Свидетелства на Миряни

Всички свидетелства приложени тук са откъси от оригиналните.

Чух Иисус да ме зове чрез гласа на Васула. Знаех го от момента, в който чух гласа й. Спомням си да казва “Иисус казва, имам Своите агнета, те ще Ме чуят и ще разпознаят гласа Ми.” Това беше Неговият зов. Тези слова минаха направо през сърцето ми. След това чух “Поколението ви е паднало по-долу от Содома.” Парализирах се. Не от страх, а защото осъзнах, че бях част от тази Содома и Гомора. Тръгнах си. Качих се в колата и се напътих към Делфт, който е на един част път от в къщи. Спомням си, че през цялото време се молих с “Отче наш” и “Радвай се, Мария”. Влязох във факултета, усетих, че нещо идва от главата ми, миризма като на билки или нещо такова. Помислих си: може би Иисус спаси главата ми, или е моят ангел хранител. Това е само началото на завръщането ми при Бога. Иисус ме поведе чрез Посланието Си на Истинския в Бога Живот в нов живот.

(Р. К., Aлкмаар, Холандия, септември 1999)

В продължение на почти две години, като непосредствен резултат от прочита на Истинския в Бога Живот, се чувствувах сякаш изживявам един вид меден месец с Господа. Всичко, каквото прочетох за нашия Господ, Благословената ни Майка, Светиите, и т.н. станаха “по-ярки”, благодарение на посланията Му към Васула – и към мен! Започнах да изоставям телевизионните програми, които обикновено гледах (“Стар Трек”, например), така имах време да чета посланията и да се моля повече. В действителност, посланията често ме караха да коленича – в дълбока и признателна обич за това, което Той направи и продължава да прави от Обичта Си към всички нас – и към мен. Молитвата ми стана по-лична, проста, интимна, нежна по начин, който никога преди не съм мислила. Започнах да желая да си поделям благодатите, които получавах –  сладостта в сърцето ми, така дълбоко трогнато – с други. Исках да се съобразят с искането на нашия Господ и на Богородицата за пост и повече молитва. Излежда ми невероятно, дори сега, но преди ИвБЖ наистина никога не съм си представяла колко горещо Иисус желае обичта ми!

(К. Х. К., С.А.Щ., септември 1999)

Откакто прочетох първата книга на ИСТИНСКИЯ В БОГА ЖИВОТ, вярата ми в Бога стана по-силна, защото разпознах Бог да пише в тази книга. Много съм признателна на Бога за това, че ми позволи да видя и да прочета всички книги (последния том 6). Бог е много добър с мен и с моето семейство. Никога не бих могла достатъчно да се отблагодаря.

(M. К., Австралия, септември 1999)

Процесът е започнал. Започнах да присъствувам на Литургията 40 мили далеч (това е най-близката Католическа църква тук в Библия Белт), да се изповядвам, да получавам Причастието и започнах да виждам нещата по съвсем нов начин. Бил могъл да кажа, че всъщност копнея да получа тайнствата. Започнах да мисля как да идвам по-често на Литергията, за Светия час, и т.н. Открих, че намерих отново “Дом”. Казах на своя свещеник, че е сякаш се връщам на мястото, откъдето започнах, но го виждам за първи път. Сякаш старите мисли на църквата са чисто измити и нов дух на радост и яснота присъствува. Започнах да чета посланията и те ме съживиха.

(Л. Д., С.А.Щ., септември 1999)

Скоро след това се присъединих към групата за молитва на ИвБЖ, където почивката в Духа стана редовно изживяване. Нататък, през април тази година (1999 г.) отидох с група от шестнадесет души на ИвБЖ на поклонение в Гарабандал. Един ден след пристигането ни, имахме служение за лечение проведено от двама свещеника посветени в разпространението на посланието на ИвБЖ (от. “Х” и от. Тони Саливан). След това служение се почувствувах добре за първи път след много години. В един ден бях освободен от всичките си медицински проблеми.

(П. Д., Ирландия, септември 1999)

По време на посещението на Ева Алън в Нюкасъл на Тайн (26 юни 1999), където тя ни показа видео на Васула (Васула в Кардиф 1997 г.) и последва беседа,  имах привилегията да стана свидетел на прекрасния феномен на Святото Лице на Иисус “да заличава” лицето на Васула, докато видеото се прожектираше. Косата й остана същата, но в рамката очертана от косата й чертите й се промениха в тези на Иисус. Беше същото като това от Плащаницата в Торино, но живо и дейно, докато тя предаваше светите Му слова. Лицето на Иисус беше по-скоро в черно и бяло – ясно и смело и естествено във всяко отношение. Наистина беше прекрасно да Го гледам и да чувствувам святото Му присъствие потвърждаващо Небесния произход на Истинския в Бога Живот. Феноменът продължи през цялата прожекция на видеото.

(Р. Д., Великобритания, септември 1999)

През миналата зима, навигирайки в интернета, открих сайта на Васула (Светият Дух е, който ме отведе там). След като прочетох първата тетрадка, знаех, че това е дар от Бога. Отпечатах посланията и ги показах на Паскал (моя годеник). Посланията ме накараха да разбера Святата Троица, накараха ме да разбера кръста, който нося, колко милосърден е нашият Господ. Гледейки около мен всички тези хора, които Го отричат, сърцето ми се изпълва с тъга, повече отвсякога досега и се моля всеки ден за тяхното завръщане при Бога. Понастоящем разбирам тайнствата. Виждате ли, преди не желаех да кажа греховете си на свещеник, предпочитах да ги казвам директно на Бога. Сега вече зная защо би трябвало и трябва да изповядваме греховете си на свещеник и в същото време разбирам смиреността... Когато отивам на изповед, наистина чувствувам Иисус да се намира там!

(M. Ж. Д., Канада, септември 1999)

Не мога да кажа, че книгите на Васула извършиха в мен този обрат към Бога. Мога да кажа, че наистина намерих просветление спрямо Божието дело в тези времена и обяснение на времената, в които живеем. Никога не се усъмних в истинността на писанията на Васула и ги намирам вдъхновени и винаги се радвам, когато ги получавам.

(Д. E., Виктория, Австралия, септември 1999)

Когато започнах да ги чета, беше ми трудно да ги оставя. Беше сякаш Иисус и Мария говорят с мен и чувствувах толкова силно обичта им към нас, което до голяма степен ме издигна. Бях в близост с Благословената Троица като дете в училището, затова прочитът на тази книга ме доведе още по-близо до Отеца, Сина и Светия Дух. Що се отнася до Мария, откакто мога да си спомня съм близо до нея. Майка ми ме насърчи към това, преди да започна училище. Посланията ми показаха колко много страда Иисус заради греха и колко Го натъжава това, че Неговите представители (клир и монаси) са се обърнали другаде и са изоставили своите паства. Отношението ми с Бога се подобри благодарение на тези послания.

(Р. Ф., С.А.Щ., септември 1999)

Посланията ме доведоха близо до Евхаристията, това не е просто символ. Проведох много битки и се уча все повече и повече. Посланията на Васула ни показват едно след друго близостта с Иисус и как да дойдем при Него с всички наши грижи и безпокойства независимо дали са малки или големи.

(A. Дж. Ф., С.А.Щ., септември 1999)

Това напълно ме промени, не само ме изведе вън от греховния ми живот, но промени коренно живота ми като цяло и по-специално молитвения ми живот. Първите послания толкова ме трогнаха, продължих да ги чета само, за да отида на Святото Тайнство – струваше ми се, че е единственото място, където могат да бъдат четени – беше Бог, който говори! Всяка вечер, след работа, ходех на църква, сядах пред Святото Тайнство и “слушах” (четях) Господ да ми говори... И започнах да “опознавам” Иисус, първо. Сърцето ми буквално се възпламени от Неговото.

(O. Г., Сантяго, Чили, септември 1999)

Имах едно изживяване, когато видях Христос с дълъг бях хитон на мястото на Васула един следобед, рано вечерта, в едно гимназиално училище в Гайтерсбург, МД. По-късно говорих със сестра си и научих, че също е имала това изживяване, както и една приятелка на сестра ми. Същия ден, привечер или малко преди, слънцето започна не само да се върти, но и да танцува и да се движи нагоре и надолу и от една страна в друга. Паднах на колене.

(Дж. Г., С.А.Щ., септември 1999)

Това, което наистина дълбоко ме вълнува е, че Вечният Отец се оплаква на Васула, че децата Му не Го познават, не Го обичат и дори толкова се страхуват от Него, че се молят на Иисус да ги защити от Отеца. Когато Васула повтори тези думи, почувствувах такава тъга за това, че Небесният Отец е толкова наранен от фалшивата представа, която ние, Неговите деца, имаме за Него. Бях привикнал да вярвам, защото ми беше казано от дълги години, че Той е Бог, който използува светкавици и огън, за да накаже хората, които се заблуждават... В момента, в който чух Васула да повтаря думите на Отеца, чувствата ми към Него се промениха. Оттогава се старая да имам по-любящи отношения и се старая да говоря за Неговата обич, така че да доведа децата си и други хора при Него.

 
(Л. Г., Ню Йорк, С.А.Щ., септември 1999)

Поглеждайки назад, през тези 5 години, опитвам се да видя коя е най-сериозната промяна, която се извърши в духовния ми живот и наистина не съм сигурна. Това, разбира се, опознаването на Господа, но усещам, че е получаването и оценяването на духа на покорство – покорство пред Божиите закони, папата и църквата – да стана толкова малък, за да може Той да стане всичко. В продължение на много години, мислех, че съм умен и че Църквата има празноти върху редица различни въпроси. За кратък период, сатнах православен Католик, въпреки че не непременно консервативен. Развих чувството на покорство към Светия Отец и започнах да разбирам повече защо позицията на Църквата върху повечето въпроси.

(В. Г., Ню Йорк, С.А.Щ., септември 1999)

Обратът при мен се извърши малко след като чух Васула вечерта на ноември 1996. Бях дълбоко развълнувана. Много скоро след тази вечер, отидох на изповед, където не бях ходила за повече от 15 години, научих се да се моля с розарията и започнах да ходя на Литургията в неделя, както и през седмицата. Именно чрез Истинския в Бога Живот започнах да копнея за по-дълбока връзка с моя Бог и да предавам волята си на Неговата като върховен акт на вяра и обич. От посланията узнах за необяснимо голямата обич на Бога към нас.

(A. Г. Д., С.А.Щ., септември 1999)

Благодаря на Бога за вдъхновението на тези книги. Подсилих се много от тези послания. Бях добър католик преди и сега смятам, че съм малко по-добър, защото в тези послания изглежда наистина Бог разкрива себе си в тези модерни времена. Нямах голямо просветление, но мисля, че съм по-добре с всеки изминат ден, въпреки че имам своите изкачвания и спадания. Зная, че историята не е завладяваща, но искам да кажа, че тези послания наистина ми помогнаха.

(K. Дж. Г., С.А.Щ., септември 1999)

По време на изказването на Васула, продължих да усещам мириса на рози, въпреки че това, което виждах до статуята на Богородицата близо до мен, бяха гладиоли. По време на почивката, попитах съседа си по място за това и ми каза, че е от Благословената ни Богородица – тя винаги придружава Васула, където ходи. Беше най-красивото ухание, което някога съм мирисала и вярвам, че беше Богородицата.

(K. Г., С.А.Щ., септември 1999)

Бях въведена в посланията на Васула Риден чрез отец Хенри Бордо през 1991 г. в Остин, Тексас. Едно от най-големите въздействия върху духовността ми е, когато започнах да проумявам близостта на Бога и че е наистина веждесъщ. Израснах, смятайки Го за далечен Бог в Космоса и прекалено зает за моите малки проблеми. Никога не се уморявам да го споделям това с другите, говоря на млади и на възрастни за близостта, и това се превърна в истинска реалност за мен.

(M. Д. Б., Грюб, Тексас, С.А.Щ., септември 1999)

Животът ми преди ИвБЖ не беши покварен, но ми харесваше да излизам навън, да се наслаждавам на удоволствията на плътта и нито въпрос за молитва. Розарията беше за мен украшение, за да се окачи на огледалото. Започнах да чета ИвБЖ и осъзнах веднага интимността на Бога с Васула, интересът към всяка подробност от живота й. Интимността е трудна, защото съм от разведено обкръжение и емоционалното и физическо насилие са ме обезчувствили много. Търсенето на истината започна.

(Р. Х., Замбия, септември 1999)

През 1992 г., четейки Sentinel попаднах на малка статия относно една Гръцкоправославна госпожа, Васула Риден, който идва в Австралия с послание от “Бога”. Имаше малка снимка с ръкописния почерк на нашия Господ, което ме порази. “Това е от небето.” – Трябва да отида и да чуя, какво има Той да каже. Планирах внимателно това пътуване, защото бях в къщи с възрастната си майка и трябваше бързо да се върна. Този ден беше най-щастливият ден в живота ми, защото се прибрах от града с първите две издания на “Истинския в Бога Живот”, и животът ми се промени. Бях толкова щастлива. Чета ги постоянно – вече за шести път. Те са радостта на живота ми. Започнах да се изповядвам, да ходя на Литургия, и всекидневна молитва – Господ е сега моят живот, и моята Радост, моята единствена обич.

(Дж. Х., Австралия, септември 1999)

Едва след прочитането на вашите послания можах наистина да повярвам, не се опитвам вече да разбера защо, просто приемам, че Бог иска от мен да Го обичам, Иисус и Мария. Старая се да ходя ежедневно на Литургията и да приемам Иисус в Благословеното Тайнство, старая се да казвам Розарията всеки ден, преди на направя, каквото и да е друго нещо, казвам молитви всяка сутрин към Божието Милосърдие и посвещавам себе си на Пресвещеното Сърце на Иисус. Казвам също така трите молитви, които Иисус ти поиска да ни ги дадеш. За да направя дългата история кратка, искам да знаеш, че молитвеният ми живот стана най-важното нещо в живота ми, искам Иисус да е на първо място и имам пълно доверие, че нашата Майка Мария се вслушва в молитвите ни.

(Б. Х., Канада, септември 1999)

Ние сме Православно семейство от Букурещ (Румъния). Запознахме се с “Истинския в Бога Живот” през 1994 г., когато една Гъркиня монахиня Католичка ни даде един брой на списанието "Stella Maris". Всички появявания на Благословената Дева и посланията ни ДЪРЖАТ ЖИВИ. Всички тези небесни прояви ни направиха повече Християни и да обичаме религията, в която се родихме. Това отвори сърцата ни.

(Л. И., Румъния, септември 1999)

Посланията на Истинския в Бога Живот ми дадоха прозрението, че Бог е реалност – че Той действително разговаря с някого. Вярата може да отиде толкова далеч, без някакъв обратен знак. Предполагам, че не съм по-различен от “мнителния” Томас от времето на Иисус на земята с Апостолите.

(Г. K., Австралия, септември 1999)

Ако ИвБЖ е лъжлив, тогава къде се намирам? Молитвеният ми живот претърпя значителна промяна и сега поднових и ходя ежедневно на жертвата на Литургията и веднъж месечно на Изповед, обичам да прекарвам време пред Благословеното Тайнство. Не съм “чевствувал Литургията” толкова до тези дни. За мен Литургията е ре-активизиране на Голгота, а не паметно чевствуване. Вече не работя в неделя и водя много по-спокоен живот. Посветих живота си на Свещеното Сърце на Иисус и на Неопетненото Сърце на Мария.

(A. K., Нова Зиланвдия, септември 1999)

Отворих отново книгите на Васула. През лятото на 1994 г. открих Божия мир. Всяка вечер чета много страници от нейните книги и когато заспивам никога не съм изпитвала такава радост и се събуждам с чувството, че Иисус е на моята страна. Мога да говоря по цял ден с Иисус, когато посещавам боготворението 4-5 пъти в седмицата. Толкова е лесно да чувствувам Божието присъствие и Неговата обич. Хората вече коментират мира, който имам... От онова лято, молитвеният ми живот продължава да се ръзцъфтява – сигурно, понякога имам и сухи периоди. Ходя ежедневно на Литургията.

(С. K., С.А.Щ., септември 1999)

Бях много впечатлена от посланията, но напълно неподготвена за това, което видях. На два или три последователни пъти, когато Васула вдигна главата си видух лицето на Иисус наместо това на Васула. Видението оставаше всеки път, когато тя обръщаше главата си към подиума. Не само не се изненадах, но спомням си, че си помислих колко необичайно е да гледам лицето на мъж и да чувам гласа на жена. По това време просто не отбелязах значението на случилото се. Видението е като на изображението върху корицата на книгите на ИвБЖ, но с нещо, което приличаше на златен метален ореол на мястото на косата на главата Му. Въздействието на случилото се ме порази на следващия ден.

(Ж. K., Саратога, септември 1999)

Личният ми опит от диалозите на Васула с Иисус е, че ме накара да мисля и да чувствувам Иисус по нов начин... по жив начин... Сега мисля непрекъснато за него като за някого, който е реален и жив, а не само изображение на миналото, който е бил тук и ще дойде в края на времената като съдник на света... Той е с нас при всяка стъпка по пътя... Старае се да събере обратно при себе си разпръсналите се овце, не ги изоставя, продължава неимоверно да страда поради неверието и безразличието на хората към неговото присъствие и делата му.

(Х. K., Йерусалим, септември 1999)

Това е, което виждам: Слушам по-внимателно четивата от евангелието по време на литургията и вземам повече, отколкото беше в миналото. Искам да опозная Отеца (Авва) по-интимно и ми харесва да говоря на другите за Бога и за Неговата невероятна доброта и обич. Вече съм по-наясно за разликата между Божията воля и моята воля и се старая много да живея в Неговата воля.

(Г. K., С.А.Щ., септември 1999)

Този “Химн на Обич” ми беше даден от един мой скъп чичо. Чувствувах се като дете получило особен подарък за своя рожден ден. Колкото повече четях тези послания на Обич, толкова повече се влюбвах в Иисус. Времето ми за молитва се увеличава все повече и повече в интимната обич с моя Господ. Той е в мислите ми сутрин, обед и вечер, дори в съня ми. Наистина открих наново Иисус по един нежен и интимен начин.

(П. K., Одарио, Канада, септември 1999)

Произхождам от мюсюлманско семейство от Босна, но никой в семейството не практикува вярата. Бях много горда от своя атеизъм и свобода! През януари 1997 г. моята приятелка от училището Мария-Драгица дойде след много години да ме посети и разбира се носеше със себе си книгата с посланията на ИвБЖ, защото тя ги превежда... Веднага след като прочетох първата книга се влюбих в тези послания... Много скоро се включих в редовни уроци по катехизис за Кръщението, Великден и през същата година, 1997, бях кръстена. И не само аз, но също така моят брат (който също си поръча всички книги на ИвБЖ), дъщеря ми, племенникът ми и неговата приятелка – пет души от нас! Миналата година, 1998, синът ми и неговата приятелка също бях кръстени и няколко месеца по-късно се ожениха в църквата, разбира се. Бог ни изпълни с благословиите и с Тайнствата си.

(E. K., Загреб, Хърватско, септември 1999)

Докато четях, почувствувах дълбоко в себе си, че всичко е вярно. Плаках като Васула за греховете си, за студенината и безчувствието си спрямо Бога. Осъзнах колко обиждах Господа. Днес мога да кажа, че истинската ми промяна, истинското ми завръщане при Господа стана благодарение на посланията, които Бог даде на Васула.

(C. K., Франция, септември 1999)

Чрез това приех по-дълбоко факта, че Бог обича дори мен... това от време на време изиска да си го припомням. Той иска лична, близка връзка с всички нас. Всички ние сме важни за Него... По време на едно от изказванията на Васула в Петербороу, Одарио, на два пъти лицето на Иисус заличи това на Васула за няколко секунди. Бях скептичен и не го казах на никого за дълго време. ИвБЖ направи вярата ми по-дълбока, по-богата, много по-лична и сърцето ми копнее за единството на Църквата – особено за обединяването на датите на Великден, завръщането на Русия при Бога... така че Бог да е Всичко за всички... ИвБЖ постепенно ме отведе по-дълбоко в сърцата на Пресвятата Троица, Мария, Св. Йосиф и всички ангели и светии.

(Р. Л., Одарио, Канада, септември 1999)

Започнах да чета Томовете и открих дълбок “мир” да расте в живота ми. Продължих да “говоря” на нашия Господ и да се уча да Го “слушам”. На много пъти се усъмнявах в това, което наистина става с мен и че е нашият Господ, който ми говори, а не е умът ми, който отговаря на въпросите ми. И тогава, всеки път след молитва и разговор не ми оставя съмнение.

(В. Л., Австралия, септември 1999)

Молитвеният ми живот се подобри след прочита на Истинския в Бога Живот и следвам съветите на Иисус, правейки, каквото ми е възможно, за да почувствувам всяко слово, което изричам в молитвата си. Сега се моля и по-бавно. Преди да прочета Химна на Обич на Иисус, обикновено се молех близо час в деня за спасението на душите и за Светите души. Сега се моля в продължение на три часа и половина всеки ден и включвам в това време някои от молитвите, които Иисус продиктува на Васула. Също така, всеки ден предоставям волята си на Бога, както Иисус показа на Васула, че желае всички да го правим това...

(E. Л., Австралия, септември 1999)

Нещо или някой ме накара да взема книгата и да я препрочета. Не можех да я оставя. Бях напълно и цялостно прикован от обичта на Бога към Васула и към нас, неговите деца. Видях го това в различна светлина, свята, чиста, тази голяма обич на Мария и Иисус към нас, която скача извън страниците и влиза в сърцето ми. Тогава, започнах да се моля с розарията, както се иска в книгите на ИвБЖ, в началото беше толкова трудно да се моля дори и с една десетица, но постепенно стана по-лесно. Отне ми месеци да се науча да се моля с цялата броеница.

(Дж. M., Австралия, септември 1999)

Обичам да чета посланията на Васула, защото са наистина вдъхновени и в стила на Христос, толкова прости за четене и разбиране. Чувствувам, че завръщането ми при Бога не е пълно, но е такова, каквото е, и това също го прави вълнуващо. Това е като изкачване на хълм, вие си мислите, че сте стигнали на върха, когато друг хълм ви очаква. Срещнах Васула веднъж в Шотландия и бях впечатлен от това, което тя каза със своята простота.

(Н. MакГ., Шотландия, септември 1999)

Взех отново книгата “Моят Ангел Даниил”. Чета и препрочитам. И извиках. Също така, започнах да чета посланията от уебсайта. Сякаш са написани точно за мен. О, каквото казва Иисус е толкова вярно. Започнах да Го опознавам и започнах да Го обичам. Зная много добре, че не Го обичам достатъчно, но ми даде всичко, което бях Му поискал. Обичта ми към Него ще продължава да расте. Ходя отново на Литургията и често, всичко това дълбоко ме вълнува. Моля се отново и съм най-щастливият, когато често си мисля за Него.

(M. ван ден M., С.А.Щ., септември 1999)

Бях уморена, болна и се чувствувах изоставена от Бога. Беше тогава, когато взех книгата “Истинският в Бога Живот”, първи том. Животът ми се промени. Разпознах веднага гласа на Иисус. Знаех, че съм Божие семе. Знаех, че произхождам от него. Бях закопняла да чуя гласа му и зная как се чувствува за това поколение. Поглъщам книгите, когато ги получавам.

(Ф. M., Сан Франциско, С.А.Щ., септември 1999)

Няма съмнение в ума ми, че се възползувах неизмеримо от прочита на диалозите на Васула. Тя ми даде възможността да видя и да чуя Иисус, както не бих могъл да си представя. Откровенията й са потресаващи, защото представя Иисус като реално лице, както беше и е. Тя ми помогна значително да се свържа и да се моля на нашия Господ. Благодарение на откровенията на Васула животът ми коренно се промени, приближавайки ме повече към нашия Господ. Това са първите диалози на ясновидка, които чета в дълбочина и съм дълбоко, дълбоко развълнуван.

(Д. Г. M., Витлеем, ПA, С.А.Щ., септември, 1999)

Бях на почивка в Англия и имах на разположение време за собствените си занимания, така прочетох Десетте Божи Заповеди. Бях шокиран и се засрамих от себе си, когато разбрах колко бях съгрешил срещу Бога, без въобще да го зная това. Моите разбирания върху заповедите бяха нула, преди ИвБЖ да ме научи. Бях изумен как толкова много аспекти на греха се намират в една фраза и че заповедта “Не убивай” не е просто за убийците. Прочитайки тази тънка книжка, се събудих и започнах систематично да следвам целия курс на тези прекрасни учения. Беше написана точно по начина, който имах нужда. Дано писанията на Васула да се учат в Църквата.

(К. Х. M., Швейцария, септември 1999)

По удивителен начин страниците ми говориха веднага и знаех, че това е Бог. Часовете минаваха в пълно съсредоточение и преживях силни емоции. Както научих от Иисус, бях поразен колко е страдал заради моите грехове. Сега, нося лична отговорност за себе си и като виновен за нараняването Му, както тези, които забиха тръните в челото Му. Сълзи на мъка потекоха и пожелах да се покоря на написаното в писмото, да поправя и да стана едно от Неговите надеждни деца. Обичта Му към грешниците ме изпълни с благоговение. Когато ни позова да се завърнем при Него, знаех, че това току-що се беше случило в салона ми при Неговото присъствие. Това беше най-важното събитие в живота ми, наистина е чудо.

(В. M. M., Швейцария, септември 1999)

Сега осъзнах или посланията ме накараха да осъзная какъв приятел имам в Иисус. Той е най-добрият ми приятел, моят спасител, моят другар, моята сигурност, моят водач, моето ВСИЧКО. Посланията ми помогнаха да приема и да уважа други религии и отстраниха страха и чувствата, които имах за тях. В тези дни нямам никакъв проблем да се моля за Единството на Църквите.

(E. M., Кения, септември 1999)

Когато Васула дойде в Лусака, Замбия, през 1993 г., нямах представа за нейната мисия, докато моята племенница не ми каза за нея... От този момент, душата ми жадуваше за тези послания, исках много да узная това, което Господ Иисус ни казва... Прочетох посланията с ентусиазъм и интерес. Беше великолепно изживяване – пълно с радост и възхищение. Докато четях посланията на обич, чух гласа на нашия Господ в същото време в сърцето ми. Прикрепих се към тези благовестия и независимо, че съм грешник, пристрастих се към този химн на обич. Желая много да се срещна с тази благовестителка.

(Р. M. M., Замбия, септември 1999)

Откакто прочетох посланията на Христос написани от г-жа Васула, изпитах духовно обновление в живота iи. Изпитах обичта на Бога във всичко, каквото върша. Видях Иисус много близо в живота си, а не отдалечен и непознат, както преди. Също така, увеличиха се доверието и вярата ми в Бога. И съм склонна да го повиквам през цялото време да дойде и да си подели с мен деня ми. Вече не се чувствувам сама. Укрепих вярата си в Католическата Църква и развих обичта и разбирането си към Християните от другите вероизповедания, защото виждам как нашият Господ ги обича всички, без да ги разграничава и осъжда. Възхвалявам Бога за това, че задълбочава вярата и обичта ми към Него и се грижи за мен вън от всяко възприятие.

(С. Н., Кения, септември 1999)

Тогава, един ден, докато бях в уебсайта, кликнах върху “Ръкопис” и това, което се появи на екрана ме удари като гръм. Гледах с отворена уста това, което ми изглеждаше като ангелски почерк! Заинтересован от калиграфията, нямах думи да опиша този красив, величествен, последователен и елегантен почерк. Не знаех какво да предположа. Взех го за собствения почерк на Иисус. Разбира се, сега зная по-добре, но небесното вдъхновение в този феномен не подлежи на съмнение, в действителност никога не е бил. Това е благоволение с необясними пропорции за това, че Бог склони да остави това поколение свидетел на ръката Си по време на работа, посредством избрания от Него инструмент Васула!

(Дж. Л. Н., Кения, септември 1999)

За първи път взех книгата на г-жа Васула от една моя приятелка (Католичка) и в резултат на писанията и прочита, мислите ми са обърнати към Господ почти през цялото време – чувствувам присъствието Му около мен всеки ден. Обичта, която изпитвам към човечеството и състраданието са невероятни (това се засили с посещението на Васула). Бивайки близо до тази значима госпожа ме научи да имам истинска обич към хората наоколо, защото това е, което забелязах в живота й.

(M. Ф. Н., Кения, септември 1999)

В такава степен, че откакто започнах да чета Истинския в Бога Живот, започна пътуването ми обратно към Бога. Ходех на неделната Литургия, но бях хладна. Съществуват много неща в живота ми, които трябва да се променят. Имах много гняв в себе си. Този гняв е самоунищожаващ, защото бях много нещастна и изригвах в гняв срещу семейството си, която ме разстройваха. Пътуването започна, когато започнах да разбирам събитията в Меджугорие. От заинтересованост към Меджугорие, започнах с Истинския в Бога Живот и след това с Поемата на Човека Бог. Започнах да чета Божията Обич и Милосърдие. Но в началото не се вслушвах достатъчно. Тази година започна истинската ми промяна, тъй като преминах от хладна Католичка към една по-гореща и по-отворена за Словото на Бога. Имам възможността да ходя ежедневно на Литургията и приема Господа в Святото Причастие.

(M. O,Х., Австралия, септември 1999)

Бях се завърнал при Иисус и Християнството първоначално през 1980 г. – след това в Католицизма през 1984 г. Това бяха потресаващи събития в живота ми, но започнах да чета  ИвБЖ едва няколко години по-късно. Независимо от това, четенето на посланията промени представата ми за Иисус и ме накара да се влюбя напълно в Него.

(Д. П., Канада, септември 1999)

Бях вярващ и практикуващ Християнин преди ИвБЖ, но сега съм много повече. Съпругата ми се превърна в истински вярваща. Животът ни се промени напълно. Сега, живеем в света, но не сме от него. Вярваме и обичаме нашия Бог повече, от когато и да е било преди и все пак чувствуваме, че не е достатъчно. Искаме да Го обичаме повече, както и нашия ближен!

(Дж. П., С.А.Щ., септември 1999)

Аз съм много емоционален човек и чрез Истинския в Бога Живот развих повече своя самоконтрол и както препоръчва Св. Тереза от Лизие не говоря за проблемите и не се оплаквам на другите и ги предоставям на Бога, макар че много пъти неуспешно. Становищата и отношението на другите обикновено силно ми въздействуват, но сега намирам, че тези ефекти са се намалили и са притъпили емоциите и сякаш са заместени от едно спокойствие, предполагам.

(Дж. П., Австралия, септември 1999)

Прочитът на посланията промени представата ми за Иисус и ме накара изцяло да се влюбя в Него. Мария първа беше дошла при мен, от посланията на Дон Габи и ме подготви да срещна Нейния Син чрез ИвБЖ. Четях и двете едновременно, докато стигнах до края на посланията. Сега започнах с ИвБЖ том 1. Не зная как да изразя промяната си, освен да кажа, че понякога плача от копнеж да видя Иисус лице в лице.

(Д. П., Канада, септември 1999)

Прочитът на посланията на нашия Господ напълно ме промени. Разбрах кой е Бог, кои са грешките ми и тежките ми грехове. Чрез Своето провидение, Той ми протегна ръка и възобнових практикуването на тайнствата, които бях изоставил в продължение на петнадесет години. Чрез изповедта, това проявление на Неговото Пресвято Милосърдие, можах да се помиря с него.

(A. П., Франция, септември 1999)

През май 1994 г. дъщеря ми направи Първото си Причастие и искам да добавя, че не бях сигурна дали да я оставя да направи своето причастие, защото аз самата не бях уверена за това. Майка ми беше оставила първия и втория том на тоалетката в стаята ми, без да ми го каже... От първата страница на тази книга се започна едно постепенно лечение и мир влезе в душата ми. Все още се боря и се запитвам за неща, но малко по малко Иисус излива словата си върху мен. Мисля, че откакто взех том 3, бях напълно убедена, че това е от Бога. Завръщането ми при “Реалния” Бог започна. Научих се как да говоря на Святата Троица интимно, като на най-добрите ми приятели. Научих се да обичам, да уважавам и да почитам нашата Майка, Мария.

(Ф. В. П., С.А.Щ., септември 1999)

Una serie de búsquedas espirituales me han llevado a encontrar finalmente el Camino,la Verdad y la Unica Verdadera Vida, la Verdadera Vida en Dios. Es así y de tantas otras formas, como poco a poco mi Señor Jesús, junto a su Madre SAntísima, me han atraido hacia El.
(Y. R., Venezuela, September 1999).

Аз съм и винаги бях Протестант (Методист). Един скъп мой приятел Католик ми показа видеото. Веднага закупих всички томове, които бяха издадени дотогава и погълнах посланията. Такава съвършена обич!!!! Такава нежност и благородство показва Иисус към Своите любими! Как бих могъл да не се променя от тези послания. Започна да се моля с розарията и прибавих молитвите, които Иисус диктува на Васула към всекидневните ми молитви. Мисля да приема Католицизма, но имам чувството, че Иисус иска от мен да остана във вероизповеданието, с което съм свързан. Вселенските послания учат, че всички сме част от Едно Тяло. Вярвам, че изливането на Обичта съдържаща се в посланията на Иисус към Васула ми помогнаха и ми дадоха достатъчно сила да стигна дотук. Намирам се в затвор за млади нарушители. Нямаше да мога да го превъзмогна, ако не бях изпълнен с доверие към Обичта, която Иисус показа към мен посредством тези послания.

(K. Р., С.А.Щ., септември 1999)

Копнеех истински да опозная Господ на лично ниво. Да Го издигна  над вярата и четивата на Евангелието. Една година по-късно, по време на посещение в Затворите Шапленси, забелязах на една маса заедно с други духовни книги за прочит от затворниците, копия на том 1 от Истинския в Бога Живот... През седмицата не можех да извадя книгата от ума си и чувствувах силно желание да прочета Посланията за себе си. Така, когато се върнах поисках да заема един том. О, беше сякаш едно цвете се отвори в сърцето ми, за да пие от невероятната роса на откровението и обичта. Сухата ми душа се напои от Живота в Посланията. Най-сетне започнах истински да опознавам своя Бог и Иисус с интимност извън това, за което бях копнял и умолявах. Започнах едно духовно пътуване, от което нямаше връщане или спиране. Денят изгря, когато изведнъж и напълно излязох от тъмната си депресия, като освободен затворник! И, това е чудото за мен чрез Истинския в Бога Живот, че, когато ако една седмица след това ми казаха, че имах рак, новозавърналата се радост, с която Господ беше изпълнил сърцето ми не се провали нито за миг.

(К. Р., Англия, септември 1999)

Ние и двамата сме повече от впечатлени от Васула и бяхме на няколко от срещите й в района на Ню Йорк, в Лонг Айланд. Посланията й със сигурност насърчиха мнозина от нас в това да се научим да се доближим по-интимно до Иисус, да Го обичам повече и да Му благодарим повече за всичката Му добрина и безкрайно милосърдие.

(К.Р., Ню Йорк, С.А.Щ., септември 1999)

Посланията на Истинския в Бога Живот ми донесоха радост, любяща близост с Иисус. Описанието, което прави за Себе Си като просяк облечен във вретище, носещ Сърцето Си в ръцете Си, молейки се за обич, прониза дълбините на сърцето ми, ума и душата ми. Няма никога да бъда същата.

(К. С., С.А.Щ., септември 1999)

Благодарение на тези писания обичта ми към Католическата Църква нарасна много... Възможно най-голямо покорство към нашия Папа, Йоан Павел, Викария на Христос... Понастоящем ходя ежедневно на Литургията, моля се с Розарията, коленича пред спиранията и обичам моя Иисус над всяко друго нещо. Животът ми се изпълни с мир и радост.

(С. С., С.А.Щ., септември 1999)

Израснах като Протестант Християнин, но станах атеист, откакто в колежа станах привърженик на еволюционизма... Сега, прочетох всяка дума от първи до десети том на ИвБЖ много пъти. Започвам деня си в църквата с молитвената броеница последвана от утринната Литургия. Редовно посещавам заедно с други Иисус при боготворението. Старая се да съзерцавам Иисус през целия ден, изразявайки своята признателност за благословиите Му и опрощаването на греховете ми и обичта ми към Него. Приносът ми към Църквата и благотворителните организации се увеличи. Обичам, повече отвсякога Римокатолическата църква и нейния прекрасен Папа Йоан Павел II. Не мога да помогна, но вярвам, че всеки, който е открил ИвБЖ ще бъде отведен от Светия Дух да направи същото и да обикне Троичния ни Бог над всичко.

(Р. С., С.А.Щ., септември 1999)

Беше по време на нейното (Васула) изказване за личния й живот и пречистване (Замбия, ноември 1993 г.), когато осъзнах колко ужасна е душата ми в очите на моя Създател. Когато се върнах в къщи вечерта, заключих се в стаята си и разглеждайки миналия си живот установих, че е бил греховен – никога не обичах Бога по начина, по който би трябвало, въпреки че ходех редовно на църква в неделя, беше от задължение без обич. Хлипах с угризения, виждайки как преследвах своя Господ, засрамих се от миналото си състояние на живот като си припомних всички свои допуснати грехове. За първи път се чувствувах така и тогава видях, че доставях радост на сатаната, а не на своя Създател, когото обожавам и благодаря за това, че ми даде живот и обич.

(И. С., Замбия, септември 1999)

Посланията на Истинския в Бога Живот не само подобриха личния ми молитвен живот, но също така ми дадоха по-голямо разбиране и осъзнаване на Божията обич и близост към нас.

(E. Д. С., Австралия, септември 1999)

В началото чувствувах известно неудобство да чета за обичта на Бога към Васула и Негова Страстна Любов към нея (и към всички нас). Не си представях Бога строг, но това е сигурно различно от всичко, което бях очаквал. Спрях да чета, докато успея да приема реалността на това, което четях и слушах за първи път... много дълбоката и страстна обич на Бога към нас, несъвършени и слаби. Наистина е повече всичко, което бих могъл да си представя. Когато започнах отново да чета, бях завладян от радост и увереност. Няма никакви съмнения. Божията топлина ме обгърна. Започнах да чета откъси на семейството си.

(Б. С., Австралия, септември 1999)

Преди шест години, когато бях на 32 години, отидох една вечер в Меджугорие, и госпожата, която даде свидетелство там ми даде първия том на Истинския в Бога Живот да го прочета. Беше моето разбуждане в дълбокия смисъл на думата и въвеждането ми в един живот, където обичта на Иисус е безспорно осезаема. Бих могъл да го опиша като начало на една необвързваща кореспонденция и след това се влюбвате в това лице, и постоянно се удивлявам как е възможно да ви обичат толкова много.

(К. Ст. П., Нова Зиландия, септември 1999)

Когато ми дадоха посланието на Васула, проумях по нов и по-ясен начин копнежа на Иисус да ни извади от нищетата ни и да ни направи съвършени в Него, както направи с нея – това ми даде надежда, че и аз съм в Неговия план на радостно избавление, като Му дам волята си в искреност. Второто откровение, което получих чрез тези послания е, че аз като Протестант не се доверих да почитам Св. Богородица от страх да не я превърна в идол. Тези страхове напълно се провалиха, когато разпознах абсолютната радост на Иисус от това, че Бог издигна това Неопетнено Сърце, чиято радост е да ни отведе при Иисус. Идвам при нея, знаейки, че това е желанието на Троицата. Третото нещо е, че се научих да Му благодаря за физическото страдание (херпес зостер в продължение на десет години), и мога да се надявам, че ми се позволява да си поделям Неговите страдания в избавлението на този изпаднал свят.

(E. Г. С., Канада, септември 1999)

ИвБЖ увеличи познанията ми за Иисус и Святата Троица. Чувствувам се по-близо до тях (или ги познавам по-добре). В желанието да се моля за моите сънародници, които понасят труден период (изпитания) и да помогне Иисус да се спасят, колкото се може повече души направляващи се в ада, аз и семейството ми се молим с розарията, когато можем. Накратко, молим се повече.

(К. T., Австралия, септември 1999)

Открих себе си често при прочита на посланията да се просълзявам ( за тези, които ме познават, аз съм труден човек). Постепенно, колкото повече чета посланията, толкова повече желая да чета. След като от години бях го изоставил, започнах отново да се моля, да чета писанията повече и дори да ходя на изповед (нещо, което от години не съм правил). Също така, започнах да виждам, че думите на Иисус отправени към Васула важат и за мен, за моя живот. Писанията придобиха смисъл, видях навсякъде нова светлина, почувствувах се по-близо отвсякога до Отеца. Осъзнах повече отвсякога колко голям грешник бях, но в същото време до каква степен Иисус е готов да прости, без колебание, без порицание.

(Г. T., Рим, септември 1999)