Eдна лична опитност от нашия Истински в Бога Живот Поклонение в Светите Места 2000 г.

от Васула

Снемете видеото от конференцията и поклонението ТУК

Отправям благодарности на Бога, защото е добър с нас и Обичта Му е вечна. Благодаря ден и нощ на Бога, когато си спомням как ме вдигна с благодатта Си, за да ми повери посланието Си на Истинския в Бога Живот, възлагайки ми цялата отговорност на съдържанието му.

Нашият Бог даде на Джонатан смелостта и желанието да организира отново в Светите Места, международната среща на групите на Истинския в Бога живот, един вселенски събор, който започна от Витлеем. Мнозина от нашите групи му дойдоха на помощ и работиха заедно, за да се осъществи тази среща. Бих искала да кажа като Св. Павел: “Не желаем да се харесаме на хората, а на Бога.” Знаем от посланията Му, колко много Господ желае от нас да се молим Църквата да се помири и да стигне до единство. Но помирението не спира тук, молим се за помирение с Бога, което означава, че онези, които се бунтуват срещу Бога да сключат мир с Него, молим се за помирение особено в разделените семейства, за помирение в страните, в които съществува война и така натакък.

Когато започна организирането на поклонението, не се предвиждаше да бъдем в Светите Места едновременно със Светия Отец, нашата програма съвпадна с тази на Светия Отец. Всъщност, беше определена преди въобще да бъде оповестено решението на Светия Отец. Веднъж Бог ми каза, че думата “случайност” не съществува в Неговия речник, затова вярвам, че Отецът ни на Небето пожела всички да бъдем там по същото време. По този повод, нашия ИвБЖ в Светите Места уреди да получи специално разрешение за някои от нашите свещеници да могат да участвуват в Литургията заедно със Светия Отец на 24 март в Планината на Блаженствата. Това им достави голяма радост и възхвалихме Господа, че ни предостави още един дар.

Бях пристигнала в Светите Места два дена преди групите, за да срещна в Бейт Сахур (Полето на Пастиря) кмета Г-н Хана Ал Атраш. Бяха организирали за нас вечеря в ресторант представляващ голяма палатка, което ни създаваше впечатлението, че живеем във времето на Иисус. Говорихме нашироко за посланията и мисията, които ми даде Господ.

Този път очаквахме в Светите Места да дойдат 400 души от повече от 50 страни. Дойдоха също така повече от 60 клирици от целия свят. Към тях се присъединиха и други от Светите Места. Имахме честа да ни придружава Монсеньор Луиджи Аколи от Рим, който по време на престоя ни във Витлеем посети Католическия Патриарх, запознавайки го с нашите дейности. Заедно с нас беше също така Монсеньор Джулио Теран Дутари, помощник Епископ на Eквадор, Монсеньор Джаом Гонзарез-Агапито от Барцелона и Монсеньор Джулио Урего Монтоя от Венецуела. За нас беше голяма радост да бъде заедно с нас Епископ Закарян от Арменската Църква в Лион. С благодатта на Бога, имахме 11 църковни вероизповедания с техните свещеници и пастори, като Римокатолическата Църква, Православните Църкви на Гърция, Русия, България, Армения, Сирийската Църква, Коптската Църква, Лутерианската Църква, Англиканската Църква, Църквата на Баптистите и Църквата на Св. Тома.

Първият ден на поклонението, 15 март, започна много рано с официална процесия на клира на всички Църкви, които ни придружаваха. Кирие Елеисон се пя величествено, след това всички клирици се представиха от коя страна идват и при оповестяването на името им представителите на страната се изправяха и развяваха знамето й. Атмосферата беше изпълнене с радост.

Веднага след това, се проведе встъпителната Литургия в Римокатолическата Църква на Рождеството във Витлеем, където ми поискаха да държа в ръцете си Младенеца Иисус по време на процесията на свещениците ни и да Го поставя върху олтаря. Чувствувах, че Иисус ме разглези, защото същият Младенец Иисус се носи всяка година на Родждеството на среднощната Литургия и се предава по Европейските известия. Пристъпвайки видях Гръцкоправослания свещеник от. Спиридон, когото срещнах веднага след това и който вежливо ме хвана за ръката, за да ми покаже цялата Православна Църква на Рождеството. По-късно, вечеря с нас и се информира за посланията на ИвБЖ. Прие с удоволствие една книга и се срещна с някои наши свещеници.

Програмата предвиждаше не само посещение в Светите Места, но и двудневeн симпозиум във Витлеем. Първият ден на симпозиума, 19 март, започна отново с процесията на всички свещеници и служители от всички Църкви, които ни придружаваха, под акомпанимента на величавите звуци на химна “Кирие елеисон”. Богатството и разнообразието на изказалите се на симпозиума беше изненадващ, имайки пред вид, че произхождат от различни Църкви. Този факт подсили надеждата ни за единство. В словата им прозираше жаждата им за единство и помирение. Колкото до мен, изказванията ми бяха свързани с три теми. Първата беше: Благородността на Кръста. Втората: Призовани сме всички да станем богове по участие и третата: Единство, нека бъде едно в Божествената Троица.

Бях поискала от нашия Господ Иисус да ми помогне да ги напиша. Доколкото познавам себе си, не зная как да напиша дума без божествената Му помощ. И така, видях себе си да записвам тези теми, без каквато и да е трудност, в степен, когато търсех подходящ термин да ми бива давана думата на висок глас. Тъй като ставаше въпрос за дума, която никога не бях използувала, поглеждах в речника, за да проверя и разбира се, не би могло да бъде по-точно. През втория ден на симпозиума, пристигнаха други четирима души: Монсеньор Джулио Теран Дутари от Еквадор и Монсеньор Джаом Гонзалез-Агапито от Испания придружаван от от. Салвадор, новоръкоположен свещеник. Последен, но не по-малко значителен пристигна Гръцкоправославният Архимандрит от Ню Йорк от. Евгениос Паппас.

През този следобед, от. Евгениос беше последният, който се изказа. Седях в ъгъла си и слушах тихомълком. Мислех си, че в крайна сметка Бог ни изпрати един Гръцкоправославен Архимандрит, който, както всички нас беше горещ за помирение и единство, и-с-к-р-е-н-о.

Ето го пред мен да оповестява това, което Иисус ни беше казал от години насам за единството. Ето го да произнася почти откъси от Истинския в Бога Живот, без никога да е чел посланията. Светият Дух му поставяше в устата същите слова. С усърдие и без страх отвори сърцето си на всички членове на всички Църкви намиращи се насреща му и забелязах изненаданите им лица, слушайки всичко това от един Гръцкоправославен Архимандрит. Всяко негово слово ни освежаваше като утринна роса. Чувствувахме диханието на Светия Дух да лъха върху насъбралите се. Даряваше им сърцето си.

Веднага след неговото изказване, хорът запя източен химн и съборът все още възпламенен от словата на от. Евгениос, изтича при него, за да го прегърнe, изтичаха и свещениците от всички Църкви и свещенослужителите, като деца към своя баща. От. Евгениос беше грабван отляво и отдясно, от прегръдка към прегръдка. Всички се радвахме и танцувахме, както небето трябва да се радваше и да танцуваше. Бяхме едно. Слава на Бога, който познава Своя народ и му дава от време на време свеж лъх от Светия Дух.

И от този миг знаехме какви Чествувания ще станат на Небето в Деня на Единството... Бог, в Своето съчувствие ни даде в тези мигове в Светите Места едно предвкусване на това, как ще бъде единството, когато Църквите се решат да станат отново като дете. От. Евгениос беше подготвил дълго записано изказване, но в последния миг, когато се изправи пред хората, реши да остави настрана листовете и ни говори със сила и прозрение.

Това беше само началото на хубавите изненади, които пазеше Господ в Своите запаси за събора ни.

Бог не спря да дарява в изобилие благодатите Си над групата на ИвБЖ, но беше предвидил и запланувал всичко. Вкусихме силата на Духа Му, защото никой не можеше да обясни едно така учудващо отваряне от страна на Гръцкоправославната Църква в Светите Места! На 17 март, един Православен отец Архимандрит от Светия Гроб, ни покани всички на Литургията на преждеосветените Дарове, по време на която приехме всички Святото Причастие.

След Литургията, от. Архимандрит пожела да се срещне лично с мен и да се снима с мен. Изглеждаше на същата възраст като Иисус. Покани ме в дома си и определих датата. Какво Празненство! Същото стана и на 22 март, когато беше дадено разрешение на всички ни да получим Святото Причастие в Гръцкоправославната църква на Преображението в планината Табор. Присъствуваха свещениците и от. Евгениос проведе Литургията. Трима Православни свещеника, единият беше българин и двама от Руската Църква, дадоха Святото Причастие.

Обадих се по телефона на от. Архимандрит и се уговорихме да се срещнем следващата вечер в дома му. Заедно с двама приятели, намерих се да вървя в частните помещения и дворове на Гръцкоправославната Патриаршия, за да стигна до дома на от. Архимандрит. На мен, привикнала на преследвания, всичко това ми приличаше на сън. Да, преследванията са всекидневният ми хляб от деня, в който Бог ме позова. И сега, съм поканена...

Пристигнахме в дома на от. Архимандрит. Искаше да чуе от мен как започна всичко. Дадох свидетелство. След това, говорих за единството, което така много желае Христос да види, че постигаме и ми каза, че и той жадува за помирение и единство. Каза, че от две години насам знаел за мен и искал да се срещне с мен. След това каза: “Считайте ме за един от вашата група.” Когато го чух това, се развълнувах. След това, пожела да ми покаже останалите сгради и се намерих да вървя на терасата, откъдето се вижда входът и дворът на Светия Гроб.

Какъв подарък от Иисус, си помислих, не заслужавам толкова много и вече ме разгали и продължава да ме разгалва, без да има защо. Гледайки след това с възхита звездите, чух от. Архимандрит да ме вика от другия край на терасата. Там имаше малък пареклис, където влязохме и се помолихме. След това ми показа отляво на пареклиса едно малко прозорче, откъдето се виждаше куполът на Пресветия Гроб. Погледна Иисус върху иконата и Му казах, че ако продължи да ме изненадва с този ритъм, ще ми причини сърдечен удар. Но Иисус продължи, без да се страхува, че ще ми причини сърдечен удар. От. Архимандрит ме заведе в бюрото си и ме попита дали пътувам много. Отговорих, да. Той каза: “Мога ли някой път да пътувам с вас.” Обещах да му изпратя програмата си със заплануваните пътувания и той да избере. Когато станах да си вървя, ми поиска едно благоволение. Поиска от всички нас молитви. Да се молим за него. Обещах му, че ще го оповестя на групата ни и го направих.

Един от свещениците на Патриаршията беше чул за този събор и беше поканен да дойде, но той беше отказал, казвайки, че не трябва да се считам тяхна, защото не бях получила благословията на Гръцкоправославната Църква. Трябва Бог да го беше чул, защото съвсем неочаквано, бях поканена в Патриаршията да се срещна с отец (...), който изглеждаше отворен към дадената ми харизма. Отидох придружена от от. Евгениос Паппас и Нилс Кристиан Хвид, който ни представи. Преди какъвто и да е разговор, той ни покани в един голям офис, където зад бюрото беше Митрополит Василис. Той е вторият човек след Патриарха на Йерусалим. И отново не смеех да повярвам, че бях поканена.

Митрополитът говори съвършено английски и беше много приятелски настроен. От. Евгениос обясни повода, който го беше довел в Светите Места и разговорът стигна до посещението на Папата в Светите Места. Тогава, Преподобният Василис каза на от. Евгениос, че разделението в недрата на Църквата не е никак добро за Църквата и че е дошло времето да стане нещо, което да постави край на това разделение, и отец Евгениос напълно се съгласи с това. Каза, че “главите” възпрепятствуват правилното отношение и че е дошло времето да се сведат, за да бъде постигнато единството. Помислих си “Прославен да е Господ!” Това, което слушах, ми обясняваше отворения дух на двете Литургии... След това, от. Евгениос говори за мисията и харизмата, които имах, и аз от своя страна допълних, показвайки списък на всички мои пътувания и му дадох също така описание на своята библиография. Казах му, че бях изпратена от Христос да християнизирам това дехристиянизирано общество. Разгледа всичко и ме насърчи да продължа делото си. След това се обърна към мен, вдигна ръцата си и ме благослови. Така, получих благословията на своята Църква. Отец (...) ми поиска да му изпратя гръцкия превод на книгите на ИвБЖ и го направих.

Нека не забравяме, че Папата вече ми беше дал своята благословия и че благослови също така делото на Истинския в Бога Живот, когато му дадода том 10 на френски език. Слава на Бога! Единственото лице, което не срещнахме беше този, който в началото беше отрицателен към мен, но излизайки, буквално попаднахме на него. Така, срещнахме се и с него и поговорихме за малко. Дадох му книжката със седемте дара на Светия Дух. Нека оставим Светият Дух да направи останалото.

Какво повече би желал човек? На 25 март се събрахме всички от ИвБЖ за кратък отчет върху дейностите им в страните им и в групите им за молитва и програмите на Бет Мириам. Тези програми целят изнамирането на терен, апартамент или къща за осигуряването топла храна ежедневно за бедните и ако е възможно една, две или повече стаи, за оттегляне. Хубаво би било да има и пареклис. Днес съществува във Витлеем едно помещение, където на покрива се намира статуята на Богородицата на Палестина с отворени ръце. Съществува вече място във Венецуела, както и в Бангладеш, във Филипините, в Пуерто Рико и в Уелс. В Полша се извършва подготовката за Бет Мириам. И всичко това се извършва от доброволци и въз основа на дарения.

Друга една нова програма беше представена от от. Ричи от Филипините, основаването на младежка група на ИвБЖ и да се нарича ИвБЖМ. Мнозина младежи вече пожелаха да се включат в групата, и да пътуват в различни страни, за да се срещнат с други младежи. Тези нови начинания стават и се разпростират единствено благодарение на силата на Светия Дух и поради тази причина вярваме, че Бог е на нашата страна.

Вечерта на последния ден, казах в последното си изказване какво да направим, за да напредне евангелизирането, използувайки богатите послания на нашия Господ и подтикнах Римокатолическата Църква да направят като нас, Православните, които се сближихме с тях. Тоест, да научат повече неща за Православието, както и ние научихме за Католицизма. Да се заинтересуват за нас и нашите традиции, както и ние се заинтересувахме за тях, научавайки молитвите им, изричайки ги заедно с тях и научавайки всичко отнасящо се до тяхната Литургия. Никой от тях не беше почувствувал и най-малката разлика, в степен, след като не ни познаваха да ни счетат за свои. Така се бяхме слели с тях, че никой не почувства разликата. Господ ми беше дал видение с три железни пръчки представляващи основните Църкви и каза, че единството ще бъде постигнато единствено, когато главите на тези три пръчки се сведат една към друга, за да се сближат. Затова, нека направим едно усилие всички, за да станем едно. Нека станем едно сърце.

Монсеньор Джулио Теран Дутари приключи вечерта с последното изказване, възхвалявайки Господа ни за това, че ни събра от четирите краища на земята и ни даде на всички едно предвкусване на Единството.

Васула