Сърцето на Отеца

от Васула

Позовавам се на Теб, Яхве мой, Отецо мой,
тъй като зная, че когато го правя, Величието Ти ще измине в блясък
целия път от небето,
слизайки преславно в моя свят;

да те виждам, Боже мой, в тази недостижима слава
на божествената Ти и безмерна Светлина е едно неразбираемо великолепие; 
Ти, Божествеността, се показваш на мен,
искаш да бъдеш съединен с мен, желаеш да бъдеш опознат.

Единствено Ти и само Ти можеш да стигнеш до мен,
защото разстоянието, тази онтологична бездна, между Теб и мен,
не може повече да съществува.
Господи, изпълваш всички неща, без да бъдеш съдържан нито в пределите им нито в съществото им.

О, ела и лъхни върху градините ни. Амин. (25.9.1997)

Нека започнем със словата, които използва Иисус, за да опише Отеца. Каза веднъж: "Отецът Ми е Цар, въпреки това толкова майчински, Съдник, въпреки това толкова нежен и любвеобилен, Той е Алфа и Омега, въпреки това толкова благ;" (10.8.1994)

Днес Бог Отецът ни кани в брачната стая на Сърцето Си. Това е крайната цел, която всеки един трябва да постигне в духовния си живот. Бог ни кани всички да се спуснем в Обятията Му и да се загубим в Него. Аз, лично, бих желала да се стопя в Бога, или понякога да стигна в степен да се разложа така пълно в Бога, че да не съществувам вече.

Бог Отецът, в последните Си послания, ни привлича в Сърцето Си, което нарича брачна стая, и подчертава още по-силно факта, че Той като Сътворител, е Женихът на Своето сътворение и е венчан за Своето сътворение. Назовава също така тази брачна връзка Тайнство, което мнозина до днес не са схванали напълно. Словата Му са: “ден и нощ непрекъснато прегрешаваш, сътворение, гонейки сенките, дори веднъж не се опита да проникнеш в това тайнство;” (25.9.1997)

И друг един пасаж: "да разберат, че съм техният Жених и че единственото, което желая от тях е обич, а не жертва; познание на Сърцето Ми, а не холокости и пищни празненства;” (25.9.1997)

"ще се изсипя върху вас като роса и Божествеността Ми ще погълне вашата окаяност, обхващайки я, за да остане постоянно в Моя блясък, правейки от вас светлинен съд и един дух с Моя;" (25.9.1997)

С какво бива оприличавано Сърцето на Отеца? Ето какво казва:
“Сърцето Ми е Извор на Жива Вода, наводняващ в тези години на благоволение тази пресъхнала земя, давайки растеж там, където съществуваха само сгурии; (...) в брачната стая на Сърцето Ми, ще бликнат в сърцето ти хвалебствия и както годеникът се радва в своята невеста, така и Аз ще се възрадвам в теб и ти в Мен; мощната Ми Ръка ще те издигне и не би желал вече никога да се разделиш от Мен; наистина, духът ти обогатен от Моята сладост и от пълнотата на Духа Ми, ще се провикне към всички нации:

"красотата и славата се намират в нашия Създател, нашата Надежда и нашият Господ!" 

(...) в съзерцанието ти, с главата ти да си почива върху Гръдта Ми, ще увелича в сърцето ти Своите Божествени учения; ще се научиш да вършиш добро през всичките дни на живота си и така ще пораснеш в Сърцето Ми, издавайки сладък мирис като на лилиите;

(...) бих искал да доведа всяка душа по-близо до Сърцето Си и да я присадя за Мен по същия начин, по който доведох теб да бъдеш близо до Сърцето Ми;” (25.9.1997)

Бог зове всяка душа да се оттегли в Сърцето Му. Това “оттегляне”, в което ни зове е интимно общение. Това е да си само ти и Отецът, частно, и да се наслаждавате и да се радвате един на друг в тези благословени мигове. Не са необходими слова, за да изразите обичта си към Него, а само да се опрете върху същото Сърце, където се намира еднородният Син.

Сърцето Му е крайният център, където може да проникне една душа, но съществуват степени. Бог ни дава Себе Си непрекъснато и ни зове всички към едно пълно възраждане, тоест, обновление, за да съживи с благодатта Си това, което сега е мъртво в нас. Всяка душа бива призована да живее в този център, който е брачната стая на Божието Сърце.

Бог ни зове и ни казва, че ако се доближим до Него със задушевност, Светият Дух на благодатта може да преобрази душите ни в божествени същества, така че посредством това преображение в Бога, ще бъде Той Самият, Който ще ни движи и ще ни ръководи по начин божествен, според Божествения Си Дух и Воля.

Затова, живеейки под божествената Му Светлина всичко, каквото правим ще произхожда от Бога и делата ни ще бъдат Божествени, защото, както беше казал Свети Павел: “Който се съединява с Господа, става един дух с Него.” (1 Кор. 6:17) Нашият Господ Иисус Христос ни даде Посвещение на Свещеното Си Сърце, където Го умоляваме да превърне мислите ни в Негови Мисли, деянията ни в Негови Деяния, словата ни в Негови Слова и волята ни в Негова Воля.

Това преображение ще стане постепенно, както ни казва в посланията. Когато Иисус ни учи да позволяваме на Духа Му да действа свободно в нас, за да преобрази душите ни от една пустиня в градина, означава, че независимо, че продължаваме да сме пусти и сухи духовно, Светият Дух на Благодат може да ни преобрази в това, което Той назовава градина и да разхубави душите ни. В тази градина на душата ни, Бог може да отпочине.

И тогава, Бог ни зове към по-голямо изоставяне, което означава да Го оставим да ни привлече по-дълбоко в Сърцето Си, за да може душата ни да бъде украсена в дворец. Бог тогава, може да стане Цар и Господар в нас, защото в този етап на предаване, Го оставяме свободен да царува над нас. Бог не спира там, нито душата, защото посредством това възраждане, душата след като вече е вкусила вътрешно сладостта на Бога, по-сладка и от нектар, очаква с още по-голямо нетърпение да проникне по-дълбоко в Бога и да вкуси този сладък нектар извиращ от Бога.

В тази следваща стъпка към пълно предаване, където душата разменя волята си с Божията Божествена Воля, ще проникне в Божието Сърце, точно в центъра, където със силата на Светия Дух ще бъде изцяло украсена във величавост и ще бъде преобразена в небе. Това небе, в което Бог може да бъде прославен.

Това е Огънят на Светия Дух, който с любвеобилното Си преливане е пленил волята на душата и от момента, в който Бог спечелва волята, душата се преобразява в небе, където се отдава слава на Бога.

Всичко това ще бъде подготвено от Светия Дух. Светият Дух кара душата да напредне към усъвършенстването на съюза й с Бога и ще продължи това дело на очарование, за да превърне качествата на душата в Божествени. Това възнамерява да направи Бог в нашите дни.

"Припомням ти, че отпочивайки главата си върху Сърцето Ми в тези мигове на вътрешна радост, ще бъда движението на сърцето ти, красноречието и очарованието на речта ти, ще бъда светлината на очите ти, за да дам добри съвети на тези, които се нуждаят от тях. Всяко едно твое движение, всеки жест ще произходи от Мен. Ще чуеш всичките Ми стенания, схващайки смисъла им, така че да действаш според Божествената Ми Воля. По благодат, ще вдишваш сладостта Ми, както когато главата ти си почиваше върху Сърцето Ми, вкусвайки сладките Му прелести." (2.11.1997)

Бог ни зове да усъвършенстваме съюза си с Него. В духовната песен на Св. Йоан на Кръста, той казва, че душата става “божествествена и бог по участие, доколкото това е възможно в този живот. Съюзът й с Бога е такъв, че са станали “две същности в един дух в обичта на Бога".

"Обичта обединява душата с Бога и колкото повече степени на обич има душата, толкова по-надълбоко навлиза в Бога и толкова повече се съсредоточава върху Него. Така, можем да кажем, че както съществуват степени да обикнем Бога, така съществува и центрове, единият по-надълбоко от другия, които душата притежава в Бога."

Център тук означава с други думи дълбочината на Божието Сърце.

"И така, душата, която притежава една степен на обич, вече се намира в своя център в Бога, след като и една степен на обич е достатъчна за душата да обитава в Него по благодат. Ако има две степени на обич, ще проникне в по-вътрешен център в Бога и ако стигне в три, ще е проникнала в третия. Ако стигне в последната степен, обичта на Бога ще е постигнала да рани душата в най-дълбокия център, тоест да я преобрази и да осветли цялото й съществувание и силата и добродетелта на душата в мярка, която тя е способна да приеме, така че да стигне до нивото да бъде Бог.

В това ниво, душата е като кристал, бистра и чиста. Колкото повече степени на светлина приема, толкова по-голяма концентрация на светлина ще има в нея, и това осветление продължава в такава степен, че накрая светлината се съсредоточава в нея в такова изобилие, че изглежда цялата да е светлина и не се различава от светлината, защото бива осветлявана във връхна точка и така изглежда и тя самата светлина.”

Нека чуем сега следното послание: "спомняш ли си как Отецът Ми те обучаваше? (16.3.1987) беше ти казал, че ако Му позволиш да закрепи връзките, с които те съединява с Него, душата ти ще бъде до такава степен присъединена за Него и духът ти така обгърнат в Моя, че всичко каквото вършиш ще бъде според Моя Ум; делата ти ще бъдат вкоренени в Нашата Добрина и проявите ти, в Духа Ни; след това, Отецът Ми ти даде пример с начина, по който работят членовете на тялото ти: “нямаш нужда да кажеш на ръката си какво да прави, въпреки това тя действа според волята ти;” по този начин ще те водим;" (2.11.1997)

В един такъв съюз ще стигнем да познаваме Божията Воля, но преди това трябва да позволим на Бога да ни пречисти, тъй като в тази прозрачност ще блестим отвътре като светли същества и съюзът ни ще бъде съвършен. За тази цел е необходимо пълно откъсване. Затова ще трябва да се отворим на благодатта и да умрем за своята воля. Ето какво каза Бог: "остави Ме свободен да унищожа всички нечистотии и несъвършенства, които Ми се противопоставят; (...) за да те подготвя за този съвършен съюз, Ми е необходимо да те пречистя и да украся душата ти; (...) позволи на Духа Ми да се увеличи в теб и на Божествения Ми Огън да бучи в душата ти; ще се стопиш под въздействието на Божествения Ми Огън;(...) всяка малка нечистотия ще бъде обсаждана от Чистотата Ми и премахвана, и Светлината Ми ще продължи да блести вътре в теб и Духът Ми ще се излива в духа ти като река;" (20.1.1992)

Чистотата на душата е от значение, за да се осъществи това тясно общение между създанието и Сътворителя. Обвързани така за Бога и живеейки в Божествената Му Светлина, ще проумеем Бога по-добре отколкото преди, защото, когато ставаме прозрачни, в тази прозрачност различаваме по-ясно Божията Воля и Мисълта Му, след като се проникнали по-дълбоко в Сърцето на Бога.

В друго послание, Бог ни дава насърчителни слова, ето какво казва: "затова ти, който Ме четеш, и това също е Мое Дело, ела при Мен такъв, какъвто си, и Аз, в съвършената Си Обич, ще те направя съвършен; ще очаровам сърцето ти, за да получа от него най-редките и фини благоухания; тогава, като човек издигащ в ръцете си златна чаша пълна с тамян, за да ароматизира Святостта Ми, ще издигна сърцето ти, държейки го високо, така че редките аромати да се въртят с вихрен устрем над земята и да разпростират сладкото ти благоухание около Мен, радвайки Ме и радвайки всички светци и ангели на небето;

радостта Ми ще бъде такава, че ще прилича на сватбен танц; а устите на ангелите Ми ще преливат от смехове и устните им от песни; а Аз, ликуващ от радост в твоята нищожност, ще превърна сърцето ти в украшение и с протегнатите Си Ръце издигащи сърцето ти, ще те помажа, украшение Мое и ще те благословя;

и както навремето нежно те бях поставил в утробата на твоята майка, за да бъдеш хранена там и да пораснеш, ще те поставя в Сърцето Си, за да нахраня душата ти със Своята Божественост, позволявайки ти да растеш с Моята Святост; това ще бъде доказателство за Обичта Ми към теб; и ще успееш, както никога допреди да опознаеш Яхве, своя Жених трижди Свят; тогава душата ти ще се прилепи толкова силно за Сърцето Ми и в Мен, че няма никога да Ме забравиш, защото душата ти своеволно ще падне в плен на Моите прелести;

а Аз, който действам единствено от обич, ще закрепя малкото ти сърце с ненарушимост, готовност и обич, и ще го възпламеня с божествен огън; ще ти дам да вкусиш сладостта Ми и да си поделиш заедно със Сина Ми Иисус, Този, който е най-близо до Сърцето Ми, Нашето Блаженство, канейки те да влезнеш в Истинското и Неповторимо Знание на Троичното Ни Божество; това Знание за Нас ще те научи, че можем да ти възвърнем твоята божественост, обожествявайки душата ти, така че да влезне във Вечния Живот; и че Божествената Ни Светлина може да блесне и в твоята душа и тяло, за да живеят в Светлината Ни и в Нас;" (25.9.1997)

Когато Бог ни казва тук, че ще ни даде да вкусим сладостта Му, поделяйки си с Неговия Син Иисус Христос Тяхното Благословение и че ни кани да влезнем в Истината и в единственото Знание на Троичното Им Божество, има пред вид, че ще стигнем до състояние много близко до Блаженството, след като този съюз, за който говорихме ще прилича на това, когато душите виждат Бога на Небето. "а ти, която проникна в насладите на Троичната Ни Святост и можа да разбереш нежната Ни преданост и безмерната Ни Обич, радваме се, че прие своеволно да поставим Делото Си върху теб, и да станеш вследствие на това жив олтар, увеличавайки Нашата радост; завърнахме те при Нас и те доведохме до Съпружеско съзерцание в задушевния съюз на Нашата Единственост; след това, от прегръдката Ни, те изпратихме в пустоша, за да защитиш Истината;" (25.9.1997)

И ето, че днес се намираме тук да защитим Истината. Ще приключа сега със словата на нашия Сътворител:  "c pадост черпи Живот от Мен; ах! и бъди погълната в Моята Божественост; не позволявай на никаква сянка да пресича духа ти; твоят Господ мило се навежда сега към теб, за да те облече с украшенията на Своята Обич; ще се увелича в теб, затова не отстъпвай на слабостта си, натъжаваш Ме, съмнявайки се в Добрината Ми; прегърни от все сърце скъпоценната роса на божествената благодат носеща духа ти в Благородната Ми Светлина; поканена си от Самата Пролет;" (25.2.1998)