Различаване и покорство

Εдна тема озаглавена “Покорството, по-добро приношение от Постите” от отец Джон Абертон беше изпратена в кореспонденцията на ИвБЖ на (22 октомври 2001).  В нея се споменават трудностите на Ана Лизаралде с нейния епископ в Уругвай.

Следва отговорът на Васула на писмото на отец Джон Абертон.

Уважаеми от. Джон,

Прочетох писмото ти относно случая на Ана. Съществуват някои неща, които бих искала да разбера, някои неща, които ти казваш, и извини ме, ако възразя върху част от писмото ти.

Епископът, както казваш, не действа в съгласие с Кардинал Ратцингер и не следва Каноничното Право и следователно не е в съгласие с Папата по този въпрос. С други думи се намира в пълно непокорство. Нямаше ли да бъдеш непокорен на Църквата, на Папата и на Волята на Бога, ако слушаше и ставаше сътрудник на анархист, който прави свои канони, за да ги диктува на хората?

Когато казваш, че не си чувал за светец, който не се е “покорил” на висшестоящия си, греша ли, ако кажа, че Света Жана д'Арк е известно, че не се вслуша, нито се покори на своя епископ Кошон? Тя слушаше единствено Божия глас и не обърна внимание на това, което й нареди нейния епископ да направи. Изпълни с успех своята мисия.

Четейки книжка, която Майка Текла ми даде в манастира на Сестрите Бригита относно Света Бригита Шведска, прочетох следното (стр. 34 и 78 от книгата “Богородицата и Света Бригита” изд. ’Vatican Polyglot Press, 1983 г.): “Заради покорството е за предпочитане човек да се отказва от своята воля, колкото и да е добра, и да се покори на тази на висшестоящия, ОСВЕН ако волята на висшестоящия е вредна за спасението на душата или по някакъв начин неразумна.” По-нататък, относно един свещеник: “Ще трябва смирено да се покори на висшестоящия си във всичко това, което НЕ ПРОТИВОРЕЧИ НА БОГА.”

Добродетелта на покорството се нуждае от различаване и много вътрешна светлина, за да установи човек дали това, което се търси е от Бога и е според Волята на Бога. Ако това, което се нарежда от висшестоящ или епископ не е в съгласие с учението на Църквата и не е в съгласие с Каноничното Право и, особено, не е съгласно с Волята на Бога, според Пресвятата Богородица (която говори на Света Бригита), греша ли ако кажа, че не трябва човек да се покори само и само, за да каже, че се е покорил? Необходима е проницателност, защото, поправи ме ако греша, ако този епископ или висшестоящ наруши божия закон и Волята на Бога, тогава това, което прави е противно на Божията Воля. Той, който не се покорява и в този случай оживява нещо, което е мъртво и премахнато, и това е Индексът. За мен, този епископ е направил свои правила и канонични закони. Ако (вземам един краен пример) епископът каже на Ана да отиде да се обеси, ще трябва ли да послуша това, което е против Божиите правила и да се убие? Как ще я посъветваш в този случай?

Ако Църквата ни учи да сме добри християни и ни насърчава, нас, миряните да евангелизираме и да се молим, и след това имате един епископ, който се втурва и ви казва, че групата ви за молитва трябва да се разтури, ще трябва ли човек да се покори?

Истина е, както казвате, че Християнинът трябва да чете Писанията и да слуша поучителния авторитет на Църквата. Затова, трябва да слушаме какво казва Писанието в Деяния 4:18-20: “И така, те ги повикаха и им заръчаха изобщо да не говорят, нито да получават в името на Иисус. А Петър и Йоан им отвърнаха с думите: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете. Защото ние не можем да не говорим това, което сме видели и чули.” Също така, Деяния 5:29: “Подобава да се покоряваме на Бога, а не на хората.” Не ти ли прави впечатление, че реакцията на този епископ прилича в голяма степен на начина, по който се държат масоните и е много вероятно да е и един от тях и враг на Църквата?

Какво би могъл да каже човек за Мт. 12:1-8? Особено за словата на Христос : “Милост искам, а не жертва.” За мен, Ана като че ли направи голяма жертва, но ще попита някой: “Това деяние хареса ли се на Иисус?”

И отново, прости ми, че те оспорвам и ще оценя особено отговора ти и поправи ме, ако греша.

В Божията обич,
Васула