21 ноември 1986 до 22 ноември 1986

21 ноември 1986

мир на теб; Аз, Иисус, те повиках; бъди в мир и пиши: винаги съм с вас;  не се позовавате¹ на Мен, виждам как се променяте; бюрокрацията е завладяла Църквата Ми; чуйте тревожните Ми викове: разкривате Ме по различен начин от този, който ви бях научил; някои от вас вредят на Църквата Ми; тежко Ми е, задушавам се да ви гледам да събаряте това, което бях построил; как мога да гледам всичките ви грехове и да не се провиквам? как мога да съм доволен, когато Ми напомняте Фарисеите? защо забравихте това, което произнесоха устните Ми? как можете да не се обичате един друг? как бихте могли да Ме почитате, когато подбирате и отхвърляте?² не бях прикован на Кръста само за праведните; нека се просветлят очите ви, за да можете да видите богатствата Ми;

22 ноември 1986

мир на теб; Аз, Яхве, те чух;

Не напредвам и се чувствам обезсърчена. Не зная какво ще стане с всичко това. Какво ще стане с мен? Защо е всичко това? Не съм сигурна вече! Защо са тези диктувания?

не се обезсърчавай; демоните се опитват да те измамят; оформих те; не им позволявай да те обезсърчават; знаеш ли защо тези демони искат да те обезсърчат? те са лукави и са решени да те спрат, дъще; още от самото начало Планът Ми ги разяри; напредваш; възстанових те от времето, когато Ме прие; чувстваш ли се по-щастлива като Ме призна?

Да, чувствам, че нямам нужда от нищо повече освен от Теб. Изпълваш живота ми.

ела тогава, нека се упражним; чуй сега, и се пази от гласовете, които не произхождат от Мен; остани нащрек, както сега; Аз съм Яхве, Всемогъщият Бог, и съм Авторът на откровенията; какво виждаш, дъще? можеш ли да видиш какво имам за теб в Моята Зала?³ маса, която е пълна, изпълнена с благословии  и с всички плодове на градината Ми; приготвих я и я сложих за децата Ми… дъще, какво виждаш сега? можеш ли да видиш извора Ми?⁴ да! тази пенлива вода е за вас, да я пиете,⁵ водата е жива;

усети обкръжението на Дома Ми; да! голям е и има място там за мнозина; имам стаи за всички вас;⁶ Домът Ми е Свят; Домът Ми е Мир; ела сега и виж; кажи Ми как се чувстваш? чувстваш ли се щастлива?⁷ да! тук има обич и мир; присъствам; можеш да усетиш присъствието Ми; Аз съм Мир; дъще, сега, когато видя великолепието на Дома Ми, иди и им кажи; иди и възгласи на децата Ми славното Ми Име; занеси им това послание на мир; кажи им за масата Ми постлана за тях на мястото, което Домът Ми предоставя и че Аз, Яхве, ги очаквам; нека дойдат при Мен да си споделят славата Ми; дъще, добре направи; ще ти помогна да напреднеш; Аз, Бог, те обичам; върви в мир и обичай всички свои задължения, любима;

1 Иисус говори за Своите учители.
2 Ученията Му, Преданията на Църквата.
3 "Яхве Саваот ще приготви на планината Сион пиршество за всички народи с най-вкусните ястия.” Ис. 25:6 Бог ми даде вътрешно видение. Видях голяма зала с огромни колони. Заприлича ми на Миланската катедрала. Но в средата на залата, от единия край до другия, имаше дълга маса. На нея бяха поставени толкова много ястия! Различни блюда, близо едно до друго!
4 Докато казваше това, видях отляво, недалеч от масата, извор. Водата, която бликаше, беше обилна и кристално чиста; беше различен от другите извори, които бях виждала досега, изглеждаше жива. Водата изглеждаше сребриста и сякаш се осветяваше отвътре. Наблюдавах го от дясната страна на залата, намирайки се близо до него.
5 "О, елате при водата всички вие, които сте жадни!” Ис. 55:1 “Който е жаден, нека дойде при Мен и да пие!” Йн 7:37 “Ще дам даром на онзи, който е жаден да пие от водата, която дава живот.” Откр. 21:6
6 "В дома на Отеца Ми има много стаи; ако ги нямаше, нямаше да ви го казвам" (Йн 14:2)

7 Оттам, където се намирах, близо до извора, Бог ми позволи да се преместя. Погледнах нагоре и видях около Залата Му веранда с врати. Разбрах, че това са стаи. Там, където стоях се отвориха две врати. Влязох през едната. Прекосих стаята, която ме отведе до друга веранда и видях Божията Слава, преди всичко почувствах Присъствието Му. Атмосферата беше спокойна и всичко беше толкова тихо. Беше величествено. Присъствието Му беше Обич, Мир. Почувствах Великолепието и Величието Му в Залата Му, но и навън. И по един особен начин се почувствах като у дома. Не като посетителка, чувствах, че принадлежа там. - След това излязох от тази стая обратно в Залата. Чух шум от другата стая с отворената врата. Влязох и видях едно дете. До детето стоеше жена. Тя гледаше детето, което шумеше по детски. Почувствах, че са души. Яхве ги беше облякъл за Празника Си. - Ах, как се чувствах в Дома на Яхве! “Ти си обителта на всички, Господи мой.” (Пс. 87:7)