Сирия

Пътуването до Ливанско-Сирийската граница беше за повечето от нас без проблеми, с изключение на един автобус, който трябваше да чака от двете страни на границата около три часа. Беше една възможност за практикуване на търпението и доброто чувство за хумор. Независимо от временното безпокойство в резултат на подобни ситуации, повечето от нас, с помощта на Бога, успяха да останат спокойни и в добро настроение. Аз също се намирах в този автобус. Един свещеник от Съединените Щати по-късно каза, че всичко изглеждаше като че ли беше в неизправност около него. Много бързо той и автобусът придобиха известност и посетителите на автобуса, включително и Васула, бяха предупредени да не остават твърде дълго!

В Дамаск пристигнахме във впечатляващия хотел Ебла Чам. На следващата сутрин потеглихме за Палмира, където посетихме Римските руини в пек. Бяхме уредили отслужването на Светата Литургия в прекрасния амфитеатър, но за да се опечем живи, решихме да се оттеглим в някой близък хотел, където обядвахме също така. Така Литургията се проведе с голяма почит в конферентната зала. Отслужващият свещеник беше отец Евгерий Папас. Беше Православна Литургия, без някои от придружаващите я ритуали, но въпреки това беше великолепна и дълбоко вълнуваща.

Епископът и Православните свещеници отслужват Литургията в залата на хотела 

На следващия ден, неделя, посетихме стария град Дамаск. Започнахме от параклиса, който първоначално беше дом, и след това в затвора, откъдето беше избягал апостол Павел в един кош, сваляйки от прозореца. Посетихме също така Голямата Джамия Омаяд, с красивия Римски двор и капището с главата на Свети Йоан Кръстител. Джамията е място за молитва. Беше много интересно да вижда човек кoлко комфортно се чувстваха хората и напълно синхронизирани с тази среда. Определено това ни напомни описанието в Библията за това как Моисей и неговите другари ядоха и пиха в присъствието на Бога на планината Синай (Изход 24:9-11); децата на Аллах, в дома на техния Отец, бяха признаха на вратата Неговата святост и свещеността на мястото, отново като Моисей, сваляйки обувките си.

Параклисът и затворът на Св. Павел (вляво, Светилището на Св. Йоан Кръстител, в голямата джамия (вдясно)

Неделната ни Литургия, Гръцкоправославна, се проведе в Мелкитския Храм Възнесението на Богородицата и я отслужи Епископ Джордж Кахале. За пореден път това беше много вълнуващ опит, изживяване на единството. Със сигурност ще останат гравирани в паметта на епископите и свещениците събрали се около Олтара. Тъй като Храмът е посветен на Майката на Христос, ние отново осъзнахме, че пътуваме с нашата Богородица, която като ентусиазирана майка показваше на малките си деца някои от любимите си места, и някои от любимите си хора.

Eпископи и свещеници с Васула на входа на Светилището, след Литургията 

Посетихме къщата на Анания, сега вече параклис, където апостол Павел си възвърна зрението след ослепяването му от светлината на Възкръсналия Христос (Гал. 11:11-24 и Деяния 9:1-25, 22:4-16, 26:9-20).

Табела вън от къщата на Анания, Сирия

В Църквата на Анания

Тази вечер към нас се присъединиха двама гости, Епископ Исидор Батика, Гръцкият Викарий на Патриаршията в Дамаск, и Сирийският Католически Епископ, монсеньор Елиас Тоби. Изказването на Епископ Исидор беше бурно аплодиранo. Той говори за прекрасното сътрудничество между Гръцкоправославната и Гръцкокатолическата общности, които избраха да построят църква, за да бъдат обслужвани и двете общности. Това  е църквата на Светите Петър и Павел в Дамар. Подчерта също така важната роля на Сирия, споменавайки посещението на покойния Папа Йоан Павел II. Прочети повече тук

Епископ Батика с Васула на вечеря, в Сирия

Епископ Тоби и с Васула на вечеря, Сирия

“Дамаската общност беше основата на цялата история на Църквата. В Дамаск имаме Православни и Католически Гърци, Православни и Католически Сирийци, Православни и Католически Арменци, Маронити, Калдеанци, Протестанти, Англиканци и Латини. Всяка деноминация на Църквата е налична в Сирия. Ето защо Сирия заема толкова важно място в историята на Християнството. Когато Папа Йоан Павел II посети Сирия, нарекохме посещението му: Начало на Християнството. Наистина е много важно... Иисус започва живота си сред нас в Йерусалим, но Християнството като Църква, започва в Сирия с Анания и Апостол Павел. Познавате историята от Деянията на Апостолите.”

Христос е Oснователят на Своята Църква, но съществува голяма истина в идеята, че Християнството, както стана известнo в света, не би моглo да се разпространи, така както се разпространи, без промяната и служението на Апостол Павел.

Васула с Мирна от Дамаск, свързана с чудодейната икона на Богородицата Суфания