Lectio Divina (Божествено Четиво) за Времената ни

от Брат Андрю CSWG

Брат Андрю е член на Общността на Служителите на Волята на Бога, малка общност на Англикански монаси живеещи в Кроулей, Великобритания.

Бих искал да обсъдим Разговорите на Васула Риден с Иисус, съпоставяйки с Lectio Divina (Божествените Четива). Духовните четива представляват една голяма част от живота в молитва. Една богата библиотека е характерна за всеки манастир. Някои особени часове в деня се посвещават на прочит. Мълчанието на манастира и оскъдността в слова – дори и за най-бъбривите, ни води към благотворен размисъл, занимавайки се с работите ни, с това, което е пред нас, четейки. Рядко ще се намери монах, който да няма една-две книги под ръка. Четем в трапезарията и по този начин трапезарията става място, където тялото и душата се хранят и се обновяват, храна в чинията и на поставката за книги намиращи се пред нас. В някои домове ядат мълчаливо, докато един член на общността чете на глас за всички, при нас пък всеки чете мълчаливо книгата пред себе си. “Един малък пасаж, който се асимилира правилно на всеки събор” като наше правило “е най-добрата диета за монаха. Той би трябвало да дисциплинира себе си да чете бавно, размисляйки върху написаното под светлината на Светия Дух.”

При първите етапи на молитвения ни живот избираме един пасаж от прочитния материал пред себе си – един параграф, един израз, дори и една дума – и размисляме върху това. Светият Дух, винаги готов да ни води, се приближава до нас и хвърля лъчите си върху това, което четем. Ако му позволим, ще ни предостави дълбок вътрешен поглед за четивото ни, нещо, което не бихме могли по никакъв начин да придобием от само себе си. Джон Хенри Нюман говори за “доближаването на една ангелска мисъл”. Св. Павел говори за дара на “мъдростта, знанието и разбирането” и каза много неща за духовната зрялост.

На път към тази духовна зрялост, става нещо. Намираме, че вече не сме способни да размисляме върху четивото ни, както бяхме свикнали и считахме избраното четиво за отегчително, уморително и “затворено”. Често прибягваме до текстове, които някога ни даваха свежест и радост, но сега вече не намираме нищо в тях. Ако позволим на Светия Дух да ни води в тази опитност в пустинята, в която живеем, той ще ни води към по-нататъшен етап, където Бог от своя страна избира това, което трябва да размислим, да обмислим, води ни в темата, която ни беше дал. Сега инициативата е на Бога. Наистина, сега “Бог предлага, човек разполага”.

Когато това става, настъпва голяма радост, както се отбелязва и един неочакван обрат на събитията. Бях във ваканция през лятото в манастира Св. Давид. Пред мен, на масата, бях отворил книгата на отец Гилберт. Последователно с четенето се занимавах с градината, и така, както работех, открих, че размислях върху някои израза на четивото ми, зарадвах се много. Работех и размислях в разстояние на двадесет минути, след това отидох вътре и седнах отново над книгата и внезапно, пред мен, сякаш се просветлих, се намерих пред въпроса, който ме занимаваше, и смисълът му ми беше разкрит бистро, ясно и “отворено”. Така прекарах по-голямата част от този слънчев следобед – малко работа, малко четене – всеки път, обаче, ставаше същото нещо – пред очите ми намирах въпроса, който ме занимаваше, докато работех навън. Навън в градината мислех за това, което предстои да прочета, преди да го прочета. Светият Дух ме водеше и ме учеше. Щастлив седнах по-късно през следобеда за чай и размислях върху словата на псалта:

“В свитъка на книгата е предречено за мен да изпълнява Твоята воля. Да, Боже мой, законът Ти е дълбоко в сърцето ми.” (Пс 40)

Проумяването, което се приема по този начин е “съвършено”, тоест не е резултат на индуктивна мисъл, то е пълно от момента, в който се дава, и тази “съвършеност” се осъзнава веднага от приемателя. Успокоява, утешава, стабилна е, спокойна, не е необходимо да се провери, стои над противоречия, така както и мъдростта и знанието, които произхождат от нея. Тя е дискретна, не принадлежи на категорията на дебатите, а по-скоро принадлежи на сърцето на онези, които вече са подготвени от Светия Дух да я приемат. Мисля си често, ако светът оставяше Светия Дух да го учи, тогава всички противоречия относно смисъла и тълкуването на Писанието щяха да се прекратят, едва тогава щяха да бъдат в състояние да отговорят на единствения въпрос, който истински има значение “Вярваш ли го това?” с едно определено

Понякога, Светият Дух ни води да мислим върху някои изрази за кратко време преди да ни даде потвърждението си написано на една страница пред очите ни, както вече споменахме. Друг път, ръководенето на нашата мисъл може да трае доста дълго. Ако иска да ни подготви за прочита на едно произведение, напр. “Мрачната Нощ на Душата” от Св. Йоан на Кръста, може цели седмици да мислиш върху теми дадени от Светия Дух. След това, започвайки прочита на книгата ни, намираме същите теми, върху които размисляхме предишните седмици. Изглежда тук, че книгата не започва с период на размисъл, а по-скоро го приключва. Прочитът на книгата се състои вече в разпознаването на това, което вече ни е дадено, в духа, за проумяване. В началото очаквахме и търсехме това, което сега намираме пред себе си и така, без колебания, приемаме заключението на размислите ни.

Понякога, според плана на Светия Дух за нас, подготвителният период е още по-дълъг, може да размисляме върху някои изрази за години, преди Светият Дух да изпълни делото Си, поставяйки книгата предопределена за нас в ръцете ни, така стана с мен относно Разговорите на Васула с Иисус. В продължение на години ми даваше големи теми за размисъл – естеството на спасението, чистилището и отвъдността, животът в новото сътворение, поражението на Сатаната и краят на духовната война, пренасянето на населението на този свят в новото сътворение, издигането на пастири, които ще отведат стадото в новата земя, Мрачната Нощ, където ще бъде отведен днешният свят, краят на тази нощ и първостепенната роля, във всичко това, на обичта, обичта на Бога Творец към творенията и нашият отговор в обич и благодарение на обичта, на Него. Всичко това беше храната и питието ми през тези години! Чудесни теми! Прекрасно! И вършейки служенията си в манастира, ги пазех в сърцето си и мислех за онези, които ми се проясняваха с голяма и скрита радост. Намерих в този размисъл всички следи на божествения му произход, които от опит бях се научил да търся, твърдост, спокойствие и т.н., така продължих тихо и същевременно държах отворени очите си за някоя книга, която щеше да съдържа всички тези неща. Тези важни теми! Кой би могъл да ги запише? Кой би могъл да размисли върху тези обемни теми, без да се умори? Често си мислех за книгата, която показаха на Св. Йоан и която по-късно му дадоха да яде (Откр. 5, 1 и 10, 10) и се възвръщах към спокойствието на душата, спокойствие, което само Господ може да даде.

Всички тези години на размисъл и съзерцание стигнаха своя край в деня, когато отец Грегори ми препоръча да прочета посланията, които нашият Господ даде на Васула, и така, отворих първата от дванадесетте книги на духовно четиво, които подобни не бях виждал преди това.

Читателю, ще прочетеш тези книги, когато техният автор ти се разкрие, вдигни очите си от книгата и му говори, лице в лице. За това си роден тук. Когато оставиш този свят, няма да можеш вече да го срещнеш по този начин, затова направи всичко възможно за времето, с което разполагаш. Чуй внимателно, когато той ти говори, погледни го, усмихни му се, и чети, когато те кани. Има толкова неща да ти каже, толкова неща да ни каже, и ги казва в тези томове. Чудесни теми! Естеството на спасението, какво е чистилището и нататък, животът в новото сътворение, поражението на Сатаната и краят на Духовната Война, пренасянето на жителите на този свят в новия свят, издигането на пастири, които ще поведат стадото към новия свят, Мрачната Нощ, и средствата, с които вършеше и върши всички тези неща, с обич, обичта, която изпитва към нас Богът, и нашият отговор на тази обич. Всичко е написано в тези книги. Ще ви бъде дадена с времето възможността да откликнете по правилния начин. Отговорът ви ще бъде ясен, едно да или едно не.

Тези книга ни въвеждат в една възобновяваща теология, жива и невинна. Не е необходим Докторат по теология, за да я разберете. Те са достъпни за онези, които ги желаят, непосредствени, прости и приятни за четене. Освежават места, до които други теологии не могат да се доближат. Те са, действително, всичко, каквото не очаквате от една теология да бъде. Уверен съм, че онези, които ги четат и биват завладявани от тях, няма да аргументират за тях, нито ще участвуват в теологически дебати, които са разяли разделените църкви в продължение на векове и плодовете на които са лесноразличими в дните ни: слабостта на църквите да доведат вярващите си в съвършенството, което описах преди. Противоотровата за тази слабост се намира в тези томове. Самият Господ ни говори в тях и на тези, които желаят да Го приемат предоставя обновление, освежаване, живот и мир.

Делото на Истинския в Бога Живот току-що започна. Имам чувството, че при този начален етап, Посланията се представят на църквите, които дават един прост отговор, едно да и едно не. Щом този начален етап приключи, ще се представят множествата нашироко и смятам, че ще станат чудесни и неочаквани неща, вън от човешките способности за възприятие: огромни множества от хора ще разпознаят, четейки ги, техния автор, Господ Иисус Христос. Ще видят лицето му, ще чуят гласа му, ще му се усмихнат, ще се зарадват с него, ще си спомнят, че го познават и че го обичат. Амнезията, на която ги подложи Принцът на този свят, Сатаната, и които църквите в настоящето си положение не са в състояние да излекуват, ще бъде превъзмогната, и ще се завърнат в Църквата, след като, за онези, които обичат нашия Господ не съществува друго място да отидат. Завръщането им ще преобрази Църквата до неузнаваемост.

Тук съществува един исторически прецедент за събития от такава величина. През трети век Императорът Константин обяви Християнството за официална религия на Римската Империя и едно широко прииждане на население в Църквата се произведе. В един много действителен смисъл Църквата носи последствието на това събитие оттогава. Бъдещите събития, уверен съм, ще са изпълването, изпълнението, откъдето започна това голямо дело преди хиляда и седемстотин години.

Смятам, че в Истинския в Бога Живот виждаме началото на големи събития. Предлагам да прочетете Посланията и да размислите върху тях.

Андрю CSWG
(ноември 2004)