Епископ Джоао Евангелиста Тера

Епископ Джоао Евангелиста Тера е добре познат тълкувател на Святото Писание и е работил на различни места по света, включително във Ватикана, където беше работил заедно с Кардинал Ратцингер в продължение на десет години. Поддържайки напълно Васула, пожела да даде следното свидетелство в края на срещата за молитва в Бразилия, на 12 октомври 1997.

Аплодиран продължително от хиляди участници в срещата, Епископ Джоао Тера, със спокойна усмивка на устните си, говори с такава твърдост и убеждение, изглеждаше сякаш не забелязва непрекъснатите ръкопляскания. Твърдата му убедителност, както и изключителната радост, която изпитваше, бяха явни в този климат на вяра и харизматична евангелизация. С внимание и признателност, слушахме Епископ Тера:

-Бих желал да кажа няколко думи на благодарност, като помощник епископ, за радостта, която изпитваме от присъствието на Васула тук в Бразилия. Наистина, това е една изключителна благодат!

Всички ние през тази седмица живяхме в присъствието на Папата в Рио де Жанейро. Това струваше повече от много мисии. Бяха близо два милиона души. Беше наистина присъствието на преобразяващата благодат. Ние, които бяхме там, се завърнахме наистина обновени. Папата ни подтикна да се подготвим през тези три години за Третото Хилядолетие. Сега стигаме края на първата от тези години.

Тази година размисляме за Иисус Христос, теологическата добротел на Вярата, Тайнството на Кръщаването. Самият Папа сега ни кани да размислим отсега, през ноември, за следващата година, която е изцяло посветена на Светия Дух. 1998 година, е година на харизматично обновление, година изпълнена със Светия Дух, по време на която ще размисляме за Тайнството на Помазването, теологическата добродетел на Надеждата, и Мария, Образецът на Надеждата.

1999 година, всенощното бдение на големия юбилей на настъпващото Трето Хилядолетие, е изцяло посветена на Бога Отец. И виждаме Васула да говори с такава нежност, назовавайки Бога “Татко” с такава смелост, както направи Иисус. През 1999 г. всички ние ще размислим също върху Отеца, теологическата добродетел на Обичта – Отецът е изворът на Обич, Тайнството на Помирението. Виждаме, че Мария е Образецът на Обичта, Майката на Нежната Обич. Това е подготовката, трите години на подготовка.

Миналата година, бяхме на една конференция в Йерусалим по покана на Равините. Присъствуваха сто Равини, петстотин Християни епископи – Католици и Православни – и дванадесет кардинали. Завръщайки се, говорих с Папата. Беше ентусиазиран. Бях живял две години в Йерусалим. Така, говорих на Папата за голямата ми надежда. За 2000 г., той подготвя дейно срещата на Християните с членове на монотеистическите религии – Евреи и Мюсюлмани. Ще се проведе голяма среща на Планината Сина, където Евреи, Християни и Мюсюлмани ще се съберат: една надежда, една мечта на Папата. Този Папа е свят! Мечтата му е наистина вдъхновена от Бога: една голяма среща на Християнските Църкви в Йерусалим, с интензивни контакти с Православната Църква, Евангелистките Църкви – големите Евангелистки църкви, с надеждата, че молитвата на Иисус ще се изпълни: че ще съществува едно сърце, едно стадо и един Пастир.

Тази е мисията на Васула. Това означава също така нейната мисия: да направи молитвата на Иисус да се осъществи през 2000 г. Тази молитва на Иисус е наистина скандална. Скандална! “Отче, искам да бъдат всички един.” Извинете ме! Дали това е начин да искаш? Би трябвало поне да се каже “моля”. Но Той каза: “Отче, искам!” Той иска. Не е липса на възпитание, не, Той знае, че това е, което иска Отецът – че Волята на Отеца е Негова воля: да съществува едно стадо и един Пастир. Това е молитвата на Христос.

Това хилядолетие, от 1000 година до 2000 година, беше хилядолетие на големи изпитания и разделения в Църквата. Нека Третото Хилядолетие да е хилядолетие на единството. Бог ни изпрати това харизматично лице. Познавам Васула вече пет години, откакто я срещнах за първи път в Ресиф (беше първото посещение на Васула в Бразилия, придружена от от. О,Карол и представителите на изданията Боа Нова). Говоря малко родния й език. Бях работил също така две години в Средния Изток, в Египет, поздравих я и тя нежно отговори, на арабски.

Наистина, каква беше радостта на онази Литургия!... Не зная тя дали си спомня: в Colegio de las Damas (Девическата Гимназия), в гимнастическия салон препълнен с хора. Когато започнах да чета Евангелието, казвайки, по начина на Иисус: “млъкни и излез от този човек” внезапно от устата на един демонизиран, много силен вик се провикна “Не излизам! Не искам да излезна!” Десет хиляди души се вкамениха. Не казах нищо и останах мълчалив. Не исках да аргументирам със Сатаната. Снижих главата си. Всички започнаха да изричат Отче наш, да се молят... внезапно всички замълчаха: стоеше там нависоко, на третия етаж, готов да падне оттам... Бяха необходими пет души, за да го задържат. Литургията приключи. Демонизираният дойде при Васула, искайки й да му прости, казвайки: “Не зная какво се случи.” И продължи: “Когато се родих, баща ми ме посвети на Сатаната. Животът ми беше ад. Единствената ми надежда е да поставиш ръцете си върху мен.” Коленичи, преобразен. Беше чудесно!...

Големият ни приятел, Епископ Виктор (Всепреп. Виктор Тиелбек, Епископ на енорията на Формоза, в щата Гояс на Бразилия), казваше обикновено: “Всеки път, когато Васула се явява, Сатаната се вбесява!” Миналата година, както си спомняте, светлините угаснаха, тук, преди да започне срещата.

И след като говорим за Епископ Виктор, тази година имахме една среща на Регионалната Епископска Конференция със Светия Отец. Така, попита за Васула. Кардинал Ратцингер тогава каза: “Получих цяла планина от писма от кардинали.” Въпреки че Кардиналът говореше само на италиански, Епископ Виктор го попита на немски: “Но, Кардинале, трябва ли да променя отношението си?” “Продължи, както правеше досега”, отговори Кардиналът, на немски (пред нас, които го разбирахме) “но да си благоразумен”. (Този отговор на Кардинал Ратцингер е в пълно съгласие с това, което беше казал в Мексико на 10 май 1996: “Можете да продължите да разпространявате нейните писания, но винаги с различаване.”)

И така, нека погледнем делата... от делата ще ги разпознаем. Запитайте се: “В това движение, какво забелязахте? Кои са плодовете? Колко промени? Колко завръщания при Бога?” От плода ще познаете дървото.

Днес изпълнихте тази зала. Защо дойдохте тук? Защо? Защото има покана, не зная защо... Но това е една възможност. Причината да дойдем е този Един, който ни привлече тук. “Никой не може да дойде при мен, ако не го привлече Отецът, който ме изпрати.” (Йн 6, 44) Привлече ви един, който пръв ви обикна. Един, който ни привлече тук, за да чуем слово на светлина, слово на спасение. Разбирате ли? Трябва да сте много радостни, беше ви дадена възможност.

По известен начин представлявате една избрана част на тази енория. Онези, които Отецът привлече да дойдат тук. Каква красота съществува в това посрещане! Виждате какво показва присъствието на едно харизматично лице. Една харизма не е благодат за (лично) освещаване на някого. Не означава, че Васула е по-свята от вас. Това е благодат за освещаването на другите. Трябва да чувствуваме признателност, защото тази благодат ни освещава, довежда ни по-близо до Иисус Христос. Подготвя ни за Третото Хилядолетие...

Васула, няколко думи на френски: Je veux vous dire ma grande joie. Nous sommes vraiment très heureux de voir votre présence chez nous; c'est une présence de grâce, de lumière et de soleil. Merci bien, Vassula. (Бих искал да ви изкажа радостта си. Наистина сме много щастливи с вашето присъствие при нас. Това е присъствие на благодат, светлина и слънце. Благодаря ви много, Васула.)

Извор: Ediçoes Boa Nova и "Actualizando Medjugorje"