Репортаж от Оттеглянето в Метеора
Mай 2004 г.
На 1-2 май 2004, събота и неделя, дните бяха изпълнени с пристигания. На аерогарата пристигаха хора от Европа, Азия, Южна и Северна Америка. Бяха моменти на очакване и вълнение, които ни подготвяха за хубавите дни, които щяха да последват. През целия следобед приемната на хотела беше изпълнена с щастливи лица, някои не се бяха виждали от поклонението в Египет, други от срещата в Рим, други приятели участвуваха за първи път.
Всички желаеха да хвърлят поглед на Атина, затова потеглихме от хотела за една разходка в центъра на столицата в посока към Градината Запио, където всяка година през май се провежда Изложба на Книгата и трае 17 дена. Изненадата на нашите приятели беше, че измежду другите павильони застанаха пред павильона на “Истинския в Бога Живот”. Полици пълни с книгите на ИвБЖ на гръцки, английски, френски, германски, италиански, полски, филипински, японски, арабски и еврейски, както и книги от теолози пишещи за Васула, малки книжки с откъси от тези божествени вдъхновения, видео и аудио касети, cds и брошури на гръцки и английски. Васула вече беше информирана за това наше участие в Изложбата, но за първи път посещаваше павильона ни!
На следващата сутрин, 3 май, потеглихме от Атина 100 души от 20 различни страни за Метеора. Първата спирка беше в Пника, точно под “свещения хълм на Акрополис”, мястото, където Апостол Павел говори на Атиняните за Иисус Христос, Единият и Истински Бог. След това се изкачихме на хълма на Акрополис, където се намира храмът на Партенона, датиращ от 4 в. пр.Хр. и считан за архитектурен шедьовър. Екскурзоводката ни описа различните експонати и историята свързана с тях, както например, че Партенонът през първите християнски години бил превърнат в храм посветен на Богородицата.
След обиколката, потеглихме за градчето Каламбака, където ще се проведе отеглянето в Метеора. Времето беше слънчево, природата раззеленена и маршрутът за Метеора минаваше от равнини, планини и брегове, изключителен! Късно следобед пристигнахме в Каламбака. Отдалеч се изправиха пред нас внушителните скали на Метеора, върху чиито върхове преди векове са застроени православни манастири, места за боготворение, размисъл и съзерцание.
След пристигането ни в хотела, се проведе Свята Литургия. Васула започна с молитва, която Отецът й даде (15.5.1992), благодарейки Му, и продължи с откъс от едно послание на нашия Господ:“Многобройни са призивите Ми и благодатта на Светия Дух никога преди не е била толкова явна, както във вашите времена. Хора от кръв може да казват, каквото си искат, да заявяват, каквото си искат, но ще отмина тях и техните слова и заявления, защото издигам апостоли и светии, които ще блестят с благодатта на Светия Дух над цялото човечество. Ще ги науча, Аз Самият, как да стигнат степените на висока святост, независимо от настойчивите какофонии на техните врагове, които няма да им покажат нито милост, нито великодушие. Но Аз ще им дам дух на настойчивост, дух толкова храбър, че само тяхното присъствие ще разклати основите на преизподнята, след като ще са облечени в славния блясък на Моя Син, Иисус Христос, и езикът им ще е като меч с две остриета. Ще греят за всички, добри и лоши хора, за да топлят сърцата им и да съживяват със Словото Ми всички трупове, които са пръснати. Вечни благословии ще идват от ръцете им. Ще освободят мнозина от страстите на света, които ги държаха затворени и вкоренени в греха. И Поемата “Истински в Бога Живот” ще се пее на Моите Събори, за да ги превърне всички в богове по участие.” (31.5.2003)
Васула благодари сърдечно на всички присъствуващи, дошли отдалеч, за да бъдат тук и да прославят Бога. След това, Теодора Конидари, която беше поела организирането на отеглянето, поздрави с добре дошли събралите се и прочете следния откъс от едно послание на Иисус: “Ах... дъще, моли се за дома на Изтока и на Запада да се съберат заедно, като две ръце съединени за молитва, като чифт ръце, подобни и пълни с красота, когато са обединени, насочени към Небето, когато са в молитва. Нека тези две ръце принадлежащи на същото тяло да работят заедно и да си поделят възможностите и ресурсите помежду си… Нека Ме издигнат заедно тези две Ръце… Ах... кога тези две Ръце на Тялото Ми ще Ме издигнат над Олтаря, държейки Ме заедно?” (15.6.1995)
На следващия ден, 4 май, тръгнахме рано сутринта и след близо един час с автобусите, минавайки през зелените хълмове, пристигнахме в манастира, където се намира църквата на Успението Богородично. Монахините ни посрещнаха с обич и радост, почерпиха ни с кафе и сладкиши. Интересът проявен от всички ни беше голям. Това, което почувствувах по време на Литургията беше изключително, отбеляза една монахиня.
При завръщането ни в хотела, отец Никола говори за историята на манастирите. Узнахме, че Метеорите са охарактеризирани като втора Света Гора (Агион Орос, голям брой манастири намиращи се в Северна Гърция, Халкидики), и продължaват монастичната традиция от 6 века насам. Първите манастири са построени през 14 век. От 26-те манастира на Метеорите днес са отворени 6, а другите са необитавани. От тях 4 са мъжки, и 2 женски.
След това, отец Тони Саливан говори за Величието на Кръста. В началото на изказването си даде на всеки един от нас дървен кръст, с подтика да го имаме със себе си през цялото време, да го държим в ръката си и да искаме винаги помощта Му. Приключвайки прочете една молитва, която повтаряхме, искайки от Бог да прости греховете на предците ни..
Димитрис от Гърция, Мишел от Германия и Сатуро, нов приятел на ИвБЖ от Япония с китарите си съпровождаха съборите ни с църковни химни и песни, създавайки топли и радостни мигове за участниците.
След обяда тръгнахме за посещението на два манастира. Времето обаче се промени от слънчево в дъждовно и не го позволи. Посетихме само женския манастир Св. Стефан, където се пазят чудотворните мощи на Св. Хараламбос. Една монахиня ни разказа историята на манастира, за съкровищата запазени през вековете и ни обясни фреските покриващи стените на храма. Посетихме и музея, купихме си тамян и други предмети направени от монахините.
Завърнахме се в хотела и след кратка почивка за кафе проследихме изказването на Васула с тема: “Различни изкачвания: откъсване, безстрастие и апатия.” Тя започна, казвайки, че Бог винаги се е явявал на човека, не, за да даде нещо ново, а, за да му припомни Словото Си. Бог, Сътворителят, ни запознава със себе Си, разговаряйки с нас, като Приятел към приятел. Посланията на Истинския в Бога Живот ни зоват към радикално вътрешно преобразяване, на ума и на душата ни. Със силата на Светия Дух, Бог ни води да се изкачим към обожествяването. Ако следваме и живеем всичко, каквото ни дава Истинският в Бога Живот, който е само напомняне на Божието Слово и спазваме Закона на Бога, Светият Дух ще ни даде умствена светлина, едно по-дълбоко и божествено разбиране на Тайнствата на Бога и на Словото Му.
Господ иска да ни привлече към трите висши степени на съвършенство: 1) откъсване от земните желания, 2) безстрастие (много висока степен на съзерцание, и същевременно отвращение към всички светски неща, отвращение от всички зли помисли и зли деяния), и накрая 3) апатията, която е откъсване от лъст и страсти, наслади и желания на плътта. Но Светият Дух ще е свободен да действува в душата ни само с пълното ни предаване на волята на Бога.
След Васула, отец Ричи продължи, говорейки за “Духовността и Единството в ИвБЖ”.
Срещата приключи с молитва за лечение от отец Тони Саливан, отец Джон Абертон, отец Ричи, Анри Леме и Васула.
На следващия ден, 5 май, валеше. След закуската се проведе славослужение и молитва, последва изказването на преп. Тронет на тема “Позицията на Епископа на Рим през Първото Хилядолетие на Християнизма”, както и първата част от изказването на отец Владимир Желински “Тайнството на Богородицата като Извор на Единство”.
В 12 часа на обяд и под силен дъжд, тръгнахме за манастира “Големият Метеор” или Преображението на Спасителя.
Скалата, върху която е построен е най-голямата в местността на Метеорите. Основан е през 14-и век и разполага със забележителна колекция от ръкописи, икони и свети предмети. От мястото, където ни оставиха автобусите, изкачването беше една малка перипетия, под вятър и дъжд, приличащ на “дъжд от Светия Дух, както каза по-късно Анри Леме в изказването си за Втората Петдесетница. Минавайки по тесния мост съединяващ двете огромни скали, под облаци и тунели, изкачвайки повече от 200 стъпала, стигнахме най-после в “Големия Метеор” (Голям Висящ Манастир). Целият маршрут и изглед откъм гигантските скали ни остави очаровани, изпълнени със страхопочитание за чудотворенията на Бога! Храмът беше светъл и описан с фрески и картини от чудотворенията и страданията на Господа. Тук всички пяхме “Христос Анести!” След обиколката и посещението в музея, последва традиционната почерпка.
Завърнахме се в хотела, където след обяда отец Никола ни говори за “Отците на Църквата и връзката им с ИвБЖ”. Последва въодушевеното изказване на Анри Леме за Втората Петдесетница и след кратка почивка за кафе, изказването на отец Джон Абертон “Посветени в Истината”. Веднага след това се проведе Святата Литургия.
Дъждът беше спрял, така след вечерята, около 30 души излязохме с желанието да се разходим в градчето Каламбака. Това, което направи впечатление на жителите му, беше многонационалността на групата ни. Привикнали с туристическите групи посещаващи Метеорите, констатираха нещо различно в нашата компания, виждайки хора от различни нации и различни езици. И затова ни питаха, каква група сте? И отговаряхме “вселенска”!
На 6 май, програмата започна с изказване от отец Тони Саливан за “Искреното Покаяние”. По-нататък, думата взе отец Джулио, който говори за “Духовността като Вселенски въпрос”. След кратка почивка за кафе, отец Никола обясни значението на силната молитва “Господи наш Иисус Христос Син Божи смили се над грешника” и заедно с другите православни свещеници ни благословиха със светена вода. Последва Свята Литургия.
След обяда посетихме светия манастир “Русано”. Бил е в началото мъжки, а сега е женски. По-малък от предишните, посветен и той на Преображението на Спасителя, където се почита също така паметта на Св. Варвара. И тук, една монахиня ни говори за манастира. След завръщането ни в хотела, програмата започна с изказване от Васула на тема : “Обновление и Ученията на Аскетичния Живот”.
Последва изказването на отец Джон Абертон “Духовна борба” (духът на Йезавел).
Проследихме четири интересни свидетелства на завръщания при Бога, от Холандия, Япония и Дания. Слушайки свидетелствата, още веднъж се удивихме на непредвидения и изумителен начин, който Бог избира да се доближи до една душа и да я доведе при Себе Си. След свидетелствата разполагахме с време за боготворение на Светая Светих.
В почивките и по време на вечерята имахме възможността да си поговорим със стари и да познаем нови приятели на ИвБЖ и с благодатта на Светия Дух да си разменим идеи върху разпространението на Посланието. Но, последната вечер в Метеора беше особена, пълна с изненади! Почти бяхме приключили с вечерята, когато Васула се приближи до музикантите и каза на Димитри: “Още ли ядеш? Вземи китарата си и свири да танцуваме!”, което ни разпали всички. Музикантите взеха инструментите си и съставиха програма, включвайки гръцка музика и разбира се рок и латин. Останалите дадохме реситал, пеейки и танцувайки! Приятна беше изненадата, когато Васула, по наш подтик, стана да танцува гръцки народни танци. Следващата изненада беше от отец Никола, с една кошница със 100 червени яйца, с които според православната традиция се чукнахме, казвайки “Христос Возкресе” “Воистина Возкресе”. Ако яйцето се счупи от една страна, удря се и другата. Това и направихме! Беше много радостна вечер, радостта на Светия Дух! На следващия ден узнахме от Васула, че Господ беше особено доволен и щастлив от тази среща, и затова тя беше поискала да танцуваме!
На 7 май, след закуската, говори отец Владимир Желински за “Тайнството на Богородицата като Извор на Единство” (2 част) и последва Божия Литургия. Часът на завръщането ни беше дошъл... Малко преди да стигнем в Атина, се спряхме в град Тива, където посетихме църквата на Евангелиста Лука. В църквата се намира урна с мощите на Евангелиста. Гробът е вдясно от Олтаря, отворен и празен. Пяхме великденски химни, славословейки и благодарейки на Бога за хубавите дни, които ни дари! Привечер стигнахме в хотела, в центъра на Атина. Всички изглеждаха доволни от престоя си тук и щастливи от благословиите и даровете, които получихме от Светия Дух. Малко преди да приключи вечерята, всички участници получиха малка икона, като спомен за участието им в отеглянето, от гръцката група на ИвБЖ.
Надяваме се, с благодатта на Бога и с вашето участие, този събор да се повтори скоро в страната ни!
Бог да ви благослови!
ИвБЖ Гърция |
