоха сега. Хората се опазнаваха помежду си, смеейки се, говорейки за своите проблеми, говорейки за Бога и за изживяването си на ИВБЖ. Част от поклонението беше благословията на съвместното ни съществуване, на споделянето на пътуването, храната и молитвите.