Лесноразличим Еврейски
Написано от еримитка, монахиня живееща в Хоулиуел, Уелс, Великобритания, която разглежда “Истинския в Бога Живот” въз основа на равинските учения, които следвала в продължение на години.
Четейки Истинския в Бога Живот понякога човек изпитва желанието да го види напечатан във формата на Йерусалимската Библия (не Новата Йерусалимска Библия). Тоест, напечатана със забележките на Васула в долната част на страницата, с номериране на изреченията на всеки два реда вляво, а вдясно, пълни библейски препратки, както за непосредствените цитати от Светите Писания, така и препратките вж. (сравни с). На гърба на всяка книга човек би искал да види пълен индекс на препратки към Писанието по реда в Писанието.
Този формат не само ще бъде полезен, но и ще послужи като важна функция в различаването на писанията и би позволила на онези, които проучват писанията да различат как красивата обич на Бога към нас изтича от изразите на Стария Завет, който погрешно бива упрекван, че представя Бога авторитарен и отмъстителен.
В Истинския в Бога Живот непрекъснато се цитират Светите Писания, но без писмено потвърждение. Също така, те се вливат съвършено в синтаксиса на останалия текст. Тези два аспекта дават живо свидетелство за свръхестествения произход на казаното. Никой не може да се оплаче, че става въпрос за частен или личен размисъл, защото можете да размисляте само върху това, което познавате.
Големият брой пасажи от Писанието, цитирани в изречения или изрази, надвишава това, което умът на повечето хора може да запомни, в степен да се споменават непрекъснато по неосъзнат начин откъси от цялото Свято Писание, а не просто отделни псалми или любими пасажи от Евангелието. Освен това, много цитати или термини са по същество еврейски и не са преведени точно в някои от съвременните ни версии на Библията, особено там, където текстовете, ако са били разгледани, биха дали не-Староеврейски изрази. Истинският в Бога Живот използва правилните Староеврейски изрази. Ще разгледаме някои от тези изрази в много кратък критичен преглед на текстовете, където е засегнато Еврейското/Ивритско измерение.
ПЪРВО: Граматически Аспект
В старите Библии, както King James, всеки стих започва с “И”. Така, поглеждайки в Битието, намираме “И Бог каза”. Ако погледнем една или две съвременни версии като Amplified или New American Standard ще открием отново “И” (това не се намира в някои други преводи).
В Библейския Еврейски има много малко граматика. Едно равинско учение казва, че отсъствието на граматика и използуването на “И” показва, че делото на Бога от началото на сътворението и през цялата история на спасението, е непрекъснато разгръщащо се действие на Бога и се изразява, следователно, в едно непрекъснато изречение.
В Истинския в Бога Живот има малко точки. Точното възпроизвеждане на текста, следователно, е от само себе си свидетелство за божественото авторство към Евреи, проучватели на Писанията и всеки, който желае да упражни различаване, четейки Истинския в Бога Живот. Лъжепророк, който не познава Писанието, би писал естествено, включвайки точки.
ВТОРО: Главни Букви за Личните Местоимения Отнасящи се до Бога
Навсякъде във всички Еврейски Библии и литература, се използват главни букви за местоименията отнасящи се до Бога. Благоговението на Евреите към Името на Бога би предизвикало срам у голям брой Християни, които са престанали да показват това великолепно изключение в граматиката. Истинският в Бога Живот, като еврейската литература, поставя винаги главни букви за личните местоимения, когато се отнасят до Едно от Божествените Лица или до Действие на Бога, когато Той се намесва.
ТРЕТО: “Плът и Кост”
Изразът “плът и кост” в Писанията показва категорично родството. Днес, за да изразим родство, бихме казали “ти си моя плът и кръв”. В Писанията, обаче, това щеше да бъде позор. Истината е, че думата, която се използва е “etsem” (произнася се eh’tsem) и означава “кост”, а не кръв. Цялата кръв принадлежи на Бога; никой не би се осмелил да го оспорва. Законите на Петокнижието, отнасящи се до яденето на плът, определят всички, че кръвта трябва да се изцежда и да се върне обратно на Бога, на когото принадлежи изцяло.
В гл. 2:23 на Битието, намираме Адам да казва на Ева: “Това накрая е кост от костта ми и плът от плътта ми.” Но в Йерусалимската Библия, Съдии 9:2 и нататък намираме фразата преведена като “плът и кръв”, това е така, защото се опитва да вземе под внимание езиковия колоквиализъм и го прави релевантен за нашата култура. По този начин, Божието Слово се променя и става оръжие за използване от други деноминации или от Еврейския народ, като знак за предполагаемата Католическа липса на Истината. За да го коригира това, документът на Рим Liturgiam authenticam (Рим, март 2001) определя всички преводи на Библията, използвани за Святата Литургия да са верни на Латинския текст. Чистотата на Истината е от съществено значение за Християнското единство и е от по-голямо значение, отколкото колоквиализма, който не само излиза от модата, но и ни разделя от тези, чиито преводи са истински предавания на Словото на Бога. При липса на внедряване, това означава, че вярващите са привикнали с неправилния превод "плът и кръв".
Истинският в Бога Живот не използва неправилния превод “плът и кръв”, а правилния Библейския израз “кост от Костта Ми, плът от Плътта Ми”. Това е друг един пример на фразеология, който би бил непознат на един лъжепророк. Намираме го в текстовете от 26.01.1997, 11.11.1998, 21.06.1999, 30.06.1999, 06.10.1999, 28.04.2000 и 16.10.2000. Възможно е да съществуват повече примери, но авторката на тази статия не разполага с индекс и отбеляза просто забележките си, така както ги срещаше.
ЧЕТВЪРТО: “Чуй Стъпките Ми”
"Чуй Стъпките Ми" е един особен еврейски израз за идването на Месията и Месиянската епоха. Талмудът нарича тази епоха ikvesa d’ Meshicha ('стъпките на Месията'). Това се извежда от Псалм 89:52 "тези, които укоряват стъпките на твоя помазаник (Месия)". В Истинския в Бога Живот Христос използва често този израз, който не трябва да се обърква с други подобни изрази като “следвай дирите на стъпките Ми”.
“Чуй Стъпките Ми” (или "с дирите") възниква във връзка с петднадесетте знамения, които Талмудът вижда като предхождащи идването на Месията и на Месиянската епоха. Разпознаването на тези знамения (и Християните също имат много знамения предхождащи Второто Пришествие) е това, което Християните биха нарекли “Знамения на Времената”. Без знанието на Еврейската фразеология, един лъжепророк не би използвал този конкретен Еврейски израз, а щеше да използва само Християнския израз “Знамения на Времената”.
ПЕТО: “Родилни Болки”
В посланието от 25.08.1988, четем: "... първите родилни болки вече са започнали, но сътворението Ми, като Безумието, ги осмива, отхвърляйки първите Ми знамения;" Изразът “родилни болки” също е характерен за Еврейското очакване на Месията. Изразът “Родилните болки на Месията” се използва по същия начин като “Стъпките на Месията”; тоест разпознаваемите петнадесет знамения предхождащи Неговото пришествие, които са свързани с Талмуда (вж. Синедрин, започвайки от последните две линии на стр. 96b и завършвайки на 99а). Самият Иисус използва фразата за събитията, които се отнасят до последните времена в Матей 24:8 и Марко 13:8.
Едно равинско учение в това Талмудско обсъждане за “Родилните болки на Месията” казва, че Месията ще дойде, когато светът ще бъде съвсем невинен или съвсем греховен. Първото пришествие на Христос изпълнява първото в това, че е имало Едно Лице, Мария, напълно негреховно и напълно невинно да Го приеме. Мария, в този момент представлява цялата Еврейска нация, която от само себе си била греховна. Христосовото идване в Неговия Дух в душите на тези, които се пречистиха от Втората Петдесетница, идва във времето, когато виждаме разпростирането на греха в световен мащаб: и само абортът, който се прилага във всички страни на Изтока и Запада, покрива този втори критерий. Въпреки това, в Юдаизма, “Родилните болки на Месията” се споменават и в петнадесетте знамения, защото включват обобщеното отстъпничество на света (рационализма), който днес се е установил, както в самия Юдаизъм, така и в Църквата. Упоменаването от Иисус на тези “Родилни болки”, както в Евангелията, така и в Истинския в Бога Живот отнасящи се до Неговото идване, ще трябва да бъде разпознато от Евреите читатели,“...живеете вече първите знамения на Моето Завръщане. Първите болки са започнали...” (ИвБЖ, 25 август 1988. Точката, която разделя този откъс не съществува в оригинала.)
Относно това, че Христос поделя с вярващите Своята божественост, говори самият Той на Православния Свети Симеон по следния начин: “Позорната Ми смърт е дреха на безсмъртие и истинско обожествяване за всички вярващи. Затова, онези, които стават имитатори на страшното Ми страдание, участват и в божеството Ми и ще наследят Царството Ми.”
В един откъс от книгата “В светлината на Христос”, Митрополит Василий Кривошeин пише за Свети Симеон: “Бог става видим в светлината. Той самият е неописуема светлина. Славата и благодатта Му са божествена светлина и по този начин се явява на Симеон. В Съдния Ден, Христос ще блесне с величието на божествеността Си. Дори и сега, осветлява Симеон като далечна звезда.”
И на друго едно място в книгата казва, че когато идва Христос, става всичко за нас и приема много имена съответно с делата Си. “Става здраве, ако сме болни, след като ни лекува, Светлина, която ни осветлява, Живот, след като ни съживява, Дреха, след като ни обгръща целите в блясъка Си, обвива ни и ни топли със славата на Своята божественост...”
ШЕСТО: “Зла Наклонност”
Посланието на 15 април 1996 съдържа това възклицание: "О, зла наклонност, земя толкова замърсена!" Злата наклонност (yetser ha-ra) е Еврейският израз за това, което Християните наричат последица на първородния грях, тоест, че наклонността да вършим злото се оказва по-лесна, отколкото да вършим доброто.
Юдаизмът, обаче, отива по-напред в тази концепция. Всяко зло, в Еврейските писания, е свързано с “yetser ha-ra”, Злата Наклонност. Сатаната също бива идентифициран с “yetser ha-ra” в това, че ролята на Сатаната в книгата на Йов е да изкуши човека с цел да бъде укрепено моралното му чувство. Това изкушение е само в границите, които Бог позволява (вж. Йов 1:12 и 2:6).
“Yetser ha-ra » се нарича метафорично “квасът” в смисъл на ферментираща страст (berakhoth 17a), която пречи на човека да изпълни Волята на Бога. Има обаче и по-дълбоко значение.
В навечерието на Песах (Пасха), децата обикалят къщата със свещ, за да намерят скрити парчета квас и да ги отстранят, преди да започне Денят на Освобождението (Пасха е освобождението от робството в Египет). По-дълбокото значение е, че преди Празника на свободата, Евреинът трябва да премахне от сърцето си yetser ha-ra, Злата наклонност чрез светлината на съзнанието си, което е “светилникът на Господа” (Пр. 20:27).
Всички тези понятия изплуват в Еврейския ум с израза “Зла Наклонност” използван в Истинския в Бога Живот. Освен това, премахването на Злата Наклонност преди Деня на Свободата е мини-отражение на посланието от Истинския в Бога Живот, което ни подготвя за Деня на Господа с изкореняването на греха от сърцето ни, ако се отзовем напълно на Втората Петдесетница. Възможно ли е да съществуват и други? Да.
Yetser ha-ra, Злата Наклонност, която е често срещано изживяване от всяко човешко същество, казват Равините трябва да бъде изхвърлена в Месиянската Епоха. В Истинския в Бога Живот Господ казва: "Когато дойде Денят Ми, ще оттегля всичкото зло и ще го заключа." (ИвБЖ, 10.11.88). Подобно, когато Христос царува с духа Си в сърцата на пречистените, резултатът е същият с изживяването на духовната венчавка. В това състояние, Свети Йоан на Кръста учи, че “Подбудите на Греха” (2), името, което Християните дават на корена на yetser ha-ra, ще бъде държан под контрол. Нищо нечисто не може да влезне в Новия Йерусалим, който слиза на земята (Откр. 21:27, Мъдр. 7:25) и състоянието на святост, което се дава като дар на покаялия се, състоянието на Мистичната Венчавка, държи "Подбудите на Греха” недействащи, ако се съгласим.
Никой лъжепророк не би използвал израз толкова емоционално наситен на пълната концепция за злото за един Евреин. Сатаната обича да се крие и значителна част от Еврейската мисъл показва, че Сатаната бива разкрит със скритото си дело в сърцата на хората.
СЕДМО: Третото Небе
Малко преди края на посланието на 12 февруари 2000, се споменава Третото Небе. Третото Небе се споменава също така и от Св. Павел. Това е Еврейски израз въз осноа на концепцията, че има седем небета. Третото Небе съдържа Небесния Йерусалим (този, който Св. Йоан видя, Откр. 21:12) и Небесния Храм, където стои Архангел Михаил. Всяка молитва и свещенодействие се се предоставят в Храма на Йерусалим, казва се, че биват повтаряни от Архангел Михаил, който ги предоставя на Бога. Тази Еврейска концепция е отразена в Католицизма. Не е необходимо да търсим повече, освен словата на Откровението и словата на Святата Литургия. В Откровението 8:3-5 виждаме ангелът да стои до светилището и да предоставя тамян "с молитвите на всички светии... и така от ръката на Ангела тамянът се издигна в Присъствието на Бога и с молитвите на светиите."
В Святата Литургия също така, след Посвещението, свещеникът казва следните думи: “Всемогъщи Боже, силно те умоляваме, нареди да пренесе светият ти Ангел тази жертва в Олтаря Ти на Небето. Така че, да получим от този олтар свещеното Тяло и Кръв на Сина Ти, да бъдем изпълнени с всякаква благодат и благословия.”
ОСМО: “Аз Съм”
Навсякъде в Истинския в Бога Живот намираме израза използван от Иисус "Аз Съм". На пръв поглед, изглежда, че е отговорът на Иисус на въпроса на Васула “Иисус?” или “Господи?” Това обаче е името, с което Бог изпраща Моисей при Израелците. Бог каза на Моисей пълното Си Име "Аз Съм Вечно Съществуващият". Каза, обаче, на Моисей, когато Египтяните го попитат, да каже: "Вечно Съществуващият ме изпрати при вас" (Изх. 3:14). Бог използва на места цялото Си Име, както в посланието на 27 ноември 1990: "... Небесният ти Отец знае, че не принадлежиш на света, но те изпраща в света, за да покажеш на света сърцето на вашия Бог и че Вечно Съществуващият те изпрати..."
Всеки Евреин би разпознал значението на "Аз Съм" в началото на толкова много послания. Това название е толкова свойствено за Бога и бива считано за толкова благоговейно свещено, че никой Евреин не би посмял да го произнесе. Използването на названието от Иисус е изявление неразривно свързано с Неговата Божественост и читателите Евреи читател незабавно щяха да го разпознаят като такова. За читателя Християнин е възможно да мине съвсем незабелязано, тъй като ще сметне, че е естественият отговор на Иисус към Васула. Ако случаят е този, “Съм” щеше да започне с малка буква, вместо с главно С, което показва Име, в този случай Името: HASHEM. Християнинът е толкова привикнал да нарича Бога “Отец”, че повечето дори не знаят, че Той разкри на Моисей Името Си Аз Съм.
Използването на “Аз Съм” като име определящо самоличността на Бога, щеше по всяка вероятност да превъзходи познанията на един лъжепророк. Както много други изрази типично еврейски, този също свидетелства за Божественото Авторство на Истинския в Бога Живот.
ДЕВЕТО: Хората Каин и Исав, Хората Авел и Яков
(Виж ИвБЖ, 7 февруари 1991)
Юдаизмът признава “злата генерационална линия”, който минава през Исав, преследвачът на Яков и през самия Изход, където целта на битката в Рафидим беше да се унищожи расата на Яков. Злата линия продължава и през Агаг. Понеже Бог познаваше, злините на тази линия щеше да продължи за Еврейския народ, използва Саул (цар), за да сложи край на злата ниния, но Саул не се покори. Оттук дяволският опит да бъде унищожен Еврейският народ продължава. Този опит на унищожаване на Евреите беше опит на Сатаната да възпрепятства раждането на Месията, който ще ги освободи. Отново, по времето на царица Естир намираме Аман, потомък на Агаг, от същата зъл генерационна линия, който се опитва да елиминира еврейската нация. Честите упоменания на Иисус за хората Каин и Исав в църквата биха били напълно понятни за Юдейската мисъл.
Исав означава червен. Исав се роди покрит с червени косми и продаде първорождението си за чиния червени лещи. Установи се в Едом, което означава “Червена Земя”. Неговите потомци, воини, носеха червени дрехи и щитовете им бяха боядисани червени. Бяха от народите, които населиха Италия (Библията я споменава като Страна на Тръстиките). Римският червен плащ, който облякоха на Иисус, за да го осмеят, има дълбок символизъм за цялото зло произхождащо от линията на Исав в усилията им да унищожат Месията. Червеният флаг на атеистичния комунизъм е продължението на “духовната линия на Исав”. Това е същият атеизъм, който причини отстъпничеството и е плод на рационализма и на натурализма, като по този начин въвежда Исав в църквата, както уверяват посланията на Истинския в Бога Живот.
|
