23 ноември 1986 до 25 ноември 1986

23 ноември 1986

(Когато показах тези послания на един от свещениците в Бангладешката семинария, бях изцяло отхвърлена. Върнах се в къщи, обезсърчена и натъжена.)

мир на теб;

Защо свещеникът беше толкова затворен? Мислех, че те първи биха разбрали небесните неща.

Аз, Яхве, съм до теб; научи ги;

(Бях много потисната…)

бъди в мир! до теб съм през цялото време; не трябва да се страхуваш… Аз съм Яхве, Аз съм този, който те води; не тъжи; те не рабраха; не позволявай на хората да те обезсърчават;¹

мъртви са дните, когато благословиите Ми бяха доброжелани!² епоха, о, маловерна епоха! тежко Ми е, задушавам се да гледам семето Ми пълно с мъртви думи! станете! живейте! прославете Ме! маловерно поколение, завинаги ли затворихте сърцата си?

25 ноември 1986

Аз, Бог, наблюдавам; гледам как са затворили за Мен сърцата си; не разпознават вече начина, по който работя; не проумяват Знаменията Ми; дадох им уши, дъще, но не ги използват; дадох им очи да виждат, но обръщат очите си в друга посока, търсейки Ме там, където не съм;³

1 Тук Бог сякаш говореше сам на Себе Си. Извика на висок глас. Гласът Му звучеше много тъжен.
2 След това още по-силно.
3 "Бог им даде муден дух, невиждащи очи и невнимателни уши, до днес са такива.” (Рим. 11:8; Ис. 29:10)