Коментар върху Нотификацията относно Васула Риден

от Отец Роберт Хюгес

25 януари 1996 (написано в Скотсдал, Аризона, по време на съботната почивка)

Васула Риден

При една среща с Папа Йоан Павел II, Васула Риден му представи няколко сборника на писанията си на различни езици – един, от които беше на полски. По-късно, Кардинал Седано, Държавен Секретар, каза, че Папата прочете писанията й “с голям интерес”.

Кардинал Франьо Кюхарик, Архиепископ на Загреб, също прие Васула на частна аудиенция за повече от един час. След това, Кардиналът й каза: “Вие сте като Апостол Павел... проповядвате цялата истина...” Благослови я, казвайки два пъти: “Благославям вас и мисията ви.” И добави: “Става въпрос за лично откровение и й позволяваме да говори, защото това, което казва е съгласно с истината на Евангелието.” Архиепископ Фране Франик, Председател на Богословската Комисия на Епископите в бивша Югославия, побърза горещо да я защити по време на една конференция в Италия. Нарече я “чудо и предмет на възхищение”. Продължавайки, каза: “Посланията й са живи и автентични... Тези послания могат да ни помогнат да проумеем по-добре посланията на Иисус в Евангелието... Струва ми се, че основната харизма на Васула е да показва чистотата на пълното откровение на Бога.”

Голям брой Църковни Прелати и Епископи от цял свят са й отправили лични писма, канейки я да говори в техните енории. Починалият Кардинал Пасада от Гуадалахара, Мексико, преди убийството му, покани Васула да говори в катедралата му. Тук в Калифорния, Епископ Джон Куин, бивш Епископ на Сакраменто, и Епископ Стоктон Доналд Монтроз, направиха същото. Както и Епископи от Африка и Южна Америка. Осем Архиепископи и Епископи от Бразилия само (Кардиналът искаше да участвува, но се разболя), я приеха с ентусиазъм, където говори пред многобройни множества (20.000 души). Тези Епископи поискаха частни аудиенции с нея, възглавиха събори, където тя говори, възглавиха Литургии, където проповедникът препоръча писанията й да се четат и да се проучват, снимаха се с нея и благословиха мисията й.

Васула също така защищават видни Католици богослови в цял свят: От. Майкъл О,Карол, C.SS.P., неин духовен съветник (Ирландия). От. "X", P.I.M.E., първият й духовен съветник (Бангладеш), От. Людевит Рюпчик, O.F.M. (Швейцария), От. Кристиан Кюрти, 0.F.M. (Франция), От. Овила Меланкон, S.J. (Канада), От. Майкл Казофски (Полша), От. Бианки (Италия), От. Ед. О,Конор, C.S.C. на Нотр Дам, Индиана (САЩ), От. Роберт Фаричи, S.J. от Грегорианския Университет в Рим (Италия) и още много други.

От. Рене Лорантен (Франция), peritus (експерт) на Втория Ватикански Събор, един от видните световни Мариолози, и с най-обширния опит при различаването на появявания/вътрешен говор, написа цяла книга, където защищава нея, автентичността на писанията й и тяхната правилност, озаглавена: Когато Бог дава знамение (кликни тук за подробности)

Васула също така е оповестена и в Източната Църква. Много важно, тя е в добро отношение с Гръцкоправославния си Епископ Дамаскинос. Измежду подръжниците й на Изток са: Архиепископ Дейвид Сахагян, Арменски Православен Патриархат в Йерусалим; От. Владимир Желински, Руски Православен богослов; Тодор Събев, Православен богослов и бивш Зам. Генерален Секретар на Световния Съвет на Църквите (Женева); От. Йон Бриа, Православен богослов, завеждащ сектор Единство на Обновлението, Световен Съвет на Църквите. Ще прибавим към този списък и нашия Украинец - Гръцки Свещеник - монах Йозеф от Манастира на Светото Преображение, Редхуд Валей, Калифорния.

Това, което е многозначително е, че много Епископи и теолози изразиха подкрепата си веднага след появяването на Нотификацията. И съм щастлив, че съставлявам един от тях. Бих искал да проясня изцяло, че съм с Папата и с онези Кардинали, Eпископи и теолози, които четат с голям интерес и пълно удоволствие тези изключителни, многозначими и безценни откровения от небето съдържащи се в писанията й, които са в съвършено съгласие с Католическата доктрина и със Светото Писание, и които възхваляват основни стойности намиращи централно и ценно място в Католическата ни Традиция. Една от тези големи благодати в живота ми беше, когато присъствувах на съборите проведени от Васула Риден и отец Майкъл О,Карол, C.SS.P., в Църквата на Богородицата Скоропослушница, на 8-10 април 1992, тук в Скотсдал. За тази съботна почивка реших да се завърна в първоначалното място и да продължа с тази уникална благодат. Проучвам посланията пред Светите Тайнства много пъти в деня, през останалия ден на духовно упражнение чета и проучвам същите тези послания. Ако трябва да отсъствувам от града, вземам и посланията със себе си. Няма никога да забравя първата седмица на февруари 1994, когато Васула потвърди най-сетне идването си в Сан Жозе за 26-28 Март 1994. Започнахме веднага да работим върху един бюлетин, но преди да успеем да го отпечатаме, по-малко от седмица от обаждането й, и 2000 билета бяха ангажирани. От дъжда от телефонни обаждания и въпросите, които последваха, беше ясно, че бихме могли да съберем 10.000 души, ако имахме на разположение по-голяма зала. И си спомням онази православна гъркиня, далеч от Църквата си в продължение на 20 години, която избухна в сълзи, когато Васула започна да говори: “Веднага щом започна” каза, “знаех, че Бог говори направо на мен.” И кой би могъл да забрави червената роза, която Васула постави в невидимата ръка на Иисус на статуята на Свещеното Сърце, и тя стоеше във въздуха повече от два часа. И след това, едно специално послание, което Иисус даде за народа на Сан Жозе: “Сърцето Ми е Бездна на Обич и Прошка.” След първото изказване на Васула в Скотсдал (1992 г.) при почивката хората идваха при мен, питайки ме дали бях видял лицето на Иисус пред нея. Уви, бях се вглъбил в бележките си и рядко вдигах поглед. Но, по време на приема в края на уикенда Васула се приближи до мен и направи доста предложения за това как да се четат правилно посланията. Всяка забележка беше една поправка за начина, по-който го правех. В Сакраменто, Калифорния, когато Васула говори в Катедралата на Светите Тайнства на рождения си ден, 18 януари 1993, за Свещеното Сърце, Светия Дух и Бога Отец, излизайки навън видях нависоко три бели гълъба, които летяха в кръг. Нито тези малки знамения, нито пророчествата в посланията й, които се осъществяваха, нито белега на стигмата, който носи, нито Страданията, които понася периодично, нито разнообразието и превъзходността на изключителните й харизми – нито едно от тези неща не беше централната тема. Най-голямото знамение за автентичността се намира в завръщанията при Бога, които се извършват като резултат от посланията й. Ставам свидетел на това при срещите, когато говори, но най-вече като духовен ръководител свързан с много хора, които намират живот в нейните послания, и един все по-дълбок обрат към нашия Господ.

Нотификацията

Тази Нотификация или “предупреждение”, беше издадена вследствие искането на Швейцарската Епископска Конференция, според техния Секретар, отец Роланд Трофер, O.P.

1. Декларациите от Конгрегацията за Доктрината на Вярата трябва да вдъхват в нас голямо уважение – но не са винаги безгрешни.

  a) Един добър пример е случаят със Сестра Фаустина Ковалска, чиито писания за Божественото Милосърдие бяха забранени от Ватикана (1959-1978 г.). В крайна сметка забраната се вдигна и положението й се промени изцяло, когато Папа Йоан Павел II я провъзгласи за блажена през 1993 г. б) Кардинал Андрей М. Декюр написа следното в Предговора на полското издание (1981 г.) на книгата Дневникът на Сестра Фаустина:

1) “Свещената Конгрегация за Доктрината на Вярата, в своето преразглеждане преди поне две години (1978 г.) отмени порицанията и възраженията изразени от Светия Престол... Отменянето на Нотификацията направи предаността към Божественото Милосърдие ... да се увеличи с подновена жизненост във всички континенти.” 2) “Необходимо е също така да подчертаем, че Кардинал Карол Войтила, Архиепископ на Краков по онова време, беше този, който положи усилията, за да се започне процедурата по провъзгласяването на Сестра Фаустина за блажена.

в) Ще трябва също така да се отбележи, че Папа Йоан Павел II, като Кардинал Архиепископ на Краков последва съзнанието си и възрази срещу забраната на писанията й, и настойчивите му усилия пред Конгрегацията допринесоха за премахването на забраната. г) Историята е изпълнена с такива отменителни решения.

 

2. Тази Нотификация е едно предварително мнение и не означава в никакъв случай крайно отсъждане.

  a) Настоящото действуване на Конгрегацията за Доктрината на Вярата в основата си се определя от motu proprio (папска разпоредба) на Папа Павел VI, издадена на 7 декември 1965, озаглавена Inegrae Servandae ("Опазваща Ненарушимостта"). Една от нормите на този документ казва следното: “Когато се изследва православността на писания, такива писания не трябва да се осъждат без първо да сме изслушали автора, който има възможност да защити себе си.” (там, бел. 5) Тази норма беше написана в правото на Църквата, беше оповестена като негова част и е обвързваща. Нито Васула Риден, нито нейният духовен съветник От. Майкъл О,Карол, C.SS.P., са били питани до този момент, нещо, което явно показва, че сме в началото на дълга процедура. б) Точно, както Църквата не изразява крайно отсъждане за известно появяване, докато то не приключи напълно, така Църквата не дава крайно отсъждане за една книга, докато тя не приключи и не бъде оценена като пълна цялост. Папа Бенедикт ХIV наблегна на тази точка в своето Въведение на това, което някога знаехме като Списък на Забранените Книги: “Предупреждаваме, че трябва настойчиво да помним, че едно правилно отсъждане на истинския смисъл на един автор не може да стане, ако книгата не бъде прочетена изцяло и във всичките й части.” Истинският в Бога Живот на Васула е книга, която продължава да се пише и до днес не е приключила.

 

3. Този документ показва началото на един диалог, а не края на една дискусия.

  a) Този диалог, ако предстои да бъде спазена процедурата според Църковното право, трябва да започне с Васула Риден. Как ще се проведе този диалог, след като книгата все още не е приключила, това е въпрос, който си струва да бъде поставен. Безсъмнено, в този начален етап ще бъде позован духовният й съветник, Отец О,Карол. Отец О,Карол е един забележителен теолог, автор на петтомна теологическа енциклопедия, много близък на Папата, чиято докторска дисертация беше върху духовния живот. б) Конгрегацията трябва също така да намери някакъв начин да застане пред Църковните Прелати в цял свят, които вече са изразили своята защита към Васула след издаването на Нотификацията. в) След това, съществуват и декларациите на видни теолози от цял свят. И най-важното за отбелязване е, че в книгата на От. Лорантен Когато Бог Дава Знамение, става веднага ясно, че той отговаря ефективно на всяко едно доктринално възражение от Нотификацията.

 

4. Тази Нотификация по-скоро отваря много въпроси, отколкото да затваря книгата.

  a) В Нотификацията се прави следната декларация: “Освен това се отбелязва съмнителното естество (наблягането е мое) на начина, по който стават тези предполагаеми откровения.” През 1943 г. Папа Пий ХII написа Енцикликата Divine Afflante Spiritu, която отчасти се опитва да култивира една истинска научна мисъл в Църквата. Изглежда, че има наум “подозрението” съдържащо се в Нотификацията: “Нека имат пред вид всички синове на Църквата, че усилията на тези честолюбиви... работници в лозето на Господа ще трябва да бъде оценявани не само с безпристрастие и справедливост, но и с по-голямо снизхождение. Всички обаче трябва да се отвръщат от прекаленото усърдие, което си представя, че каквото е ново, трябва поради това да се оборва и да бъде считано за подозрително " (наблягането е мое). б) Още една декларация: “Предизвестява се близкото идване на една Църква, която ще бъде един вид пан-Християнска общност.” Васула никога не използува думата “пан-Християнска” в писанията си. Както указва От. Лорантен, позицията й е проста: признаване на Папата. в) Още една: “Пророкува се, че Бог ще направи една финална, славна намеса, която ще открие на земята... една епоха на мир.” Ето словата на Богородицата във Фатима (1917 г.): "Накрая, Неопетненото Ми Сърце ще възтържествува, Русия ще се завърне при Бога, и ще стане мир." г) И само още една: “Освен това, участвувайки обикновено в тайнствата на Католическата Църква, въпреки че е Православна гъркиня, г-жа Риден предизвиква голяма изненада в много кръгове на Католическата Църква.”

  1) Новият Кодекс на Каноничното Право (C. 844#3): “Католиците служители могат законно да предоставят Тайнствата на изповедта, Евхаристията и помазването за болните, на членове на Източните църкви, които нямат пълно причастие с Католическата Църква, ако пожелаят по своя воля тайнствата и са доброжелателни.” През 1993 г. Указанието по Икуменизма (бел. 125) на Папския Синод за Християнското Единство помества c.844#3 буквално. 2) Декларацията на Баламанд одобрена на 23 юни 1993 от Смесената Международна Комисия за Теологически Диалог между Римокатолическата и Православната Църква в Баламанд, Ливан, поддържа принципа за лична свобода: “... ненарушимата свобода на лицата и тяхното задължение да следват заръките на своето съзнание остават обезпечени.” (бел. 15)

 

5. Тази Нотификация е изпълнението на едно пророчество, а не просто документ.

  a) Пророчество от 18 януари 1991: “Ще те изложа като знак на отхвърляне, отхвърляне на Единството.” “Не. Посланията Ми ще поемат своя път без теб, но ти ще бъдеш разтърсена. Ще позволя на опетнените ръце на преследвачите ти да те ударят и открито да те малтретират. Ще им позволя да ти противоречат… И като гарвани унищожаващи посевите, ще те нападат. В очите им ще изглеждаш победена, тъй като раните, които ще ти нанесат ще бъдат впечатлителни. Тези рани, дете Мое, ще ти бъдат дадени във вътрешността на Дома Ми и от Моите. Ще ти бъдат дадени от кликата на Каин. Ще им позволя да ударят едно невинно дете, но радостта им ще се превърне в траур. Да, ще изглеждаш победена, Васула Моя, но не изглеждах ли и Аз победен? Изглеждах като неуспял в Мисията Си, в очите на хората изглеждах като възможно най-победеният. Ти си знамение, което им се дава, за да бъдат повдигнати въпроси, които ще бъдат оспорвани.” б) Послание от 25 октомври 1995. След появяването на Нотификацията, “Виждаш ли как предричанията Ми се осъществяват? Цвете-на-Сърцето Ми, пламък-на-Очите Ми, мисията ти ще се изпълни само, когато им позволя да те разпънат. Сега, изминаваш тежък път, но съм с теб. Имай смелост и не губи Мира, който ти дадох. Бях ти казал, че Отецът беше прокарал за теб път подобен на Моя. Там, където изнемогвах, ще изнемогваш и ти, но всичко това в съответствие и според твоята сила. Днес, както виждаш, беше предадена от един от Моите. Скъпа ти, твоят собствен народ предаде невинна кръв… Беше дадена от един от твоите на Римляните, за да те осъдят... и след това да те разпънат. Васула, ти самата, запази Моето мълчание, имаш достатъчно свидетели, които могат да те защитят. Верните ще останат верни. Дрехите ти, дете Мое, ще се напоят в кръвта ти и това също ще бъде доказателство, че произхождаш от Мен. Родена си за това, и това, че прие, Ме радва, тъй като чрез твоите страдания ще спася мнозина. Чрез мъченията ти, ще запаля светлина в Църквата Си, давайки началото на едно обновление с Трисветия Си Свят Дух. Междувременно, докато твоите потисници ще се радват, седмият Ми ангел ще излее чашата си във въздуха, поставяйки огън в цялата атмосфера… Василики, погледни Ме в Очите… Ще Ми обещаеш, ако Ме обичаш, да им простиш на всички.”

 

 

По какъв начин да отвърнете на Нотификацията

1. Подновете вярата си. “Вярвам в един Бог, Отец, Вседържител...!” – казваме го всеки ден. На практическо ниво, това означава, че Бог има абсолютен контрол върху всяко нещо ставащо на земята, до последната подробност. Бог има План за нашата епоха, и Волята Му, и Планът Му ще се изпълнят безотклонно. Често изпитва вярата ни, както направи с Авраам. И от време на време, ще трябва да си припомняме, че Той пише право с вълнообразни линии. Чуйте...

  a) "Светият Ми Дух, в голямото отстъпничество на поколението ви, бива гонен повече отвсякога.” (III-27) “Зная, че най-впечатлителните рани ще Ми бъдат нанесени в дома на най-добрите Ми приятели.” (IV-15)“Който е Мой служител и произхожда от Моето семейство, сигурно е, че ще бъде нападнат.” (III-18) “Една част от Църквата Ми е заслепена поради рационалистическия си ум.” (V-8) б) ”Не смятай, че Всевишният не може да намери начин да осъществи Своя план... извършвам голямо дело, за което никой не може да Ме спре." (III-44-45) "Целият свят нека узнае, че Светият управлява всичко." (V-15) "Ще залича всички онези, които възпрепятствуват Пътя на Божествената Обич." (I-249) "Помнете, винаги успявам в целите Си." (I -206) в) "Казах и ще повторя отново и отново тези важни слова: Който не посреща Царството на Бога като малко дете, няма никога да влезне в него." (I-328)"Зная, че овцете, които Ми принадлежат ще чуят Гласа Ми и няма никога да Ме изоставят." (IV-7) "Онези, които имат уши нека чуят и онези, които не искат да чуят, нека да не чуят." (IV--58) "Който спазва Словото Ми, няма никога да види смъртта." (III-13)

 

2. Молете се за Членовете на Конгрегацията. Необходима им е светлината на Светия Дух в трудната задача на различаването, особено върху кризисния и труден въпрос на свръхестествения произход на тези Послания. С всяка справедливост и снизхождение, им дължим нашата подкрепа в молитвите си, и по този начин ще работим за единството.

  a) "Сатаната мами мнозина като напада откровения и появявания произхождащи от Мен... Сатаната е отчаян и се старае да ви обърка и да ви накара да се обърнете един срещу друг." (1-364) "Доколкото следват своя път, духовно ще останат в мрак, отчуждени от всякакъв вид чудотворни Мои действия. Доколкото прибягват към своя дух ще продължат да разпитват Светия Ми Дух на Истината, без да Го разпознават." (V-8) б) "Колкото до потисниците ти... не ги считай за врагове, а за хора, които са и те членове на семейството и следователно, Наши любими, нуждаят се от молитви." (V-58)

 

3. Да сътрудничите с местния ви Епископ. Нотификацията се отправя към Епископите и определя най-достъпното приложение на пастирските указания според ситуацията и общото добро на вярващите. Конгрегацията признава ролята на местния Епископ, използувайки думата “иска”, а не “нарежда” или “изисква”. Конгрегацията предлага две линии на действие за местния Епископ:

  (1) "да бъдат информирани подходящо вярващите им" (2) и "нито една възможност да не бъде дадена в техните Енории за разпространението на идеите й."

a) "да бъдат информирани подходящо вярващите им." Тази формулировка дава на местния Епископ всякакво право да приеме позицията, която чувствува, че е най-отговорна. Както видяхме в случая със Сестра Фаустина, Папа Йоан Павел II като Кардинал Архиепископ на Краков, реши да защити Благословената Фаустина, след като беше публикувана Нотификацията за нея. Успя да отбележи погрешните тълкувания върху писанията й. б) "нито една възможност да не бъде дадена в техните Енории за разпространението на идеите й."

  1) Тази декларация се ограничава най-вече в качеството на Църквата. Епископите имат всякакво право да решат какво ще стане или няма да стане в Църквата им. Онези Епископи, които решават да приложат тази забрана намират като оправдание пълното сътрудничество на вярващите. 2) Книжарниците са свободни да разпространяват писанията на Васула, издателите могат да разпространяват книгите й, заседанията могат да се провеждат на неутрална почва за обсъждането на Посланията й, и вярващите са напълно свободни да четат, каквото е написала.

 

4. Следвайте вашето съзнание. Като Католици не оспорваме отговорността на Църквата да опази и да подсили Вярата. В действителност, в някои случаи съществува сериозно задължение да отвърнем с пълно покорство, тоест, външна отстъпчивост и вътрешно съгласие, като в случая на безпогрешни декларации (Папата, който говори от престола, всички Епископи в общение с Папата, както при Икуменическите Събори) и при упражнението на Ординариата на Църквата. Разследванията и дисциплинарните мерки на Конгрегациите са малко по-различни. Не са нито безпогрешни нито необратими, както видяхме. След като се счита, че Духът ръководи и помага на онези, на които е дадено това служение, вярващите нормално би трябвало да дадат вътрешно съгласие. “Но това съгласие не се дава и не трябва да се дава сляпо и механично, защото при всеки случай Католикът на възраст има правото и дълга да направи своя лична оценка.” (Статия “Учение в Църквата” в Новата Католическа Енциклопедия.) Съществуват три случая, където човек може да отрече вътрешното съгласие:

  1) По време на Процеса на Разследването. След като разследването на Васула се намира в първоначален етап, ние сме съвсем свободни да проследим диалога и да си съставим собствено мнение. 2) Сериозно съмнение. “В един конкретен случай, където не се поставя въпрос за известна истина, която се формулира окончателно от безгрешното учение, ако някой има много сериозни причини да подозира, че някой доктринален декрет е погрешен, би могъл да отмени съгласието си и да придаде само външно покорство. (там, статия “Учение в Църквата”). 3) Противното мнение на един Експерт. “По изключение, задължението за вътрешно одобрение (съгласие) може да се прекрати, ако един компетентен експерт, след научно проучване на всички основи, стигне до категоричното убеждение, че решението се базира на една грешка.” (Основи на Догматиката от Людвиг От, стр. 10) Отец Лорантен в Когато Бог Дава Знамение, стр. 42: "Васула не представя никакъв догматичен проблем. Ако едно предишно подозрение и една иконокластична страст са намерили възражения, не са убедителни, след като човек тълкува текстовете в тяхната рамка и в цялото на посланието, съгласно една ненарушима тълкуваемост, а не съгласно закона, който важи при гоненето на магьосници."

 

5. Четете Истинския в Бога Живот. Нашият Господ каза: “Словата, които ви казвам са дух и са живот.” (Йн 6, 63) Които и да са слова от Бога, било от Святото Писание, било от лично откровение, съдържат силата на Бога – една сила, която непрекъснато действува, за да ни завърне все повече и повече при нашия Бог. Това става винаги, когато човек чете подобни слова с отворен ум и отворено сърце. Направете го това и ще изживеете въздействието на Светия Дух в живота си. “Блажен е, който отваря сърцето си на Светия Ми Дух. Светият Ми Дух се показва на невинни, бедни и прости души.” (III-59)

  a) Посланията съдържащи се в Истинския в Бога Живот са уникални, изключителни и много особени. Разкриват ни най-възвишените съкровища на Свещеното Сърце на Иисус, които бяха скрити в миналото и се пазеха по един особен начин за епохата ни. Св. Гертруде, когато й беше дадена бегла картина за тях, изпадна в екстаз. "Дадох ви това Неизчерпаемо Съкровище, което беше скрито от човешките очи и беше показано на Гертруда. Това Неизчерпаемо Съкровище беше пазено за времената ви: края на времената. " (V-84)"Съчиних този Химн на Обич, за да ви припомня Вечната Обич, която изпитвам за всеки един от вас." (III-52) б) Тези послания са също така много важни, защото оповестяват Второто Пришествие на нашия Господ с едно много ясно описание на събитията, които ще го предшествуват. Описват Голямото Премеждие на Църквата (I-383), Деня на Пречистването (I -348) или Предупреждението (I -330), Голямото Завръщане при Бога (I-339) или Голямото Завръщане (I -353), Голямото Знамение (I-394), Единството на Църквата (I-231), Новата Петдесетница (I-356), Новия Йерусалим (I-360), Новото Небе и Новата Земя и много още... "Това Божествено Откровение ще бъде последното предупреждение ." Благословената Дева Мария (I-219) "Който пренебрегне да запали този път светилника си и да го използува, ще му бъде отнет и ще бъде даден на другиго." (III-88) "Дойдохме да предоставим на всички вас Нашия Мир и да ви подготвим за небесното ви пътуване." (III-7) Времето на пречистването дойде, времето на отплатата е тук ..." (III-31) в) Тези послания имат дълбоко значение, защото разкриват скрития план на Бога за спасението на всеки един от нас, които живеем днес. Не само това, също така ни дават ключа за тайнствата скрити в продължение на векове и указват мястото на влизането ни, средството, за да участвуваме в тях: обожествяването на душата ни, животът ни в Святата Троица, мястото на предназначението ни – Свещеното Сърце – истинския ни дом, въздействието на Светия Дух в живота ни, топлината и нежността на Бога Отец, безмерната сила на вярната обич на Иисус, тайнството на Двете Сърца. "Скритият Ми План на Спасение е тук." (I-267) "Днес, както никога досега, искам от всички вас да посветите себе си, семействата си и нациите си на Двете Ни Сърца." (III-31) г) И съществуват толкова още неща: разкриването на дълбоки тайни скрити в Бога, които понастоящем стават и чудесните дарове и харизмите представени във Васула, която е едно “знамение”, един “образец” за това как Бог ще даде благодатта Си и ще поведе всички онези, които са отворени и бързат.

Моля се Светият Дух да напъти членовете на Конгрегацията във всичките им изследвания, дебати и решения, и се моля особено, Светият Дух да прегърне лично всеки един от вас и да ви поведе триумфално в един Истински в Бога Живот.

Препод. Роберт Хюгес, S.M.