Помирение и Единство

от Васула
Египет, 21-31 октомври 2002

Покаянието е вратата водеща душите от мрака към Светлината. Следователно, до днес не можем да кажем, че вървим всички в светлината, след като сме все още разделени и разчленени. Всички сме равни пред Бога, след като всички сме Негови деца. Не е достатъчно да принадлежим на църква, за да се спасим. Необходимо е да следваме Заповедите на Бога, както Христос отговори на една жена: “По-щастливи са онези, които слушат словото на Бога и го прилагат.” (Лк. 11, 28) Онези, които на са Християни, не са по-малко сътворени по образа на Бога и предназначени да живеят в крайна сметка в дома на Бога. Писано е: "Бог няма предпочитания." (Рим. 2, 11) Иисус Христос освободи всички хора на земята, следователно, спасението се дава на всеки, ако живее в светлината на Бога. Онези обаче, които съзнателно отхвърлят Бога и Неговия Закон на Обич ще бъдат осъдени от своя избор.

Ако не сме влезли в Светлината, как ще видим божествената Воля на Бога, за да прогресираме в помирението и единството и да се научим по какъв начин желае това духовно единство? Как ще намерим пътя си и накъде се направляваме, след като продължаваме да се намираме в мрак? Мракът се бори срещу светлината и ако не побързаме да се покаем, този малък пламък, който мъждука в нас, ще угасне. Трябва да побързаме да поставим настрана всичките си предубеждения и напротив, да почерпим елей от запасите на смиреността и обичта, за да съживим отново този малък пламък в жив факел.

Всяка църква трябва своеволно да се отрече от своето аз и от своята неогъваемост, и тогава, с този вид умъртвяване, присъствието на Христос ще живее в нея. Всяка църква трябва да премине през едно непрекъснато покаяние и да се съедини така с божествената обич на Христос за човечеството, която ще угаси миналите и сегашните й неуспехи. Писанията казват: “Смирете се пред Господа, и Той ще ви въздигне.” (Як. 4, 10)

Ако църквите успеят да превъзмогнат отрицателните пречки, които ги разделят, които според Писанията противостоят на осъществяването на единството във вярата, обичта и боготворението помежду ни, Христос ще остане верен на обещанието Си да предостави един период от време на мир в целия свят и ще привлече всяко съществувание в Мистичното Си Тяло, изпълнявайки така словата, които ни даде в молитвата Си към Отеца: “Да са всички един, както ти, Отче, си съединен с мен и аз с теб и така светът ще повярва, че ти ме изпрати.” (Йн 17, 21) В това умоление на Господа ни, става ясно, че единството, което искаше, щеше да повлияе на целия свят. Едно такова обаче единство, което ще повлияе на целия свят не може да се осъществи без помощта на Светия Дух, който ще дари на човечеството силата Си, издигайки апостоли, за да проповядват на света и да привлекат към вярата в Христос целия свят. Следователно, вземайки пред вид разделението ни, което остава, бих казала, че Църквата все още не е стигнала до своя завършек, а напротив, показа слабост в този аспект.

Църквата е слаба и е необходимо да се укрепи с единството. В днешното си състояние, Църквата губи постепенно светлината си от слабост, в степен да не може да се изправи и да отиде да почерпи лечителен елей, който е Светият Дух. В едно послание Христос казва на Църквата: “... и благоуханието ти те напусна.” Изглежда, че от страх да не би да загуби самоличността си и стойностите си, особено Православната Църква, затваря не само прозорците си, но се грижи да бъдат затворени и вратите й, пречейки така да влезне светлината, без да осъзнава, че вътрешността й мухлясва. Поради този абсурден страх, пречи на вливането на благодатта и на аурата на Светия Дух, който може да я освежи. Който действува от страх и се грижи да бъдат добре залостени прозорците и вратите му, се страхува обикновено да не откраднат скъпоценностите му. Но не е само Православната Църква, която действува по този начин, и други църкви правят същото.

Красотата, славата и плодовете, който навремето даваше Църквата, в началото на същесвуванието си, днес са паднали като гнили плодове. Ако това е погрешно, къде е тази Апостолска Църква с нетърпението си да признае Христос, да се пожертвува на олтаря на мъчениците, да се смири на арената на срама и на болката, вместо да отрече Христос? Къде е това усърдие на вярата на учениците и това пламенно желание за масов евангелизъм? О, Христос, колко пъти още скъпоценното Ти Тяло ще бъде пронизвано, промушвано и разчленявано, преди да осъзнаем, че е възможно да сме разделили Тялото Ти като инструменти на самия “разделител”? Направихме го неволно и непреднамерено. Помогни ни да намерим и да опазим този толкова свещен остатък, който се нарича Твоя Църква. Помогни ни да го съберем отново. Единството на Църквата определено ще доведе Второто Ти Пришествие като откровение, в целия свят.

Въпреки това, Светия Дух няма да бъде възпрепятствуван от човешките амбиции и от неспособността ни да се помирим. Той е там навън и вдига много шум, така че накрая и глухите, които се намират в укрепленията си да Го чуят и да отворят вратите на сърцето си, и тези, които бяха мъртви да се съживят отново. От състоянието на несъществувание, ще се възвърнат към живот.