12 октомври 1986
12 октомври 1986
мир на теб; Светлината ти дава напътствие; любима, живей мирно;
Искам да Ти кажа, че се чувствах спокойно и хубаво с Дан.
(Изпитвах носталгия по ангела си.)
остави го, защото е само Мой служител; Аз съм твоят Създател, Всемогъщият Бог;
Трябва да Ти кажа, че чувствах мир с Даниил, и че го обичам.
зная, остави го;
Веднъж ми каза: “Никой не е обичал толкова своя ангел, колкото ти.” Каза ли го наистина, имал ли го е предвид?
имал го е предвид; остави го сега и бъди с Мен; склони главата си на Мен; чувствай колко те обичам; ти си Моята дъщеря; Аз съм Небесният ти Баща и те благославям; Моя си; Аз съм Яхве, и никога няма да позволя на никого да ти навреди; чувствай обичта, която изпитвам към теб; чуй Ме:
гледах те да растеш от крехкото ти детство; държах те близо до Мен и изглеждаше приятна в Очите Ми; гледах те да растеш като полските цветя, които създадох; Сърцето Ми беше изпълнено с радост, гледайки те да растеш в Светлината Ми; продължавах да съм до теб; пъпката Ми започна да цъфти, беше стигнала до възрастта да бъдеш обикната; чувствах те и ти се радвах; чувствах сърцето ти и те благославях; четях желанията ти и се радвах, усещайки ги; останах до теб, помагайки ти да запазиш красотата си;
видях те да разцъфваш, затова те повиках, но ти не Ме чу; отново те повиках, но ти не Ми обърна внимание; идваше от време на време да Ме видиш и Сърцето Ми се радваше да те вижда; малкото пъти, когато идваше да Ме видиш, се изпълвах с радост! знаех, че си Моя, но ти изглеждаше сякаш Ме беше забравила; дори никога не усети, че съм близо до теб;
изминаха години; благоуханието ти те напусна; листата ти, изложени на суровите зимни ветрове, започнаха да падат; главата ти се огъна и листцата ти загубиха велурената си свежест и красота; слънцето започна да те изсушава; чувствата ти закоравяха; чуй Ме, гледах те със състрадание; не можех повече да издържам; много пъти се доближих до теб, чувствайки те, но ти толкова се беше отдалечила; не можеше да Ме разпознаеш; не познаваше вече Този, който се навеждаше над теб, държейки те и зовейки те с името ти;
тъгувах за изгубената ти красота, да гледам как държа в обятията Си измъчено, достойно за съжаление дете; гледката ти накара Сърцето Ми да плаче, защото можех все още да видя в очите ти слаб проблясък на обич, на обичта, която изпитваше някога, в младостта си, към Мен; вдигнах те при Мен, малките ти ръце се вкопчиха за Мен; усетих облекчение, гледайки детето Ми да се нуждае от Мен; взех те обратно у дома и те излекувах с всичката Си Обич; дадох ти вода, за да утоля жаждата ти; нахраних те и постепенно те възстанових с грижите Си;
Аз съм твоят Лечител; Аз съм твоят Изкупител; винаги ще бъда; никога няма да те изоставя; обичам те; Аз, Бог, никога няма да те оставя да се загубиш отново; зарадвай Ме сега и стой с Мен; Аз те отгледах, любима; ослаяй се на Мен, обърни се към Мен и Ме погледни; Аз съм Бог, Небесният ти Баща; проумей защо се намирам с теб; Аз, Бог, ще направя същото с всички останали Мои синове и дъщери, защото всички сте Мои; няма да ги оставя да изгорят на слънцето; ще ги защитя и възстановя; няма да чакам да видя как листата им се разпиляват; няма да чакам да ги видя ожаднели; помнете, Аз, Бог, ви обичам всички; ще ви обединя отново всички;
(В този пасаж Бог ми показа видение, говорейки за състоянието на душата ми. Ако бях умряла тогава, душата ми щеше да се намери на много тъмно място. Ето какво видях: видях себе си като малко дете, на около шест години. Видях се опъната на земята, лежаща на дясната си страна. Бях много слаба и почти нямах коса, изглеждаше много, много къса. Мястото беше много тъмно и небето черно.
Тогава чух себе си. Дишах със затруднение като човек, който страда от астма. Усетих как Някой стоеше близо до мен, зад мен. Самото Му присъствие беше утешително. Видях Го да се навежда над мен и да ме вдига в Прегръдката Си. Почувствах безкрайната Му Обич и видях това малко човече, което бях аз, да обръща очите си наляво, за да Го види. Бялото на очите ми беше жълто и се шокирах, виждайки колко болна бях! С малкото сили, които ми бяха останали, видях кокалестата си ръчичка да се протяга и отчаяно да се вкопчва в широкия Му ръкав. Едновременно с този жест почувствах Сърцето на Пресветия Бог: Сърцето Му преливаше от милосърдие, толкова милосърдие и обич! След това, с голяма нежност и загриженост ме пренесе в Дома Си. Като страж, Очите Му изобщо не ме напускаха. И ме отгледа като най-грижовна майка. И с обичта Си, ме излекува.)
| 
