Поклонението на Мария

По особен начин, това беше поклонение на Богородицата. Нещо в благословията на Бет Мириам и на Светата Литургия, ни накара да почувстваме, че в компанията се намираше още един поклонник! Беше сякаш ни беше казала в Хариса, “Не ме оставяйте!” така, не я оставихме.

Поклонението се проведе през май, месец, който според традицията е свързан с Майката на Христос. Богородицата се намира в най-радостния етап в живота си, тоест преди Рая, това е Богородицата на Пролетта и на Възкресението. Разбира се, след Възнесението, тя копнееше да бъде с Бога, да е с Любимия си Син, с Отеца и със Светия Дух на небето, но срещайки Възкръсналия Иисус, след като беше видяла Живото лице на Иисус, след неописуемата Му болка в Голгота, трябва да е била изпълнена с радост. На Запад Християните пеят традицонно: “Радвай се, Небесна Царице! Алелуя!”

Богородицата на Ливан

"Васула, ще те накарам да разбереш колко страда Обичта, слушайки тези обиди; Васула, нека се узнае, че Аз, Господ, почитам Своята Майка; нека онези, които Я обиждат, узнаят, че е Царицата на Небесата и че върху Главата Й, Аз, Господ, съм поставил корона, корона с дванадесет звезди; царува, любима, и това е написано в Словото Ми; почитам Своята Майка и както я почитам Аз, дължите и вие да Я почитате; " 8 октомври 1987

Следващата църква, която посетихме, също беше посветена на Богородицата;Богородицата на Мантара, в Магдуш. Светата Литургия отслужи един Мелкитски Епископ, Джордж Кахале. Проповедта направи отец Рене Лорантен, и говори за Светата Троица. Литургията беше на Св. Йоан Златоуст, и отново изпитахме дълбоко чувство на единство, гледайки Православни, Католически и Англикански свещеници да стоят заедно около един олтар. Епископът беше Католик, но Православният знаеше Литургията, и Католиците и Англиканците четяха френския превод.

След Литургията в Мелкитската Католическа Църква отслужена от Епископ Джордж Кахале

Според Евангелието на Марко 7:24, Иисус беше посетил Тир и Сидон, днес Саида, за да проповядва Eвангелието и да лекува болните. Според едно предание, което води началото си от преди много вековe, Богородицата е дошла със Сина си тук, но тъй като тогава се е забранявало на еврейските жени да влизат в езически градове, Богородицата чакала в пещерата Магадушe. Римският път, който се простира от Йерусалим до Ливанското крайбрежие, минава през това село. Тук Богородицата чакала с молитва и съзерцание. На това красиво място за поклонение, Богородицата бива наричана, “Очакващата Богородица”.

Посещението на това място за поклонение със сигурност беше едно oт най-вълнуващите ни преживявания. Отново Богородицата ни напомни Своето присъствие. Сякаш казваше, “Очаквах ви, защото дойдохте със Сина Ми, Иисус.”

Очакващата Богородица

Пред входа на Светилището

В Светилището

Пещерата на Светилището, където Богородицата очакваше Иисус

Тази област е свързана и с пророка Илия, който беше посетил една вдовица и нейния син в Зарефта или Сарепта, един Сидонски град. Тук беше говорил с пророчески слова отнасящи се не само до него, но и до вдовицата и нейния син, показвайки по този начин, че Бог се грижи за всички. Чрез него, добрият Бог размножи малкото брашно и олио, които беше използвала жената, за да нахрани пророка. По-късно, когато синът на вдовицата се разболял сериозно, Бог веднага го излекувал чрез Своя пророк: гостоприемството предоставено на Божия пророк, носи благословии от небето (Царе I 17:7-16).

След това всички се качихме в автобусите направлявайки се към границата. Сред 281 поклонници участваха 50 клирици, от общо десет Християнски деноминации: Римокатолици, Англиканци, Мелхити, Православни Украинци, Гръцкоправославни, Коптски, Православни Румънци, Православни Арменци, Лутеранци и Маронити. Имахме също така честта да се намират с нас и един Будист, един Мюсюлманин и един Индус.

Бяха представени 40 страни: Аржентина, Армения, Австралия, Бангладеш, Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Колумбия, Чехия, Дания, Англия, Франция, Германия, Гърция, Индия, Ирландия, Италия, Ливан, Мексико, Монако, Холандия , Норвегия, Филипините, Пуерто Рико, Полша, Румъния, Руската федерация, Шотландия, Сингапур, Южна Африка, Испания, Швеция, Швейцария, Тайван, Тайланд, САЩ, Уругвай и Венецуела.

Ливан е страна пълна с въпроси, предизвикателства, възможности и благословии. Ливанските химни и църковна музика са уникални и дълбоко вълнуващи, изразяващи заедно скръб и радост, но най-вече радост. Бог бива прославян по много начини, в много сърца, в много страни. Езиците са различни, музиката е различна, но усещаме единството на сърцата. Възможно е да чуете езика на сърцето без да разбирате думите! 

Ливан се споменава седемдесет пъти в Светото Писание. Кедрите на Ливан са свързани със силата, и изобразяването на кедрите се използва във връзка с добрите и лошите хора, а псалм 92 казва:

“Праведният цъфти като палма, издига се като кедър ливански.”

Кедрите, техният мирис и реките на Ливан съставляват част от метафоричното описание на Възлюбения в Песента на песните, поема посветена на обичта на Бога към Неговия народ и особено към всяка душа. Във втората книга на Царствата в Стария Завет четем, че Ливанското кедрово дърво беше използвано от цар Соломон в изграждането на храма на Йерусалим. Красота, сила, ухание, и знак за истинско поклонение: това е Ливан според Господа.

Изглед към Ливан от Хариса