Пророчество, 11 септември

от Васула, Рим, 10 януари 2002

“Стани ти, който спиш
и се възкреси от мъртвите,
и ще те осветли Христос.” (Еф 5, 14)

Уважаеми приятели на ИвБЖ,

Благословиите на нашия Господ Иисус Христос и на небесния ни Отец да са над всички семейства. Бих желала да благодаря на всеки един от вас за усилията ви за разпространението на посланието на нашия Господ, също така бих желала да благодаря за молитвите ви и за литургиите, които предоставихте на мен и на членовете на семейството ми, които са болни.

Бих желала да видим отново пророчеството, което нашият Господ даде на 11 септември 1991 г., точно десет години преди страшния ден в Ню Йорк и това, което последва. Но, преди това, бих желала да кажа няколко думи. Хората, които ме познават знаят, че през тези 16 години, в които получавам тези послания на нашия Господ, през всичките си свидетелства, и са много, над 700, никога не съм давала откровенчески събития, нито съм използвала катастрофален речник, нито пророкувам с вдигнати ръце за това, че светът стига своя край (както някои погрешно ме обвиниха), напротив, изказванията ми говорят за сладостта и нежността на нашия Господ, за безмерната Обич, която изпитва към нас и за това как да превърнем живота си в непрестанна молитва. Бях призована да говоря със словата, които Господ искаше да кажа на всеки един от вас: да припомня на всички ви, че сте синове и дъщери на Всевишния, произхождате от Царско поколение, защото Отецът ни е Царят на царете, Величав и Блестящ и ние сме наследници на Царството Му и обърнете ми внимание, никой, наистина никой да не го извади това от ума си. Скъпоценни сме за Бога. Също така, говорех да променим живота си и да живеем обединени, а не разделени. Отправих се също към различните църкви в целия свят, за да се помирят и да се обединят, припомняйки на всички, дори и на йерархията, че всички живеем в грях, защо? Защото разделението ни е грях, и Писанието каза: “Който знае да прави добро и не го прави, допуска грях” (Як. 4:17). И така, всеки знае, че разделението е против волята на Бога и въпреки това, до днес, оставаме разделени. Писанието не се лъже.

Когато Христос каза на Отеца “за да бъдат всички един, както ти, Отче, си съединен с мен и аз с теб. Да бъдат и те съединени в нас, и така светът да повярва, че ти си ме изпратил.” (Йн 17:21), това умоление на Христос да сме обединени показва ясно, че цялото сътворение трябва духовно да бъде обединено и не единство на думи или едно подписано споразумение. Но такова духовно единство, което да повлияе на целия свят не може да стане без силата на Светия Дух, който дарява себе Си на цялото човечество. Светият Дух ще издигне нови апостоли, които ще отидат да проповядват на света и ще привлекат вярата на всички хора към Христос. И така, вземайки пред вид нашето разделение, което продължава да съществува и днешното положение в света, бих казала, че църквата показа слабост в тази част. Но, въпреки слабостта и нищетата ни, Светият Дух, познавайки неуспехите ни, никога няма да спре да ни изпълва с благодатите Си, да ни краси с даровете Си. Присъства и вдига много шум, за да могат дори и глухите, които се затвориха в себе си да чуят и да отворят душите на сърцето си, и онези, които бяха мъртви да заживеят. От духовно мъртви, каквито бяха, да се възкресят. Дори това разделение да не е произлезло от нас, а от предците ни, ние също сме виновни, защото продължаваме да сме разделени. Църквата трябва да се укрепи и единствената надежда за укрепването й е единството. Единствената надежда да се промени светът е доброто свидетелство, затова се надявам, че църквата ще ми протегне ръка за помощ, вместо да ме преследва и да възпрепятства потока на Светия Дух!

Светът, както виждате, е един хаос. Хаосът произхожда от голямото отстъпничество. Така, мястото на Бога е заето от “самореализирането”. Светът днес отказва да отдаде необходимата слава на Бога и живеем в епоха, където доброто се превръща в зло. Християните непрекъснато се дехристиянизираме поради разделението ни и изпадаме постоянно в грешки. Това поколение не живее в обичта на Бога, както ни беше казала Богородицата навремето, и над всичко, отрича добрината на Бога. Също така, как очакваме църквата, която проповядва мир, обич, единство, братство и помирение в страни, където убиват народа си, да е достоверна в очите на света в същия момент, когато убиваме Тялото на Христос, хвърляйки отровни стрели един срещу друг. Ние, царското семейство на Христос, сме разменили славата си със срам. Бог ни зове всички да сме един “за да повярва светът” (Йн 17:21). Затова, само, когато църквата се излекува с единството, ще намери отново своята сила и тогава ще бъде в състояние да помири света с Бога. В това състояние, църквата ще може да събори всички мрачни сили и злините, които затъмняват света и господсвото на дявола ще бъде съборено.

Когато говоря за факта, че светът е изпаднал в отстъпничество, разбира се нямам пред вид всеки един поотделно, а мнозинството и дори едно голямо мнозинство. През последното време, всички видяхме как светът страда повече, отколкото преди. Видяхме колко страни се намират във война или в готовност за война. Големи катастрофи стават в цялата планета, както и болести. Безработицата расте навсякъде. Наводнения отнеха живота на много хора, преди да стигнат снежните виелици. Преживни животни и стада агнета се колят с хиляди, разорявайки земеделците и правейки месото рядкост и светът да се страхува да яде телешко месо. Огньове (както в Австралия) и земни срутвания заровиха толкова хора в Бразилия. Сурова зима навсякъде, стотици да измръзват в Русия и Полша и т.н.

Тук бихте казали, но тези неща винаги са ставали в историята. Бихте ли могли обаче да кажете, че преди предишния септември, миналата и по-миналата година, положението е същото или че положението ще стане по-лошо?

Нека видим още веднъж пророчеството от 11 септември 1991. По този повод искам да ви кажа, че ако имах време, щях да изготвя малка книга с пророчествата в посланията на ИвБЖ, които се изпълниха. Те са много. Дори подробности, които съм сигурна, че мнозина не са забелязали. Например, историческите събития в Русия до днес. Църквата в Румъния. Втората Петдесетница, зовът на двамата Свидетели, който, както казва Писанието е божествен и символизира Иисус и Дева Мария (обяснението е дадено на 24 декември 1991 и др.)

До днес получавам послания от нашия Господ, който продължава да очаква всяко сърце да се отвори. Според казаното от Господа, не съществува голям отзив от страна на вярващите да изберат Бога и да променят живота си. Мнозина са се завърнали в “повърнатото” от тях и това ни напомня притчата на сеяча. Друга притча, която ни напомня Господ, е тази с бащата и двамата сина, където бащата иска от тях да отидат да работят в лозето. Друга притча, която ни напомня е тази с монетата. В милостта Си, ни изпълва с пречистващи благодати, за да ни съживи и да съживи Дома Си. Никой все още не се е отзовал пълно на нашия Господ. Мнозина продължават да са хладни, или още повече, безразлични към зова Му. Всички знаем с какво изобилие ни дава Господ благодатите Си. Мнозина от вас бяхте мъртви (както и аз) от греховете и от безразличието към Бога. Следвахме светските навици и бяхме станали лесен улов за Сатаната, дори негова играчка, след като властваше над живота ни. Но нашият Господ ни обича (първият път, когато моят ангел ми говори за Бога, каза: “Бог е до теб и те обича.” Бог ни обикна толкова много, че не можеше да понесе да ни гледа да се направляваме направо към огъня, бих казала, че слезе до прага ни, показвайки безмерното Си милосърдие и въпреки че бяхме мъртви поради греховете си, ни възвърна към живот. Да, посредством благодатта бях спасена, както и мнозина от вас. Не го заслужавахме, след като не бяхме направили нищо за това.

Ето какво казва пророчеството в началото: “очите Ми наблюдават днешния свят, търсейки нация след нация, изследвайки душите една след друга за малко топлина, малко великодушие и малко обич, но малцина, съвсем малцина се радват на Моето благоволение;” Тук ще спра, за да обясня: Когато Господ казва, че не намира нито топлина, нито великодушие, нито обич, няма пред вид само към Него, но и помежду ни. Писанието казва, че: “Ако някой казва “обичам Бога”, но мрази своя брат, е лъжец” (1 Йн 4:20). Липсва обичта, това да сме великодушни и добри един към друг. Още нещо, което се споменава в Писанието и не го спазваме: “Всичко онова, което искате да правят хората за вас, това да правите и вие, в това се съставлява законът и пророците” (Mт 7:12). Също така: “Който не взема кръста си и не ме следва, не е достоен да бъде мой ученик. Който се опитва да спаси живота си, ще го запази, и който загуби живота си за мен, ще го спаси” (Mт. 10:38-39). С други думи, всеки трябва да излезе от черупката си, за да може да служи на ближния си и да се заинтересува за него, да остави удобствата си, за да доведе души при Бога. Това не е станало. Както казах, мнозина, които живеят далеч от Бога, живеят егоистично, само за себе си, оставайки безразлични към нуждите на бедните, немощните, самотните.

Следват думите: “съвсем малцина се стараят да живеят свят живот; а дните минават и часовете сега са вече преброени преди голямата отплата; градовете(души) Ми са станали леки жени - безмилостни! станаха цитадели за демоните! всички покварени във вътрешността, разядени от червеите! убежище за усойницата и скорпиона! как бих могъл да не лъхна върху тези отстъпници Пречистващия Си Огън?” Нашият Господ е разочарован от нас, вижда, че независимо от изпълнените Му с милосърдие призиви, малцина са разположени да чуят, защото ги е обзело неверието. Други пък не само отказват да повярват, но го имат като мисия и свое задължение да се преборят с всяка крачка на Господа в това послание, угасявайки пламъка на Светия Дух, имащ силата да освети вътрешния ни свят и да отстрани катастрофалните събития.

И продължава: “земята ще се разтрепери и ще се разтърси и всяко зло построено в Кули ще се сгромоляса в куп развалини и ще бъде заровено в прахта на греха!” За този откъс дадох вече обяснение. Отнася се до двете кули на Ню Йорк, където близо 3 години преди пророчеството, гледах документален филм за Манхатан (Ню Йорк) по телевизията и показваха града от страната на морето, видях това, което стана на 11 септември 2001. Видях дим и една откровенческа сцена и чух себе си да казвам “и всичко това няма вече да съществува...”. Съществуват двама свидетели за това устно пророчество.

Христос ни умолява: “Молете се ръката на Отеца да не се стовари през зимата...” Смятам, че не се молихме достатъчно, защото Ръката на Господа наистина се стовари малко преди края на зимата! Една от най-студените през последните години..., и както бях вече казала толкова хора загинаха от студ в Русия, Полша, дори и в Турция и в Гърция зимата беше много студена. Пророчеството продължава да говори за “пламъци и светкавица”. “Островите, моретата и континентите ще бъдат посетени от Мен ненадейно с гръм и Пламък.” Вижте Австралия как беше изпитана от огъня. Но не е само това, пламъкът символизира също така войната.

Следва напомняне за всички онези, които безмилостно преследват милосърдния призив на Бога (казват дори, че произхожда от лукавия), хвърляйки кал и по този начин хулят Светия Дух, допускайки непростим грях. Казва ни: “четете Посланията Ни и престанете да пренебрегвате и да оглушавате, когато Небето говори, снижете гласовете си и ще чуете Нашите; размисляйте два пъти, преди да съдите; размисляйте повече от два пъти, преди да осъдите Делата на Светия Дух; няма да пожаля никого от онези, които осмиват Светия Дух и безсрамно Го хулят;” Напомня ни впоследствие онова, което очаква всекиго, който хули: “Справедливостта ще го захвърли в подземния свят;”

Това, че на някои умът и сърцето не могат лесно да се развълнуват, то е може би, защото са станали прекалени технократи и рационалисти. В тази технократска атмосфера, в която живеем, милосърдието на Христос се очернява, както и простотата на духовния в Бога живот. Но истинската причина е, че този свят никога не “видя” Бога тук на земята и затова не е “срещнал” никога Бога, нито е имал задушевен, сърдечен диалог с Божествеността. С други думи, не познават Бога. А да не познаваме Бога, е грях. Ах, колко много са тези, които допускат този грях! И отново, ако позволяваха на Светия Дух да лъхне във всяко затворено сърце едно възкресително дихание, щяха да се възродят и да проумеят, че да евангелизират е необходимост, за да се помири с Бога отчуждилият се от Него свят. Да евангелизираме на едно дехристиянизирано общество е и това един начин да помогнем на хората от всякаква раса и вяра да се завърнат при Бога и да започнат да търсят лицето на Бога. Всички творения на земята биха се възползвали и след като се предадат по този начин на Бога, Светият Дух ще направи останалото и ще изкорени всякакво препятствие за пълния съюз на обич с Троичния Бог. Затова, трябва човек да е много внимателен да не наврежда на Мистичното Тяло на Христос, смятайки, че действа правилно, угасявайки огъня на Духа и преследвайки разнообразните харизми, които Той раздава в полза на Църквата. Напротив, нека позволи на пламъка Му да освети и да съживи този вкаменен свят в ново небе и нова земя, в нов и блестящ Йерусалим. Сега изглеждам много откровенческа, но, в името на Бога, живеем в откровенчески времена и ако някой го отрича това, нека ми каже в какъв вид черупка се е затворил, за да влезна и аз с него...

Господ, приключвайки посланието Си, иска от нас още веднъж да се покаем! И да поискаме от Отеца да се смекчи. И ни казва, че “скоро ще го видим като Съдник”. Когато Бог извръща Святото Си Лице, го чувстваме, когато обаче ни гледа, сякаш лъчите на слънцето да светят и да ни доставят радост и топлина. От време на време чувствам, че от 11 септември насам, по известен начин този свят накара Бог да извърне лицето Си от него. Това не означава, че обичта Му е намаляла, но изглежда събираме, каквото сме посели.

Но, чуйте ме, триумфът на двете Сърца ще дойде и го зная, повярвайте ми, много близо е. Бог ще възтържествува, трябва! Да! Не каза ли, че Пролетта ще дойде в тази земя? И че единството ще стане толкова бързо и неочаквано, както падна комунизмът? Посланията на ИвБЖ са послания на надежда. Да, действително, Бог ни предупреди, че привличаме върху себе си всякакъв вид катастрофи, войни и т.н., ако не се покаем. Светът не желае истински да се покае. Но, Светият Дух ни обещава, така, както никога досега. Трябва да бдим и да се молим. Трябва обичта ни един към друг да се увеличи, трябва да сме добри, трябва да сме добри, трябва да сме добри и великодушни, да служим и да помагаме на угнетените, и най-вече да живеем Святото Писание, да съживяваме буквата, и това е валидно също така и за посланието на ИвБЖ.

Молете се за МЕН грешната
Васула