27 ноември 1986 до 28 ноември 1986

27 ноември 1986

(Съмнения! Съмнения и съмнения!)

Сърцето ми трепти и дъхът ми секва, обзема ме ужас; аз съм най-нещастната, ако греша с всичко това. Ужас изпълва сърцето ми; ах, и дяволът се смее на страха ми… Боже мой, Боже мой, дай ми знак! Да не би да съм станала плячка на лукавия?

мир на теб! Аз съм Яхве и управлявам небесата и земята; Аз съм Всевишният; осланяй се на Мен, защото те обичам; ето,¹ дръж разпятието в ръката си; ² виж,³ сключих пръстите ти заедно; обичам те; ще разхлабя сега ръката ти; чувствай се обичана от Мен, дъще, и Ми се довери; върви в мир;

(“И каза Яхве на Моисей: “Сложи ръката си в пазвата си.” Моисей сложи ръката си в пазвата си, и когато я извади, ръката му беше покрита с проказа, бяла като сняг. “Сложи отново ръката си в пазвата си.” И когато този път извади ръката си, тя беше възстановена, точно както останалата част от плътта му.” (Изх. 4:6-7)

28 ноември 1986

(Чувствам се напълно обезсърчена; не съм искала всичко това да ми се случи. Защо да е така? Какво бях направила?)

дъще? никога не се обезсърчавай заради хората;

Никой не е с мен, никой не ми вярва. Луда ли съм? Защо ме обвиняват за това, че ми говориш?

погледни Ме;⁴ бъди щастлива! радвай се, че съм до теб; чувствай се щастлива, защото съм до теб; Аз, Иисус Христос, ще бъда винаги с теб; радвай се! дадох ти този дар да се доближаваш до Мен и да говориш с Мен по този начин, и вярвай Ми, дъще, когато ти казвам, че съвсем малцина притежават твоя дар, въпреки че са неизчислими по брой онези, които биха желали да имат твоя дар; затова се радвай! бъди щастлива;

1 Бог се готвеше да ми даде знак.
2 Взех с ръката, с която пишех, разпятие, което беше на масата.
3 Ръката ми беше толкова скована, че не можех да пусна нито разпятието, нито молива, нито да вдигна ръката си от листа. Но когато каза: ”Сега ще разхлабя ръката ти”, пръстите ми се отвориха.
4 Погледнах най-любящото Лице на Иисус. Изражението Му беше изпълнено със Състрадание.