Отец Йон Бриа, Професор по Православно Богословие

Професор по Православно Богословие и бивш Президент на Световния Съвет на Църквите в Женева, отговорен за отдела Единство, говори за книгата “Огънят на Обичта”, сборник от откъси на “Истинския в Бога Живот” отнасящи се до Светия Дух.

В братството на народа на Бога, обвързването спрямо Христос съставлява основата и центърът на живота и на служението на всички вярващи, свещеници, учители и епископи. Някои биват призвани в мисия, където самоличността им и верността им към Христос е от висше значение, или в един особен зов, който може да представлява едно по-тясно отношение с Възкресения Христос. В тази голяма близост и обилен диалог, верният ученик се обвързва, с официална клетва, да стане ехото на тази уникална радост. Той или тя не биват изпращани да покажат ново откровение, а да говорят отново и да напишат отново това, което вече е разкрито и показано. “Винаги имах голямо желание да ви пиша за спасението, което Бог дари на всички нас.” (Юда 3)

"Огънят на Обичта" е една история написана от напомнянето за Напомнянето. В този етап на историята и на това конкретно място и ситуация, името на тази, която напомня е Васула. Анализът й е реалистичен. Пред вид днешното човешко неверие, непокорство спрямо църквата, пред вид лъжепророчеството, където всички говорят “езика на света”, не съществува време за самодоволство и липса на дисциплинираност. Христос желае една дисциплинирана общност с дисциплинирана вярност към Бога. Където съществува вяра, Бог работи посредством слабите и безсилните, където обаче не съществува покаяние и вяра, слабостта остава слабост. Времето не търпи отлагане, защото натрапниците и “търговците” на Христос увеличават незнанието за Бога, изопачавайки и подкопавайки благодатта на Бога, и отхвърлят, че Иисус Христос е единствен Господар и наш Господ. (Юда 4) Когато казваме: Христос се възкреси, правим нещо повече от това да изобличим света. Ставаме свидетели за новия свят, който няма да отмине. Това въведение няма за цел да установи съдържанието и метода на Духовните Диалози на Васула, нито да съди писането й с различен стил: славословен, сантиментален, поетичен, изповеднически. То е по-скоро, за да видим, че двете ръце на Бога, на Сина и на Светия Дух (Св. Ириней, около 130-2) вземат една ученичка и извършват посредством нея чудотворни дела.

Иисус Христос ни научи Словото на Бога, бивайки Самият Той живото Слово на Бога. Когато юдеите упрекнаха Иисус, че самият той не беше се изучил, той отговори: “Моето учение не е от Мен: произхожда от Онзи, който Ме изпрати. Който има готовност да спазва волята Ми, той ще разбере дали това, което казвам идва от Бога, или го казвам от само себе Си.” (Йн 7, 16) Иисус настояваше на същността на обичта: “Ако някой ме обича, ще спази словото Ми... Който не Ме обича, не спазва словата Ми. А словото, което слушате не е Мое, а на Отеца Ми, който Ме изпрати.” (Йн 14, 23-24) И Благовестието има известна обективност. Споменава се в “Заповедите Ми”, записаното в Книгата на Псалмите (Лк. 20, 42), в Закона на Моисей, в Пророците (Лк. 24, 44). Иисус не остана в пустинята, а обясни откъсите от Писанията в Храма и в срещите по пътя. (Лк. 24, 27-32) Точно със Своето учение създаде кръг от ученици: “Защото ги учеше като такъв, който има власт, а не като книжниците.” (Мт. 7,29) Целият Му живот и служение бяха “съгласни” с икономията на Бога на Спасението. Беше погълнат от работите на Своя Отец, (Лк. 2, 49) Обиколи всичките Свети Места, но накрая се завърна в Йерусалим, където Разпятието Му стана прославата Му.

Възкресеният Христос действува сега в Духа, както стана явно в деня на Петдесетницата. Духът Му е необходим, за да контактува с нас, затова ни заръчва: “Не гасете Духа.” Духът е Истината, който “ще ви научи всички и ще ви припомни, каквото ви бях казал Аз.” (Лк. 14, 26) Духът е Неговият свидетел, “друг свидетел” (Йн 5, 6), “защото няма да говори от само Себе Си, а ще каже, каквото ще чуе и ще ви оповести, каквото предстои да стане.” (Йн 16,13) Но Духът е свобода, лъха като вятър, където му харесва. Където съществуват лъжеучители и лъжеучение, Духът повтаря точно, каквото Иисус каза. Където съществуват верни ученици, Духът разкрива скритите съкровища на Божията мъдрост. Духът ще изпълни в нас съвършената обич на Възкресения Христос. “Не казвайте, че каквото трябваше да кажа, е казано! Защо Ме ограничавате, както себе си?” Иисус раздава дарове, способности, служения, посредством Светия Дух. Светият Дух, който присъствува навсякъде и изпълва всички неща, бива изпратен да стигне до целия свят.

“И вие ще станете Мои свидетели.” Тук е ролята на онези, които напомнят Напомнянето и свидетелствуват за Свидетеля, които не са избрани и определени за едно служение, а са благословени и помазани да свидетелствуват за това, че Христос Возкресе! “Свободен съм да ви изпращам нови знамения и свежи чудотворения.” За тях е характерна съвършената обич и вярност, и когато е необходимо Иисус Христос иска от тях да напишат отново посланието Му. Какъв урок за “сколастичния” характер на Християнизма. Евангелието не бива наложено с автократорско нареждане, съдебно решение, синодално решение, с интелектно наставление или културен конформизъм. Християнинът е един сколастик погълнат от диалога между учителя и ученика и приятни взаимоконтакти. Би могло да се превърне в обрат, обновление на духа и сърцето. Тогава сколастиците ще кажат: “Обещавам да Ти остана верен, това е официалната ми клетва. Помогни ми да спазя клетвата си завинаги.” Ученикът на Учителя остава един студент, един ученик.

“Огънят на Обичта” произнася тежко слово и едно предупреждение за вселенския Християнизъм. Символът на “трите железни пръчки” е истински и отговаря на “неогъваемостта” на Църквите, които са се вкаменили в съня и летаргията на разделението. Това е свързано също така с обвързването спрямо Христос. В Своето Послание Христос иска известни спешни “поправяния”, поне да се празнува Пасха на една обща дата. Единствено огънят на Духа може да стопи и да огъне неогъваемите пръчки. Ако това не стане, Иисус ще отхвърли Християните като “гнило дърво”. В една епоха, където всички сектаристични и фундаменталистически групи задържат цялото ни внимание и не оставят време да си спомним за Бога, Християните не могат да останат напълно глухи към уверението и съвета на Васула, що се отнася до белезите на единството, тук и там. Съществува нещо универсално в това послание, което ни зове отново, че “всички сте един, благодарение на Иисус Христос” (Гал. 3, 28).

Традицията не определя граници за материала и средството, което се използува за оповестяването на посланието на Евангелието, единственото изискване е неговата подходящност. Историческата практика спазва точен брой от дидактически служения: пастири, свещеници, учители, теолози и епископи. Бихме ли могли да тълкуваме Традицията като свързана и с други видове на комуникация, като изключителните харизматични напомняния? Този факт предоставя ли достатъчна основа, за да стане, колкото е възможно по-ясно мнението на онези, които са носители на обзора на Христос, контактувайки с писмено слово, което приемат свише? Църквата ще трябва тогава да признае даровете на вярващите, да ги развие и да ги включи в живота на цялото Тяло. Разпределяйки ги, ограничавайки някои от тях и насърчавайки други.

Авторът на "Огънят на Обичта" притежава видимо свидетелство за своето изживяване посредством ръцете си. Задачата на гласа и на ръката на Напомнящия не е механична. Тя има насреща си човешката природа, силите, неуспехите и слабостта си. Има нужда от подкрепата на обществото на вярващите и на светиите. Настойчивостта й да казва “Христос Возкресе” като непрекъсната молитва е възможно да дразни някои хора. Подложена е на строго изследване от онези, които оспорват обективността и факта на появяванията й, на откровението и на пророчеството. Ще трябва да разбира, че поема голям риск, защото достоверността й е предмет-достоверност, под критиката и поучението на Бога. Възкресеният Христос, както вдовицата, продължава да я смущава (Лк. 18, 5). Нейното разположение, въпреки че забавено, е вече една благодат, който позволява на Господа да я преобрази и да я използува: “Затова помолих три пъти Господа да го отстрани от мен. Отговорът Му беше: “Стига ти Моята благодат. Защото силата Ми се изявява в своята пълнота в твоята слабост.” Затова, с по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мен силата на Христос. Затова ми е добре в немощи, в обиди, в нужди, в гонения, в притеснения заради Христос, понеже, когато съм немощен, тогава съм силен.” (2 Кор. 12, 8-10)