Писанията на Васула Риден
от отец Майкъл О,Карол, CSSp
През последните петдесет години са написани повече неща за Иисус Христос, отколкото през предишните Християнски столетия. Този огромен обем от писания, което е отзвук от устните предавания, от амвона и лекционните зали, съставлява неоспоримо свидетелство за Неговото значение. Уникалността Му в човешкия опит и хода на историята е явна. Един много различен вид свидетелство, с трагичен тон, е фактът, че в настоящото време повече от двадесет хиляди църкви, сектични общности, групи и отцепили се групи Го оспорват като свой символичен централен образ или свой основател. В един светски или световен режим, достойно за отбелязване е, въпреки че беше Евреин, Симит и Азиатец, подвижниците Му са много малко измежду Неговия народ и раса, и Неговия континент. Изкушението е да бъде разглеждано това с фаталистичен дух. Ако това го правим целесъобразно, бихме предали вярата в неговата универсална мисия и послание.
Дали ще повлияят огромната интелектна ферментация, трудът на проучвателите, така желаната промяна не само между онези, които не приемат категорично Иисус като свой Спасител, но и между онези, които приемат, но отдават минимално значение на учението Му? Имахме толкова много Христологии, толкова много неща се писаха за “Иисус на историята” и за “Христос на вярата”. Всяка възможна подробност и аспект на Библията е разучена, маргинални науки, както археологията, папирите Кумран, вътрешно-заветни и Еврейско-Христиански текстове са проучени. Наскоро имахме цяла една нова литература върху най-явните неща относно Иисус, еврейския Му произход.
Тъй като трябваше да мина през тази литерурна гора, убеден съм, че всички онези, които търсят за Иисус Христос, които искат да участвуват в лечението предоставено от преобразяващото самооткровение, трябва сериозно да вземат пред вид казаното от мистиците. Според мен, да пренебрегва човек тяхното свидетелство, означава да губи един мощен, светъл размер на Иисус Христос. Изключва също така неговото тайнство за искрените подвижници на големите световни религии, към които биваме канени да се отнасяме със симпатия и разбиране. Те са впечатлително отворени от време на време към призива за мистицизъм, не са позволили да се изопачи смисъла му. На историческо ниво, големи мистици са повлияли дълбоко техните времена. Иисус Христос, със своето въздействие върху тях, разкрива една дълбока психическа динамика, бегла, богата, върху която само той може непосредствено да действува. Това, което историята и психологията отбелязват, теологията го прояснява и потвърждава.
От така дълбока перспектива бих искал да представя обема на писанията на Васула Риден. Бих искал да се вземе пред вид, че говоря стриктен теологически език, достоверен и точен, когато описвам делото й като скъпоценна архива на мистично изживяване. Независимо от терминологията, стойността е неоспорима. Други, както Мария Консепсион де Армида и Адриен фон Спеир са писали под непосредствената диктовка на Господа, или са ги предавали на други под негово вдъхновение. Случаят с Васула е единствен, след като писанието бива контролирано непосредствено. Имаме транскрипцията на интензивно лично изживяване на Иисус Христос, с уверението, че Той самият е свързан с физическия елемент на поставянето на думите на хартия.
Читателите, които не са видели научната очевидност за този феномен, доколкото може да бъде очевидност, могат да се успокоят. Един специалист графолог от Парижката Префектура, Ж. А. Мюние, изследва почерка, без да познава идентичността на автора и го намери за изненадващ в много подробности. За обикновения наблюдател ясно се различава от нормалния почерк на Васула.
За онези, които приемат посланието на Иисус в свидетелството на Васула, съдържанието на книгите й предизвиква мисли, понякога объркващи, в общи линии издигащи и силно насърчаващи. Лесно е да види човек защо книгите й са предизвикали толкова много и впечатлителни завръщания при Бога. Централната тема е обичта на Иисус, изразена с годежни термини характерни за мистиците, но показани като преливане, като изливане на Свещеното Сърце на Иисус.
Считам това откровение за едно от най-спомагателните, обещаващо всичко, каквото беше записано в наскорошните времена. Затова, посланичката на Господа е от Православната Църква, и не сме чували никога езика на Свещеното Сърце от тази общност. Исторически уникално поради тази причина, е отдавна очакваното от страна на Католиците възпламеняване на един идеал, на едно вдъхновение от Иисус, което за столетия, особено от епохата на Св. Маргарет Мари, произведе множество светии и апостоли. След Втория Ватикан, всичко, каквото беше действително един възглед, един пълен взор на Спасителя, беше отхвърлено от мнозина като проста “преданост”. Онези, които се надяваха на по-добри дни, не си представяха, че зората щеше да се появи на Изток.
Посланието е пожелание за Християнското единство, което е една обичана тема и едно обещание в страниците на Васула. Къде другаде биха могли Християните да се срещнат в по-голяма безопасност, ако не в Сърцето на Христос? Той проясни, че чудото на единството ще бъде негово дело.
Не за първи път се бяхме възползували от Православните. По време на Втория Ватикански Събор, беше един Православен, по-точно един Грък теолог, Никос Нисьотис, който настоя на една теология на Светия Дух, без нея Съборните Документи щяха да имат минимално въздействие върху техния свят. Много неща станаха оттогава, за да бъдат възстановени вероятни загуби. За отбелязване е, че Иисус учи Васула относно Светия Дух, говори й често за Него.
Езикът, с който й говори е език на обич. Но Той не изключва Заповедите. Читателят бива подтикван да сравни яснотата на речта Му с толкова много, които са неопределени и неясни в някои популярни постановки за вярата. Екуменистите биха могли също така да се възползуват от предупрежденията срещу разтурването на догмата, както и проповедниците би трябвало да вземат присърце съвета да не дават предимство на социалната проблематика пред божественото изискване за боготворение – не трябва да се откъсват от Бога, извора на живота, нито да минимализират божествеността на Иисус Христос, тайнствата на живота, смъртта и възкресението му.
В страниците на Васула съществуват парещи известявания относно настоящето състояние на Църквата. Как трябва да реагираме на приложението на Откровението гл. 13 в нашето време? Бих казал, с голяма смиреност, обръщайки внимание на реализма му, с цел да пожънем възнаграждението за верността. Съществуват много неща, които търсят утеха в цялото тяло. Имаме един утешителен повод от многото появявания и видения в нашите дни, които Светият Дух предоставя на вярващите. Напомня ни, че Духът е Духът на Иисус. Иисус се грижи за Своята Църква с цялата обич на Сърцето Си, съзнава огромната нужда и възнамерява да я възобнови.
В този етап си спомням друго едно дело, в известна степен подобно с това на Васула, “Доверия на Иисус”, дадено на един италианец свещеник, Монс. Отавио Мишелини от енорията на Капри. Беше му дадена много ясна идея за злините във вътрешността на Църквата, но и една твърда надежда, че с посредничеството на Мария, посредством нейния триумф над силите на злото, ще се установи царството на Христос. Пий ХII в едно послание по радиото на Международния Мариоложки Конгрес в Лурд на 17 септември 1958, три седмици преди смъртта си, говори със следните слова: “Искам да потвърдя неотклонното си доверие, че царството на Иисус ще дойде посредством царството на Мария.”
Истинска спрямо голямата Православна традиция, Васула вярва в силата на Мария. Колцина са забравили това богато, живо наследство, говорейки за Мария като пречка за Християнското единство! Ако Християнското единство предстои да е пълно, трябва да включва Православните, които никога не направиха компромис с всичко свързано с теологията или предаността към Мария. Това стана кристално ясно от първите дни на Вярата и Реда от един от най-верните членове на Църквата, гиганта на съвременната Руска Православна Мариология, Сергей Булгаков.
Относно предаността към Мария, Васула се отзовава на една особено Католическа форма на благопочитание, Неопетненото Сърце на Богородицата. Сърцето на Мария съединено със Сърцето на Иисус е тема, която вдъхновява и насърчава. Папа Йоан Павел II, говорейки за това използува израза “Съюзяване на Двете Сърца”. Това беше избрано като заглавие за една международна конференция, подкрепена от Кардинал Син във Фатима от 14 до 19 септември 1986. Конференцията имаше официалното одобрение в специално послание получено от Папата, който прие по-късно в Рим участниците и получи всички протоколни документи. В тези документи специалисти теолози бяха подкрепили, след щателно проучване, продължителността на темата през столетията, подчертавайки главните точки. Големите светии на Хелфта през средновековните времена, светиите и учителите на седемнадесети век във Франция, особено Св. Йоан Едес, разбуждането на деветнадесети век и след това, кулминацията в нашето време, с официалното учение на Папите, от Папа Пий ХII, обещанието на Фатима, че с триумфа на Неопетненото Сърце над Русия Иисус желае да бъде прославен заедно с Неговото Свещено Сърце – и толкова много други лични откровения в настоящата епоха.
Убеден съм, че можем да очакваме обогатена теология на сърцето в Църквата от едно тясно, дълбоко сливане на източните и западните традиции. Знае се добре, че идеята за обожествяването на човека сътворен по образа на Бога, е основна в мисълта на Гръцките Отци, особено на онези, които излязоха от Александрийската школа. В теологическото обновление, което ще предходи Христианското единство, което така желаем, трябва да съществува сериозен размисъл върху Сърцето на Иисус, Богочовека, като средство и образец на обожествяване.
Огромна перспектива се отваря пред нас за Християнското богословие. Йоан Павел II показа, че философията му относно човешката личност, повлияна в известна степен от следването му по феноменология, може да се включи в богословията на сърцето. В конференцията във Фатима богословите се съгласиха, че с идеята за Светия Дух ще бъде постигнат плодотворен синтез. Съществува тук чувство на дълбока духовна хармония. Но пространството е винаги отворено за богословски изследвания и размисъл.
Междувременно, един въпрос носещ дълбоко удовлетворение е, че Васула Риден водена дума по дума от Иисус, се присъединява към компанията на богословските и духовните писатели посветили се на възраждането и обожествяването на човечеството с посредничеството на двете Сърца. Чест е да одобрява човек и да подкрепя идеала, който тя предлага с такъв ясен усет и смела непосредственост, с красноречието на простотата понякога остро: Идеалът, който е самият Христос, “Посредникът и изпълнението на всяко откровение”, както го назовава Вторият Ватикан, Той, който е Центърът на целия живот и на цялото сътворение, след като Той е Произходът, Алфа и Омега. В Него са скрити всички съкровища на мъдростта и знанието (Колосяните 2, 3). Той е първородният на всяко сътворение... в който всички неща се съдържат (Колосяните 1, 15, 17). В Него, заедно с Отеца и Светия Дух е всяка слава от всички създания и от векове на векове, с посредничеството на Благословената Мария Богородица.
19 май 1991 - Петдесетница, неделя |
