Свидетелства на Миряни

Всички свидетелства приложени тук са откъси от оригиналните.

Четейки посланията на Истинския в Бога Живот, животът ми се промени и в мен се извърши дълбок обрат. Ако бих могла да кажа, обикнах Католическата Църква и всичко, каквото представлява Християнският свят. Вярата ми се издигна в степени, което не вярвах, че е възможно. Особено обичта ми към Благословената Троица и нашата Богородица. Освен това, имах една опитност, както Васула със сина й, когато една ранна сутрин, към 01.00 часа Иисус ме попита три пъти посредством малкия ми син, Роберто, който дойде почти, спейки при мен, докато аз четях посланията на ИвБЖ и ме попита дали Го обичам. Това стана три пъти последователно и всеки път връщах отново сина си в кревата. Това събитие ми се разкри едва няколко седмици по-късно. Благодаря на Благословената Троица за това.
(M. В., Йоханесбург, Южна Африка, 1990 г.)

След прочита на ИвБЖ през 1991 г., осъзнах красотата, обичта и изтънчеността на словата на Бога към нас, и усетих дълбочината на завръщането ми при Бога благодарение на ИвБЖ. След прочита, осъзнах повече Бога в Неговата сладост, благородство и как ни прощава. Действуваща съм и жива, благодарение на усещането на личната Му Обич към мен в живота ми. Обичта ми към Бога порасна, и ИвБЖ е химн на Обич от небето..
(A M., Австралия, 1991 г.)

От 1991 г. прочетох всички книги на ИвБЖ. Намерих в тях много красота. Опитвам се много сериозно да следвам това, което Иисус иска от нас. Независимо от многото ми несполуки и чувство на усамотение, намерих силата да се доверя на Иисус. Зная, че съществува причина за всичко, каквото става в живота. Посредством ИвБЖ зная, че Иисус има контрола. И това ни дава сила. Доверието ми има голям напредък.
(Ф. У., Австралия, 1991 г.)

Като Християнка, бях кръстена в Светия Дух. Мъжът ми ме остави, тъй като не можеше да понесе религията ми и Християнството. Молитвите ми го върнаха обратно след седем години и встъпихме отново в брак. Книгите ИвБЖ на Васула дойдоха в ръцете ми малко след това, през 1992 г., по чудо. От самото начало, прочитайки първата книга, почувствувах, че Иисус говори лично на мен. Едва след като прочетох първата книга, прочетох, че Иисус казва да поставяме нашето име на мястото на името на Васула. ИвБЖ премахна всяко мое объркване. Зная къде се намирам с Бога. Чета библията си почти всеки ден, и мъжът ми понастоящем чете книгите на Васула, и е станал по-мек спрямо мен, и така имам свободата да изразя духовния си живот, без предишните ограничения.
(В. Х., Австралия, 1992 г.)

След като прочетох книгите ИвБЖ, въпреки че бях се завърнала вече при Бога, постепенно се подобрих в молитвения ми живот и най-вече, проумявам и обичам повече Троичния Бог. Също така, изпитвам обич и към Отеца и Светия Дух. Когато Васула беше в Сидней, в Австралия, през 1992 г. и стоеше близо до мен, забелязах как Иисус говореше чрез нея.
(Дж. К. K., Австралия, 1992 г.)

Преди близо 10 години, бях в Португалия и от един свещеник, от. Джоаким Милейрос, узнах за “Истинския в Бога Живот”. След като прочетох първите три тома, почувствувах много силен зов, че трябва да дадем на човечеството тази чудесна опитност, която аз изживявах с Бога, интимността на Иисус. Дори без финансови условия, нито познания върху Издателства и книжарници, започнах да издавам тези книги. За моя изненада, сега след 10 години, не може вече да спре. Над 330.000 книги са издадени и разпространени в Бразилия. Свидетелствата за завръщания при Бога са неизброими. Хората, които бяха изоставили католическата вяра, или християнската вяра, след прочитането на книгите се завръщаха при Бога. Аз живея семеен живот в молитва, старая се да живея 24 часа в денонощието в молитва.
(Дж. Б. Р., Бразилия, 1989 г.)

Започнах да чета “Истинския в Бога Живот” на Васула, за да открия грешки във вярата. Посланията, които се отнасят до Петър, премахнаха предубежденията ми. Предоставиха ми огромно духовно благо. Четенето се превърна в молитва. Един по-дълбок аспект на Обичта на Господа нашия Троичен Бог. Едно по-голямо отваряне към другите и към тайнството на Причастието на Светиите.
(E. Д. К., Бразилия, 1990 г.)

Търсех едно място по-близо до Бога. Това със сигурност стана през 1990 г., когато узнах за посланията на Иисус към Васула. Животът ми се промени и се приобщих към групите за молитва, ходех по-често на Святата Литургия и започнах живот посветен изцяло на приемането на волята на Бога. Вдъхновените слова на “Истинския в Бога Живот” промениха живота ми. Дълбоко съм уверена, че е Иисус, който говори в тези послания.
(A. В., Бразилия, 1990 г.)

В петък на Петдесетницата прочетох първата книга във формата на дневник. Даде ми я един добър приятел, изключително верен на Иисус и Богородицата. Рон вярва и следи с голям интерес всички появявания на Мариан и духовните движения в света. Приятелят ми Фил също е много ентусиазиран и радостен с книгата ви. Колкото до мен, взех подаръка им, книгата, от уважение към приятелството им – нямах въобще намерението да я прочета. Но, истинското приятелство е силно нещо, така че реших да прочета нещо, опитвайки се да съм отворен към нея. В неделя, както четях една от първите страници, започнах да се питам дали аз също бих могъл да имам близки отношения с моя Господ. Така, обърнах се към него и му поисках в проста молитва “Бих ли могъл да те опозная по-добре?”
(Дж. O., Мисури, С.А.Щ., 1992 г.)

Откакто прочетох книгите на ИвБЖ през 1992 г. животът ми се промени и научих много неща. Искам да ходя на Литургията и да бъда с Иисус на Трапезата, и искам да се моля с часове и да ходя на изповед веднъж месечно поне. Струва ми се, че не бих могъл вече без молитва. Станала е моята сила, и въпреки че прочетох всички книги на ИвБЖ, чета части от тях отново и отново, и всеки път ми се струва, че са нещо ново.
(П. У., Австралия, 1992 г.)

Вече водя един здрав духовен живот, практикувам редовно тайнствата! Иисус ме научи ясно какво представлява грехът. Усещам силно присъствието на Иисус в най-малките и прости неща, и разговаряме за всичко с него! Искам да спомена голямата обич, която изпитвам към Дева Мария. Нашата мила майка! Научих се да се моля с прости молитви на Иисус, и това ме кара да се чувствувам толкова близо, горе на небето, с Отеца, с нашата Майка на небето! Научих се да обичам и да почитам Святата Литургия, особено Евхаристията на Иисус.
(T. С. A., Бразилия, 1992 г.)

Никога не бях мислила, че Иисус ще изглежда така, както бих искала. Посредством посланията осъзнах, че нямам никаква причина да страдам, защото Иисус иска да бъде наш приятел през цялото време. Така, животът ми се промени и аз съм радостна във всеки момент, дори, и в тъжни времена, защото Бог присъствува и желанието ми да се подобря е по-голямо отвсякога.
(С. Г. Ф., Бразилия, 1992 г.)

На 11 януари 1992, в манастира Св. Франциско, в Индепенденс, Мисури, Васула Риден избрана служителка на Господа беше поканена да говори. Веднага след изказването й, сестра Мари Люсил Стербенц заведе дъщеря ми, Жани и четиригодишния ми внук Курт при Васула. Там внукът ми незабавно и по чудноват път беше излекуван от тежка форма на Ревматоидичен Артрит. Беше диагностициран в Детската Болница в KCMO, когато беше двегодишен. Онзи ден, както и много други дни, не беше способен да върви, нито дори да се обуе. Имаше температура и силни болки. Васула попита “Какъв е проблемът?” След това се помоли на Бога, Иисус и Благословената Майка за лечение. С молитвите й Курт се излекува. Сега не взема лекарства и всички проблеми свързани с артрита изчезнаха.
(Дж. Мика, С.А.Щ., януари 1992 г.)

Писанията между теб (Васула) и Иисус подтикнаха отношенията ми с Иисус на Трапезата, в дълбочина, която не мога да опиша с думи. Благодаря ти. Когато от. “Х” посети Литл Рок, отидохме за чай при Марилак и споделих с него следната история: През 1988 г. посетих със семейството си Италия на път за Меджугорие. Видях една статуя във Флоренция. Беше от издълбано дърво в естествени размери на Мария Магдалена. Миналата година, 1991, проследих интервюто на от. Хенри в Питсбург, където говорихте. Когато ти се напъти към микрофона и започна да се молиш с нас, видях тази статуя на твоето място и повторно чух (вътрешно) “Магдалена, Магдалена”. По време на изказването ти изживях Бога по начин, който се опитах да опиша на от. “Х”, но бях много развълнувана и не можех да продължа. По очите на от. “Х” видях, че не беше необходимо да говоря – той разбра.
(С. Г., С.А.Щ., април 1992 г.)

Васула, посредством теб ние сме в състояние да “Го чуем”, и отношението ми с Иисус е вече живо в близост и страст за обичта Му. Благодарим ти, за това, че си Негов инструмент в този живот. Благодарим ти, че ни позволи да чуем песента Му на обич.
(И. Б, С.А.Щ., юли 1992 г.)

Бях отишла да се разходя без определена цел и “случайно” попаднах на книгите ви. Разгледах едната и до такава степен задържа вниманието ми, че я закупих. Ще разберете защо тази покупка е необичайна, след като на възраст 54 години, тогава атеистка и марксистка от 15, 16 годишна възраст, напуснах католическата Църква и не стъпих повече в нея. Почти ми е невъзможно да ви опиша въздействието на тази първа книга върху мен: извършиха се дълбоки промени в душата ми, които езикът е трудно да ги опише. След като прочетох книгата, изпитах настоятелно желание да закупя и другите книги. Цялата зима прекарах в прочита на вашите послания и честността ме задължава да призная, че ме отведоха при Бога с такава сила, че през април отидох на религиозно отегляне за една седмица в един благотворителен дом на Марта Робин. Имах впечатлението, че цели пасажи от тези книги бяха написани за мен, така огромен и дълбок беше призивът.
(Ф. Х., Франция, юли 1992 г.)

Искам да изразя личната си признателност към вас и към делото на Господа във вас. Книгите ви са най-ясният израз на безмерния огън на обич към всички нас, който въобще съм виждал. Също така, много е важно, че преди не сте била съвършена! Това е много силно свидетелство!... Бих искал да знаеш, колко много делото ви вълнува. Ние сме в малък и много беден град, земеделски, в югоизточна Луизяна. Делото ти и словата на Господа тук са познати и с всеки ден се разпространяват. Нашите светове са далечни, но сме обединени в обичта на Христос и в силата на Светия Дух!
(Дж. В., С.А.Щ., юли 1992 г.)

Първия път, когато чух за шесте тома на “Истинския в Бога Живот” беше от един приятел, който ги продава. Веднага почувствувах, че трябва да ги взема. Отидох при него и ги закупих. След време започнах да чета първата книга – имах чувството, че Той говореше непосредствено на мен и посланията ме накараха да осъзная, че беше необходимо да се подобря духовно.
(A. M., С.А.Щ., септември 1992 г.)

Васула, чух за първи път за теб и за посланията на Иисус, които ти диктува, през май тази година и от този първи миг сърцето ми се изпълни с радост, защото разпознах начина на Иисус да говори и да обича в писанията ти. Първото нещо, което ми дойде наум беше: “Това е Той!”
(Госпожа от Ню Мексико, 1993 г.)

Бях кръстена в Католическата Църква, когато бях на 10 години. През последните години след опитността от кръщаването в Светия Дух в групата за молитва и обновеното ми обвързване към Христос, бях повлияна от учението на Петдесетниците/Евангелистка Харизматична църква. В продължение на години изпитвам съмнение към Католическата църква и питам Бога коя църква е Негова истинска Църква, която да следвам и Бог ми даде отговор и ме обеди, когато прочетох Истинския в Бога Живот, първата книга, написана от Васула, където нашият Господ казва, че Католическата Църква е Неговата Истинска Църква, Папата е апостолският приемник на Петър и Майка Мария е Майката на Бога и Майката на Църквата.
(Дж. Г., Индонезия, 1993 г.)

Знаех книгите на “Истинския в Бога Живот” от 1993 г. Това, което най-много ме вълнува в тези послания, е опитността на интимна близост с Иисус. В две посещения на Васула в Порто Алегре (август 1997 и март 1999) видях Лицето на Света Мария и Лицето на Иисус върху лицето на Васула. Последният път видях Свещеното Сърце върху лицето на Васула, и Плащаницата Му. Във видеокасети се случи същото. Иисус се появи много пъти. Иисус е жив в най-хубавия Химн на Обич към Човечеството.
(T. К. Д. M., Бразилия 1993 г.)

След изказването, имах възможността да кажа на Г-жа Акино, че я видях да трие очите си по време на изказването на Васула. Г-жа Акино ми каза, че видя лицето на Васула да изглежда на лицето на Иисус с брада, точно по начина, по който и аз я видях. Г-жа Акино каза, че не можеше да повярва на това, което вижда, затова триеше очите си. Госпожата до нея й беше казала, че тя също видяла лицето на Васула да се променя и едва тогава открила какво в действителност е била видяла.
(M. T., Филипини, 1993 г.)

През 1993 г. започнах да чета посланията на “Истинския в Бога Живот” и почувствувах, че Иисус е, който говори, и повярвах в нещата, които ми каза, отведе ме в обрат към Него, от ден на ден. Когато Васула дойде в Порто Алегре на 26/3/1999, видях лицето на Иисус върху нейното лице.
(M. E. К. M., Бразилия, 1993 г.)

Започнах четенето на книгата през 1993 г., присъствувах на две срещи с Васула в Бразилия. Почувствувах силен зов в книгите на Бога, който обича много своите създания, дори и да не приемахме книгите, Бог говори и е жив. Виждам, че тези книги са всъщност катехизъмът на Църквата, както ме учеше от дете. Беше едно разбуждане за живота ми от живия Бог, който никога не ни изоставя.
(К. M. Б. Б., Бразилия, 1993 г.)

Когато започнах да чета за Васула и да чета откъси от посланията от книгата, изразих интерес да науча повече неща. Както се бяхме задълбочили в четенето, малката ми дъщеря беше очарована, и накрая ми каза: “Мамо, влюбена съм в Христос!" През 1994 г. в Жоанвил, това, което привлече вниманието ми беше усещането, коeто имаха болшинството от хората при влизането на Васула в залата. Беше чувството за човек, който си представяме, че е Иисус Христос, и както седяхме пред нея сълзи се стичаха от очите на мнозина, както и от моите.
(И. Л. Ф. Сантос, Бразилия, 1993 г.)

Получих книгите като подарък от една приятелка, която живее в Бразилия, през 1993 г. “Погълнах” ги, докато ги четях. Помогнах за разпространението им в енорията ми. Получих с книгите на Истинския в Бога Живот значително духовно богатство.
(M. T. Буриле, Бразилия, 1993 г.)

Завръщането на дъщеря ми Лиза (Милиган) при Бога беше отговорът на молитвите ми. Тя имаше толкова много проблеми и ние никога не загубихме вярата си, че ще се завърне при нашия Господ и Благословената ни Майка. Преди един месец тя проследи в продължение на два дена срещата ви. Благодаря ви за добрината ви към нея и за времето, което отделихте лично за нея. Трябва сега да я видите! Лъчезарна е, щастлива и радостна! Ходи на изповед и сега ходи и на Литургия (която беше спряла) и най-важното е, че приема Благословеното Тайнство на нашия Господ. Слава на Иисус!
(E. В. Л., С.А.Щ., февруари 1993 г.)

Видях Иисус Христос върху лицето на Васула Риден, когато тя и групата се молехме с “Отче наш”. Лицето й се промени в това на мъж и това беше Иисус Христос нашият Господ. Много съм щастлива и възхвалявам Господа.
(M. Л. Б., Филипини, юни 1993 г.)

Първия път, когато видях и чух Васула да говори беше миналия четвъртък, 18.6.1993, в църквата Стела Марис, в Кубао, Филипините, от 9 – 11.30 часа сутринта. Васула се промени пред очите ми (седях на първия ред) в Майката на Иисус Мария и други духове, които не съм сигурна кои бяха. Особено в откъса, където Иисус говори на Васула за “Бунтовника”, видях Васула да се променя, дори и дрехите й, в мъж въоръжен със сребърна броня. Видях различни същества, царици, Иисус на 10 годишна възраст, Иисус на близо 13 години, на различни възрасти, различни жени, мисля, че едната беше Мария Магдалена с дълги дрехи. Имаше непрекъснато светлина около нея, беше обгърната също така и в облаци. Височината на Васула оставаше същата.
(M. A. Р., Филипини, юни 1993 г.)

На 7 септември 1990, една приятелка, много вярваща, я свърза с Васула. След няколко срещи, молитви с нея, при които тя изпадна внезапно в екстаз, страдайки болезнено страданието на Христос, дъщеря ни, развълнувана пред гледката на това свръхестествено събитие, намери веднага Вярата в Бога. На място, тя се изповяда на духовния съветник на Васула, от. “Х” и получи с жар Евхаристията. От този ден на възкресение в Светлината, издигането й към Бога беше изключително и градително до смъртта й, 7 месеца по-късно (общ рак). Въпреки голямата ни болка, защото беше единственото ни дете, ние сме безкрайно признателни на Свещеното Сърце на Иисус за тази благодат, тоест да отведе отново дъщерята ни в живата Вяра, посредством своя инструмент Васула, и то няколко месеца преди отпътуването й във Вечността.
(A. Б., Франция, август 1993 г.)

Присъствувах на една конференция на Васула в Бретания. Бях вече прочел книгите и това силно ме накара да я срещна и това беше повече от една среща. Тази госпожа надвиши много очакването ми и това на моите приятели. Спокойната й смелост, откровенческата й смиреност на Истината, това са неща противни на сензационното. Да, хората бяха толкова “погълнати”, внимателни и мълчаливи, че човек не би могъл да не си помисли, че са обзети от жажда.
(Д. С., Франция, септември 1993)

Благодаря ви, (Васула) за тази прекрасна среща с вас (Копенхаген, 3 септември 1993). Мога да ви кажа, че двама души се излекуваха: една госпожа, която щеше да бъде оперирана от рак и на следващия ден тя беше излекувана, лекарите го потвърдиха. Друг един мъж беше психически болен, но сега е излекуван.
(Х. и Р. A., Дания, октомври 1993)

Прочетох, възхитен, четирите тома и четирите допълнителни издания на Истинския в Бога Живот през миналия юли. Намерих в тях всичко, каквото се надявах. Вземайки като отнасящо се до мен (между другите) посланието от 7 април 1988, на 14 август се изповядах и на 15 август се причастих за първи път след 40 години. Въпреки това, завръщането ми при Бога е далеч от това да е пълно.
(Л. де Беназе, Франция, октомври 1993)

Позволете ми да ви кажа, че съм напълно убеден за всичко, каквото става с вас. Имам пълно доверие във всичко, което казвате. Видях ви и ви чух в много видеокасети. Аз съм на 48 години, но мога да ви кажа, че плачех от радост, пиейки така утешителните ви слова. Признавам, че много ми помогнахте. Продължете Делото си в света.
(Ж.-Ф. Ф., Франция, 6 декември 1993)

Както сменях каналите, видях едно интервю с Васула Риден. За мен, това беше шок – бях вцепенен, но и развълнуван, много радостен и ентусиазиран, узнавайки, че тя чува Иисус, говори с Иисус, вижда Иисус! Това за мен “Католик на хартия” беше една пълна новост, никога не бях чувал такова нещо, не знаех нищо за мистичния християнин, за живота на светии имащи подобни изживявания. Иисус за мен беше поставен в един “период от време” ... мъртъв, разпънат, само това. Беше един исторически Иисус, без никаква власт поне върху моя живот. Родителите ми и те бяха ентусиазирани и всички в семейството ми започнахме да вярваме, започнахме да говорим за религията. Това продължава и до днес, слава на Бога!... Васула беше нашият мост – мой и на семейството ми – към Иисус.
(M. К. Ф. Алмейда, Бразилия, 1994 г.)

Откакто започнах да чета “Истинския в Бога Живот”, всичко в живота ми се промени. Започнах да участвувам в службите в моята енория. Всеки път, когато четях, обичта ми към Бога и Святата Троица растеше. Смятам, че е по-лесно да простиш, да обикнеш, да проумееш, също така открих колко малки сме пред Обичта на Бога. Възхищавам се от Васула, тя е едно особено лице, показва ни как можем да работим и да предоставим живота си, за да се разпростре Обичта на Бога към нас. Искам само да благодаря на всички за това, което “Истинския в Бога Живот” направи за мен и за всички, които го четем.
(A. В. С. A., Бразилия, 1994 г.)

Това, което видях в камерата, беше лицето й със страдащо изражение, с много напрегнат и дълбок поглед в очите й. Не съм я виждал, но веднага ми дойде наум лицето на Иисус от снимката с Плащаницата в Торино. Погледът в очите й ми предаде тъга, както, когато виждаме да се извършва несправедливост към някого. Запитах се дали изпитва болка за това, че я филмирам. Веднага, една мисъл мина през ума ми, сякаш тя питаше: “Какво ти направих, за да ми предизвикваш такава болка?” След това, се поколебах да снимам повече от толкова близко разстояние, защото си помислих, че това й предизвиква болка. По-късно, ми беше дадено да разбера, че не беше тя, която зададе този въпрос. Беше въпрос идващ от Иисус. И ми беше дадено да разбера също така, че моите грехове Му предизвикват болка.
(Л. Б., Пуерто Рико, 1994 г.)

Тя започна да гледа първия запис и малко след това главата на Васула беше заместена от главата и лицето на нашия Господ Иисус. Нямаше аура или ореол около главата на нашия Господ. Беше сякаш нашия Господ просто да замести Васула. По време на филма, Долорас стана тихо и отиде в банята да се освежи. Каза, че се беше уплашила и че й беше “мъчително”, виждайки това видение и при мисълта, че прекъсвайки филма нещата ще се върнат в “нормалното” положение. Когато се върна на мястото си, Иисус беше все още там, затова тя реши да седне и по-късно да го изобрази. Когато филмът свърши, тя каза на приятелите си, че си е помислила да не би да е “специален ефект” с главата на Иисус да замества тази на Васула с приятен резултат. Всички я погледнали. Никой от групата не е бил видял появяването, освен Долорас.
(С. К., С.А.Щ., 1994 г.)

През 1994 г. се приобщих към една група за молитва в едно семейство, където се молеха с Розарията и четяха книгите на Васула, Евангелието, свидетелства... Моето завръщане при Бога се подобри много, приближих се повече до тайнствата. Старая се да се моля с Розарията и да участвувам в Святата Литургия всеки ден. Зная, че много неща ще се променят, но посланията на Васула, които са Евангелието на Иисус Хрисос ме изпълват с “надежда”... покаяние и опрощение на греховете ми, за да видя Иисус, Мария и Йосиф лице в лице.
(В. M. Ф., Бразилия, 1994 г.)

Тя отново прие позицията на кръста. Опита се отново да стане и вдигна главата си върху ръката ми (бях коленичил до нея). Главата й беше долу и погалих лицето и косата й и казах “Иисус, обичам те”. Тя отвори очите си, бяха със син цвят (очите на Васула са кафяви) със сладък и любвеобилен поглед, който никога няма да забравя. Беше толкова тежка, че не можех да я задържа и тя прекара Третото Падане. Бях толкова шокиран от вълнение, че почувствувах и наистина повярвах, че държа Иисус в ръцете си. Потърсих за помощ, за да я поставим на пода. Тя ме повика с очите си и се приближих до нея. Тогава ме покръсти върху челото с двата пръста, които бяха вдигнати и които почувствувах като две ледени пръчки. Беше невъзможно да огъне пръстите.
(Д-р. Г. M., Пуерто Рико, 1994 г.)

След шест години срещи за молитва, имахме първия контакт с книгите на “Истинския в Бога Живот” и с голяма радост забелязахме колко са подобни на нашите послания. Не знаехме нищо за Васула, абсолютно нищо. След това, прочитайки посланията дадени на Васула, веднага Го разпознахме: беше същият Глас, тоест, това е Той, който говори на сърцата ни, когато се намираме в Неговото Присъствие при Евхаристията. Той е същият. Иисус!
(M. Р., Бразилия, 1994 г.)

По време на срещата с Васула, забелязахме аз и приятелката ми, че лицето на Васула прилича много на Свещеното Лице на Иисус, сякаш стоеше той на подиума. Присъствувахме на едно мистично общение. Относно книгите на “Истинския в Бога Живот”, дъщеря ми, както и други имахме изживявания с Иисус, отговаряйки ни на молитвите ни посредством тези книги.
(И. С. T., Бразилия, 1994 г.)

От първия път, когато прочетох посланията написани от Васула Риден нямах ни най-малкото съмнение, че самият Иисус говори чрез нея. Безброй пъти отварям книгите й, за да получа отговор и го получавам много ясно. Посланията й можаха да променят живота ми. В тях се вижда благостта и обичта на Господа, във всяка една негова дума.
(Р. С. T., Бразилия, 1994 г.)

Въпреки че съм от римокатолическо семейство, с образование в колежа на енорията, продължавах да практикувам, но без голямо убеждение с чувството, че имах пред себе си известно отсъствие. Бяха ми дали едно послание, но без действителна убедителност. Книгите ти бяха за мен едно истинско откровение. Внезапно, Христос не беше вече една идея, едно абстрактно лице, но стана жив и много близък с мен, стана нашият Свят Другар. Опитността, която изживях посредством теб, убеден съм, че благодарение на теб много хора са го имали и можеш да бъдеш сигурна за доброто, което ни носиш посредством тези послания в този свят. С цялата ми признателност, за всичко, което ни даде.
(И. К., Брюксел, Белгия, януари 1994)

След като прочетох книгите, поисках от Иисус да ми даде знамение, че Васула е действително Негова пророчица, така си помислих. Когато Васула пристигна, я погледнах, беше много спокойна и тиха. Започнаха да се молят, след малко, с Розарията. Наблюдавах я и видях, че косата й е разделена на път като Иисус, с открито чело, тогава видях върху челото й знака на кръста ясно видим. Краищата на кръста покриваха от край до край челото й, а отвесната линия започваше от корена на косите й до началото на носа. Кръстът изглеждаше много прост, като нарисуван знак на вярата.
(В. M. К. П., Бразилия, януари 1994)

Когато й бях представена, лицето й се заличи и се промени, за да приеме лицето на Иисус. В този миг осъзнах, че бях пред нея, но също така и пред Него, това трая близо тридесет секунди. Погледнах наоколо и отново върху лицето на Васула беше Неговото лице, което ме гледаше с такава благост, каквато никога не съм виждала, и имаше трънен венец на главата Му. Въпреки това ми се усмихваше, с един вид дълбока болка. Исках да коленича. Тогава мекият глас на Васула нещо ми каза, но не можах да отговоря. Отново видях лицето Му. Но в това време групата забеляза, че нещо става. Стоях безмълвна. Сега, като Тома, аз също повтарям “Тъй като видях, повярвах”.
(Д-р. Н. E. A. M., Пуерто Рико, февруари 1994)

Затворих очите си и започнах да викам и да се моля. Не можех да повярвам това, което изживявах в този момент. Когато отворих очите си, видях Васула да се е вдигнала във въздуха, опирайки цялото си тяло на краищата на краката и върха на главата си. Двете й ръце бяха протегнати. Беше близо 4 инчи над пода за близо 4-5 минути. Даде едно послание и то беше записано.
(Р. A. Аройо, Руерто Рико, февруари 1994)

В изказването си на 12 февруари 1994, в Манатес, Пуерто Рико, тя обясняваше и четеше посланията, които получаваше от Иисус. Както седях насреща близо до подиума, бих могъл да я видя по-добре от останалите, които стояха по-далеч. Съвсем внезапно, докато я гледах, не виждах нейното лице, видях лицето на Иисус, много чисто лице с косата му събрана на опашка... Погледнах наоколо да видя други лица, но след това погледнах Васула и отново видях лицето на Иисус. Затреперах и много се развълнувах... След това, на едно място по време на Конференцията вместо лицето на Васула видях главата й покрита с мантията на Благословената Дева. Не видях лицето й или някое друго лице, само мантията, по начина, по който някои скулптури правят статуята й тежки слоеве глина да изобразяват диплите на мантията.
(A. Ф. Ф., Гуайнабо, Пуерто Рико, февруари 1994)

Благодатите, с които Иисус ме дари по време на молитвата ви с Розарията започнаха при третото тайнство, когато започнах да усещам вътрешно електрически потоци по тялото си. Накрая на тайнството започнах да виждам ясен и пулсиращ ореол от бяла светлина около главата ви, Васула. По-нататък, с изненада и радост видях, че лицето ви и изображението ви започнаха да стават като на Иисус.
(Н. Х., Пуерто Рико, февруари 1994)

На това място, тя ме погледна в очите – но това не беше вече Васула. Това не бяха нейните очи, бяха по-чисти, тъжни, ясни и нежни очи, каквито никога не съм виждала. Бих казала, че по-близки до тях са в една красива статуя или картина, когато Иисус е в съзерцание. Тези очи ме гледаха направо и дълбоко в очите ми и ми се усмихваха с най-красивата, любвеобилна, нежна и чиста усмивка, която някога съм виждала. Започнах да се чувствувам такава грешница и толкова недостойно лице и въпреки това тази усмивка ми каза, че бях обичана и призована. След това се натъжих за продължителните ми обиди и несъвършенства. Отново, снижих очите си и сълзи се стекоха от очите ми пред това Мощно Присъствие, което усетих там.
(M. С., Пуерто Рико, 11 февруари 1994)

Интервюто ви предизвика много завръщания при Бога, дори всред клира. Зная един свещеник, тук в Бразилия, който не вярваше в Небето, в Чистилището, в Ада, в Лурд, Фатима, Меджугорие и в теб. След като видя интервюто, той стана друг човек (поне що се отнася до теб). Позвъни на много свои приятели, за да им каже, че сега вярва в теб. И викаше: “Чудесно е! Вярвам, че Иисус наистина й говори! Тя не лъже, сигурен съм в това! Видях я, истина е!”
(Една госпожа, Бразилия, Бразилия, февруари 1994)

Вече 25 години не съм влизал в тази църква, близо до дома ми: по време на причастието се помолих на Бога да ме придружи и да осветли да различа това особено четиво. На края на литургията, в момента, когато свещеникът се канеше да поздрави присъствуващите и да приключи службата, той каза следното: “Като Християни, не трябва да се чувствуваме по-малко обичани от Бога, когато един наш брат има един особен дар или харизма, която ние нямаме. Тези хора, заедно с дара или харизмата, носят също така един кръст, една мисия (...) Едно момиче от Гърция, което живее сега в Швейцария (...)” Отецът говори повече от 5 минути за Васула! Какво, отецът говори днес на литургията за Меджугорие, камо ли да говори за Васула Риден! А аз бях оставил първия том на нощното шкафче!
(Ж. И. Л. У., Бразилия, май 1994)

Видях Васула Риден за първи път в една къща във Фаирфилд. Бяхме на близо 50 стъпки от нея, докато говореше на присъствуващите. Говореше около половин час, когато започнах да виждам лицето на Иисус върху Васула. Лицето й се промени в лицето на Христос, подобно на това, което тя беше нарисувала. Имаше брада и дълга коса, и изглеждаше като обгърнат в мъгла. Трябва да кажа тук, че не бях виждала лицето, което тя беше нарисувала. Едва на следващия ден ми го показаха, и видях колко си приличаха... След това, няколко минути преди да приключи изказването си, видях отново лицето на Христос, но този път носеше трънен венец, и можех наистина да видя кръвта, която капеше по страните на лицето му... Лицето на Васула се възвърна, когато приключи с изказването си.
(С. A. П., Оранж, С.А.Щ., юни 1994)

Бих искал само да ви кажа, че през 1990 г., когато дойдохте в Шатоге за една среща, на два пъти, нашият Благ Господ позволи да видя Лицето Му (Плащаницата на Торино) като прозиращо върху вашето лице. И Той го потвърждава в последното допълнително издание, което подсилва още повече вярата ми и обичта ми към Него.
(M. Г., Кебек, 27 юли 1994)

През октомври 1994, по време на срещата в Ню Йорк “Молете се, молете се, молете се дейно”, докато гледах Васула на екрана, внезапно лицето й сякаш постепенно се заличи и се появи лицето на един мъж. Разпознах чертите на Христос с брада, мустаци и косите Му, по-тъмни от тези на Васула. Докато Васула говореше, Иисус движеше устните си, сякаш и той говореше. В началото не можех да повярвам на това, което виждах, затова взех очилата си, за да видя да не би да греша. Когато погледнах, виждах все още Иисус и тогава разпознах лицето му от Плащаницата, това, което е на корицата на Истинския в Бога Живот. Забелязах тънкия Му нос, докато продължаваше да движи устните си. След няколко секунди, започна да се заличава, и различих отново женските черти на Васула върху екрана. След това, Той отново се появи, и това се повтори доста пъти, докато накрая лицето на Васула се появи отново до края. Бях толкова щастлива и благославям Бога за тази благодат.
(Г. Б., Монако, октомври 1994)

Групата, която се беше събрала за Литургията и за срещата с Васула, беше навън и се молеше с Розарията. По време на четвъртата десетица, близо 20-15 минути, докато ни позволят да влезем в църквата, една възклицание екна от цялата група. Хората започнаха да гледат нагоре и на едно място на небето, погледнах и аз и видях небесна дъга. Но не беше обикновена дъга, която е напълно извита и се разпростира (и идва след дъжд, а през онзи ден не беше паднала и капка). Това изглеждаше просто като част от една. Сега бих искал да обясня снимките... Взех втората снимка, наистина не очаквахме да разкрие нещо повече от това, което се виждаше на първата снимка (профилът на Иисус изобразен върху облаци). Тогава, профилът започна да изплува. Казвам изплува, защото не очаквах да видя да се оформя изображението от снимката, защото беше по-ясно от деня, в който я заснех. Също така, въпреки че в Стоктон, повярвах, че изображението е профилът на Иисус, снимката прилича повече на начина, по който бива изобразяван Вечният Отец. За момент, не можех да разбера чий беше профилът, когато разбрах че посланието, което Васула получи за срещата в Стоктон този следобед беше от Вечния Отец. За мен, всичко това беше още едно потвърждение за присъствието на нашия Господ, и желанието му да покаже истинността на посланията Си посредством Васула...
(Дж. В. К., С.А.Щ., октомври 1994)

По време на Конференцията на Васула в Ню Йорк “Молете се, молете се, молете се дейно” видях лицето на Иисус на мястото на Васула в продължение на няколко секунди. Това стана на няколко пъти, докато тя говореше. Имах лицето на Иисус с бистри и красиви сини очи без микрофон и върху екрана отдясно беше лицето на Васула, много ясно с микрофон пред нея. Опитах се да не гледам отляво на екрана, но погледнах. Видях също така, лицето на Богородицата отдясно на екрана. Колко красиво беше лицето й с нейния воал.
(Ф. Ф.-Б., С.А.Щ., октомври 1994)

Изживяванието стана един следобед, както играех с тригодишната си внучка Кристал, която назоваваше имената на членовете на семейството от снимките окачени на стените на салона ми. Между тези снимки беше и едно изображение на Иисус. Тя се спря на Иисус, каза името му, обърна се към мен, поглеждайки ме право в очите и каза “Васула”, за момент се изненадах, попитах я какво каза и тя, гледайки ме пак в очите каза “Васула”. Знаех, че внучката ми никога не е чувала това име и не би могла да го произнесе така ясно, както го направи. Повиках духовния си свещеник (Преп. Пол Н. Уилямс, ОF) и му казах какво се беше случило, с голямо разбиране свещеникът обясни, че беше послание за потвърждение от нашия Господ за него. Каза, че беше поискал от Бог да му даде знамение и “Той го даде чрез едно дете”.
(M. K., С.А.Щ., октомври 1994)

Когато Васула говореше, за мен беше по-лесно да гледам екрана вместо нея. На екрана лицето й беше наполовината на Иисус и наполовината нейното. Не исках да го кажа, но чух, че друг човек го беше казал на от. О, Карол, и си помислих, че би трябвало и аз да го кажа.
(Г. M., октомври 1994)

Заявявам, че видях, на 9 октомври, лицето на нашия Господ и Спасител, Иисус Христос. Лицето на Иисус беше едно с Васула Риден, която говореше на Конференцията за Мариан. Видях лицето на Иисус по време на изказването й. Не го очаквах, не го търсих, не попитах за него. Предоставям го за Славата на Господа.
(E. У, Германия, октомври 1994)

По време на срещата на Васула във Варшава през 1994 г., видях Лицето на Христос на мястото на лицето на Васула.
(Г. O., Полша, ноември 1994)

Иисус, когото знаех през по-голямата част от живота си, не беше Иисус, за когото Васула говори и прочитайки всяка страница от първата книга бях възхитен от този нов Бог, който никога не бях разбрал или не познавах въобще, и въпреки това е винаги там! Почувствувах сърцето ми да се отзовава динамично на словата на Иисус посредством Васула и поглъщах всяка страница като изгладнял човек – би могъл да каже човек, че цял живот търсех това разбиране, защото никога не бях доволен от вярата си. Внезапно, исках повече, една искрена обич, която да може наистина да ме промени и да ме изведе на пътя, който понастоящем вървя.
(Г. Б., Великобритания, декември 1994)

Във Варшава по време на вашето свидетелство, тя видя светлина на вашето място и в тази светлина изображението на Свещеното Сърце. Мъжът й (нашият верен шофьор), който беше до вас, също в Катовице, свидетелствува за голямото ви тегло по време на Страданието, което изживяхте.
(E. Б., Полша, декември 1994)

Миг след конференцията, бях сигурен, че лицето на Васула беше заличено и на негово място можах да видя Богородицата на Нарек. По-късно, към края на конференцията, видях Лицето на Бога Отец. Казвам така, защото брадата и мустаците Му бяха сивкави. Това свидетелство се отнася до това, което аз самият видях, без да зная какво бяха видели други хора.
(M. И., Тукуман, Аржентина, декември 1994)

Сигурно съм се откъснал повече от всички материални неща. Вярвам, че не е съвпадение, че приятелката ми Мария (за която се моля според упътванията на Истинския в Бога Живот) и аз, независимо една от друга избрахме да се откажем от телевизията – това създаде едно спокойно обкръжение в домовете ни, една атмосфера предразполагаща към молитва. Преди много години имах видение със Свещеното Сърце – не зная защо или какво означава – имах също така и второ видение със Сърцето на Иисус не дълго, след като бях започнала да чета посланията на Истинския в Бога Живот, през март 1994.
(Б. O,С., Великобритания, декември 1994)

След представянето на отец О, Карол и когато Васула започна да говори за посланията предавани от Иисус, започнах да чувствувам странна сила, която ме приспиваше и замъгли ума ми. Не бях в състояние да я контролирам. Не можех също така да отворя очите си и след това, като погледнах видях лицето на Васула да се променя: промени се в лицето на мъж с мустаци и къси кестеняви коси, с тъмен тен и забелязах кафяви къдри от двете страни, устните му бяха тънки, и често гледаше към нас. “Това е Иисус” помислих си... И беше по време на молитвата с Розарията, когато в това състояние на сънливост видях върху лицето на Васула да се появява друго лице, това на възрастен мъж с бяла коса, бели мустаци и бели прави къси коси. Това изображение беше обгърнато в светлина и това ме принуди да затворя очите си. Той също ни погледна – объркана се запитах “Какво виждам?”
(Една госпожа, Аржентина, декември 1994)

Бях благословен да видя Васула, в навечерието преди отпътуването ми от Южна Африка за Нова Зeландия, за мен беше едно важно изживяване. Преди това, по искане на Васула се молихме за нея, така че посланията на Бога да не бъдат замърсени от дявола, който активно бърка нещата против нея. По това време, личното ми незнание и горделивост подчерта моята пълна липса на разбиране за това, което е принудена да търпи. Вярвах, че ако прочетем Ефесяните гл. 6 и се помолим за “въоръжението на Бога” нищо лошо няма да застане на пътя ни. Ще свидетелствувам пред тези, които искат да прочетат, като Йона и Йов, как бях изпитана (и все още бивам изпитвана, смятам) в най-суровите нрави и се върнах при Господ в смиреност, като за първи път в моите 50 години проумях Могъщието и Върховността на Всемогъщия! Днес, напълно разбирам молбата на Васула към нас и признавам, че бях безчувствена към нейните нужди да поиска това от нас. Благодаря й, че се моли за всички нас за избавление и благодаря на Бога за честта да станем свидетели на нейната грижовност и любвеобилност, които показват как трябва да бъдем всички като Християни Братя и Сестри. Искам от Бога в името на Иисус, да те благослови, да те пази и да ти позволи да продължи да дава посланията си за дълги години в бъдеще, Васула! Ваш приятелка в Христос
Диана И Перез, 2008 г.