Святата Евхаристия

Размисъл, от Васула

“все по-малко внимание се отдава на Евхаристията Ми;” (16 октомври 2000)

Който участва в даровете на Евхаристията се включва в Тялото на Христос получил плът от Дева Мария, както и в Църквата, която също е Тялото Му. Знае се, че когато се причастяваме достойно и с вяра, Божията Евхаристия ни обожествява. Вярваме, че участваме във вечния живот, ако, разбира се, не се причастяваме недостойно и по начин, който води до осъждането ни.

Христос, предоставяйки ни Себе Си в Причастие, ни дава плътта Си и костите Си. Това наистина ни дава да ядем. Следователно, посредством причастието ни съединява със Себе Си. Нашият Господ обожествява, тъй като ни включва в Себе си: плът от плътта Му, кост от костите Му.

Причастието е възкресението за вечния живот. И онези, които притежават вечния живот са онези, за които Господ казва, че ще ги възкреси в последния ден. Иисус, Синът на Бога, заявява ясно, че единството, което ще имаме с него в Причастието ще прилича на съюза и на живота, които Той поделя със Своя Отец. Посредством благодатта, когато ядем плътта Му и пием кръвта Му, както Той по естество е обединен с Отеца, така и ние сме обединени с Него и живеем неразделно от Него.

Господ каза: “Аз съм хлябът, който слиза от небето”. Не каза “беше слязъл”, тъй като това би означавало, че слезе веднъж. Какво казва? Казва “който слиза”, показвайки това, което винаги и непрекъснато слиза при онези, които го приемат достойно, това, което се предоставя във всяко време, дори сега.

Трябва да видите с очите на ума, че тази малка хостия, толкова скромна, се обожествява от небето и че е действително Бог, хлябът и питието на безсмъртния живот. Светият Дух е, който преобразява хляба в Тялото на Господа и виното в Кръвта на нашия Господ, следователно се обожествява изцяло.

И така, Господ ни дава Себе Си в изобилие, за да ни освети и да ни подготви за вечен живот, обгръщайки ни в блясъка на безсмъртието и изпълвайки ни с усърдие, за да Го боготворим. Христос присъства в даровете на Евхаристията и в поделянето им, в тези две естества, божието и човешкото. Следователно, онези, които често се причастяват са благословени, защото се хранят всекидневно с Христос. Невидимият Бог става видим, неуловимият Бог става уловим.

Бог казва следното относно Евхаристията в книгите на ИвБЖ:

“за да спася всички смирени на земята, които Ме приемат и да им дам нетленен живот, станах Хляб, за да ви дам Себе Си; и посредством това Причастие освещавам всички онези, които Ме приемат, обожествявайки ги, за да станат плът от Плътта Ми, кост от Костта Ми; вземайки Мен, който съм Божествен, вие и Аз ставаме едно тяло, духовно съединени; ставаме роднини, тъй като мога да ви превърна в богове по участие; посредством Своята Божественост, обожествявам хората;” (16.10.2000)

Нашият Господ Иисус Христос иска от всички нас да ходим да Го боготворим в Благословеното Тайнство. Ако казвате “Нямам време.” или “Наистина ли е необходимо?” то е, сякаш казвате на най-добрия си приятел “Нямам време да те посетя или да те видя.” Приятелят ви ще се обиди и ще се обиди още повече, ако кажете “Наистина ли е необходимо да те посетя?” Ще бъде толково лошо, че приятелят ви не само ще се обиди, но и ще започне да си мисли, че не се интересувате вече от него. Същото става и с Бога.

В Писанията, първите, които почетоха Иисус коленичили, бяха овчарите и тримата маги. Изминаха целия път от родните си места, за да почетат Христос.

В Гетсимания, когато Той се молеше на Отеца с кървав пот, искаше учениците Му да са с него, да не заспиват и да се молят. Но те, както знаете, заспаха и Иисус се оплака на Петър, казвайки му: “Нямахте дори силата да останете будни с Мен за един час.”

Днес светът, казва нашият Господ, живее, сякаш Бог не съществува и отстъпничеството се е разпростряло повече отвсякога, защото не се отдава внимание на Божия закон и на повелите. Хората отказват да прославят Бога, а напротив, самопрославят се, правейки се на Бог. Посвещават повечето от времето си на светски наслади, вместо да са с Бога и да приемат обичта Му. Живеем в епоха, където доброто се е превърнало в зло. Живеем в епоха, където човешкото сърце е замръзнало за обичта на Бога, а напротив се отдава изцяло на безбожието и на материалните блага, обожествявайки материята.

Иисус наистина присъства постоянно в Дарохранителницата. Казвате, че обичате Христос? Тогава, покажете обичта си, отидете да Го посетите в часа на боготворението на Благословеното Тайнство. Покажете Му обичта си с присъствието си, дори и да не казвате нищо и да останете мълчаливи. Иисус всичко оценява. Оценява присъствието ви и в размяна, ви довежда близо до Свещеното Си Сърце, в сладката Си прегръдка, за да се научите да Го обичате със задушевност.

“доставете Ми удоволствие, размисляйки върху Посланието Ми, доставете Ми удоволствие, живеейки Посланието Ми, доставете Ми удоволствие, променяйки живота си; блажен е човекът, който размисля върху това, което днес му предоставям и изучава сърцето си и изследва душата си, тъй като ще го издигна; блажени са Моите свещеници, епископи и кардинали, които идват като митаря, признавайки своята вина, тъй като в сърцата им Словото Ми ще пусне корен и ще се развие; ще снема тогава покривалото от очите им, за да могат да видят и да проумеят със сърцето си, че всичко онова, от което се нуждая е Обич, Обич и Боготворение; (...) всичко, каквото искам, любими, е обич в святост;” (1.6.1989 )