Позицията на Верния на Църквата Християнин Католик

от Отец Гуидо Сомавила, SJ

Среща с Васула в Театро Каркано, Милано, 19 април 1997

Скъпи приятели, братя и сестри в Господ Иисус. Скъпа моя Васула. Вследствие на нотификацията на Конгрегацията за Доктрината на Вярата (някога беше позната като Свeтата Служба) през миналия декември, бях поканен да осветля съзнанията на Християните, които вярват, които са Католици и верни на Църквата, както съм и аз, и се надявам, както сте и всички вие.

Онези, които познават мен или писанията ми, знаят, че съм Католик, че съм свещеник, Йезуит, много верен на Църквата, че я обичам и я защищавам (някои казват, че дори прекалено много). Зная, Светата Служба наистина е едно свещено служение (sacrum officium), че като свято и свещено служение, необходимо за Църквата и справедливо за Църквата и за вярващите. Тези провъзгласения от Светата Служба са деспотични провъзгласения, от изключителен или официален или обикновен тип, които могат да бъдат лични или универсални. В този случай е едно обикновено, лично. Всички ние, особено свещениците, знаем, че, когато се отнасят до обикновени, лични случаи, съдебното тяло може да греши. Всеки един го знае. Онези, от Конгрегацията са първите, които го знаят, започвайки от Кардинал Ратцингер. Възможно е да се сгреши. Нищо не е безгрешно и нищо не е категорично в това свещено служение. Случвало се е Конгрегацията да е грешила.

За да ви дам един пример, беше сгрешила, когато заяви, че харизмите и “стигматите” и т.н. на Отец Пио бяха лъжливи напр. вследствие на болест или въобръжаеми (1920-22 г.). Беше сгрешила, когато заяви, че харизмите на Сестра Фаустина Ковалска бяха лъжливи. Онази полякиня монахиня, която наскоро беше беатифицирана. Така, Светата Служба, е възможно да греши. Това са два примера взети от този век. Съществува и трети случай, който принадлежи на настоящия век, и други случаи от предишни векове, въпреки това са изключения от правилото, защото през по-голямото време не допуска грешка. Обаче, биха могли да грешат и този път, и го знаят и те това.

Какво казва нотификацията, която се отнася до г-жа Васула Риден? Не става въпрос за предпазливост, а за вид информация, която, след като е разкрила преди това доста мотивировки, кани вярващите да не вярват, че съществува нещо свръхестествено във Васула Риден, и че не е Бог, който пише, говори, диктува и се явява директно чрез нея. Повтарям, става въпрос за покана. Сега, поканите, както и препоръките (например, препоръките в Евангелието за въздържание, бедност и покорност) е нещо, което сме свободни да приемем или да не приемем. Съзнанието ни е свободно да избере.

Всички ние, относно Васула и нейните харизми, сме свободни да повярваме, че Иисус е в нея, че Той пише и контактува с нея. Освен това, тази нотификация не само говори с известен смисъл срещу Васула, но говори леко и в нейна полза, признавайки, че съществуват положителни аспекти в посланията и пророчествата. Казва също така, че останалите писания на Васула не съдържат грешките, които изброяват в нотификацията. Сега, това беше представено, когато първите пет тома на посланията бяха на разположение на хората 15 месеца преди нотификацията, въпреки това, сигурно е, че Светата Служба оттогава е видяла следващите томове и е отбелязала, че и там не съществуват грешки, в противен случай щяха да го кажат. Така, от четвъртия до осмия том, които са публикувани, според Светата Служба, не съществуват грешки. Всичко е положително.

Следователно, според Светата Служба, положителният аспект (това да се подразбира в църковен, духовен и морален смисъл) във Васула, е далеч по-голям, отколкото отрицателната част. Нотификацията продължава нататък, така че отрицателната част, напр. грешките са толкова, че явлението “Васула” в своето цяло е отрицателно. По този начин, следва поканата да не вярваме.

Сега, бих желал да кажа нещо. Преподавах философия, измежду други неща, в Милано в продължение на 40 години и специализирах в частност в логиката на философията. Три от книгите ми върху аргументацията са издадени, и ето как разсъждавам: Ако Светата Служба избира проста покана, за да каже на вярващите за отрицателната страна, тогава логично заключавам, че тази отрицателна част е слаба. Тънка е. Чуплива е, в противен случай щяха вече да са направили цялостна забрана. Така, ако тази отрицателна част, към която биваме приканвани да бъдем нащрек е слаба, то и съждението, което се зад нея е слабо. Грешките, в своята цялост са слаби. (Днес не разполагам с време да изложа съдържанието на тази слабост, въпреки това, ако желаете да прочетете третото въведение в 8-ия том на Истинския в Бога Живот, ще намерите един вид анализ на мотивировките на тези хора, които са срещу Васула.)

Така, ако причините са слаби и отрицателната част, за която бяхме предупредени е слаба, тогава това, което би могло да тежи на съзнанието на онези, които не приемат поканата (и аз съм един от тях), би могло просто да бъде леко. Сега, питам, и някои от вас също бихте се запитали: Би ли могло да бъде много по-съвършено да приемем тази покана, отколкото да не го направим това? Би ли могло да се отдаде по-голяма слава на Бога с приемането на тази покана? Би ли могъл да се задоволи повече с приемането от наша страна на поканата? По-скоро, отговорът трябва да бъде следният: То е като препоръките в Евангелието относно бедността, въздържанието и покорството, които идват от Бога, което означава, от Иисус. (Поканата) е една препоръка. Ако изберете да не я приемете, не допускате ни най-малкия грях.

Така, всяко лице трябва да се запита дали действува по-добре или по-лошо, приемайки я или не. Смятам, че всички ние тук сме убедени, че повечето хора правят по-добре като не дават клетви, защото повечето хора ги престъпват. Освен това, съществуват мнозина други, които не могат да се закълнят, напр. онези, които не могат да следват препоръките на Иисус, и това са всички онези, които са сключили брак. Сега, колкото се отнася до това, мога да кажа за себе си, че в известен смисъл съм женен. Което означава, че съм неразривно “свързан”, вярвайки във Васула. Обвързан съм за очевидността, че тя не може да е авторът на всички тези превъзходни послания, защото вярвам, че тук действително е Иисус, Бог и Мария в нея, които пишат, правейки себе си да бъдат узнати и слушани. Този продължителен диалог, който се извършва в нея е действителен. Сигурен съм в това. Имам очевидността, защото чета и размислям върху книгите на Васула от години.

След това, през 1995 г., Avvenire (Италиански Католически ежедневник), в който пиша, ми поиска да защитя Васула срещу отрицателния памфлет написан от от. Дермине. Статията ми беше публикувана в Avvenire и впоследствие, италианският издател на Истинския в Бога Живот ми поиска да проуча Васула и да напиша книга. Изследвам въпроса повече от една година вече и стигнах до заключението, че харизмата на Васула е автентична. Така, срещу очевидността на истината, покорството не издържа.

В тези прочути писма върху покорството, Св. Игнатий от Лойола (който е може би най-големият учител по покорство в Църквата), казва, че пред очевидността на истината, човек не може да бъде покорен, когато покорство означава да вървиш срещу истината. Може би, всеки един от вас би трябвало да се запита: Имам ли тази очевидност? Това зависи от степента на очевидност на истината, която всеки от читателите на Васула има отговорността и умствено е придобил от четенето на посланията. Зависи от всеки един поотделно. Смятам, и се надявам, че по-голямата част от мислещите и отговорни хора, които четат Васула, са способни да проумеят тази очевидност на истината.

Освен това, в тази нотификация не съществува дори най-малкото упоменание за това, че не трябва да каним Васула, така че можем да я каним, можем да ходим и да я слушаме, да ходим и да се молим с нея. Нотификацията също така не казва нищо за забраната да се информираме за нея. Така, ние сме свободни да се информираме за нея. Не е съществувало и най-малкото упоменание върху това и както виждате, книгите й продължават да се публикуват. Въведения за книгите й и статии за нея се издават от един Католически издател в една църковна общност: Свещениците на Свещеното Сърце на Иисус, Дехонианците. Всякакъв вид информации, било чрез пресата или телевизията и радиото или друг вид комуникация е законен. Всичко е законно. Така стоят нещата.

Съществува и друго нещо, което трябва да вземем пред вид: поканата, или по-добре, напомнянето, което беше отправено към епископите в света. Васула обикаля света много, защото получава покани, за да ходи. Не ходи на местата, за да се показва. Трябва да бъде казано, че не й харесва да е център на вниманието. Спомням си един разговор с ангела й, беше му казала: “Ангеле мой, знаеш, че не ми харесва да се показвам.” Васула прави, каквото прави, защото е неин дълг, защото Иисус го иска това и е повече от убедена, че Иисус е този, който го иска. Струва й доста да пътува в цял свят, но Иисус иска от нея да ходи и така, тя ходи. Така, съществува едно напомняне към епископите на католическия свят да действуват съответно. Сега, това е нещо, което засяга епископите. Зависи от тях да решат как ще действуват. Сега, логиката на нещата, въпреки това, ме води до това да забележа, че действията на епископите не могат да се разпрострат вън от това, което вече направи Светата Служба. Това означава, че не могат да направят нищо повече от това да предадат поканата, която оставя вярващите всъщност свободни.

И последното, което трябва да бъде казано. То е нещо, което ни дава повод да се радваме и да сме признателни. Нотификацията казва, че всички тези послания, всички тези диалози, тази поема на живот в Бога, истинският живот в Бога “са единствено личен диалогизъм на жената.” С този конкретен подбор от думи, с това деспотично тълкуване от Светата Служба, всички други тълкувания биват изключвани, или премахнати, и по-конкретно две тълкувания, които придават всички тези пророчески явления или на дявола, или на подсъзнанието. Това, например, е, което казваше от. Дермине за Васула в предаванията си в Радио Мария – да, това “свято Радио Мария”, което в този случай не е и много свято. Психолозите знаят, че, ако това беше истина, тя тогава би трябвало да страда от тежък случай на шизофрения, умствено щеше да бъде тежко болна. Но, онези, които я познават, дори и малко, знаят, че такова нещо не съществува. Така, когато нотификацията казва, че явленията трябва да се придадат изцяло на нея, това изключва другите две придавания на дявола и на подсъзнанието й. Знае се, че през първите години, особено, Васула се е съмнявала и тя самата за това дали всичко това произхожда от дявола, или дори от подсъзнанието й. Сега, имаме Светата Служба, която й потвърждава, че нищо не произхожда от подсъзнанието й или от дявола.

Благодарни сме за това уточнение от Светата Служба. Благодарим ви.