Проф. Тодор Събев,

Български Православен Богослов и Историк на Църквата Бивш Заместник Генерален Секретар на Световния Съвет на Църквите

В Своя Божествен план за спасението на човечеството, Бог, в продължение на цялото историческо развитие, изпраща вестителите си като пророци и апостоли, учители и пазители, за да поведат всички нации в правилния път, да захранят вярата, да укрепят мира и да защитят единството.

В нашите дни пророчествата на Исаия (44:3) и на Йоил (2:28): “Ще излея Духа Си върху потомците ви”, “синовете и дъщерите ви ще проповядват и ще видят видения”, се потвърждават чрез разнообразни харизми. Дарове на благодат биват давани на жени и мъже за подсилване на Християнския живот, боготворението и служението за славата на Бога.

Един такъв духовен дар (харизма) е даден и на Г-жа Васула Риден, за да изпълни едно особено призвание. “От дълбините на своя мрак”, Васула вижда светлината. Господ докосна сърцето й, за да го почисти и да го излекува. Оттогава “гледа Иисус и Дева Мария вътрешно” и “е удостоена да чува Техните Послания”. Това уникално преживяване с видения е изложено в 70 тетрадки, издадени в седем тома. Посланията, които Васула получава са записани от нея, но под диктовка “свише”. Нейният ръкописен почерк напълно се преобразява.

Посланията са Божи дарове на духовно лечение, обич и милосърдие, и са “отправени към всички”. Васула беше призована да стане горещ свидетел на Христос, носейки Кръста Му по “четирите краища” на света. Заедно с много други ученици, прие да бъде инструмент на божественото провидение, ехо на Божието Слово на милост, помирение и мир.

Посланията не са ново откровение, а напомняне на Евангелието на Христос. Главната задача на Васула е да си сподели Добровестията, оповестявайки посланията на общности и сбирки за молитва и размисъл, да разпространи Писанията, публикувайки ги и “привличайки души при Иисус Христос”.

Особеното естество на този призив въздига въпроси и недоумение в самата Васула, както и в нейните приятели и слушатели. Някои от тези въпроси ще продължат да следват читателите на “Истинския в Бога Живот”. Но ние знаем, че много мистични явления са били приемани по разнообразен начин и са били оценявани различно, според Християнското предание на всеки един. През целия период на марксисткия борбен атеизъм, наложен на страната ми, България, една жена със значителни дарби на ясновидка, разкриваше на местни хора и чужденци скрити неща от тяхното минало, настояще и бъдеще. Вярата й и пророческият й глас разклатиха атеистическите убеждения и промениха начина на живот на десетки хиляди души. Епископи, свещеници и теолози добиха личен опит и признаха даровете на тази жена. Но не беше съответно с традицията на Църквата да се издаде едно достоверно потвърждение на този феномен.

Преди няколко години бях силно впечатлен от случая с трима мои добри приятели, Протестанти, на които Богородицата се появи едновременно, без самите те да считат, че събитието представлява необичайно духовно преживяване, след като тези появявания не представляват част от църковните им традиции!

“Живеем с вярата” (2 Кор. 5:7) и “с вярата проумяваме…”(Евр.11:3). Да умееш да различиш между Духа на Бога и другите духове, представлява трудна християнска задача. Разграничаването, и то е дар на Светия Дух (1Кор. 12:10-11; 1 Йн 1-4,1). Главният критерий, с който може човек да изпита духовете, това е вярата в Христос като въплътен Син на Бога и Спасител (1 Йн 1-4,2).

В своята основа, съдържанието на Посланията в “Истинския в Бога Живот” е в хармония със Светите Писания и с традициите на Църквата. Те биват раздавани, четат се и представляват обект на размисъл в Църквите. Целят съживяването на Християнската вяра, обновлението и единството. Често препращат към Библията като извор на истината, знанието и мъдростта. Хвалебствената част на посланията се основава на Библията. Много близки на Православната духовност са неизброимите молитви, спешният призив за завръщане при Бога и покаяние, постене и свят живот. В центъра на видението на Васула са поставени и много други основни истини, стойности и учения на Църквата. Молитвата, смирението, състраданието, великодушието, мирът, помирението и взаимната обич в Името на Христос, биват непрекъснато подчертавани във всички тетрадки. Свръхизобилната благодат и нежност на Бога биват представяни често наред с безпокойството и загрижеността за стенещото сътворение, с предупреждението, че грехът покварява човечеството, както и с призива за бдителност спрямо “битката срещу Сатаната и неговата свита”. По този начин човек би могъл да почувствува “пророческия тон” и призива към всички Християни:

Помнете Блаженствата! Следвайте десетте заповеди! Сега е времето за покаяние! “Живейте така, сякаш днес е последният ви ден на земята!”, “Помирили ли сте се с братята си?”, “Поделете си с Мен Кръста Ми.”, “Търсете справедливостта и помагайте на потиснатите.”, “Обръщането към Бога е Богатство”, “Евангелизирайте с обич за Обичта.”, “Епохата ви е епоха на маловерие, мъртва е”, “Не приемайте плодовете на Сатаната, които са.. разделение и нечистота.”, “Бъдете бдителни и се подгответе за “последните дни”, тъй като Господ се намира “на Пътя на Завръщането”.

И отново се чува Посланието на надеждата и на живота: “Изтърсете праха, който ви покрива и се изправете измежду мъртъвците”. “Святото Причастие ще ви задържи живи”. “Времето на вълненията” ще бъде последвано от “една нова епоха на обич и мир”. “Царството Ми се намира пред вратите ви”. “Бог желае всеки един от вас да бъде спасен”. (Рим. 10:12-13)

Посланията представляват химн на обичта на Бога, която “прилича на извор, на кладенец с жива вода”. Обичта е “Коренът на Дървото на Живота” и на всички добродетели. Затова “посейте семената на обичта във всички посоки”. “Не съдете никого, и изкупете злото с обич.” Изворът на Обичта е Светият Дух, Животворецът. Води ни към “всяка истина”, преобразявайки мрака в Светлина. Издига и пречиства сърцата ни, освещава ни чрез Тайнствата, прогонва лукавите духове и възобновява Църквата. Светият Дух създава общение, в което царува Обичта. Възнаграждава бедния и смирен народ на Бога.

Един от най-силните елементи в мисията на Васула Риден е тежестта, която се отдава на разделението между Църквите, спешната необходимост от единство и значението на вселенското движение.

Грехът на разделението и раните в Тялото на Христос се дължат толкова често на липсата на вярност, смирение и взаимна обич. “Съперничеството и антагонизмът за земна власт”, егоизмът и горделивостта не могат да доведат единство. Онези, които се стараят да съберат разпилените овце на Христос “трябва да снижат гласовете си”, за да чуят гласа на Бога, трябва “да наведат главите си”, за да бъдат благословени от Главата на Църквата - Иисус Христос. След това, Той ще ги вдигне всички и ще ги привлече при Себе Си. “Благословени са онези, които не се обособяват” под Святото Име на Христос. “Молете се за Световния Съвет на Църквите” и за световното вселенско движение. Нека винаги да си спомняме, че “ключовете на единството са обич и смирение”.

Истинското единство е и ще бъде само в сърцето, единство не “в буквата, а в духа”. Това е дар Божи, но изисква също така човешко обвързване и усилие. “Където съществува разделение, дайте обич и мир, където съществува смут, поискайте Светлина”. “Единството ще дойде върху вас като Зора… Ще дойде от Бога, и нациите ви ще го назоват Голямото Чудо, Благословения Ден.” В този ден Небесата ще “ликуват”. “Каква ще бъде радостта Ми, когато се съберете всички около една Трапеза и Ме прославите, признавайки грешката си, покайвайки се за вероотстъпничеството си и припомняйки си Обичта Ми към вас.” Намерението на Бога е “да обедини всички нации, от Изток на Запад, и от Север на Юг”.

В много от посланията изразява голямото Си желание за едновременното отпразнуване на Великден - “Празникът на Празниците” и “Триумфът на Триумфите”. Дано да бъде даден нов тласък за възобновяването на тази тема във вселенския дневен ред. В действителност, това води началото си от решението на Първия Вселенски Синод (325 г.) за засилване на единството и вдъхновяване на всеобщото свидетелство.

Много Православни се радват на дара на Васула и оценяват текстовете, които прочитат, но се въздържат да приемат всички елементи и подробности. Аз лично, все още се мъча над някои въпроси, които ме занимаваха и преди това. Но, не бихме ли могли да се утешим с мисълта, че приемаме посланията посредством ограниченото си човешко естество, и че ги проумяваме според духовните си възможности? Прочитането на посланията написани от Васула изисква мистична душа, молитва “за познание и правилно разграничаване” (Фил. 1:9), търсене на истината в силата на обичта и съпротивление спрямо лесната критика.

Даровете на Духа трябва да се различават по духовен път. (1 Кор. 12:10) Нека измерим стойността на дървото от плодовете му. (Мат.3.10:7-16) Високото качество на неизброимите плодове на “Истинския в Бога Живот” е признато от много хора. Посланията са допринесли за задълбочаването на духовния живот, засилили са Християнската вяра и са отворили очите на голям брой невярващи. Остава да видим изпълнението на обещанията на Бога: “Аз, Господ, ще умножа виденията… и ще излея Светия Си Дух без ограничения върху цялото човечество”. “Ще се развиете като тревата, която расте на местата с обилна вода.”

Нека благодарим на Бога за всички харизми.

Небесни Отецо,
възпламени сърцата ни с огъня на Светия Дух.
Дай ни Духа на мъдрост и вяра,
на смелост и търпение,
на смирение и постоянство,
на обич и покаяние.

Женева, Великден 1994 г.