Канада 2006 - Хамилтън

Хамилтън 15-10-2006

Хамилтън Онтариое стар индустриален град на Канада с основна индустрия добива на стомана. На много места напомня родината ми в Бъфало, Ню Йорк, където някога се прозвеждаше и там стомана, но това е спряло преди много години.

За първи път дойдох в този град пред 30 години, когато започнах да се срещам със съпругата си Роберта. Именно тук за първи път видух Канадската култура и осъзнах тревогата на една малка страна да живее до нацията на Голиат в САЩ и нейната представа за монополизиране

Трябваше да дойда в Хамилтън през 2006 г., когато узнах за пътуването на Васула в Канада. Бях призован от самото начало да предоставя помощта си за провеждането на срещата, но беше голям въпрос как да го направя и кои щяха да ми помогнат в това дело. Без познати в Хамилтън в никакъв случай нямаше да успея и времетo напрягаше все повече и повече, след като до март месец трябваше да изработим цялата програма. За щастие, Господ имаше план и контактувах с един член на Истинския в Бога Живот, който се беше преместил от Торонто в Хамилтън преди няколко години. Първата ми среща с Питър Буши беше доста плодотворна. Питър има много приятна жена, Леона, и две млади момчета. Той е привързан читател на посланията и той беше инструментът, който Господ използва за необходимите подготовки за срещата. Със своя ентусиазъм и усърдие за послания, беше чудесен партньор при срещите ни. Представи ме на отец Йозеф Муча и на Епископ Роман Данилук, който щеше да отслужи Светата Литургия в Неделя сутринта, на 15 октомври 2006. Срещите ни през следващите месеци протичаха леко и продуктивно. Вскоро време се събра група от седем души, които помагаха в мисията ни. Един от тях, Глен Соарес, се присъедини към мисията в края на есента и с ентусиазъм предостави помощта си. Уведомяваше Aрхиепископата и свещениците в Хамилтън за посещението на Васула. Познанията му за мисията и пътуванията на Васула бяха значителни. Изготви впечатляващ фотоалбум със срещите на Васула със свещеници, и прекрасно електронно представяне (в Power Point), което може вече да се използва при всяка бъдеща среща на ИВБЖ. Господ осигури също така двама смели млади мъже, които облекчиха тежестта ми и да придадоха голяма решителност в групата. 

Цялата тази енергия беше необходима, за да превъзмогнем трудностите при оповестяването на нашата мисия. Всички знаем тази “култура на отстъпничество”, която вече е покрила цялата земя и реакцията от посещението на Васула. Скептицизмъти сарказмът, които човек среща от хората, дори и от свещениците, е обезсърчаващ. Отказът на атеистите да чуят посланията може да отслаби слабата вече вяра на някои хора. Това ми напомня посланието от 4 април 1997:

“днес мнозина от Моите, в собствения Ми Дом, вдигат меч срещу Мен… издути с гордост казват: “ние сме богове”; твърдят, че са по-големи от всичко онова, което хората наричат “бог”, много по-големи от всичко, каквото бива дълбоко почитано, настаняват се от само себе си в Моето Светилище и твърдят, че са Бог; всяко Слово оповестено от Мен бива отхвърляно от същите тези, но големият огън вече е готов да ги погълне… твърдят, че са схванали тайнството на това, което Съм;

съществува един Посредник, (Светият Дух) който припомня на човека в какво се състои неговата задача; Tой се смилява над него, моли се вместо него, така че да бъде възстановен и избавен от ямата; всичко това го правя много и много пъти за човека, спасявайки душата му от вечните огньове и оставяйки да сияе над него светлината на живота…”

Светът е пълен с духовна глухота, която е взела епични размери, и е глух за плановете на Светия Дух. Научих, че за да преодолеем тази враждебност трябва непрестанно да се молим и да проучваме интензивно посланията на ИВБЖ. Невъзможно е да оцелеем в пътуването на вярата ни, в света, без благодатите, които Бог ни дава чрез тези послания.

Денят на изказването беше труден за мен, защото трябваше да напусна своя град, за който току-що беше обявена Извънредна ситуация отПрезидента на Съединените Щати. На 13 октомври 2006 Бъфало беше ударен от половин метър мокър сняг и повечето жители бяха без ток, телефон и разни други нужди. Знаейки, че грижите ми се намираха на 70 мили разстояние, в Хамилтън, за уикенда, трябваше да напусна наводненото ми мазе и да тръгна набързо за срещата, която подготвях в продължение на месеци.

На сутринта на 15 октомври, сътрудниците ми и аз работихме по подготовката на Сръбската зала, където щеше да се проведе срещата. Тоест, в 7 часа подреждахме столове, поставяхме щандове за книгите, прожектори и звукови инсталации, за изказването в 12.30 часа на обяд. Всичко това ни попречи временно да погледнем на тези моменти от мистичната им страна. Не бях подготвен за прекрасния подарък, който дойде при Светата Литургия с неочакваното посещение на Епископ Роман Данилак, който отслужи заедно с отец Йозеф Мучо и отец Мелоз от Католическата църква на Словения. Беше хубаво, тъй като Епископът в своята проповед говори за Евхаристичните чудеса в нашето време. След Литургията Васула беше помолена да се снима с Епископа и свещениците. Епископ Данилак остана и за изказването, което проследиха близо 300 души вдъхновени гости.

В началото Васула говори за това, че вече седемнадесет години пътува по света и предава посланията на Истинския в Бога живот. Иисус й казва да остава едно “нищо”, за да може Той да показва Своята сила. Иисус й каза, че всеки един от присъстващите беше доведен от Него, а не от нея. Поради това тя трябва да пътува, за да доведе повече души при Иисус.

 Васула говори как беше изживяла “Деня на Господа” и как от една невярваща се промени и следва мисията си по предаването на посланията на ИВБЖ. Тази “малка криза”, която изживя беше ключът за промяната й и централната точка на този феномен е покаянието и преминаването на душата от мрака в светлината. Много хора са загубили чувството за грях. Заради позитивизма, ние отхвърлихме тази областа на живота ни. Отхвърлянето, което показва културата ни на самоотричане, е всъщност защитата на нашата гордост и нашето его. Това води мнозина да се отдалечат от Бога, отричайки Десетте Му Заповеди. Това от своя страна доведе до духа на бунт в Църквата, който продължава до днес. Без покаяние и смирение, почти всички се отдалечават от Христос и така те се намират в Библейският период на “отстъпничеството” и на “края на времената”. Това отричане на Божията обич ни доведе до днешните природни бедствия. Злостта привлече върху нас гнева на Бога. Милосърдието Му е толкова голямо, колкото и Справедливостта Му, но ако не се помирим с Бога и не се покаем, не можем да се надяваме, че ще стигнем до Него. Времето не търпи отлагане и от нас се иска да се помирим с Него, преди да се изчерпи Милосърдието Му.

Васула говори за задушевността с Бога и изграждането на връзка с Господа. Трябва да сме прости в сърцето с Господа и да умрем в своето аз, за да създадем тази чистота и смирение на сърцето. Говори за непрестанната молитва, която представлява копнеж за Бога цял ден. Послание от 4 април 1997:

“а на теб, на която отворих ухото, за да Ме чуеш и да станеш Моя ученичка, казвам ти: не се страхувай, стреми се към Мен, както никога досега, така че това да стане твое сладко опиянение, тъй като ще бъде по-сладко от вино; следвай Ме, за да намериш накрая Знанието на Бога и на Неговата Мъдрост; желай Мен от все сърце така, както сирак желае своите родители, желай Ме с цялото си сърце; нищо друго да не те радва на земята или на небето освен Троичното Ни Присъствие, нека радостта ти да се състои в това да си близо до Нас, които те венчахме със Святостта Cи за Нашата Слава, но и за твоето освещаване;

Това е нещо, което можем да направим в духовния ни път. Обичта е ключът за влизането в рая и трябва да разширим тази обич един към друг. Ще бъдем съдени според обичта ни един към друг и как разширихме тази обич за Бога. Обичта и смирениетo са ключът да бъде успокоен гневът на Бога.

Васула каза, че всички сме потомци на Бога и трябва да превърнем сърцето си в плодородна почва, за да пусне в нея корени Господ. Бог може да обитава в нас, ако дадем пространство за Светия Дух. Бог днес излива Светия Си Дух и зове апостолите Си да станат и да разпространят сладостта на Господа. Господ се бори с това покварено поколение, изливайки Светия Си Дух. Васула каза, че Втората Петдесетница е вече тук, и че само ако имаме смирено сърце ще можем да придобием Бога. Да не познаваме Бога означава, да не знаем нищо в този свят.

Васула продължи, споменавайки за критиките на някои, които казват, че тези послания не са необходими, тъй като имаме Писанията. отговорът се намира в посланието от 13 ноември 2001, където Иисус казва:

сериозно питам всеки един: какво направихте с Писанията? Писанията са огледало, което Ме отразява; как е възможно, след като казвате, че познавате Писанията да не разпознавате речта Ми? как е възможно така лесно да противоречите на истината? казвам ви, ако не Ме разпознавате в казаното от Мен сега, то е просто, защото не познавате и не разбирате Писанията, които са ключът на Светия Дух; 

ако някои от вас казват: “нямаме нужда от това пророческо откровение, не сме задължени да го слушаме или да го четем, защото са ни достатъчни Писанията и от тях можем да се научим на всичкото знание”, питам ви във вашето неверие: “знаете ли защо не вярвате и знаете ли защо сте така безразлични и решени да затворите сърцето си? знаете ли защо не търсите нищо повече от това? то е, защото нямате Светия Дух, който би могъл да ви въздигне от мрака в Своята Светлина, просветлявайки душата ви, така че да види Сина заедно с Отеца да ви изявяват Себе Си; Светият Дух щеше да вдъхне във вас възкресително дихание, което да ви укрепи и да ви даде живот в Мен; може ли една душа, която е мъртва да проумее Писанията и да ги приложи, ако не е жива?

ако бяхте проумели Писанията, които са огледало отразяващо Моя Образ, нямаше да казвате: “Писанията са ми достатъчни;” не, приятелю Мой, Писанията не са достатъчни, ако не притежаваш Светия Дух; единствено със Светлината на Светия Дух може да бъде проумено Откровението и всички неща, които в Писанията изглеждаха непроницаеми и запечатани тайни, ще станат достояние и ясни, защото ключът на знанието ще ви бъде даден от Духа;

но ти казвам наистина: който своеволно Ме приеме, дори сега, когато говоря, е благословен, защото чрез Мен получава знание и Мъдрост по начин толкова чудотворен, сякаш е прочел всички Писания! ще заприлича и той самият на звучна книга, носейки в себе си божествените вдъхновения, които човек придобива по благодат; тогава, дъще Моя, когато прочете Писанията, ще види не само думите, но както ти вече го изпита, Васула, ще види дълбокия духовен смисъл на тяхното съдържание с духовното си око;     

Срещата приключи с молитвата за лечение. Смятам, че всички присъстващи бяха благословени от Васула и от кръста й, който съдържа Свято Дърво. Васула беше средството, чрез което действаше Светият Дух. Благословиите бяха мощен пример за Благодатта, която днес се излива върху цялото човечество. Господ простря силата Си върху тези, които поискаха прошка и милост и им отговори по Своя особен начин. На този ден всички ние благодарихме на Бога за всички благодати, които даде на нас и на другите свидетели на събитията. Накрая Васула беше благословено от един много мил и свят човек, Епископ Роман Данилак, който стана пряк свидетел на историята на една скромна жена, чието единствено желание е да служи на Божията воля.

Нека сега всички да тръгнем напред, за да направим същото.

Ваш покорен Служител в Христос, Дейвид Цезар