Ще Дойдат Посланици От Египет - Отдава Се Все По-Малко Значение На Евхаристията Ми
16 октомври 2000
Господ е добър, защото ме обучи;
познат е за това, че учи и възпитава
бедните и окаяните;
моят Баща, вашият Баща, е облечен
в Могъщие и Величие;
нека в един глас да Го възхвалим и да изпълним клетвите, които вие и аз дадохме на Всевишния;
нека отправим нашата поема към Царя;
но как ме е страх да не би да чуя:
“ти присъства ли на Съвета Ми?”
не се страхувай, извадих те изпод земята, изрових те и казах:
“мирът ще бъде твой, дете Мое!”
от земята на Египет изведох пророци и светии; благословение за земята на Египет, нека листата му да останат зелени и дърветата, които растат край реката Нил да преуспяват и да продължат да произвеждат плодовете си, за да хранят народа си; славен престол беше поставен на всяко място, откъдето Дева Мария, Майка Ми, Праведният Йосиф и Аз Самият минахме;
“Египет, стъпвахме на земята ти и тамянът се издигаше до небето, когато минавахме оттам; не четохте ли в Писанията:
'ще дойдат Посланици от Египет,'
но не знаеше ли, че и теб съм те помазал? не по-малка от височината над земята е големината на Обичта Ми към теб; нека почвата ти да продължи да произвежда храна и да те държи радостен;”
попита, Васула, дали съм изцяло в теб, Аз, Безотвъдният Бог; бях показал, любима Моя, знаменията и чудесата Ми в тази, която бях облагодетелствал, и бях помазал в изобилната Ми Обич; държах те в Ръцете Ми опиянен от слабостта ти, докато Елеят капеше като дестилирана смирна навсякъде по теб, покривайки главата ти с капки помазана смирна, приемайки формата на сапфири, за да те представя на Отеца, който, когато види белезите на Сина Си върху теб, ще те благослови и ще разговаря с теб; в изключителното Си великодушие, лъхнах върху теб уханието Си, за да разпростреш сладкия му аромат около теб, тогава враговете ти, които са тъмните сили водени от Луцифер и Сатаната и които противоречат на Божествеността Ми, ще узнаят, че имаш на Небето Свидетел и във Висините Закрилник, които ще те подкрепят, докато изпълниш мисията си;
да не би всичко това да ти изглежда екстравагантно? защо, никой не е равен на Мен! Аз не съм просто свитък от книга! Васула Моя, не съм просто напечатан материал! такава липса на доверие, сякаш получи в дланите си тръни, а не благословии!
остави враговете ти в злобата им да издигат заплахите си срещу теб, срещу Мен, срещу Божествеността Ми; остави ги; на никого от тях няма да бъде позволено да възтържествува над теб, на никого! и ти говори твоят Бог, Всевишният; остави скептиците, рационалистично мислещите, Фарисеите на твоето време, които и до днес не се опитаха въобще да Ме видят в Безотвъдната Ми Светлина и в Славата Ми, да извлекат за себе си знание и различаване от Устата Ми, след като продължавам да обновявам Сътворението Си… но това е забравено и съм като мъртъв в сърцата им;
казвам ви: “не докосвайте помазаниците Ми, не вредете на пророците Ми;” а ти, Васула, която се страхуваш, да не би да те попитам застанала пред Мен: “присъства ли на Съвета Ми?” чуй: не ти ли даде Различаването светлина в очите ти? Мъдростта не прошепваше ли знанието Си в интелекта ти през всичките тези помазани години? поради нищожността и окаяността ти, Аз, Женихът на сътворението Си, се наведох чак до теб, която беше неграмотно дете към Словото Ми; беше необразована и безразсъдна към всякакъв прилив на божествени слова, но въпреки това, под всичката тази тиня, изследвайки те, различих благородна искра за Cвятото Си Име;
а сега, за да ти припомня: кой те отгледа? не беше ли Мъдростта? не беше ли Тя твоята Възпитателка? и кой те водеше да вървиш само върху сапфири? не беше ли Мъдростта? и кой те обгърна да се издигнеш в небесата? не беше ли Мъдростта? не ти ли бях предрекъл, как чрез Посланията Ми ще установя Царството Ми във всяко сърце? и че посредством Светия Си Дух ще дисциплинирам тези сърца, за да ги превърна в апостоли за времената ви?
дете на Свещеното Ми Сърце, което вплетох в Мен, “éла; ми ме фовáсе, éла, мин амфивáлис… се дя́лекса гя то éрго му… áфисе тис амфиволѝес су, éла…”
пиши: ще установя, както бях казал, Царството Си във всяко сърце, което се отваря за Словото Ми; не се страхувай от злоупотребите, които смъртните хора използват, за да те нападат, не се страхувай от яростта на потисника; запечатах Словата Си върху сърцето ти и оставих капки смирна да се стичат по устните ти, така че да се отварят с благодат, за да възвестяват мира и да носят единство в сърцата на синовете и дъщерите Ми; нека гордите да се чудят на постоянството ти, което се дава от Духа Ми на онези, които са преследвани заради Мен, и нека избягват да се срещнат с теб, както го правят; в Деня Ми, Аз на Свой ред ще ги избегна; докато те ще се отнасят грубо с теб, дебнейки около теб, понеси смирено и с достойнство тази грубост, тъй като чрез тези надменни хора ще получиш наградата си на небето… чрез страданията си събуждаш души, които спят или които светът е отнесъл;
ще ти разкрия пещта на Сърцето Си; ще продължа да те уча със знанието на Мъдростта и ще благославям стъпките ти, докато вървиш с Мен; както вървиш по пътя на единството, невесто Моя, дръж се здраво за Жениха си и накрая ще победя;
(Бог е до теб и те обича! Аз Съм;)
(Това изречение е 'извън контекста'. По молба на от. Герхард Венцел отворих тази тетрадка на тази страница, защото той снимаше от разстояние. Искаше да покаже как изглеждам, пишейки под диктовка, когато внезапно Господ дойде и каза, като ме хвана за ръката, “Бог е до теб и те обича! Аз Съм.” Горното послание не беше довършено, а беше оставено, за да бъде продължено.)
Аз съм Върховният Първосвещеник над целия Си Дом, този Дом, който хората в липсата си на обич безмилостно разделиха; затова, ще трябва ли да продължавам да гледам Дома Си разделен и в такъв бунт и да не се намеся? какво изповядват те? в името на кого изповядват вярата си? сведох Очите Си, за да не ги видя как Ме издигат в ръцете си без вяра, без святост; но заради Моите верни, слизам в ръцете им; придава се все по-малко значение на Евхаристията Ми;
Аз, Знатният Цар, Величество над всички величества, Суверен над всички суверени, ви зовя по благодат да ядете този път живата Манна, Небесния Хляб, под формата на Евхаристията; и така, казвам на онези църкви, чиито духовници не са приели Тайнството Ми:
“съвземете се и Ме търсете добросъвестно; овладейте също неприязънта си към Майка Ми; нека узнае всяка раса, че Плътта и Кръвта Ми идват от Майка Ми; да, Тялото Ми идва от Пресвятата Дева, от чиста кръв; благословено да е Името Й!
“за да спася всички смирени на земята, които Ме приветстват и да им дам нетленен живот, станах Хляб, за да ви дам Себе Си; и чрез това Причастие освещавам всички, които Ме приемат, обожествявайки ги, за да станат плът от Плътта Ми, кост от Костта Ми; вземайки Мен, който съм Божествен, вие и Аз ставаме едно единствено тяло, духовно обединени; ставаме роднини, тъй като мога да ви превърна в богове чрез участие; чрез Божествеността Си, обожествявам хората;”
не сте ли чували: “вие също сте богове, деца на Всевишния, всички вие;” сега съм съден от хората; Дрехата, която може да ви покрие и да ви облече във великолепие, давайки ви метаморфоза, обожествявайки ви, е отхвърляна от тези църкви, които не могат да разберат Тайнството Ми…
днес отново се провиквам от Небето: “братя, защо подкопавате Божествеността Ми? ако твърдите, че сте тези, които знаят какво е правилно, защо тогава духът ви ограбва Църквата Ми? каня ви да царувате с Мен, каня ви да управлявате с Мен, каня ви да отслужвате Литургията и да участвате в Божественото Тайнство по начина, който наистина установих;”
А ако не се вслушат?
арогантните безкрайно ще Ми се присмиват, но това е, защото са се отклонили от Светлината Ми; присъствам в Евхаристията Си, но ако не видят Божествеността Ми с духовни очи, ще продължат да бъдат като дремещ човек, който никога не схваща нищо от това, което му казвате: “какво каза? на мен ли говориш? а?” ще попита;
тези църкви Ме провъзгласяват царствен и славен, потвърждават могъщието Ми, провъзгласяват страшната Ми сила, пеят Ми възхваленията си, признават Всемогъщието Ми и великите Ми чудотворения, но ставам непреодолима пречка, когато трябва да се измери великолепието на Божествеността Ми и на Присъствието Ми в Евхаристията; днес, това е препъникамъкът, която зидарите отхвърлят, и те не осъзнават, че е ключовият камък;
а ти, дъще Моя, продължи да Ме възгласяваш за своя единствена Обич, и кажи тези думи на братята и сестрите си: “Господ е добър, защото Той ме научи; познат е за това, че учи и наставлява бедните и окаяните...”
деликатно момиче, ще споделя нещо с теб: скоро ще оставя драконът да изяде собствената си опашка, скоро ще издам нареждания от небето; имам предвид ще възстановя Дома Си; ще издигна отново Евхаристията Си в домовете, които бяха ограбени от Присъствието Ми и ще станат свети; ограбиха от вас Моя Суверенитет, изравнени със земята от дракона, но ви казвам, казвам на всички вас: Духът Ми ще бъде излян на земята, за да я напои с небесната роса и тревата на земята ще стане по-зелена и дърветата ще се разцъфтят и листата им ще бъдат прелестни и плодът им обилен, да! обилен, почакайте и ще видите!
“кой ти казва, че ще траеш завинаги? достатъчно дълго се извисяваше като орел, намествайки гнездото си и жилото си сред звездите; сега, ела и се изправи срещу Мен в битката; няма да се изправиш срещу Авел; ще поваля ножа ти; ограби Дома Ми и открадна най-Ценното; обираше до насита; мина от портала на народа Ми и ги ослепи; сега обаче, времето ти приключи, въпреки че все още смяташ, че можеш да разшириш мрачното си царство, за да подвеждаш народа Ми; това престана вече; справедливостта е готова да потече като вода и Духът Ми като нестихващ поток…”
наближава времето, когато човек ще се провикне: “а, колко добри са сега времената…” ела, ще ти дам почивка, за да придобиеш нови сили; живей посланията Ми и следвай пътя, който очертах за теб… ic;
|
Пс. 68:31
