Отец Мигел Контардо SJ
В защита на Васула Риден,
относно една статия в "L’Osservatore Romano" (бр. 44),
от 3 ноември 1995.
Прояснителни Бележки
Господ предупреди Васула на много пъти, че ще има много порицатели, и Католици и особено, Православни. Отец Гоби, Директор и Основател на “Мариоложкото Движение на Свещениците” ни беше говорил за “Църковното масонство” като “Звяр изплуващ от морето”, както се споменава в Откровението и чието въздействие прониква в обществените средства за комуникация, дори във Ватикана. Йоан ХХIII и Павел VI говориха за “дима на Сатаната” в Църквата, относно промъкванията във Втория Ватикански Събор. “Нотификация” не означава “забрана”, а “предупреждение” или “внимателен поглед”, така че да не бъдем отклонени от лъжливи тълкувания. Светият Отец, Йоан Павел II, в много случаи благослови и насърчи дейностите на Васула, както направи и Кардинал Ратцингер, Префект на Конгрегацията за Доктрината на Вярата. Видни Католици теолози, както от. Рене Лорантен, Фернандо Уманя, Майкл О,Карол и т.н, т.н. проучиха и анализираха издълбоко писанията на Васула и ги възхвалиха, препоръчвайки ги на вярващите. Ако бяха намерили грешки в писанията, щяха да предупредят за тях и нямаше да рискуват с издаването им. Васула има за духовен съветник един добродетелен и мъдър ирландец свещеник, който я придружава в пътуванията й и е одобрен от Светия Престол. Статията в "L’Osservatore Romano" няма подписа на Кардинал Ратцингер. Публикувана е като още един вид новина, която се дава от член на гореспоменатата Конгрегация, и този член не е Конгрегацията. Следователно, няма стойността на “Документ”, а е просто един вид новина или просто мнение на някой си член на Конгрегацията. Не съществува нищо официално. Не за първи път въпросното списание "L’Osservatore Romano", публикува нещо, не само без одобрението на Светия Отец, но дори в противоречие на неговия начин на мислене. Трябва да знаем как да “четем между линиите” и да не се скандализираме прекалено много от мнението на хората, което подлежи на грешки. Нито да сме толкова “категорични”, за да вярваме, че каквото и да е мнение изразено в списанието, дори и от религиозен характер, почти съставлява истината на вярата. Следователно, не трябва да приемаме сляпо, каквото се казва. Трябва да умеем да “различаваме правилно”, искайки от Светия Дух Неговото Просветление. Ще се опитаме да разгледаме обективно казаното в статията, която се публикува в това списание. За по-голяма яснота, ще анализираме внимателно всеки параграф или въпрос в нея. Вторият параграф заявява: "Едно спокойно, внимателно разглеждане на целия въпрос…" Но, разглеждането не е нито спокойно, нито внимателно, а бързо и повърхностно. Третият параграф заявява: "…необходимо е да подчертаем доста догматични грешки…" Кои са тези догматични грешки?? Ако са толкова значителни, статията трябва да го обозначи и да ги обори. Но тук става просто упоменание, без да се назовават или да се изброяват. Четвърти параграф: "…използува се неясен език що се отнася до Лицата на Святата Троица в степен да се объркват специфичните имена и дейности на Божествените Лица." Не съществува такова объркване, след като Отецът, Синът и Светият Дух са Един и Единствен Бог, нищо повече. Васула гледа на Отеца като на “Авва” (Татко, любим Отец), както ни научи Самият Иисус, говорейки за Своя Отец, един въпрос, който беше скандализирал Фарисеите по Неговото време. И по този начин Васула говори на Вечния Отец, който в продължителен период я беше учил на молитвата “Отче наш”. Гледа на “Сина” като на Бог и по-голям брат, и му се доверява като на приятел, и на Светия Дух като на Обич, която съществува между Тях, и като вдъхновение на мислите Им.
Сега, ако някой желае да намери грешки с изпитателен поглед, ще намери също така грешки и в писанията на много Свети Отци. И ако действува недоброжелателно, ще потърси за грешки дори в самите Светите Писания. Например, ако един израз казан от нашия Господ се прочете повърностно, както “Дойдох, за да донеса огън на земята”, би могъл лесно да счете, ако се изтълкува повърхностно, като похвала за пироманците. Или, когато Той казва: “Дойдох, за да разделя свекървата от снахата”, това щеше да представлява въпрос на осквернителни и безвкусни шеги.
Същият четвърти параграф продължава: "С хилиастичен стил се пророкува, че Бог предстои да направи една последна славна намеса, която ще открие на земята, преди дори крайното идване на Христос, една епоха на мир и всеобщо благоденствие." Изразът “хилиастичен стил” изглежда езотеристичен и окултен. И този израз също, когато се използува погрешно или изопачено, може действително да доведе до отхвърляне или грешка. Васула не говори за “хилядолетие” по такъв начин, както се опитва да убеди този, който е прочел “внимателно и спокойно”. Това идване на Христос в Слава и Величие е израз от Святото Писание, който е проучен внимателно от мнозина изтъкнати Доктори на Църквата.
По-нататък, същият параграф указва: "…предрича се близкото идване на една Църква, която ще бъде един вид пан-Християнска общност, в противоречие с Католическата доктрина." Въобще в писанията си Васула не говори за пан-Християнска Църква. Това е едно ужасно тълкуване на желанието на Христос да направи “Една Църква” или “Едно Стадо с Един Пастир”. Това казва Васула, както го иска нашият Господ, а не смес от Църкви, както го тълкува тази статия. Впоследствие, авторът на статията в "L’Osservatore Romano" казва неща, които Васула не е казвала и тълкувала, изопачавайки писанията й.
"Фактът, че гореспоменатите грешки не съществуват в по-следващите писания на Риден е показание, че предполагаемите “небесни послания” са по-скоро резултат на лични размисли." Подобни грешки не съществуват в никое от писанията на Васула, грешки, които въпросният порицател търси настойчиво да намери.
"Освен това, поделяйки обичайно тайнствата на Католическата Църква, въпреки че е Православна Гъркиня..." И каква връзка може да има фактът, че е родена Православна Гъркиня? Не са ли валидни Тайнствата на Гръцкоправославната Църква и не са ли признати от Католическата Църква?
По-нататък, се заявява: "Изглежда, че поставя себе си над всякаква църковна юридикция и всякаква канонична норма…" Този израз е това, което се нарича фарисейски скандал, едно изопачено тълкуване, по начин почти осмиващ.
Текстът продължава: "…и всъщност, създава едно вселенско безредие, което дразни много власти, служители и вярващи от нейната Църква, след като поставя себе си вън от тази църковна дисциплина." Логично е Васула да притеснява някои Православни клирици, “докосвайки отворената рана”, след като нашият Господ им казва, че трябва да се покорят на Петър, тоест на Папата, и че сега този Петър е Йоан Павел II. Нашият Господ беше казал на Васула, че ще бъде изправена пред много трудности, по-точно от Православните църковни власти, след като не желаят да се покорят на Папата като Велик Понтифекс.
Шестият параграф казва: "Пред вид отрицателното въздействие на дейностите на Васула Риден, независимо от някои положителни аспекти, тази Конгрегация иска намесата на Епископите…" Това е искане или молба, а не нареждане или заповед.
Продължава: "…така че да информират подходящо своите вярващи..." Да информират, да обяснят, така че да не съществуват грешки от тяхното погрешно тълкуване, както става при всяко лично откровение или движение на Църквата. (Например, Харизматичното Обновление, Движението на Шоенстат, Севекс и т.н.) Освен това, “подходящо” означава по начин благоразумен, мислещ и зрял.
Авторът продължава: "…и да не бъде дадена никаква възможност в техните Енории за разпространението на нейните идеи." Това се отнася до разпространението на техните погрешно тълкувани идеи, както при всяко движение или лично откровение.
"Накрая, Конгрегацията кани всички вярващи да не считат писанията и речите на г-жа Васула Риден свръхестествени…" И ако са свръхестествени, както вярваме, че са, с какво право се осмеляват да отсъждат категорично за нещо, което продължава да се намира под проучване и което уважават и разглеждат големи и видни теолози на Католическата Църква, включително самият Кардинал Ратцингер, Префект на Конгрегацията за Доктрината на Вярата, и Негова Святост, самият Папа Йоан Павел II? Статията продължава нататък: "…и да бъде запазена чистотата на вярата, която Господ повери на Църквата". Всички сме съгласни с това.
Следователно, заключенията са явни. Не съществува никаква забрана за четенето на тези писания. Въпреки това, трябва да внимаваме да ги анализираме с необходимото благоразумие, позовавайки се преди това на Светия Дух, така че да просветли ума ни и да насърчи волята ни, така че да върши винаги Волята на Бога.
Отец Мигел Контардо SJ
Чили
януари 1996 г.
|
