Поклонение на Истинския в Бога Живот 2005 г.

Въведение:

Едно поклонение не е само пътуване, но и търсене. Истинският поклонник всъщност се опитва да намери пътя за своя дом. Поклонението е свързано с религията, защото в крайна сметка нашият дом е с Бога, нашият Създател. Поклонението изразява призива, който изживяваме, призив, който с една дума може да бъде изразен като покана:

"Ела!"

Бихме могли да кажем, че поклонението на живота ни има много повратни точки:правилни или неправилни, кръстовища, маневри, опасни пътища, широки и на пръв поглед лесни, задънени улици с предупреждения, както и слепи  улички. В това дълго поклонение, съществуват и по-малки: пътувания в библейски страни и Свети места, светилища с реликви, известни манастири, и т.н. Всички тези пътувания стават, за да ни напомнят най-дълбокия призив, който не само е свързан с живота след смъртта, но и с това, което става тук и сега.

Сякаш сме лицата на една приказка, търсещи легендарно Царство, най-мъдрия и благороден Цар, мястото, където доминира върховният мир и радост, където изпитваме най-прекрасното чувство на благогоденствие. Да, знаем, че търсим Рая, но Царството е отворено за нас във всекидневния ни живот с всички терзания и предизвикателства от Царя, който сам идва да потърси и да намери нещо по-просто, човешкото сърце.

Поклонението, което е плодотворно, е това, което изживяваме със смирение и обич. Безпокойства, закъснения, прекомерна жега, студени вечери, насекоми, жажда и глад са също толкова необходими, колкото и добрата компания, смехът, полезната храна и молитвата. Поклонението не е почивка, и свещеникът трябва да го обясни това на поклонниците, дори когато е упоменато като “поклонение/почивка”. Почивката е отдих от друга страна, целта на поклонението е да отразява пътуването на живота, затова съдържа труд, упорита работа и решителност. Аспекти на дисциплината, като например, човек да е точен, стават нещо повече от скучни. Те са като малки светлини, осветяващи аспекти на човешката слабост. В рамките на едно поклонение, слабостите се виждат от егоизма, мързела, бунтарството и безразличието. В същото време, някои други блестят. Те са “солта на земята”. (Мт. 5:13)

Тези и много други още неща стават елементи на Царството, което в този тук живот прилича на голямо поле съставено от пшеници и нейната фалшива тара или плевели. Пожелаваме, една от благодатите на това поклонение да е мъдростта да узнаем разликата в нас, но и в света около нас. Това означава, че едно от най-важните предизвикателствa в едно истинско поклонение е призивът за покаяние.