Поверявам ти Служителите Си

1 януари 1999

(През последните месеци, Господ ми показа, че трябва да се оттеглям и да навлезна сега повече в свято съзерцание. Това също е плод на единението; какво по-възвишено от това да се намира човек в прегръдката на Светия? Какво повече може да достави удоволствие на Бога от това да се оставим да бъдем обладани от Величието Му и да се научим как да Го притежаваме? Почивката в този мир ще помогне за растежа в божественото единение, ще даде сила да продължа това, което Бог уреди за мен, усърдие и жажда за спасението на душите.

Забелязах също, че сега Бог насочва Погледа Си повече към служенията, които Му бях предоставила въпреки слабостта ми, и че любящите Му указания са фокусирани върху това, което все още трябва да направя; с други думи, посланията ставаха все по-лични, въпреки че от време на време Бог се обръща към Църквата Си като цяло.

Бих желала също да добавя, че ужасът в душата ми да бъда възхвалявана от хората, ставаше толкова силен, че много пъти не бях себе си, или бях извън себе си. Дори когато отгатвам, че някой фокусира повече върху мен, отколкото върху Думите на Божествения ни Повелител, и само това усилва желанието ми да се отдръпвам още повече, търсейки още повече близостта в прегръдката на Божията Обич; това oсобено внимание, на което понякога съм обект, ми предизвиква отвращение… Бог ми показва сега по-ясно, че всяко отвличане от страна на света и хората би могло да има вредно влияние, отдалечаващо ме от Любвеобилната Прегръдка; Мястото, където исках да остана.

Получих океани от благодати, океани от дарове, но дали възхвалих достатъчно своя Бог? Дали не пренебрегнах даровете Му?)

Васула Моя, остани твърда върху това, което предавам на интелекта ти и се опирай на Сърцето Ми; Аз съм Скалата ти; да,¹... желая те за Мен; през тази година, искам възлюбената Ми да се отдаде повече на сладкия покой на съзерцанието, оттегляйки се от суматохата на света, влизайки в небесната Ми Прегръдка; ще Ме разочароваш, ако се противопоставиш на Волята Ми; искам да те отморя за славата Си, но и за ползата на Църквата Ми; идвай често при Мен да записваш казаното от Мен; мога да те използвам, така че Църквата Ми да се възобновява, разширявайки се в благодат; бях ти показал в началото умората Си и бях те попитал дали желаеш да Ме отморяваш; сега мога да кажа:²

“Моята възлюбена е небето Ми,
сладкото ухание на Дома Ми,
която се радва на благоволението Ми;
тя е песента на ангелите Ми;

о, какво не бих направил за нея!”

О, Боже безмерни и безотвъдни,
как можа да хвърлиш погледа Си
от самото начало върху това напълно недостойно
и непокорно Твое създание?

Аз, Иисус, съм достатъчен да накарам всеки да осъзнае Могъщието Ми и Безмерната Ми Милост… отдели се от този³ Огън, който се излъчва от Сърцето Ми и ще угаснеш; мога да те държа в плам и огън, оживена от буйна обич към Мен, към Дома Ми и семейството Ми; мога да върна към живот всеки един и да го водя с връзки на обич към съвършенството…

Господи Боже, винаги ме плашеха
похвалитe на хората към мен

и винаги се питах колко  тези неща Те засягат;
през цялото време се стараех да се предпазя от светската разпаленост,
защото от самото начало Ти ме накара да проумея пълната ми нищета и че бях най-незначителната от всички тях;

Словата Ти като чук удряха в душата ми,
за да се издълбаят в сърцето ми;
oт време на време ми напомняше нищожността ми
и че ако се осмелявах дори за миг
да вдигна брадичката си, бих загубила и Сърцето Ти
и всички небесни благодати също.

В изобилната Си Обич,
ме държеше близо до Сърцето Си
и ме закриляше, като по този начин ме накара
да Те разбера, че оставайки нищо,
това заличаване толкова би Те радвало, защото Ти ще направиш ВСИЧКО
и ще бъдеш ВСИЧКО!

От най-ранното ми детство,
дяволът ми се явяваше
като черно ръмжащо куче готово да ме разкъса на парчета,
но всемогъщата Ти намеса ме защити;

постоянното Ти Присъствие ме опази,
водейки ме в този божествен съюз на Сърцето Ти,
пазейки ме неразривно обединена с Бога,
водена тогава по този неописуем начин, така че и до днес
ми изглежда като сън…

Съпруже на душите, обичам Те!

виж това Сърце, което те избра, то е същото, което беше прободено… ти го вкуси, усети го, чу го; дете Мое и Моя ти, работата ни не е приключила, защото Кръвта Ми продължава да се излива от Сърцето Ми в реки;

Ти си единственият ми Бог. Какво мога да направя за Tеб?

чуй и пиши: много от служителите Ми опустошиха Лозето Ми и овцете Ми са разпилени; мнозина от тях превърнаха Дома Ми в развалини, разорение… и те го знаят; няма мир помежду им и го знаят; разочарован съм от тях и затова не искат да Ме чуят; могат ли обетите им да ги избавят от греха им?

Не, Господи мой, не вярвам, тъй като грехът е грях.

трябва да спазват пътищата Ми и да се покаят; тогава, като аромат на смирна, уханието им ще се издигне и ще ароматизира Дома Ми; Аз, тогава, ще култивирам синовете Си⁴ и с радост ще очаквам прекрасната им реколта;⁵ поверявам ти Служителите Си… Творецът ти ще се вслуша в молитвите ти; застъпвай се за тях; моли се и искай от Отеца, чието търпение е дълготрайно, да им прости; не се бави… не знаеш ли, че дори детските ти брътвежи са изслушвани от Отеца и им се отзовава с благосклонност? даде ти толкова много благоволения; предимството ти да си крайно слаба и изключителната ти нищета, Го карат да се навежда от Престола Си;

Господи, предоставям Ти волята си
и всичко, каквото би прославило
повече Името Ти;
Ти си Царското ми Пиршество.

да носим и да даваме храна на бедните това е насладата Ни; остани в тесен съюз със Сърцето Ми и се вслушвай в туптежите Му… ic;