Единство в Сърцето

от Васула
Свети Места – Поклонение 1998 г.

Единството ще дойде с обрата на сърцето ни, тоест с вярата ни и обичта ни. Не е въпрос на подписано споразумение, нито ще произходи от големите, които са разделени. Единството ще дойде и ще бъде изживяно от онези, които позволиха на Светия Дух да ги докосне в бедността им и да стане тяхната светлина. Единството ще дойде, когато използваме двата ключа, които ни предоставя Господ: смиреността и обичта. Ако използваме тези два ключа, единството ще възтържествува над разделението ни, което е грях. Единството ще дойде, когато започнем истински да обичаме Иисус Христос. Единството ще дойде, когато заличим себе си. Единството ще дойде, когато снижим гласовете си, за да чуем гласа на Христос и да изпълним Волята Му. Единството ще дойде, когато сведем главите си и позволим да бъде видяна главата на Иисус. Единството ще дойде, когато започнем да се грижим за интересите на Христос, а не за нашите.

“днес съществува разделение в Църквата Ми, както никога досега; като Каин и Авел, братя, въпреки това различни един от друг. Една кръв, въпреки това различни; единият беше искрен, другият не; единият беше благоразположен, другият злонамерен и Ми беше неприятен; единият беше верен и предан, другият предател и бунтовник; такива са днес членовете в Църквата Ми; имам два вида: едните предани, другите бунтовници; Църквата Ми е разделена.” (29.11.1992)

Разделението ни е наистина тежък грях. Нетърпимостта ни е мерзост пред очите на Бога. Упоритостта и горделивостта ни не са според духа на нашия Господ. Всички тези неща показват, че липсва обичта. Единствено дълбокото покаяние ще ни накара да придобием плода на обичта, който ще ни отведе в пътя на помирението. Посредством покаянието можем да се възродим и да познаем вътрешна промяна. Същото става и с обрата на сърцето ни, с който Светия Дух ще ни отведе в единството. Господ казва в едно послание:

"Единството между братя няма да дойде само с думи, а посредством действието на Светия Дух; водих те да търсиш единството и да живееш единството, което Аз искам; (...) желая да си жив пример за това какво ще представлява Единството; който те погледне ще види Единството според възнамеренията на Моето Сърце; не бъди обезсърчавана от онези, които не проумяват Плана Ми в теб; това, което ти дадох като подарък надвишава цената на перлите, надвишава цената на всички съкровища в света взети заедно! (...) Аз, Бог, няма да те упрекна за единството, което живееш, но ще укоря човека, който те напада в твоята мисия; нападките му срещу теб са като захвърлен камък в зеницата на Очите Ми; (...) казвам ви: разпространете Посланията Ми, колкото ви е възможно надалеч и нашироко; помнете: Единството ще дойде в смиреност и обич; а сега, нека сърцата ви съхранят това, което имам да кажа: за да дойде единството, нуждая се от изкупления… (30.9.1993)

Христос ще осъществи плана Си за единството посредством бедните в духа, защото ето какво казва на онези, които отлагат делото на единството:

“кажи на тези, които работят за единството да вдигнат очите си към небесата; виждат ли колко са далече от земята? толкова отдалечени са сърцата на едните от другите.” (21.12.1992)

Единството ще дойде, защото Иисус го иска и го изисква. Иисус казва: “Нека всички бъдат един. Както ти, Отче, си eдно с мен и аз с теб, да са и те едно с нас, така че светът да повярва, че Ти ме изпрати.” (Йн 17:21)

В едно от посланията Си, Иисус казва:

“идването на Царството Ми на земята е в обсега на ръката и Волята Ми ще бъде изпълнена на земята, както е на Небето и в сърцата ви наново ще построя единството на Църквата Си; (...) ще бъда отново с всички вас; и йератичната Ми молитва към Отеца ще бъде изпълнена: ще бъдете един като Нас, в Святата Троица;” (2.5.1991)

Иисус ни говори също за идването на земното Му Царство, когато всички ще изпълняват волята на Бога, въпреки че ще се намират все още на земята, защото ще е изградил в сърцата им единството на Своята Църква. Иисус освещава много сърца в дните ни, казва:

“ще ви осветя и ще ви излекувам, ще ви обожествя, защото съм Божеството, ще ви усъвършенствам;” (21.11.1988)

Иисус казва, че онези които работят за единството трябва първо да работят за обединяването на датите на Великден. Понякога се питам и казвам: ако предположим, че самият Христос им се появи внезапно на един от съборите за единството и им каже, че трябва веднага да обединят датите на Великден, какво щяха да направят? Отново ли щяха да се бавят? Или щяха да придвижат нещата и да го изпълнят? Иисус казва за тях:

"кога ще издадат единодушно решение за единното празнуване на Великден?"  (21.12.1992)

Иисус пита онези, които работят за единството следното: Тялото Ми? (...) всеки път на Великден трябва да пия от чашата на вашето разделение, след като Ми налагате тази чаша; (...) колкото повече време оставят да мине, за да обединят датите на Великден, толкова по-строго ще бъде наказанието, което ще получи това поколение; Завръщането Ми е неминуемо и горко на непокаялите се сърца! горко на раздвоените сърца! горко на непомирилите се сърца! “ще бъдат запратени в ада!” (31.5.1994)

Нашият Господ става много строг, когато става въпрос за високомерие и лицемерие. Иисус осъжда неогъваемостта и жестокосърдечието.

“поради неотстъпчивостта си, останаха необитавани! мнозина от тях говорят за единство и братство, но словата им са измамливи, празни; (...) ПОКАЙТЕ СЕ!

След това Иисус се обърна към Църквата Си: някога живеехте в смиреност, простота и неограничена обич, масата ви беше покрита с богата храна; да, величието на Църквата Ми надвишаваше всичко и всякакво живо създание, тъй като Евхаристията даваше живот на Моята Църква; ако днес липсва блясък от Църквата Ми, то е, защото много от църквите Ми премахнаха Вечната Ми Жертва;” (25.12.1991)

В друго послание Иисус показва колко е сериозно човек да е неогъваем, когато става въпрос за единството и колко Го обижда това, че сърцата ни не се помиряват, казва:

“говорите за Духа, но не действате според Духа; (...) кажи на народа Ми, че не желая администратори в Дома Си, няма да бъдат оправдани в Деня Ми; тъй като те са точно тези, които индустриализираха Дома Ми; изпратих ви Духа Си да живее в сърцата ви, ето защо Духът, който живее във вас ще ви покаже, че Църквата Ми ще бъде наново изградена в сърцата ви и ще се разпознавате един друг в сърцето си като братя;” (14.10.1991)

Не можем да се осмеляваме да говорим за единство, без първо да живеем двете най-важни заповеди на Бога. То е сякаш да строим къща, без да поставим първо основите. Как е възможно да вярваме, че единството ще дойде, когато семената на единството се сеят непрекъснато в суха и безплодна земя? Никакво стъбълце няма да поникне в такава суша, каквато представлява тяхното жестокосърдечие. Господ казва в едно послание:

"някой би могъл да каже: “но ние спазваме закона на Църквата и му се покоряваме...” Господ казва днес: не е достатъчно да спазвате закона на Църквата и да му се покорявате; нуждая се от смирение и обич и промяна на сърцето ви, за да бъде основата на единството ви.(...) гледам ви всички отвисоко, всеки един от вас; казвам ви, който продължи да работи за собствените си интереси и за собствената си слава, вече е загубил Сърцето Ми; (...) разделението ви е грях; (...) прегрешавайки с разделението един срещу друг, вие прегрешавате срещу Мен Агнеца, този грях на разделението ви, който ежедневно коли Тялото Ми.” (27.3.1992)

Бог говори днес и ни зове към Помирение и Единство. Съществуват тези, които вярват и тези, които не вярват, че Иисус Христос се обръща към нас посредством слабата ми ръка. Но това е така, защото гледат на единството със своя ум, а не с ума на Бога. Иисус казва:

“говорих отвисоко, не, за да ви наложа Правилата Си, а да ви предложа съюз на Мир и Обич, да ви отведа всички под Крилата Си и да ви обединя; предложих ви да се венчая за вас… но колцина от вас разбраха какво исках да кажа? дали наистина сте разбрали какво ви предостави Женихът? обяснете Ми тогава защо всеки път, когато говоря за помирение, вие отвръщате очите си от Мен; (...) след като твърдите, че сте в Истината, обяснете Ми тогава своето разделение… отвори очите си, приятелю Мой! отвори сърцето си, а не ума си! (...) единството ще бъде в сърцето ви; помирението ще стане в сърцата ви, а не с подписването на едно споразумение! как би могъл някой да твърди, че е справедлив, когато страните ви са подпалени от войни! знайте, че Свещеното Ми Сърце очаква от вас: благодеяние, великодушие, молитва и дух на помирение и да се обичате един друг, както Аз ви обичам; Ще чуя ли от вас вика ви на предаване и покаяние?” (14.9.1992)

Със силата на Светия Дух ще се обединим и Обещанието ще се изпълни, защото само посредством Духа на Господа, който е Животворец, ще постигнем дара на единството. Както сме сега, приличаме на шепа сухи кости от видението на Йезекиил, така казва нашият Господ. Ето какво казва:

“ще направя едно единствено Тяло от всички тези сухи кости разпръснати сега в Долината на Смъртта; да, като видението на пророка Йезекиил, ще ти поставя същия въпрос: “тези кости могат ли да живеят?”

(Казах:) Не. Не без Твоята намеса. Не, без да вдъхнеш живот в тях, Господи мой, тъй като са съвсем сухи и безжизнени.

ще ги съживя; Аз съм Възкресението; ще поставя сухожилия, за да съединя разпилените кости, след това ще поставя плът върху тях, ще ги покрия с кожа и ще им дам дихание, за да живеят; ще направя от тях едно единствено Тяло… и ще им възвърна живота; ще изпратя Светия Си Дух да вдъхне в ноздрите Му всемогъщо Дихание, което ще Го съживи и ще Го изправи наново на крака, за да Ме прослави; "от Престола Си ще излея кристална Вода върху вас (Тялото, Църквата) , за да ви измие от всякаква замърсеност и ще излея Светия Си Дух, за да живее насред вас; Светият Ми Дух ще ви бъде даден, за да стане ваше Сърце; след това ще помажа Аз самият това Тяло (което е Църквата) и светлината, която ще дам на очите ви ще бъде Моята Божествена Светлина, ще произходи от лъчезарната Ми Слава и като воин ще крачите безстрашно, тъй като ще бъда вашият Факел вървящ пред вас, за да ви показвам пътя; няма да се нуждаете от светлината на светилника, защото Аз Самият ще бъда вашата Светлина; всички други нации при вида на Красотата ви (означава всички други религии) ще разпознаят Христос като Син на Бога (така Иисусовата Молитва в Йн 17:21, ще се изпълни) ще последват стъпките ви, носейки съкровищата и богатствата си, за да ви ги поднесат, както и самите себе си; и ще поставя в ръцете ви железен скиптър, обличайки ви във величие и блясък…" По този начин Духът Ми накрая ще обедини всеки един от вас и всеки ще повярва, че Отецът е, който Ме изпратил; всеки ще познае в Мен Жертвения Агнец;” (30.5.1993)

Иисус няма да приема за дълго още нашето разделение: чуй сега: (Казва): "ще ви смекча всички! (3-те железни пръчки представляващи Римокатолическата, Православната и Протестантската Църкви във видението, което ми беше дал) ще ви поставя всички заедно в леярна и както запаленият огън се разгаря под леярната пещ, ще ви стопя всички; Царството Ми не трябва да остане разделено;” (30.5.1993)

Иисус иска от нас да се молим за онези, които сподавят Светия Му Дух и твърдят, че работят за единството, но опъват мрежи на онези, които го прилагат и са се помирили. Иисус, виждайки всички тези вълнения, пита с тъжен глас:

“когато се завърна, колко вяра ще е останала? когато се завърна ще ви намеря ли, приятели Мои, различни от това, което желая да сте? ще имате ли все още езика и Преданията, които ви дадох; или ще ви намеря да говорите като философи и проповядвайки от Вавилонска Кула? кажете Ми, какво стана с Духа, с който ви дарих? квасът ви е еднакъв с онзи на Фарисеите и Садукеите; говорите за Закона, но не Го носите в сърцето си; Законът Ми е жив! маловерни хора! използвайки доводите на духа си, направихте Словото Ми сухо и празно; казвам ви, сърцето ви е толкова отдалечено от Мен, колкото са небесата от земята, тъй като пренебрегнахте най-важните точки на Закона, обич, покаяние, милосърдие, добра вяра! кой измежду вас, които проповядвате в Името Ми, искински обича своите врагове?” (19.3.1993)

“моли се за дома на Изтока и на Запада да се съберат заедно, като две ръце съединени за молитва, като чифт ръце, подобни и пълни с красота, когато са обединени, насочени към Небето и в молитва; нека тези две ръце принадлежащи на същото тяло да работят заедно и да си поделят възможностите и ресурсите помежду си… нека Ме издигнат заедно тези две Ръце, ах… кога тези две Ръце на Тялото Ми ще Ме издигнат над Олтаря, държейки Ме заедно? о, елате! не искам дълги речи, който иска да е пръв и най-добрият от вас, трябва да е роб на всички;” (15.6.1995)

По време на вечерната молитва, на 11 август 1996 г. Папа Йоан Павел II, говорейки на православни, заяви: “Нещата, които ни обединяват са много по-важни от онези, които ни разделят”. Тези слова са много насърчителни за православните, защото чухме от един негов йерарх, който писа на Патриарха Алексий II, че между Католическата и Православната Църква съществуват важни елементи, които ни разделят.

Папата назовава Православната Църква “Църква сестра”. Казва също така, че Тялото на Христос има нужда от два бели дроба, за да диша нормално. Но гласът напомня гласа на Йоан Кръстителя “глас в пустинята”, защото няма достатъчен отклик от неговите. Пожелавам искрено да чуя една реплика от свещениците, епископите и кардиналите на Папата. Защо нямаме повече гласове от неговите йерарси да повторят това, което той каза?

Когато не се приемаме един друг и не се помиряваме, показваме на останалия свят, че липсва обич между нас и че не желаем да се огънем. Иисус повтаря многократно, че ключовете за единството са смирението и обичта. Господ иска от нас да се огънем (неогъваемите ни като желязо вратове) със смирение и обич, за да придобием плода на единството. Иисус казва:

“моли се за единството и не се вслушвай в онези, които не желаят единството; раздвоителят ги държи разделени и агресивни в духа им; който не работи искрено и с цялото си сърце за единството наскърбява много сериозно Светия Ми Дух; умолявам тези, които се събират, за да доведат Църквата Ми да стане една, да отпечатат в ума си следните думи: смиреност и обич; смиреност и обич са ключовете за единството; не е красноречието на словото, нито дългите речи, които водят към единство; не е размяната им на хвалебствия едни към други, които ще доведат Църквата Ми да стане една; всички тези неща Ме уморяват… опустошение и разруха са проникнали в Светилището Ми, тогава какви хвалебствия могат да разменят помежду си?” (15.6.1995).

Светият Дух зове към Единство също така и Своята Невеста:

“моли се Аз, абсолютната изпълненост на Бога, изразът на вашия дух, светлината на очите ви, да слезна между вас, за да покажа на света до каква степен е бил в грешка, да покажа на църквите нечестивостта на тяхното разделение и до каква степен, въпреки че всекидневно заявяват, че съществува само един Господ, една вяра, едно кръщение и един Бог, който е Отец на всички, над всички, посредством всички и във всички, от тях липсва благодеянието един към друг, не можем да кажем: “ти направи всичко, за да предпазиш единството, което ти предоставих в началото, когато беше още дете и се намираше в Обятията Ми;”

днес ти казваш: “не съм вече дете и мога да вървя самостоятелно” и оттогава напусна прегръдката Ми и привикна стъпките си да вървят по свой собствен път… о, дете на Отеца! плод на Сина! Град Мой и Невесто Моя! благоуханието ти те напусна… ще останат ли в теб няколко оживели, когато слезна в пълна сила?” (9.11.1994)

И ще приключа със словата на Христос:

“истинският християнин е този, който вътрешно е християнин и истинското единство е и ще бъде в сърцето; единството няма да стане с буквата, а с духа;”