Общение на Божествена Обич в Светата Троица 

от Васула

За да бъдем вързани с Бога и да придобием общение на божествена обич в Бога, трябва да се решим за Бога, да умъртвим своето аз и страстите си и да оставим всичко това зад нас, така че да позволим на Светия Дух да политне свободно в нас и да завладее изцяло душата ни. С други думи, трябва да позволим на Светия Дух да ни плени с чаровностите Си и да ни притежава. От мига, в който ще позволим на Светия Дух да действа в нас, Той ще преобрази душата ни в Едем.

"позволи на Духа Ми да диша и да обитава в дълбините на душата ти; остави Ме свободен да унищожа всички нечистотии и несъвършенства, които Ми се противопоставят; (...) за да те подготвя за този съвършен съюз, беше необходимо да те пречистя и да украся душата ти; ще трябва да извия лъка Си и да те взема като прицел за стрелата Си, о, какво ли не бих направил за теб! (...)

позволи на Духа Ми да се увеличи в теб и на Божествения Ми Огън да бучи в душата ти; ще се стопиш под въздействието на Божествения Ми Огън; не се оплаквай тогава, когато дойда при теб като чук да сломя несъвършенствата ти, не питай своя Светия “какво прави?” Насочвам се към вътрешната стая, Моето местопребиваване, и отстояващите препятствия няма да Ми попречат да напредна, ще ги разпръсна всички с буря, ще поваля тези съперници;" (20.1.1992)

Всеки един от нас има мисия на земята. Може да е малка или голяма и различна едната от другата, но никой не може да изпълни достойно своята мисия възложена му от Светия Дух, ако не развие това приятелство и тази близост със Святата Троица. Ако в даден момент човек започне да се оповава на собствените си сили, дори и да покаже усърдие, няма да закъснее да падне и тогава ще открие, че е гонел вятъра.

Днес, Господ ни дава Себе Си и пътят, за да се доближим до Него е задушевността. Задушевността е ключът за Знанието на Бога. Каква е ползата да говорим за Бога, без да сме срещали Бога и да сме опознали Бога лице в лице, на нивото на задушевността? Следователно, когато Бог в Своето безмерно Милосърдие се навежда до нас и стига до степен да се пригажда към нас, ние би трябвало да Му се покорим. Трябва да отворим вратата на сърцето си за благодатта и без колебание да се хвърлим в Прегръдката на своя Отец, признавайки, че действително сме кост от Костта Му и плът от Плътта Му, да, действително Негови. “покорността ме привлича; щолкото и строга да изглежда, това е отворът, за да влезна в сърцето ви и да извърша Волята Си;” (19.6.1995)

Бог днес, както никога преди, прави осезаемо за нас присъствието Си по начин задушевен, за да вкусим сладостта Му и да си поделим в Светлината Му божествените Му Дела. Единствено с благодатта Му можем да придобием това поделяне за нашето усъвършенстване и нашето освещаване.

Святата Троица желае да Им се предадем и да станем Техен инструмент за Техните намерения, и докато ни направляват към съзерцателен живот, същевременно ни позволяват да открием Божественото, за да бъдем преобразени от сладката Им обич. В общение със Святата Троица и преобразени от Тях, душата ни няма да бъде в скоро време способна да се раздели от Тях. Обичта им ще ни притежава, докато ние ще бъдем пленени от небесната Им красота, пленени от очарованието Им ще желаем да Ги притежаваме.

Душата, която е стигнала да познава Господа в Светия Дух, е закована от обичта на Бога и не може да отдалечи ума си от Бога. В това точно ни води Иисус: води ни да живеем един живот на непрекъсната молитва. Бог се радва на душа отваряща се на божествената благодат. В посланията Бог казва, че би желал: “всички върху тази земя да ги привлека при Мен, за да живеят богата Ми благодат и да могат да Ме притежават по същия начин, както и Аз желая да ги притежавам;” (9.1.1996)

Когато душата бива покорена от обичта за Бога, ще придружава Бога, където я привлича милосърдната Му обич. Бог подготвя душата за една мисия и, след кратък престой в началото в Обятията на Святата Троица, Христос ще дойде да ви поиска да Го последвате навън в света. Затова, ще трябва да оставите удобствата си и да се завърнете в света и да намерите в Църквата пълнотата на целта Й: Бога и ближния. Когато в началото Христос се приближи до мен, изживявах непрекъснато близостта на лично ниво. След това, дойде време, когато Ме попита: “искаш ли да Ми служиш?” Това ме уплаши и измина един ден, преди да Му отговоря. Когато в крайна сметка Му отговорих “да”, Иисус каза:

"работи и Ми служи, както сега; бъди, както си. Имам нужда от служители способни да Ми служат там, където обичта е най-необходима; работи усърдно, защото там, където се намираш, си насред злото, сред неверници, намираш се в жалките дълбини на греха; ще служиш на своя Бог там, където надделява мракът; няма да имаш отмора, ще Ми служиш там, където всичко добро е изопачено в зло, да; служи Ми насред нищетата, насред злината и злонравията на света; служи Ми сред хората нямащи Бог, сред онези, които Ме осмиват, сред онези, които разкъсват Сърцето Ми; служи Ми сред онези, които Ме бичуват, които Ме осъждат; служи Ми сред онези, които повторно Ме разпъват и плюят по Ми; о, Васула, колко страдам! Ела и Ме утеши;" (24.5.1987)

И така, това, което Христос ми определи като мисия и дело на благотворение, трябваше да го приема и да го прегърна. Това дело на благотворение се състои да дам себе си на тази мисия с много жертви. Благотворението не е нищо друго освен поделяне на делата и жертвата на Христос за Неговата Църква, ако ли не щеше да бъде много егоистично да вземаме, без да даваме. Обучението ми, от самото начало, включваше харизматични благодати, които превърнаха душата ми в голям пламък на обич. Освен това, Бог ми даде свободно, без да го заслужавам, духовно богатство и сила. В едно послание Бог казва:

“остави Ме да възобновя силата ти в Сърцето Си, изпълвайки сърцето ти с Мира Ми; ще се появим наново заедно, когато времето дойде; победите Ми, завладявайки душите, ще бъдат приветствани при всяка Моя стъпка, а ти, прикрепена за Мен, ще тичаш, без да се уморяваш, ще говориш, без да изпитваш жажда, ще бъдеш права, без да се изтощаваш; ще вървиш напред с Мен...” (6.5.1997)

Това се отнася за всички нас, след като си поделяме това Благородно Дело, което Той нарече Истински в Бога Живот и което ни събира днес заедно. Ако желаем да служим на нашия Господ, трябва да помним да Му служим с обич. Това е, което ни казва Христос:

“хубаво е да бъдат вършени благодеяния за Мен и да бъдат следени някои благочестивости, както и деяния на обич, на благотворение и на изкупление, но ще бъда силно разочарован, ако умреш, без да Ме опознаеш; ще Ме натъжи много, ако умреш сега, преди да си Ме разбрал; мнозина от вас са заети с всекидневните си занимания, които Ми харесват, когато се извършват с обич и са съответни на Ума Ми, но всичко това ще бъде непълно, ако не се отворите на благодатта и не Ме опознаете в Моята задушевност; затова, елате и приемете задушевното Ми другаруване и Аз, в Своята благоволност, ще ви въведа в тайнствата и скритите тайни на Сърцето Ни; ти и Ние ще бъдем неразделно съединени в обичта за вечни времена;” (2.11.1997)

Ако наистина желаем да напреднем духовно и да следваме Пътя, за да се обединим с Бога, трябва да знаем, че колкото повече заличаваме себе си за Бога, толкова по-пълно ще бъде общението с Него и по-големи в нас делата Му. Бог не желае да намери в нас, какъвто и да е съперник. Смирение означава да сме нищо. Когато се смалим до нищото, в това крайно смирение, тогава ще бъде постигнат духовният съюз между душата и Бога, който в този живот е най-високата точка, която може човек да стигне. Пътят за това общение на обич е, когато прегръщате с обич Кръста, който знаете, че ви води на Голгота:

“който е съюзен с Мен поема път, който поех и Аз, пътя на Голгота; който следва Върховната Жертва, става член на Жертвата;” (30.5.1993)

“Аз, Господ, ще ти покажа стъпките, които изминах до Страданието Си; след като Ми служиш, трябва да Ме следваш; какво желаеш да ти кажа? да ти кажа: "следвай Ме, но не в Стъпките Ми"? това не може да стане; който Ми служи трябва да следва Стъпките Ми окъпани в Кръвта Ми; (...) колкото по-смирени ставате, толкова по-лесно Духът Ми намира във вас Своя път;” (3.6.1993)

Бог се опитва да възбуди обичта ни и да ни издигне всички към живот на размисъл, където ще почиваме в брачната стая на Сърцето Му. В едно послание Иисус казва:

"ще възбудя жаждата им да търсят единствено Моето Сърце; като цар седнал на царския си престол, облечен в царските си дрехи, искрящ в злато и скъпоценни камъни, със скиптър в дясната си ръка, ще имам като първа и лично Mоя грижа да запазя Престола Си в сърцето ти, така че сърцето ти да продължи да е украсено с богатствата на твоя Цар и Господ; това богатство да Ме опознаеш в Троичната Ми Слава, богатството да се страхуваш от Мен и богатството да избягваш всякакъв грях и накрая, богатството да изпълняваш Божествената Ми Воля и това, което се харесва на Мен, твоя Бог;" (6.5.1997)

Дори човек да получава изключителни благоволения, не съществува никакво сравнение и никой не трябва да се колебае да предпочете молитвата на общение пред изключителните благодати. Не трябва да съществува колебание. Трябва човек да насочи благоволенията към молитвата на общение, дори да ги пожертва, ако е необходимо. Виждате, следователно, че съвършеното общение с Бога е целият въпрос, защото общението с Бога е единственото добро, което можем да желаем и да искаме със сигурност.

Свещеното Сърце на Иисус ни кани многократно в този Свой призив на Истинския в Бога Живот да си поделим богатствата на Сърцето Му. От всички тези божествени богатства, най-голямото и най-възвишеното божествено богатство е да притежаваме Самия Бог.

От друга страна, дайте свободата си на Бога и предоставете себе си роби на Бога. Спомням си как бях казала веднъж на Бога: “Остави ме да стана помощник роб, за да ти служа”, защото считах роба за по-висока степен от помощник роба. Трябва човек да стане роб на Бога и да бъде подпечатан със знака Му, който е знакът на Кръста, като белег, че сме Му дали свободата си. И тогава, може да ни продаде като роби на целия свят, както Той Самия беше продаден. Робите нямат отмора, затова ми каза веднъж: “и няма да имаш отмора...”

Душата никога не би приела условията на робуване, ако не я докосне Светият Дух, който я кара да опознае обичта на Бога, и в резултат завръщането й при Бога. Чуйте това послание:

“Аз, Яхве, мога да украся духа ти, поднасяйки ти в изобилие порой от Божествената Си Обич, така че и ти, на свой ред, да Ми възвърнеш този порой на Обич; тогава, почакай да видиш деня, когато ще те привлека в брачната стая на Сърцето Си, като роза поникнала покрай брега на изворче ще се разцъфтиш, за да заявиш величието на Името Ми, назовавайки Ме “Отецо мой”; (25.9.1997)

Когато душата прелее с Реки на божествена обич, започва да изпитва същата жажда за душите, както Бог. В тази своя жажда да привлече хора да опознаят Господа, душата се хвърля своеволно в света, за да привлече всички грешници към завръщане и обич към Бога. Така, тези души дават свидетелство по свой начин, че за да обикне човек трябва да служи с обич, и служейки с обич, стига до усъвършенстването на обичта.

Чудотворенията извършвани в името на нашия Господ не са “зелена” светлина за небето, нито доказват, че познаваме Бога или че Бог ни познава. Небето бива спечелвано от онези, които обичат, защото по този начин изпълняват божествената Воля на Бога. И в Съдния ден ще бъдем съдени съответно на мярката на обичта ни.

Припомнете си какво каза Иисус: “В Царството на Бога няма да влезе, който казва “Господи, Господи, а който върши волята на небесния ми Отец.” Mт. 7:21.

Това означава, че ако деянията ни се извършват без обич, нямат никаква стойност. Ако каквото правим става, без да ни подтиква и да ни въодушевява обичта, най-вероятното е да чуем гласа на Съдника да ни казва: “Махайте, не ви познавам”. Бог Отец казва:

“Делата Ми щяха да бъдат безплодни, ако не те усъвършенствах в обичта ти; каква полза от делата ти и каква чест би било това за Мен, ако те бяха предоставени, без преди това да Ми дадеш свободно цялото си сърце;” (25.9.1997)

Бог ни кани да се молим и да търсим Духа на Съвета за Съвет, ето какво казва:

"Поискай Духа Ми на Съвет, за да те накара да пожелаеш ненарушимост, смиреност, вярност и добрина, така че стъпките ти да не те подведат към погрешното. Безпогрешно, Духът Ми на Съвет ще ти покаже Своя Закон и ще те посъветва, казвайки:

“не приравнявай никого с Бога; служи на правдивостта; облекчи угнетените; не прави зло на никого, а се обичайте и си помагайте един на друг; не наскърбявай и не измъчвай вдовицата и не показвай жестокост към сирака; върши добрини и не бъди като злодеите и мерзавците, които опустошават душата си, ограбвайки беззащитните; никога не въставай срещу своя Бог, а свеждай главата си и огъвай коляното си в Cвятото Му Присъствие; никога не замествай Вечната Му Жертва дори за всички царства на света и техния блясък;” (19.6.1995)

Бог ни подтиква на Го следваме и да усъвършенстваме общението си с Трите Божествени Лица, защото, усъвършенствайки общението ни със Святата Троица, мислите ни, деянията ни, словата ни, ще се намират в пълна хармония с Божествената Воля на Бога, след като всичко бива уреждано от Обичта. В това божествено общение всичко, каквото принадлежи на Святата Троица ще принадлежи и на този, който е в общение с Тях. Когато душата предава себе си на Волята на Бога, тогава умът не съдържа нищо друго освен Бога, и животът ни става една непрекъсната молитва и ще застанем пред Бога с чист ум.

“и въпреки че ще продължиш да се намираш сред хората, духът ти ще бъде на небето и въпреки че тялото ти ще продължи да се движи сред хората, душата ти и духът ти ще бъдат като на ангелите вървящи в Дворовете на Нашето Царство, вървящи между ангелите; (...) ще те науча да живееш в Нас, да се движиш в Нас и да дишаш в Нас; ще те науча, че ние сме Животът и че в Нас няма да престанеш да съществуваш;” (25.10.1994)

Знаем, че посредством Светия Дух можахме да опознаем обичта на Бога, тази поглъщаща обич, след като Светият Дух е, който обучава душата. Затова, трябва с жар да искаме от Господа да ни даде да Го опознаем посредством Светия Му Дух, както даде на учениците Си Светия Дух и те Го опознаха.

"докато се прилепвате към този отминаващ свят, няма никога да разберете, че тялото ви може да бъде заловено в Светия Ми Дух, така че мислите ви да се превърнат в благородни мисли; тогава, в това божествено благородство на мисълта и в това състояние на божествена благодат, поглъщайки в себе си силата на Божествеността, Делото Ми във вас ще бъде извършено и Волята Ми изпълнена;" (25.2.1998)

Когато се предаваме на нашия Господ, Светият Дух на Обич работи мълчаливо в душата ни, за да я преобрази в небе, така че в това небе Святата Троица да бъде прославена. И отново в това небе, тоест в нас, ще се изпълни молитвата на Отеца ни. Тъй като в това състояние на пролет, след като сме се обновили от самата Пролет, царуването на Царството на Бога на земята и Неговата Воля ще бъде, както е на небето.

“и Царството Ми ще дойде; защото Престолът Ми ще слезне отвисоко в Светия Ми Град; и ще царувам между остатъка, който ще е останал и който ще Ме види лице срещу лице; Обичта ще се завърне като обич; и Волята Ми ще се осъществи на земята, както е на Небето, защото ще бъдете един, боготворейки Ме около една Дарохранителница с обич в сърцето ви и изпълнени с буен Огън; ще изпълня йератичната Си молитва, на земята, както на Небето; душите ви ще бъдат вкоренени в Мен, в Обич, в Единство и изпълнени с абсолютната пълнота на Духа Ми;” (19.12.1990)

Бог Отецът казва в едно наскорошно послание: “ще украся тази земя с Пролетта, Моята Пролет; коя е Пролетта на Яхве? Пролетта Ми, любими Мои, ще бъде, когато цялото Ми сътворение заблести със сияйна светлина; (...) мрачният ви образ няма повече да съществува, защото Аз, вашият Жених и най-нежният от всички бащи, ще блестя над вас;” (25.2.1998)

Бог казва, че един ден поколението ни ще се провикне към Светата Троица с тези слова:

“прелестна Троице!
пази очите ни пленници на Неповторимото Сърце
и достави на душата ни, каквото й липсва; помажи ни, о, Свята и Божествена Троице,
изливайки елея Си върху нас, така че да останем
неразривно съединени с Теб, във Волята Ти 
и ни подготви за славното Ти Царуване
на Царството на земята,
в което Волята Ти ще стане тамянът
на всекидневния ни живот
и емблемата на челото ни,
а Обичта, флагът над главите ни;” (25.2.1998)