Вземете Сърпа и Жънете

Йерусалим, Събор на ИвБЖ 2000 г.

Вземете сърпа и жънете реколтата, която вие въобще не бяхте подготвили.

Съвсем в началото на това откровение, назад през май 1987 г., Иисус Христос дойде и ми каза:

“Ако би желала да Ми служиш, ще разкрия в теб единствено жар.”

Тъй като не разбрах, попитах:

“Жар?”

Не обръщайки внимание на незнанието ми, Господ продължи, казвайки:

“Да, жар.”

След това, поглеждайки ме, ми зададе въпроса:

“Искаш ли да Ми служиш?”

Този въпрос падна като гръм върху главата ми.

Приятели мои, не вярвайте никога, че приех смирената позиция на Благословената ни Майка, която отговори веднага на Бога “Да бъде и Величай”, нито позицията на светците, а взех позицията на боязливостта, оставайки мълчалива, треперейки от страх и тревога. Това мое пасивно държане причини такава пронизваща болка в Сърцето на Иисус, сякаш да прибавях още един трън в Сърцето Му. Иисус, без да крие разочарованието Си, ми каза:

"Мога да обитавам в теб, въпреки страшната ти слабост."

И си отиде.

Останалият ден протече празен и беше сякаш изтичаше животът ми капка по капка с всеки изминат час. Късно вечерта, душата ми вече беше съжалила. Умът ми казваше: “Как е възможно ти, която си само пръст и пепел да имаш мнение? Как можа ти, която си просто пръст да предизвикваш и да оспорваш Величавостта Му?”

И това продължи през цялата нощ. Реших тогава, с малката смелост, която ми беше останала да излезна и да застана пред Господа и да Му възвърна въпроса. И това направих. Позовах плахо Господа. Отговори ми и каза:

“Мир на теб.”

И аз отвърнах с пълното си и достойно за съжаление незнание:

“И на теб също. Искаш ли да Ти служа?”

И Той, така да се каже, подскочи от радост и сякаш пое дъх и каза:

“Да, горещо го искам, Васула, ела, ще ти покажа къде и как можеш да Ми служиш. (...) Работи и Ми служи, както сега. Остани, както си. Имам нужда от служители, способни да Ми служат там, където обичта е най-необходима. Работи усърдно, защото там, където се намираш, си насред злото, всред неверници, намираш се в жалките дълбини на греха. Ще служиш на своя Бог там, където надделява мракът. Няма да имаш отмора, ще Ми служиш там, където всичко добро е изопачено в зло, да. Служи Ми насред нищетата, насред злината и злонравията на света. Служи Ми всред хората нямащи Бог, всред онези, които Ме осмиват, всред онези, които разкъсват Сърцето Ми. Служи Ми всред онези, които Ме бичуват, които Ме осъждат. Служи Ми всред онези, които повторно Ме разпъват и плюят върху Ми. О, Васула, колко страдам! Ела да Ме утешиш. (...) бори се и страдай с Мен, подели си Кръста Ми.” (24.5.1987)

И така, от този миг нашият Творец започна да ме учи и стана личният ми Преподавател. Присади ме за Плътта Си и ме направи Своя част за Вечността.

Защо ви го казвам всичко това? Защото искам да ви припомня, че и вие сте благословени за това, че повярвахте в Посланието Му.

Благословени сте за това, че изоставяте своя път, за да служите на другите.

Благословени сте за това, че размножавате мината, която с доверие ви даде Господ.

Благословени сте, когато водени от Светия Дух можете да доведете една душа обратно при Бога. Това е върховната служба, която можете да предоставите на Бога, след като за Бога една душа струва повече, от каквото и да е друго нещо.

Благословени сте за това, че приехте да станете миротворци за единството и да посеете семена, които да дадат плодове с чистота.

Благословени сте, ако оставихте настрана своите подбуди и интереси за Подбудите и Интересите на Христос.

И сте благословени, ако търсите това, което най-малко се търси в този свят и го носите с обич, и това е Кръстът.

И вие, вие, които служите на целите на Beth Myriam, за да храните бедните, сте благословени, защото нашият Господ каза: “Каквото правите на един от незначимите ви братя, го правите на Мен.”

Нека кажа няколко думи за целите на Beth Myriam, които не само предоставят духовни оттегляния и духовна храна, но предоставят на бедните необходимото за живота: едно ястие на ден.

Божия Воля е, и в това няма съмнение, че Бог е поставил Всемогъщата Си Ръка в този план, умолявам ви обаче да зависите повече от Светия Дух, който единственото, което иска е да стане наш Водач и Светилник за краката ни. Сами не можем да направим нищо, но със силата на Светия Дух можем да размножим нашата мина. Ако в определен миг, скъпи приятели, човек започне да се уповава на своята сила, дори и ако усилието му показва усърдие, няма да закъснее да падне и тогава ще открие, че е тичал след вятъра.

Когато проектите стават от обич и смирение и без да влагаме много от себе си в тях, тоест да се уповаваме на нашите сили, Бог улеснява основаването на тези домове, без голямо усилие от наша страна. Днес функционират нормално два от тези дома във Венецуела, един в Бангладеш благодарение на г-н Дулип, и скоро ще се основат в Щатите, в Израел, в Колумбия и в Перу. Надяваме се един ден, с Благодатта на Бога да покрият целия свят. Тези дела на обич се извършват, за да докажем вярата си в Господа. Писанието казва: “Така и вярата, ако не се изразява с дела, от само себе си е мъртва.” (Яков, 2:17).

Нека, затова, да зачетем повече този проект в живота си.

Скъпи приятели на Бога, помните ли последния път, когато се бяхме събрали тук, в Светите Места и обсъждахме как да работим с Посланията на Истинския в Бога Живот? Получихме указания направо от Бога и знаете много добре, че цялото това дело не принадлежи на мен и не мога да взема едно знаме и да тръгна да обикалям, викайки по микрофона: Всичко това е мое дело, всичко това е мое достижение, виждате ли колко книги издадох и в колко страни са разпространени? Ей, спри за миг! Ще ми каже Бог. Добре ли чух, че това е твое дело?”

Нека затова да поставим нещата на мястото си и да отбележим в ума си, че цялото дело на Истинския в Бога Живот е Негово Божествено Дело на Милосърдие и това е явно, защото Бог с това Дело показва Силата Си и никой, дори и всички сили на ада заедно не биха могли да провалят Божественото Му Дело, след като Силата на Светия Дух е по-голяма. Затова, казвам ви всичко това, за да ви подтикна, братя и сестри, да напреднете повече в смиреност и обич, за да може Светият Дух да извърши Делото Си във вас и посредством вас.

Казвам ви, ако казвате, че животът ви се е променил и причината за това са тези Послания, как е възможно някои от вас да се държат като анархисти? Как е възможно да намираме все още в групите си завист, горчивина, отмъщение, упреци, критики, безкрайни разпри, съперничество и т.н. Кажете ми, от Бога ли са всички тези неща? Те показват, че тези хора все още не са навлезли в посланието на помирение и обич, нито са проумели напълно и вътре в тях са останали тъмни частици.

Сатаната с нетърпение очаква да злепостави Святото Дело на Бога, с нетърпение очаква да насочи всички един срещу друг, така че хората да кажат “но това не е добър плод, гнил е”. Питам ви: ще застанете на страната на Сатаната или на Бога? Защо позволявате винаги на Сатаната да ви използува като свое разрушително оръжие? Не осъзнавате ли, че поддавайки се на злите му замисли, му позволихте да изиграе играта си? Не каза ли Христос: “От обичта, която имат един за други ще ги различите, че действително са Мои”? Затова, нека положим усилие за обичта на Бога да се усъвършенствуваме и да сме обединени.

Поискайте от Светия Дух да ви даде добродетелта на смирението. Няма да ви откаже, ако я поискате с вяра и искреност. И ще ви я даде. И тогава, когато станем една нула, в крайното смирение, Светият Дух може да извърши големи дела в нас, както и посредством нас. Поради тази причина, Светият Дух настоява да не се отнасяме като диктатори с названията, които взеха някои от вас, за да основат асоциация. Ако станете диктатори, играете си с огъня.

Не желая по никакъв начин да ви обезсърча, защото зная какви усилия положихте, за да бъдат оповестени и разпространени тези Послания. Прославям Бога за това, че ни даде толкова хора с воля, готовност и усърдие, за да хванат сърпа и да жънат тази богата реколта, която нито един от нас не беше подготвил. Този, който я подготви е Отецът ни на Небето и всички ние сме Негови работници.

Сега, когато биваме призовани, въпреки страшната си нищета, за едно мисионерско дело, трябва да останем обединени. Иисус ни зове да излезем и да християнизираме това дехристиянизирано общество. Затова, имаме дълг към Бога да предадем на другите, каквото получихме от Него.

Иисус казва, че ако казвате, че вярвате, без да евангелизирате, това е напразно. Евангелизирането е също така благотворително деяние, защото се извършва за спасението на душите. Който евангелизира, служи на Бога и на ближния. Да служи човек, както казах, се счита за благотворително дело, дава себе си на другите, жертвува се за другите. Дори и да се моли човек за другите е благотворително деяние, защото е сякаш пролива кръвта си за другите... Иисус ни казва в Писанията: “Който се опитва да спаси живота си, ще го загуби, и който губи живота си за мен, ще го спаси.” (Mт. 10:39)

Това, което иска тук Иисус е да давате повече себе си на другите, да давате живота си за другите безрезервно. Не бъдете като онези, които затварят живота си около себе си, за да са единствените, които ще се възползуват.

Зная, че мнозина от вас са призовани да евангелизират с тези послания и зная, че правейки това добихте плодове. Но, ще повторя едно предупреждение за онези, които имат склонността да разглеждат въпроси, които нямат никакво отношение към посланията, да бъдат много внимателни, когато дават свидетелство. Пазете чистотата на посланията и ако желаете, използувайте пасажи от Писанията. Не се опитвайте да обяснявате пророчества, ако са все още запечатани и Светият Дух не ни е осветлил, за да ги проумеем. Възможно е да допуснем големи грешки, опитвайки се да дадем личното си мнение и поставяме в опасност цялото послание. Казвам го това, защото зная как някои се опитаха да го направят и сгрешиха много и мина дълго време, докато поправя тази грешка.

Осмелявам се наистина да кажа, че от 14 години насам, Бог беше единственият ми Водач, Инструктор и Учител, но и мой Приятел същевременно, не обръщайки внимание на факта, че съм една достойна за съжаление грешница. Без въобще да се уплаши, че Делото Му рискуваше да бъде омаловажено, влезе в разговор с мен. Той говори и аз повярвах. Бог предаде Царския Си Скиптър на нещо несъществуващо. В много Свои послания казва ясно, че това, което дава на мен, го дава също така и на вас. Всичко се дава в полза на Църквата, в полза на народа Му и в полза на бъдещите поколения.

Всички знаем, че когато Бог се разкрива, то не е, за да ни каже просто “здравейте, как сте”. Когато светът е станал хаотичен и се е отдалечил от обичта на Бога, поставяйки като цяло сътворението в опасност поради злостта си, и когато в самия Му Дом, Неговите се обръщат срещу Него, знаете ли да е оставал някога мълчалив и да е оставял всичко в ръцете на Сатаната? Никога! Като грижовен Баща, какъвто е, Той се интересува за Своите деца и се разкрива, от безмерно Милосърдие, за да ни повика отново при Себе Си и да ни вразуми.

Намираме се в 14-та година на тези Послания и ви питам всички дали ви е възможно да посветите на това малък миг на размисъл тази вечер, прибирайки се в стаите си. Размислете върху това как приехме толкова много благодати, които не заслужавахме, от безмерното Милосърдие и Добрина на Бога. И как Царят на царете ни доведе в Царското Си Семейство, въпреки греховното ни и достойно за съжаление състояние. И как ни позова с името ни и се отнесе към нас с царско великодушие. Размислете как великодушната Му Ръка ви кани така, както сте, поради безмерната Си и изобилна обич, която изпитва към вас, да Го вкусите, да вкусите сладката Му обич. Нищожността ви нека спечели благоволението Му.

Не забелязахте ли, че Бог разкри на вас небето и земята и всички чудеса съществуващи под небето, зовейки ви и възлагайки ви тази мисия? Затова, възхвалете Святото Му Име, възхвалете Господа и Бога ни и възпейте Химна на Обичта Му, където и да отидете, ароматизирайки с благоуханен мирис този студен свят. Бъдете един.