Мисията на Васула в Египет 
6-10 ноември 2009

“Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха. А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя. Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;" Рим. 7:14-16.

6 ноември 2009

На сутринта на заминаването ни за летището с дестинация Египет, всичко започна наопаки. Будилникът иззвъня един час по-късно, Васула вече беше будна, когато се събудих, и аз доста неспокойна започнах бързо да се приготвям, защото след 30 минути една приятелка щеше да ни отведе на летището. В крайна сметка се справих, и вече готова да тръгнем навреме, установих, че ключовете не са в кутията за ключове, и тъй като нямаше време реших да затворя вратата, без да я заключа. Така или иначе бях дала един ключ на майка си, която живее наблизо, и си помислих, че на връщане от пътуването ще мина да го взема.

Вече бяхме закъснели 15 минути, беше пиков час, и имаше много движение. След като изминахме близо два километра осъзнах внезапно, че не бях взела паспорта си! Васула хладнокръвно ми каза, “излез от колата, вземи такси да свършиш, каквото трябва да свършиш, и след това ела да ме срещнеш, ако успееш, на летището, нямам лукса да изгубя самолета, ще задържим с нас багажа ти.” Слязох от колата и в състояние на паника затърсих такси, времето минаваше, и аз бях там, знаейки, че трябва първо да отида при майка си, да взема ключовете и да отида да в къщи да взема паспорта и т.н. В един момент, след като ми се струваше, че беше изминал цял век, едно такси спря и като чу какво ми се беше случило, анулира планирания курс и прие да ме отведе на летището. Стигнах малко минути преди преустановяването на контрола на билетите, слава на Бога! Наистина не можех да повярвам, че бях успяла. Споменавам тази случка, защото смятам, че е урок не само за мен, но и за всички. Разбрах, и след като Васула ми говори, че не бях се съсредоточила върху мисията си, така че да бъда готова. Цял ден преди пътуването ми се изразходвах в най-различни дейности. Днес виждам, че това беше едно изкушение.

Самолетът отпътува в определеното си време. В Египет ни посрещнаха Елейн дошла от Австралия, и София. Не е лесно да се предаде послание на мир и обич в тази страна, където болшинството са Мюсюлмани. Контактът с Християните е труден, след като съобщения или публикации са забранени от закона. Затова поканите обикновено се оповестяват в Църквата или от уста на уста. Идват много малко хора. Малцина знаят за харизмите на Светия Дух и особено за харизмата на Пророчеството. Хората се страхуват, че ще отидат да чуят някой лъжепророк.

Васула и ние забелязахме огромните пречки за една харизма като нейната. Но нямаше ли и апостол Павел подобен отзив, подобно отхвърляне? В еванегелието и писмата му виждаме трудностите, през които мина, когато говореше за добрите вести. В Деянията гл. 23:22 е написано, че когато каза на насъбралите се, че Бог му беше казал да разпространи евангелието сред езичниците, което и направи, всички бесно отхвърлиха свидетелството му и крещяха да го изгонят и че не беше достоен да живее. Въпреки това, дори когато апостол Павел беше бичуван, затворен в затвор и гонен, никога не изостави мисията си, а напротив силата на Господа го подкрепяше да изтърпява още повече, и винаги го поощряваше да върви напред за Господа. Същото е с всички свети мъченици, същото е днес с всички онези, които дават свидетелство за Словото на Бога. Силата на Господа ги крепи в техните трудности. Това означава мисия. Мисия е да оставяш удобствата си. Мисия е настойчивост въпреки несгодите, които ще срещнеш по пътя си, търпение и приемане винаги, когато трудни ситуации се изправят пред теб и бавят делото на Бога. Мисия е да има човек надежда и доверие в Бога, никога да не се отчайва, знаейки, че Господ работи и че това е Негов План. Че е с нас и че в Неговото време ще отвори път и ще докосне сърцата на хората, за да Го приемат в живота си.

7 ноември 2009

Както вече споменах, новината за пристигането на Васула в Кайро се разпространи от уста на уста. На следващия ден в апартамента на София запристигаха хора от сутринта, някои от тях просто бяха чули за посланията, други ги бяха прочели, други искаха молитва за лечение. Преди да ги благослови, Васула питаше онези, които искаха лечение дали ходят на църква, дали се изповядват, дали приемат Светото Причастие и дали се молят.

Християните, които са малцинство в тази мюсюлманска страна, не крият вярата си, желанието си или усърдието си за Христос, и поставят във входа на блоковете, но и на апартаментите си иконите на Богородицата и нашия Господ. Един от светците ни, мъченик и за който имат голяма почит Християни и Мюсюлмани в Египет е Свети Георги, и хората получават от Светеца много лечения и чудотворения.

Първото изказване на Васула в Кайро се проведе на 7 ноември 2009, в 7 часа вечерта в Църквата на Sale College, на същото място, където беше проведено предишното й изказване, на 28 април същата година. Сестра Карина, отговорна също така за Бет Мириам в Кайро, уреди църквата за изказването на Васула. Близо 90 души дойдоха на срещата, повечето от които бяха новодошли, от различни деноминации, и слушаха Васула за първи път. Отец Арсениос, копт монах, откри срещата с “Отче наш”. След това Васула поздрави хората на арабски и разказа в кратко въведение как започнаха посланията, с помощта на Елейн, която превеждаше на арабски.

Беше вълнуващо да гледаш всички тези хора как следят и жадуват за Бога, оставили удобствата си, за да дойдат, пресичайки Кайро, където движението е ужасяващо, и да чуят Васула да говори за посланието на Христос. Това ми напомни словата на Иисус Христос, които беше дал на Васула за всички нас на 14 април 1991. Господ казва: “благословени сте вие, които вярвате, без да виждате; радвайте се на Благодатта получена от Отеца Ми и се молете за онези, които все още не са получили тази Благодат;… благословени са тези, които се венчаят за Мен; същата радост, която изпитвам Аз като Жених, ще изпитат и те в Деня, когато ще Ме срещнат лице срещу лице;”

Ние, и имам пред вид всички нас, които четем посланията на Истинския в Бога Живот, знаем много добре колко благодати получаваме, когато ги четем и как в Своето голямо Милосърдие нашият Господ ни води по-близо до Себе Си и ни превръща наистина в огнени колони, за да отидем и да дадем свидетелство в света и да се провикнем, “Виж, Боже мой, бях избран от голямата Ти добрина да стана жива картина, Твое ехо, Твоя арфа, отведи ме да вървя в Дворовете Ти един ден!” Това ми напомня словата на Господа, които ни даде на 15 април 1991: “вътрешната cила на Църквата Ми е Светият Ми Дух, този Огън, който ви съживява, пречиства ви и превръща духа ви в огнени колони, в горещи пещи на обич, в живи светлинни факели, за да провъзгласите без страх Словото Ми, ставайки свидетели на Всевишния и учейки другите да търсят единствено Небесните неща;” Вечерта приключи с молитва за лечение и освобождение. Поискаха от Васула да се помоли за онези, които бяха дошли, което и направи.

8 ноември 2009

На следващия ден потеглихме с влак за Александрия. Един приятел ни чакаше на гарата и ни отведе в хотела. Гръцкоправославният манастир на Свети Сава имаше вечерна служба, защото на другия ден беше празникът на Свети Нектарий и щеше да отслужи Патриархът на Александрия и Цяла Африка Теодор II. На края на службата Патриархът усмихнат каза: “Искаме да ти благодарим, Васула, за Кръста, който ни даде заедно със своите приятели от Светите Места, тъй като е чудотворен и благословен, след като идва от Светите Места и е направен от маслиново дърво. Съдържа живота на Христос и бих искал всички да отидете да го видите.” По-късно, когато хората се разотидоха, Светейшият се приближи до Васула и я покани да го посети в офиса му на следващия ден след Божествената Литургия. Васула с радост прие и му благодари.

Получавайки от Патриарха осветен хляб

9 ноември 2009

На сутринта след Божествената Литургия на празника на Свети Нектарий придружихме Васула в офиса на Патриарха, където се срещнаха двамата със Светейшия. 

Аудиенция

Следобяд, изказването на Васула в Александрия се проведе в Църквата на Светото Сърце в 7 часа. Отец Кирил, Францисканец монах, приветства Васула за втори път в своята Църква. Присъстваха близо 100 души от различни Християнски деноминации, за да чуят изказването на Васула. Мнозина от тях видяха и чуха Васула да говори за първи път за съкровищата на посланията в Истинския в Бога Живот. Освен местните жители на Египет, имаше много хора от Судан, Руанда и други страни на Африка. Васула, която е Ехото на Иисус, ни напомни, че най-голямата добродетел е обичта, и че волята на Бога е да се обичаме един друг, така както Той ни обича, да се научим да прощаваме, така както Той ни прощава. Говори за силата на молитвата и за приятелството на Светия Дух, за това, че Бог ни предупреждава и се старае да възкреси в нас това, което е мъртво и днес отстоява, защото е Бог изпълнен с прошка... Накрая, Васула благодари на присъстващите за това, че се отзоваха на поканата на Бога.

Отец Кирил помоли Васула да говори за Единството, защото както хората така и той биха искали да узнаят какво казва Иисус в Своето послание за това какво трябва и те да направят. Васула разказа за видението си с трите железни пръчки, прочете няколко послания за Единството и приключи, казвайки, че “имаме едно кръщение, една вяра, един Бог”.

Всички си тръгнаха със своите молитвеници и книги на ИВБЖ на Арабски и на Английски в ръка, чувствайки се много благословени.

По-късно, вечерта, приятели на ИВБЖ попитаха Васула кога ще посети отново Египет, настоявайки за някоя дата. Васула им каза: “когато създадете групи за молитва и разпространите посланието на Господа, канейки този път всички Християнски Църкви, и когато напълните цяла Църква, тогава отново ще дойда...” Отговорът на Васула ни напомни едно от посланията на Господа, на 26 януари 1998: “Аз съм Бог и Господ; разпространете Химна Ми на Обич и посадете лозя навсякъде, където ходите; обработете страната си и не се колебайте; не се страхувайте от бурите, които може да се вдигнат тук и там;”

Един ден всички трябва да дадем сметка пред Господа за своите деяния. Готови ли сме? Направихме ли достатъчно неща, откакто получихме тази харизма, за да Му се отблагодарим? Изпълнихме ли волята на Господа?

Разбира се, това не е лесно, когато на пътя ни се изправят пречки, особено когато духът на летаргия ни заобикаля така силно, и когато толкова хора са заместили Бога с Мамона, бога на парите. Трябва човек да има вяра, трябва да търси Бога, трябва да има обич. Написано е в Писанията, че на много хора чули Евангелието, то не се оказало благоприятно, защото не вярвали в това, което слушали. Вярата идва, признавайки Бога, приемайки Бога, доверявайки се на Бога, и като умъртвяваме себе си и нашата воля. Всички знаем, че истински силна вяра може планини да премести. Молитвата е едно оръжие, затова си казвам, моли се от сърце и непрестанно, направи всичко, каквото ти е възможно и Бог ще направи останалото.

В Христос

Гетсимани Власеру