Призовани сме да станем богове по участие
от Васула
Желая да ви приветствам с добре дошли всички тук, в обичта на Бога. Нашият Господ е добър и никога не престава да ме изненадва, като често ме оставя безмълвна и пълна със страхопочитание всеки път, когато ми показва дейно силата на Ръката Си. Присъствието Му в дните ни предизвиква у мен винаги страхопочитание. Тъй като посещава народа Си, не съществува съмнение за този факт.
Би ли могъл някой да измери величието на Бога и неизразимата Му величавост? Още веднъж, Бог се опитва да припомни на човечеството могъщите Си дела и величествената слава на Господството Си. Човек трябва да е сляп, за да не го вижда всичко това. Винаги верен на обещанията Си, Той ни изпраща така, както ни беше обещал, Светия Си Дух с такова изливане, че дори и мъртъвци се възвръщат към живот. Осъществява Своето Обещание, тогава защо някои от нас се изненадват и гледат на всичко това с неверие и с изненадан поглед?
С любвеобилните Си слова, които са като балсам, лекува съкрушените сърца, превръзвайки раните им. Какво има да каже човек за това? Нашият Господ ни изпълва със знание и проумяване, разкривайки ни кое е добро и кое лошо. Какво повече бихме могли да желаем? Всевишният е установил Божественото Си Училище в сърцата ни, където блести като светлина отвътре и отвън. Всемогъщият, в дните ни, пристъпва от Престола Си, за да ни покаже величествеността на делата Си. И както постави пред нас знанието, установява в нас Престола Си, обличайки величаво душите ни с Присъствието Си. Свято е Името Му.
Какво представлява, тогава, човекът, за да може да преценява Бога? И въпреки това, мнозина го правят. Как е възможно човек да проумее Величието на Бога и Чудотворенията Му? И въпреки това, някои смятат, че могат. Тези хора са готови да покажат плиткия си дух. Поради това, Светият Дух крие от тях Съкровищата Си, пазейки ги за смирените.
Днес, ще ви напомня Силата на Светия Дух, след като изливането на Светия Дух вече е започнало. Нарича се Втора Петдесетница. Всяка душа, която е била духовно мъртва и внезапно се възвръща към живот в Христос, тази душа е приела в себе си Втора Петдесетница. Възпламенена от огъня на Светия Дух, който й дава усърдие, тази душа е въздигната, за да стане апостол, един апостол за този край на времената, да излезе навън и да провъзгласи Словото на Бога.
И със Силата на Светия Дух сме се събрали отново в Светите Места. Нека тогава да отворим сърцата си на благодатта, за да придобием Мира Му, който може да поведе стъпките ни в пътя на мира, помирението и единството. Нека се отворим на Светия Дух, за да Му позволим да ни наводни и да изправи кривите ни пътеки, които ни отведоха в това срамно разделение, което ни отведе в тресавището. Светият Дух нека стане от днес Факелът, който ще ни поведе към святостта и нека стане балсам за очите ни, който ще ни удостои да видим Волята на Бога и Славата Му.
От началото нашият Господ ни научи, че не съществува друг начин да живеем, освен със Светия Дух. Научихме, че Светият Дух е веществото съживяващо душата ни, защото без Него сме духовно мъртви и приличаме на разпръснатите сухи кости от видението на Йезекиил. Но Силата на Светия Дух може да съживи отново тези разпръснати сухи кости, вдъхвайки в тях възкресително дихание.
Без Светия Дух ние сме просто една шепа греховна прах, но Бог ни облече със Светия Дух и постави в нас Престола Си, за да разговаря с нас и да ни изслуша като приятел. Призовани сме всички към истинска метания, след това да се оставим истински на Бога. Призовани сме да умрем за себе си, така че да дадем плода на покоя.
Придобивайки плода на покоя, ще се възродим със силата на Светия Дух, който може тогава да започне божественото Си дело в нас като Господар, но същевременно и като близък Приятел. Ще ни научи всички тези неща, които са невидими за окото, но които са вечни. Той, който е Богът, ще разговаря с боговете родени от Него по благодат, разкривайки сладката Си обич към синовете и дъщерите Си, обгръщайки ги Обятията Си и привличайки ги в едно божествено общение на обич. Като деца на Бога, Светият Дух ще ни научи да опознаем Бога в Ненадминатата Му Светлина, тоест с различно проумяване и възприятие от това, което учим с ума си за нещата върху тази земя.
В едно послание Светият Дух ни казва: “Аз съм Този, който те отведе към синовна обич спрямо Божеството Ни с цел да водиш свят живот и да станеш, посредством осиновяване, друго едно дете на Отеца;” (3.3.1999)
Писанието казва, че страхът от Господа е началото на Мъдростта и че страхът от Господа е венецът на Мъдростта. Знаем също така, че Господ ни беше казал, че Мъдростта се дава на деца. С други думи, Мъдростта ще бъде дадена на едно съкрушено и нелукаво сърце. Затова, който се приближи до Господа с просто и чисто сърце, Светият Дух няма да се отдалечи от това сърце, а ще дойде и ще подкрепи тази душа, ще я обучи с Мъдрост, по невидим и мълчалив начин. Хората ще питат: “Откъде е придобил този човек всичкото това знание и осведомление върху небесните въпроси?”
Това знание и осведомление произхождат единствено от Светия Дух, който може да потопи душата в бистрите Си извори изтичащи от Устата на Бога (и това означава от Словото на Бога). Словото на Бога ще ни научи Мъдростта и ще ни направи да проникнем в по-дълбоко разбиране на Бога, след като ще сме поникнали близо до тези бистри извори на Бога. И както Моисей, когото Бог обгърна в облак, и нас ще ни обгърне свято съзерцание, по време на което душата и умът ни ще се издигнат в Божествения и същевременно Троичен Живот.
В едно послание Иисус ни казва: “останете малки, истински малки, позволявайки на мощното действие на Светия Ми Дух да бъде още по-резултатно;” (3.3.1999)
Колкото повече заличаваме себе си, толкова по-големи ще бъдат в нас делата на Светия Дух.
Когато придобием плода на покоя, душата ни няма да желае вече да се прилепва към земните неща, а ще има едно единствено желание, което е: да обича Бога и ближния и да служи на Бога, знаейки, че да служи на Бога това е свързано със страдания и преследвания. Мнозина се питат как е възможно светците, които като мъченици никога не се уплашиха пред смъртта. Отново, посредством силата на Светия Дух, те придобиха благодатта да се освободят от страха на страданието, след като душата им е била вкусила сладостта на Бога.
Сладостта на благодатта на Светия Дух надвишава всички наслади на света, защото преобразява душата в рай. Всички сме призовани да станем съвършени и да станем святата обител на Бога, без недостатък. Всички сме призовани да стигнем божественото състояние на съвършената обич, призовани сме да придобием наследството като синове и дъщери на Всевишния. Бог държи винаги отворени вратите, затова, от нас зависи да решим дали искаме или не да влезнем.
Днес, нашият Господ подготви за това поколение и за бъдещите, Химн на Обич, който самият Той благоволи да назове “Истински в Бога Живот”. Мнозина се възползваха от тези божествени послания и се развиха духовно, научавайки как да придобият и да притежават Бога.
Кой би могъл да ни изпълни с подобни съкровища? Кой би могъл да ни даде такова спокойствие и да ни предостави почивка в Обятията Си? Кой би могъл да ни каже по какъв начин може човек да бъде дете по благодат, както Словото е Син по естество? И кой би могъл да ни призове да участваме в този Спасяващ План, въпреки страшната ни нищета и въпреки така плачевната ни неспособност? И кой би могъл да е толкова великодушен да ни покани, познавайки недостойността ни, да влезнем в Троичния живот? Единствено Бог, който е Върховният Господар на душата ни, но и Приятел същевременно, ни дава този достъп до Вечността, единствено Той е Единият и единственият, който може да привлече душата към обожествяване.
Споменах по-горе, че Присъствието на Бога в дните ни е толкова явно, че би трябвало да сме слепи, за да не го виждаме. Как ще го узнаем това? Ще го узнаем от радостта и мира, които придобива душата ни, спокойствието, в който Той отпочива душата ни. Веднъж, нашият Господ ме попита: "кажи Ми, съществува ли в света или около теб нещо, което може да даде на душата ти по-изящни и любвеобилни наслади от това да се намираш с Мен, само с Мен, сама? какво ти дава Моето Присъствие?"
(Докато търсех думи да се изразя, усетих Светия Дух да ме покрива и отвори устата ми, за да произнеса тези слова: "Твоето Присъствие ми дава -предвкусване на Блаженствения Взор; -съзерцание на Славата Ти; -вътрешна наслада давана на светиите със заслуги; докато аз нямам нито една; -мисловно усещане, че в безотвъдната Ти Светлина, Ти, Божеството, който изпълваш всички неща, без да бъдеш ограничаван от пределите им, можеш да обитаваш в мен; -намирам в Присъствието Ти радост, светлина, въздишки на копнеж, копнеж да проникна в по-дълбоко съзерцание, за да мога да видя това, което никое око не е виждало и да чуя това, което никое ухо не е чувало..." (20.1.1999)
Приятели мои, Бог ни предоставя себе Си безспир и безрезервно. Но, Бог желае в замяна да Му предоставим себе си по същия начин, безрезервно. Бог желае от нас равностойна обич. Следователно, нека се предадем цялостно на Светия Дух, за да го чуем да ни казва тези слова, които са взети от посланията:
"разкрих ти Своите дарове и Своите съкровища и те украсих със самото Си Присъствие, пожелах да те притежавам и да излея в теб Мъдростта Си, за да блесне душата ти във величие; потопих те в бистрите Ни извори, за да те съживя; (...) за Мен е дреболия да те покрия с Богатството Си; не си ли чувала, че Бог никога не престава да дава Себе Си на всички вас? и както непрекъснато давам Себе Си на всеки един, така ще стане и с теб, когато те подготвя да срещнеш своя Жених; ще се предадеш на Любовника на човечеството, ставайки един дух с Божественото;
като истински син и дъщеря на Бога, ще станеш в това издигнато състояние на благодат съвършен образ на Троичния Бог, и всичките ти начинания ще се извършват без какъвто и да е недостатът, след като ще бъдат божествени и според Нашата Мисъл и Нашата Воля; дори движенията ти ще се променят в Наши; всеки жест, всяка стъпка, която ще правиш в живота си ще бъдат извършени в Обичта Ни и ще продължат да се усилват по благодат; (...)
Аз съм, който те отведе в тази синовна обич и в този Божествен съюз, разширявайки сърцето ти, за да получи повече от Нас, така че да получим повече от теб, да се дадем повече на теб, така че да се дадеш повече на Нас; в този кръг, ще Ни дадеш всичко, каквото вече Ни принадлежи; този е триумфът Ми в теб, триумфът да те доведа, след като Ми беше дала свободната си воля, в съвършен съюз на Божествена Обич с Нас; виждаш ли колко е хубаво да се предаваш? как по друг начин бих могъл да изпълня Своите деяния? Суверенен Повелител съм сега в душата ти, но както ти бях казал и преди, не съм само Суверенен Повелител, но и твой Приятел и твой Любим също; изградих те, за да станеш дете на Бога, което, бивайки Наше потомство, като всяко потомство, ще има също така правото да си поделя и да дава своето мнение; дори да управлява със своя Баща; в спокойствието на Диханието Ми в теб, ще видиш нещата през Нашата Светлина и по начина, по който Ние ги виждаме; затова, казвам на всеки един:
бъди богат в бедност и ще хвърля върху теб благосклонен Поглед; остави Ме да те нарека също така син или дъщеря на Всевишния и ще управляваш с Нас; позволи Ми да ти помогна да стъпиш на краката си, за да бъдеш в състояние да се движиш в Мен; позволи Ми да поставя Престола Си в теб, за да можеш и ти да кажеш на другите: “намерих почивка…” нямаш ли желание да видиш своя Баща? не копнееш ли да срещнеш Бога? ако е така, ще трябва да те родя, да, трябва отново да се родиш в Мен, за да видиш своя Баща; никое дете не е виждало своя баща, преди да се роди; блажен е човекът, който размисля върху Свободата, която мога да дам; тази Свобода ще те носи, както жених носи своята невеста, в усъвършенстване на обединението ти с Нас; преобрражението на обич отпечатано върху душата ти ще бъде такова, че отсега нататък нищо няма да може да те раздели от Нас; (9.3.1999)
И така, позволете ми на ви напомня, братя мои, че след като самият Бог ни възложи да работим за Неговите интереси, би трябвало да помним, че заедно с това ни направи също така честта да ни възложи Кръста Си, за да можем да усвоим всичките Му етапи. Желае от нас да Го прегърнем с обич, без никога да забравяме Неговата победа.
Нека осъзнаем това, което ни предоставя Бог и нека отворим ушите си за Гласа на Святата Мъдрост, която ни зове да станем вестители на Всевишния. Нека да не сме като сънливия човек, който замаян от съня си, когато се опитате да го събудите и след като му обясните някои неща, ви пита, когато свършите, “за какво става въпрос?” Нека сърцето ви да не е като пропукана ваза, която нищо не задържа от Знанието давано ни от Бога. Напротив, нека бъдем будни за словото на Божието слово на Мъдростта, така че да излезем и да ароматизираме света със сладкото Й благоухание.
Видеото на това изказване може да бъде видяно ТУК |
